Войната срещу козешката чума: как ни налази "болестта на бедните"
Чумата по дребните преживни животни увеличи чувствително градуса на напрежението в страната. Той и без това е висок заради нагнетени емоции от къде ли не и по какви ли не теми
Как внезапно всички станаха специалисти по тази болест. И как темата стана чудесно поле за политическа изява. Свидетели сме на обвинения и оправдания, искания за оставки, които нямат практическо значение, след като болестта е дошла.
А действителността е следната: козешката чума (така наричана в съобщенията на специализираните организации по света - goat plague, peste des petits ruminants) трябва да бъде спряна, каквато и цена да трябва да се плати за това. По оценка на ветеринарите това е една от най-опасните болести, които могат да застрашат съществуването на цял сектор.
И евтаназията е единственото спасение, колкото и мъчителна да е тя за собствениците. Успокоително или не - умъртвяванията трябва да бъдат извършени по хуманен начин.
Как ни се натресе болестта - на нас и на Европа? Това е болест, непозната за ЕС, което означава, че ЕС и България нямат опит в справянето с нея. Председателят на Българския ветеринарен съюз д-р Трифон Цветков изтъкна, че е постижение на ветеринарните ни лекари, че са открили това заболяване.
От БАБХ успокояват, че в огнището в Странджа са изпратени хора с много висок опит, но явно в лекуването на други болести по животните.
Засега предположенията са, че заразата е дошла от Турция, с нелегален пренос на животно(и). А как е стигнала до Турция, до европейската част на Турция? Вероятно по същия начин.
Всяко животно трябва да се придвижва с документи, да е маркирано, предупреждават специалистите. Но носителят на вируса е влязъл някак. Дали контролът е бил занижен? Трябва отговор. Трябва и отговор как ще държим занапред болни животни вън от страната ни.
Болест, която удря първо бедните
Да започнем оттам: за първи път чумата по овце и кози е идентифицирана в Кот д'Ивоар през 1942 г. Впоследствие се е разпространила в 70 страни в Африка, Близкия изток и в части от Азия.
Световната организация по прехраната (ФАО) и Световната организация за здравеопазване на животните (World Organisation for Animal health (OIE, МБЕ) предупреждават за бързо разрастване на болестта през последните 15 години.
От двете организации подчертават, че над 80% от отглежданите овце и кози се намират в посочените региони, където много семейства разчитат на козе мляко, овнешко месо и вълна за храна и препитание. Това са региони, в които живеят стотици милиони от най-бедните хора в света.
ФАО изчислява, че храната и доходите на около 300 милиона семейства в малки земеделски стопанства в целия свят зависят от дребните преживни животни.
Избухването на епидемията в Индия преди 2 години причини загуби от 180 млн. долара, при епидемиите в Кения през 2006-2008 г. загинаха 1,2 млн. дребни преживни животни, което доведе до загуби от над 23,5 млн. долара и спад в производството на мляко от 2,1 млн. литра.
През септември 2016 г. Монголия съобщи за първия случай на заболяването. Можем да си представим какво означава тази болест за тази предимно скотовъдна страна (малко подробности за случая вижте по-долу).
Общо, по сметки на ФАО, годишните щети от чумата по дребни преживни животни се оценяват на между $1,4 и $2,1 милиарда. Тези цифри не включват косвените загуби, свързани с ограничения върху търговията и мобилността на животните. Овцете и козите са също и инвестиция и уникален актив за бедните семейства.
Ако не се вземат мерки, глобалната цена може да достигне между $4 и $5,5 милиарда през следващите 15 години.
Какво се прави по света
Заболяването е силно смъртоносно - убива до 90% от заразените животни. То лесно се предотвратява с ваксини, които според МБЕ струват 25 цента едната и предпазват животното за целия му живот.
Вирусът има относително кратка инфекциозна фаза и не оцелява дълго извън гостоприемника.
Програми за ваксиниране обаче се прилагат активно от 2015 г. в страните, в които има епидемии.
Повтаряме, в България и Европа такъв проблем досега не съществуваше.
На континента ни няма регистрирани ваксини срещу чума по дребните преживни животни, каза по БНР д-р Мирослав Първанов - председател на Българската асоциация на ветеринарните лекари за продуктивни животни. При такъв тип заболяване в момента няма как да се сложат ваксини на животните. По думите му такива ваксини няма регистрирани в Европа, т.е. много е трудно тяхното използване.
В Турция използват жива ваксина, но тя, според експерта, е вариант, който се прилага, когато "нещата са изпуснати и е залята голяма територия". Тогава и рестрикциите са много силни, забранява се търговия, внос, износ и всичко останало - единственото, което може да се направи, е тази ваксина. Към момента не сме в този етап и се прилагат правилните мерки., коментира ветеринарят.
От казаното излиза, че положението в съседна Турция е доста сериозно.
Ето най-общо какъв план приеха двете организации през 2016 г. Той е фокусиран за страни, за които е известно, че е налице чума по дребните преживни животни. Но той може да действа и за страни, в които такава болест не е била идентифицирана.
Мерките в този план включват:
- дейности за повишаване на осведомеността сред земеделските стопани,
- подобряване или изграждане на възможности за предотвратяване и ограничаване на болестта,
- укрепване на националните ветеринарни здравни услуги и системи за контрол на чумата и други заболявания, и
- осъществяване на целеви кампании за ваксиниране.
Тези мерки на ФАО и МБЕ (на стойност почти 1 млрд. долара) са само първа фаза от 15-годишен "поход" към изкореняване на чумата по дребните преживни животни до 2030 г. Но планът си поставя целта да подобри националните модели на производство и да помогне на собствениците на животни да изградят най-добрите практики за отглеждане и препитание с техния животински ресурс.
От спешното прилагане на мерките по изкореняване на тази болест и на други болести по животните интерес имат производители, преработватели, търговци, правителствата - за да станат веригите за доставки по-надеждни и движението на животните по-безопасно.
Според прогнозите световното население ще се увеличи до над 9,7 милиарда до 2050 г., а с това производството на дребни преживни животни се очаква да нарасне заради нарастващото търсене на месо.
"Когато става дума за вирусни болести по животните, много внимание се обръща на заплахите, които те представляват за човешкото здраве - но въздействието им върху икономическия растеж, препитанието на хората, качественото хранене и продоволствената сигурност може да бъде еднакво опустошително. Ето защо този план се нуждае от широка подкрепа", каза генералният директор на ФАО Хосе Грасиано да Силва.
"Всички инструменти срещу чумата са достъпни и интегрирани в плана. Успешното му внедряване в момента се основава на капацитета на ветеринарните служби на национално ниво - OIE се ангажира да им осигури постоянна подкрепа", каза на свой ред д-р Моник Елоа, генерален директор на организацията.
Монголия, септември 2016
В Монголия към тази дата - на първия огласен случай на чума, има 45 милиона дребни преживни животни, които играят съществена икономическа и социална роля. Повече от една трета от населението получава прехраната си директно от добитъка. Монголия изнася живи животни, месо, мляко и е най-големият световен производител на висококачествена кашмирна вата.
По това време ФАО и OIE незабавно мобилизират антикризисния център в Уланбатор, за да помогнат на местните ветеринарни служби да оценят епидемиологичната ситуация и да предложат незабавни и средносрочни действия за борба с разпространението на болестта. Повече от 11 милиона домашни дребни преживни животни са ваксинирани.
Усилията са насочени и за предпазване на дивите животни. Защото при монголската криза принудително са били умъртвени около 5000 застрашени антилопи сайга - почти половината от популацията им.
А у нас се заговори, че стопаните пускали застрашените животни към гората...
Поуката от кризите и войната с козешката чума е, че е необходима силно международно сътрудничество и включване на мрежата от световни референтни лаборатории на ФАО и МБЕ, за да се гарантира пълно изследване на епидемиологията, изтъкна проф. Ричард Кок от Кралския ветеринарен институт в Лондон.
Как ще свърши кризата в Странджа? Да се надяваме заразата да не излезе от района. Опитът в случая се трупа на бойното поле.
Не е известно българските власти да са се обърнали към двете световни организации. Затова пък пробите са изпратени в лабораторията в Монпелие (Франция.) Интересно е да отбележим, че тази лаборатория е оторизирана да прави изследвания за чума по дребните преживни животни с превантивно решение на ЕК от февруари 2017 г.
Дотогава ЕС няма такава лаборатория, но огнищата от това заболяване по света принуждават Еврокомисията да вземе решението.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}