Това някои от приоритетите на правителството за втората година управление, предаде БТА, като се позова на отчета на Министерския съвет за едногодишната работа на министрите, разпространен от пресслужбата на правителството.

Други приоритети на кабинета за следващата година са запазване стабилността на валутния борд, продължаване на подготовката на страната за членство в Еврозоната.
Кабинетът ще посвети усилията си през следващата година на изпълнението на мерките и дейностите, заложени в Пътната карта за изграждане на газопровода "Южен поток", на изпълнението на ангажиментите по изграждането на газопровода "Набуко" и на газовите връзки с Гърция, Сърбия и Румъния.
Предстоящи за следващата година от мандата на кабинета са иницииране на разговори за изграждане междусистемна връзка с Турция, стартиране на конкурси за проучване и добив на газ на територията на България.

Преструктурирането на проекта за АЕЦ "Белене" в посока повишаване на неговата атрактивност за балкански и европейски инвеститори и избор на консултант и стратегически инвеститор за изграждането централата, насърчаване на конкуренцията на пазара на електроенергия, работа по създаване на електроенергийна борса в България и въвеждане на нови правила за търговия в Закона за енергетиката, също влизат в приоритетните планове на правителството.

Изминалата година премина в условия на икономическа криза и в усилия на правителството да изведе икономиката на България от рецесията, да предприеме решителни действия за стабилизиране на бюджетната позиция и преодоляване последиците от глобалната криза и възстановяване на българската икономика, пише в отчета.

Приоритетите в работата бяха пряко обвързани със създаването на по-високи нива на добавена стойност, респективно реален растеж на БВП в условията на нарастваща конкуренция, успешно интегриране на бизнеса в единния европейски пазар, подобряване на състоянието на платежния баланс, увеличаване на заетостта, понижаване на безработицата и индиректно подобряване на благосъстоянието на живот.
Правителството определи основните инструменти за излизане от кризата - намаляването на държавните разходи, насърчаването на заетостта и поддържането на данъчна и осигурителна политика, благоприятна за българските и чуждестранните инвеститори и ориентирана към ограничаване на сивата икономика.

За да се стимулира икономиката и потреблението бяха предприети и мерки за опростяване на данъчната система и прецизиране на данъчното законодателство. Разшириха се услугите за данъкоплатците и осигурителите за изпълнение на задълженията в условията на икономическа криза.
Въпреки влошена външна макроикономическа среда и негативите на глобалната финансова и икономическа криза, бяха предприети редица мерки за подобряване на бизнес средата и инвестиционния климат. Комплектността на политиките за насърчаване на инвестициите, предприемачеството, подобряването на бизнес средата имаха ключово значение и за насърчаването на износа и гарантирането на външната финансова стабилност на страната.

Основна характеристика на правителствената политика бе прехвърлянето на основната тежест на антикризисните мерки върху държавата, а не върху гражданите, пише в отчета.
Намалени бяха разходите за държавата, запази се нивото на преките и косвените данъци и се осъществи механизъм за уреждане на задълженията на държавата по сключени договори за капиталови разходи и доставки на министерствата и ведомствата, които не са погасени към 31 март 2010 г.
Наред с извършваното ограничаване на разходната част на бюджета, усилията бяха насочени и към повишаване събираемостта на приходната част и разкриване на нови източници на приходи в държавния бюджет.