За пиенето

Аз останах жив. Случайно. Благодаря, Господи! Иван Ласкин умря. Господ да го прости

Колаж: Юли Илиев, Dir.bg

За пиенето

Аз останах жив. Случайно. Благодаря, Господи! Иван Ласкин умря. Господ да го прости

13:27 | 7 януари 2019 | Автор: Калин Терзийски 628 94609 Колаж: Юли Илиев, Dir.bg

От пиене се умира, това е ясно. Пиенето на алкохол обаче е едно от малкото достъпни за всички средства за премахване на ужаса от живота и постоянното чувство за безсмислие, които мнозинството понасят, просто защото нямат достатъчно голям размах на душите, за да ги осъзнаят. Да си позволят да осъзнаят.

Виж още Скърбим за момчето от Рупча

Артистите умират от пиене. Често - най-добрите. А някои и остават живи, поне засега.

Аз останах жив. Случайно. Благодаря, Господи! Иван Ласкин умря. Господ да го прости.

Мнозина страхливци цъкат с език и някак не смеят открито да изхрачат злобата си срещу него и неговото пиене. Защото освен всичко друго, тия, които не пият (благоприличните, нормални хора), са и суеверни страхливци. Те обаче не си дават сметка за ужаса, за борбата, за страданието, за смелостта. Които ги има в живота на тия, които не живеят нормалния, сух, трезв и фалшив живот.

Още от коментарите от Калин Терзийски четете на страницата му във Фейсбук >>

Ще кажа като алкохолик - алкохолизмът Не е бич за другите, за тия, около пиещия, или ако е и за тях, то за тях е несравнимо малък. Защото за пиещите тяхното пиене е повече от чудовищно наказание. Едва ли има нещо на света, толкова коварно, ужасно и мъчително като това - да пиеш и да не можеш да спреш.

Защо? Защо не можеш да спреш?

Виж още От Женята за Васко да Гама: Сбогом, ще ми липсваш

Защото си станал - по един болезнен и уж ненормален начин - именно Нормален човек. Оголен, като нерв, гол и одран...и осъзнат - осъзнаващ колко всъщност ужасен, кошмарен и безсмислен е животът. И си отказал да го живееш без упойка. Вероятно има непиещи, които са също така смели - осъзнали и те това, което са осъзнали пиещите... всъщност - не става въпрос и за осъзнаване... става въпрос може би за това, което Хайдегер нарича "наличност" - да видиш Нещата в тяхната "наличност" - не като подръчни и полезни вещи, а оголени от смисъл, празни, никакви, ужасяващи, нелепи.

Тия, ако има такива, които виждат Голият обяд (по Бъроуз), които виждат живота оголен, страшен, неозначаващ нищо и ясен и пак не пият - те са някакви чутовни титани. Обаче аз не се сещам за такива.

Виж още Прощаваме се с Иван Ласкин във вторник в "Св. Седмочисленици"

Та за тия, които цъкат с езици и не си позволяват даже да плюят, от суеверен страх, по умрелия артист, ще кажа: Майната ви! Живеете в заслепение, не смеете да видите света и живота. В истинския им вид. Такива, каквито са. Ако ги видите - не ще пиете, ами ще заревете и завиете от ужас и няма да има по страшен от вашия вой. Слепци.

Бог да прости всички живеещи оголени, одрани, открити и осъзнати, ужасени, пиещи, за да забравят, че са живи. Бродягите на Дхарма. Бог да прости Керуак, Фицджералд, Буковски, Хемингуей, Лотрек, Лермонтов, Висоцки, Ласкин и други.