03:39 | 08.11.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

За онкологията с оптимизъм

Проф. Дудов: Защо никой не говори за многото излекувани от рак?

Снимка: iStock

За онкологията с оптимизъм

Проф. Дудов: Защо никой не говори за многото излекувани от рак?

08:32 | 27 юли 2022 | Автор : Анелия Николова 48 15087 Снимка: iStock

"Националният план е вече факт, но е едва първата стъпка по пътя към подобряването на онкологичните грижи за пациентите." Това съобщи в медийното пространство председателят на Българското онкологично научно дружество проф. д-р Асен Дудов. За противораковия план и необходимостта от него, за да се причислим към европейските държави, които ще ползват финансирането и предоставената взаимопомощ от Европейския противораков план, говорихме в предишна публикация. Тогава все още документът не беше подготвен. С днешна дата Работната група към Министерство на здравеопазването трябва да продължи дейността по финализиране на документа, в сътрудничество с Националния онкологичен алианс, в който членуват още 25 неправителствени, пациентски, научни и съсловни организации.

Здравето ни

Защо е нужен на българския пациент този противораков план? Кои ще са първите стъпки в оптимизирането на онкологичната помощ? И най-важното: ракът в 2022 година, в България, присъда ли е и къде свършва стигмата? Разговарям с проф. Дудов:

Професор Дудов, продължава ли в съзнанието на хората ракът да се приема като най-тежката диагноза?

Ракът е най-често срещаната диагноза. Но трябва да се има предвид, че това са 200 различни болести. Съвременното индустриално общество, в чийто "златен милиард" от човечеството спадаме и ние, ни дава по-дълъг живот и с това - по-голяма вероятност да срещнем своя рак. Заради добрия контрол върху съдовата болест (мозъчната и сърдечносъдовата), ракът започна да се изравнява със съдовите заболявания и в следващите години очакваме ракът значително да ги надхвърли по заболеваемост.

Да се надяваме не и по смъртност!

Да се надяваме! В момента европейските и американците умират предимно от съдова болест и от рак. В някои африкански държави и области с ниска средна преживяемост на първо място са инфекциозните заболявания и травматизма. Ние живеем по-дълго и имаме повече време за тези спонтанни генетични мутации, които водят до повечето ракови заболявания; имаме и достатъчно време за някои от наследствените форми на рака, така че трябва да го приемем като част от битието. За щастие ракът в днешно време при повечето хора се лекува и контролира много добре. Но ние какво забелязваме? Забелязваме тези, които страдат, тези, които се разхождат с променен външен вид, тези, които губим. Защо никой не говори за тези, които са се излекували и забравят за болестта. А те стават все повече и повече.

Ако през 1900г. средната 5-годишна преживяемост е била само 5%, само след 50 години, през 1950 тя е вече 50%, а сега е 87-88%. Това са хубавите новини. По-важното е, че в основната си част ракът се превърна в заболяване, чието протичане може да се пречупи.

Нещо като хронично заболяване, но от което може да се излекува човек?

Точно така! Да се контролира. Никой не се е излекувал от диабет, но при добър контрол може да живее и 40 години след диагностицирането.

Съществуват много терапии, различни подходи, изискващи различна апаратура. На кое място се нарежда България спрямо осредненото европейско ниво на контрол и качество при онкологичната терапия?

В лекарственото лечение България се намира на много високо ниво. Имаме достъп до някои от най-съвременните технологии. Някои от терапиите от "най-висок пилотаж" са достъпни, възможни и приложими, но за съжаление, те се прилагат при много напреднали стадии на болестта. Лошото е, че покрай Пандемията не малка част от пациентите започнаха да идват късно, когато болестта е авансирала. От друга страна стоят липсата на скринингови програми.

В България има много здравни заведения с различно финансиране - частно и държавно. Има ли контрол върху терапиите, знае ли са каква апаратура има, какви специалисти? Представихте Националния противораков план, но тепърва трябва да се събират данни и информация...

Европа ни е написала в 39 страници (Европейския противораков план) какво трябва да направим. Европа ни е осигурила парите, за да го направим. Ясно е упоменала, че някои от страните имат неравностоен старт. Ние сме безкрайно неравностойни с липсата на скрининг, с липсата на информационни системи и дигитализация в здравеопазването. В същото време ние разполагаме с най-високи технологии, но за да стигне човек до тях, за да може тази държава да планира каква част от бюджета трябва да отиде в Касата, за да покрие разходите по тези високи технологии, трябва да знае колко болни има с дадена локализация, каква е тяхната хистологична характеристика. Нямам предвид това, че вече от 11 години няма противораков регистър (то даже мина времето на регистрите!). Става въпрос за такова дигитализиране на средата, което се надявам хората, които имат властта и от които зависи направят така, че да може по определени критерии да се вади информация за това не просто колко болни има в момента, а какъв е стадия им, хистологията им, провежданото им лечение. Така ще се разбере с допълнителна информация и какъв е ефектът от проведеното лечение. Това, което прави Европа, е да ни даде възможност да имаме средства.

проф. д-р Асен Дудов

Снимка: личен архив

В този Национален противораков план ние, като експерти, написахме това, което е необходимо да се направи в областта на онкологията, тоест, каква да е скрининговата програма, какво да обхваща. Това са рака на млечната жлеза, рака на дебелото черво, рака на простатата, възможността за нов скрининг, като рака на белия дроб, който е нов дори и за Европа. Само за пример ще ви дам, че в нашата болница имаме лицензиран скенер за подобно профилактично изследване на белите дробове, което ни отне 2 години борба с институциите, за да докажем, че сме осъществили със съответния софтуер тази ниска доза на облъчване, за да може изследването да се прави профилактично. Наложи се дори да намерим фантом - устройство, което вместо човек се слага на апарата, за да докажем на регулаторните органи безопасността му. Ние сме лицензирали вече скенера и си представете как това остава скрито за някой, който е във висок риск от рак на белия дроб, който не знае, че може да отиде и да се изследва, или това да не бъде предоставено като възможност от Касата.

А смятате ли, че в тези пари, които Европейският противораков план предоставя, могат да се използват неправомерно, както често се случва в нашата страна?

В това нямам притеснения, даже е единственото, което ме прави оптимист, тъй като ресурса няма как да се разпредели нецелесъобразно, тъй като са много силни регулаторните механизми. Това, което ме притеснява обаче е, че по субективни причини можем да не се "качим" на този "влак", защото някой е незаинтересован или заради големия контрол това не е атрактивна дейност. Да се надяваме на най-хубавото! Всичко е подготвено и дано имаме добрата воля това да не се "побългарява" и бъде направено така, както е написано от Европейската комисия.

Мислите ли, че трябва да се даде повече публичност на стъпките и мерките, които се предприемат в тази насока?

Да, хората трябва да знаят за това. Вярвам, че когато обществото е осведомено, то започва да съблюдава и да изисква резултати. Да търси сметка. Ракът статистически ще засегне всеки втори от нас по един или друг начин. Това не е тема, от която можем да отклоним поглед, защото в момента не ни касае.

Това, което казвате звучи логично, но и тревожно. Вдигна ли се стигмата спрямо онкологичните заболявания? Имам чувството, че човек е склонен да приеме всякакви болести с по-голямо достойнство и лекота, само да не е рак?

Помня годините, в които онкологията беше една плюс няколко диспансера в страната. Тогава виждах как хората, които живеят наоколо, минават по другия тротоар. Това стигматизиране трудно ще отмине. Много се разчупиха нещата и далеч не са вече такива, а и много по-лесно се приемат.

Един инфаркт да не е за предпочитане? Много по-страшен е от един ранен рак на млечната жлеза, който ще бъде идеално козметично опериран, ще се премине едно високо технологично лъчелечение, което вече е с ускорени електрони, а не рентгеново облъчване, както едно време на старите апарати. В момента няма увреда, не се предизвикват изгаряния. Нещата са безкрайно по-добре. Ако трябва да избирам, бих предпочел нещо такова, отколкото инфаркт.

Малко хора са наясно с това обаче. А, онези, преминалите успешно през това, както споменахте, не искат да се връщат там. Как информацията да достигне знанието? При рака сякаш всичко е лош PR...

Ще Ви кажа нещо: През 1964 г. се събират в Щатите седем ентусиасти и правят Американската асоциация по клинична онколози (ASCO). По това време те разполагат с 3-4 лекарства, произлизащи от бойните химически отровни вещества, (затова и методът се казва "химиотерапия"). Те учредяват тази организация, за да направят максималното за една група хора, на които да могат да помогнат. Днес тези хора са 73 хиляди души в целия свят - водещи експерти, с такава палитра и набор от възможности да контролират тази болест, които някога са звучали като фантастика. Тогава никой не си е представял, че пациенти в 4ти стадий ще живеят дълги години в пълно отсъствие на болестта, което в момента се случва. И не говорим за изключения, а това са огромна част от пациентите.

За България ли говорим сега?

Да, дори за България! Всички, които са сполучливо излекувани, разбирам, че не желаят дори да си го припомнят, но мен ме е яд, че не искат да го споделят на достатъчно много хора или поне да ги окуражат, точно заради това стигматизиране. Какво се случва в действителност? Ние виждаме само тези, които загиват, а не много повечето, които са се излекували. Но в крайна сметка нещата се променят дори и по отношение на приемането и споделянето, така както, за щастие, благоприятно върви лечението на рака.

На хода сме на нова епидемиологична вълна. Не искам да дискутираме мерките в детайли, но кажете малко повече за ваксините и за технологията, която ползват. Става дума за иРНК ваксините.

Ами ние работим от 20 години с тази технология. Когато се правиха ваксините за COVID всички скочиха за това, че са направени бързо. А всъщност технологията е стара и добре позната. Просто дали ще добавиш частица от обвивката на вируса или ще е друго, което на нас, в онкологията, ще ни трябва, за да си свършим работата, няма значение, защото това е просто носител.

Ние също искаме да сме носители, но на добри и обнадеждаващи вести. Надяваме се, че възможността, която ни се предоставя чрез Европейската комисия и противораковия им план, ще ни накара да погледнем на проблема в цялост и с истински добра воля да усвоим работещите добри практики. За губене - няма какво да губим. Светът върви в определена посока и науката няма да спре да търси начини да оптимизира системите на здравеопазване, защото здравето е важно. Не! То е жизнено важно. И това го знае всеки, получил диагнозата рак.

ИЗБРАНО