Това решиха депутатите, като приеха окончателно текстове от новия Закон за хазарта, съобщиха БТА и Дарик радио.

Освен че регламентира онлайн залаганията, проектът увеличава изискванията към хазартните оператори, както и условията за рекламиране. Дейности по този закон вече ще могат да се организират от търговски дружества, регистрирани у нас или друга страна-членка на ЕС, както и в друга държава, която е страна по споразумението за Европейското икономическо пространство или в Швейцария.

При дискусията по въпроса за черния списък Румен Овчаров от БСП поиска по-скоро той да е позитивен, но Диян Червенкондев от ГЕРБ разясни, че това е европейска практика.

„Не е ли това едно доста безсмислено надбягване с времето? Защото всяка интернет страница в черния списък на другия ден може да бъде пререгистрирана с променено име и възлагаме на комисията надбягване с времето, което е безсмислено. И най-важното - чрез черните списъци и контрола, който ще осъществяваме върху интернет сайтовете и доставчиците, през задната врата отново да контролираме интернет снабдяването в страната и извън нея. Или както се съмняват интернет доставчиците отново да въведем в действие някои от елементите на ACTA", каза Румен Овчаров.

Според Диян Червенкондев регламентът за поставяне в черния списък е ясен - всички сайтове, които нямат лиценз от Държавната комисия по хазарта, осъществяват незаконна дейност, тоест престъпление по смисъла не само на българското законодателство, но и на европейското.

„Не може интернет доставчиците да знаят кои от всичките страници, които те хостват или са в интернет, осъществяват незаконен хазарт. Това ще им бъде посочено от Държавната комисия по хазарта", допълни той.

Решенията на Държавната комисия по хазарта за определяне на интернет страници, на които се извършват онлайн залагания, за които нямат лиценз, ще се публикуват на сайта на комисията в деня на издаването им. Ако в тридневен срок нарушението не бъде преустановено, комисията ще подава искане до председателя на Софийския районен съд да постанови всички предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да спрат достъпа до тези интернет страници.
Интернет доставчиците ще са длъжни да спрат достъпа до съответните интернет страници в срок до 24 часа от публикуването на разпореждането на съда на сайта на комисията.

Сред основните притеснения е възможността да бъде филтриран достъпът до интернет сайтовете, които не са лицензирани от Комисията по хазарта, но въпреки това предоставят хазартни услуги. Според правозащитници и граждански организации текстовете биха могли да се ползват за прецедент и след това да станат основание за спиране на достъпа и до различни други сайтове като торентите например.
Филтрирането ще става от интернет доставчиците след решение на Държавната комисия по хазарта.

Още преди две седмици Коалиция за България определи законопроекта за хазарта на управляващите като новата АСТА.