Според синия депутат КС трябва да се произнесе законно ли е да се провежда допитване с формулирания от БСП въпрос - "Да се развива ли ядрената енергетика чрез изграждането на ядрена централа на площадка "Белене"? Според юристи поисканият референдум противоречи на законите за енергетиката и за безопасно използване на ядрената енергия, според които решенията за строеж на АЕЦ са единствено от компетенциите на Министерския съвет и парламентът не може да участва в тях.

Ако не се съберат необходимите 48 подписа на народни представители, сезирането на КС може да стане през омбудсмана, допълни Михайлов, цитиран от Mediapool.

Димитър Иванов от ДЕН също заяви, че трябва да се потърси тълкувателно решение от КС. "Ще използваме за сезиране на КС всички предвидени по конституцията методи - чрез омбудсмана, чрез председателя на ВАС, председателя на ВКС, чрез главния прокурор или чрез събрани подписи от депутати", каза той.

Междувременно енергийният министър Делян Добрев отказа да коментира пред журналисти дали КС трябва да се произнесе и каза, че това е от компетенциите на Народното събрание.

По време на кръглата маса Емил Георгиев от Института за модерна политика коментира, че има редица вътрешни противоречия в законодателната база относно провеждането на референдум у нас. "Законът всъщност е така направен, че да няма референдуми", каза той и поясни, че правото на Народното събрание да формулира въпроса или въпросите не е достатъчно ясно формулирано.

"Във въпроса на БСП има два въпроса - дали искате да се развива ядрената енергетика изобщо и да се развива ли точно проектът "Белене". Гражданите ще са затруднени да отговорят едновременно и на двата въпроса, защото някой може да иска да се развива ядрената енергетика, но не чрез този проект", посочи Георгиев.
По думите му противоречие е също, че решение за строителство на ядрени централи според българското законодателство се взима от Министерски съвет, а решението за референдум - от Народното събрание.

Емил Георгиев добави, че е ненужно висок праг за валидност на референдума - по закон в референдума трябва да участват поне толкова хора, колкото на последните парламентарни избори.
"Теоретично е възможно да участват всичките регистрирани над 6 млн. избиратели, възможно е и да участват около 1 млн. души например - и в двата случая те имат легитимност, затова разумната граница би била 50 на сто от регистрираните граждани", добави той.

Политологът Огнян Минчев - председател на Института за регионални и международни изследвания, пък изтъкна, че на миналия вот избирателната активност е била 62%. Това означава, че допитването може да се окаже невалидно, ако по-малко хора дадат своя вот.

Минчев каза още, че Швейцария и Нова Зеландия са единствените страни, в които референдумът се възприема като резонно средство за взимане на различни решения, във всички останали държави референдум се прави по ключови въпроси за националния суверинитет. Като пример за възможен референдум той посочи членството ни в ЕС.
По подобен на българския казус референдуми е имало в Италия и Австрия и не е лошо да се чуе общественото мнение по въпроса за развитието на ядрената енергетика, но ако във въпроса се включи конкретен проект, то би бил  неизчерпателен и подвеждащ. "Ако се пита за АЕЦ "Белене", по тази логика трябва да се пита и за АЕЦ "Козлодуй", коментира политологът.

Последно референдум у нас е имало през 1971 г. Ако този за ядрената централа се състои, ще е първият демократично проведен след промените през 1989 г.