Признанието си Борис Велчев направи по време на национално съвещание, посветено на практическите проблеми при прилагане и използване на резултатите от специалните разузнавателни средства, съобщи БТА.

"Иска ми се да осмислим и фолософията, с която се отнасяме към резултатите от СРС-та. Апелирам да няма фанатизъм по темата СРС - да не се смятат за панацея или за абсолютно зло", каза още Велчев.

По думите му резултатите от СРС-тата идват все по-късно и във все по-абстрактен вид заради претрупаната система, така че цената не си струва.
Той уточни, че над 99 на сто от исканията на прокуртурата за прилагане на СРС-тата са уважени, но настоя те да бъдат правени, само ако по друг начин не могат да бъдат събирани доказателства.

Според главния прокурор последният скандал е добър повод да се огледа  законодателната рамка - например да се помисли за промени в НК, с които да се ограничи ползването на СРС само за разследването на някои престъпления, както и да бъде въведена преценка от страна на окръжния прокурор.

По думите на Велчев е второстепенен въпросът за това под чия шапка ще е службата за подслушвания. Депутатите от подкомисията за контрол на СРС-тата предложиха контролът да мине от МВР в правосъдното министерство. Тогава депутатите излязоха с доклад, според който има пороци в цялостния механизъм по използването на СРС, а отговорността е на преките ръководители на сектора за сигурност.

"Темата за СРС-тата преди месец окончателно напусна полето на професионализма и се пренесе на полето на скандала", коментира на свой ред председателят на Върховния касационен съд Лазар Груев.
По думите му е трябвало да прочетем по-внимателно осъдителното решение за държавата ни в Европейският съд по правата на човека в Страсбург.
През 2008 г. Европейският съд окончателно постанови, че българският закон за СРС нарушава правата на гражданите. Делото бе заведено от Асоциацията за европейска интеграция в края на 2006 г. От МВР обжалваха, но европейските съдии потвърдиха решението си.

За 2 години разрешенията за СРС-та са се увеличи тройно, съобщи пък  зам.-председателят на ВКС Гроздан Илиев. Той посочи, че ако през 2008 година са разрешени 5898 СРС, то през миналата година те са близо 16 000. Основно са дадени от съдилищата в София и Пловдив. От издадените разрешения за миналата година само за 1918 са изработени веществени доказателствени средства.
Като цяло в страната най-много са исканията за подслушване, много по-рядко се ползват останалите способи - проследяване, доверителна сделка, контролирана доставка и други.

"За никого не е тайна, че по щекотливи дела се извършва "пазаруване и проучване" дали ще бъде дадено разрешение за прилагане на СРС. Това трябва да приключи", заяви председателят на Окръжния съд в Пловдив Сотир Цацаров.

Има огромно завишаване от страна на прокуратурата като заявители на СРС, коментира от своя страна министър Цветан Цветанов, цитиран от "Фокус".
Той изтъкна, че това е станало след промените от 2008 г., когато беше разрешено на наблюдаващия прокурор сам да иска прилагане на СРС.
„Трябва да се търси възможност, ако е възможно, да бъде ограничавано използването на СРС. Но да не пречат на ефективната борба с организираната престъпност. Трябва да се внимава много да не се отиде от едната в другата крайност”, каза още Цветанов.