"Война, за която плащат 8 млрд. души". Какви са предизвикателствата за Турция
Анкара страда от конфликта в Близкия изток, който не е искала и чиито последствия не може да избегне
Чуйте статията:
Турция води интензивна дипломация, за да не допусне участието на страните от Персийския залив във войната срещу Иран на страната на САЩ и Израел, пише Блумбърг, като се позовава на източници, запознати с поверителните преговори на Анкара.
Турция активно убеждава Саудитска Арабия, ОАЕ, Катар и други държави от Персийския залив да запазят сдържаност. Министърът на външните работи Хакан Фидан вече е посетил тези страни и е провел телефонни разговори с колегите си, пише агенцията.
Това е важно за Турция, защото разширяването на конфликта в целия регион ще нанесе силен удар върху икономиката и сигурността. Анкара не иска войната да прерасне в голяма регионална битка, в която страните от Персийския залив ще започнат да воюват с Иран. Тъй като това ще създаде нови заплахи за турските интереси, търговията и стабилността в Близкия изток.
Междувременно турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви следното: "Турция, като страна, осъзнаваща своето величие, се отличава в региона и в света със своята позиция, отношение, думи и дела. Днес ние не попадаме в капаните, които ни поставят... Ние сме твърдо решени да държим страната си извън този огнен кръг. Това е война на Израел, но цената я плаща целият свят. Това е войната на Нетаняху за политическото му бъдеще, а плащат 8 милиарда души... Ние в никакъв случай не искаме войната да се превърне във война на изтощение между страните в региона".
В отговор на изказването на турския президент президентът на Иран Масуд Пезешкиан публикува обръщение на турски език, в което благодари на Ердоган за позицията му по отношение на ситуацията между Иран и Израел.
Пезешкиан нарече президента на Турция "скъп брат" и заяви, че счита за достойна за висока оценка неговата решителна реакция спрямо действията на правителството на Израел. Той също така подчерта, че турският народ в продължение на много години играе важна роля в солидарността с ислямския свят, и добави, че този път ще бъде продължен.
Външната политика на Турция от много години се основава не толкова на силни съюзи, колкото на избирателни маневри: тя поддържа връзки с различни, конкуриращи се помежду си центрове на властта, като при това не допуска пълна стратегическа зависимост и си запазва пространство за маневри в раздробения регион. Но войната срещу Иран не само пречи на този подход, но и като цяло поставя Анкара в много по-неизгодна позиция. Турция не е нито воюваща страна, нито наблюдател. Тя се оказа в неудобното положение на прифронтова държава и не може да си позволи да застане на ничия страна, но в същото време страда от конфликт, който не е искала и чиито последствия не може да избегне.
Икономиката, секторът на сигурността и редът в региона са под сериозна заплаха. Сама по себе си всяка от тези сфери може да изглежда под контрол. Но всички заедно те повдигат въпроса дали Турция ще успее да запази предпазлива неутрална позиция в тази война.
Икономиката на Турция беше много нестабилна още преди началото на конфликта. Години на неефективна парична политика, безбройни девалвации на валутата и изключително висока инфлация отслабиха покупателната способност на населението и доверието на бизнеса. С други думи, войната с Иран не доведе до икономическа криза в Турция, а я ускори и задълбочи, пише изданието ipg-journal.
Кризата е най-осезаема в енергийния сектор. Иран осигуряваше около 14 процента от турския внос на газ. На фона на прекъсванията в доставките поради войната тази структурна зависимост доведе до ценово напрежение и засили инфлацията, която и без това е трудно да се овладее. Това засяга в еднаква степен транспортните и производствените разходи, както и цените за потребителите.
Извън енергийния сектор войната заплашва стремежа на Турция да се позиционира като транзитен възел между Централна Азия, Близкия Изток и Европа. За турските стратези стабилността в региона не е просто геополитическа цел. Тя е част от самия икономически модел.
Някои в Турция смятат, че отслабването на Иран ще даде възможност да се пренасочат товарните, енергийните и въздушните превози към турска територия. Но възможните ползи от това няма да се появят веднага и само при редица условия. В краткосрочна перспектива обаче вълненията в Иран и Ирак ще доведат до срив на доверието на инвеститорите и забавяне на възвръщаемостта на инвестициите в инфраструктурата. Освен това, един раздробен Иран може да предизвика същите трансгранични проблеми, каквито някога имаше със Сирия: потоци от бежанци, нелегални мрежи и мащабна икономическа криза по южния фланг на Турция.
Турция веднага усети последиците от войната с Иран в сферата на сигурността. Властите потвърдиха, че най-малко три балистични или крилати ракети, изстреляни от Иран, са паднали или са били прехванати преди да достигнат територията на Турция. В прехващането са участвали системи за противовъздушна отбрана на НАТО. Но иранското правителство отрича своята причастност и обяснява тези инциденти с технически неизправности или действия на трети лица.
Реакцията на турското правителство беше изненадващо сдържана. Официалните лица потвърдиха произхода на ракетите, но съзнателно избягваха формулировки, които биха могли да изострят кризата. Най-важното е, че Анкара не приложи член 5 от Североатлантическия договор, въпреки че такива инциденти формално попадат в обхвата му. Тази сдържаност е съзнателно стратегическо решение, за да не се затварят дипломатическите канали и да се избегне ескалация, която би принудила Турция да избере страна.
Въвеждането на допълнителни батареи "Пейтриът" даде начало на нов кръг от политически чувствителни дискусии относно архитектурата на турската система за противовъздушна отбрана. Поради закупуването през 2019 г. на руската система за ПВО С-400 и последващото изключване от американската програма F-35, Анкара вече не е напълно съвместима с интегрираната мрежа за противовъздушна отбрана на НАТО. Настоящата криза много ясно разкри пропуските и темата отново беше изнесена за публично обсъждане.
Натискът върху икономиката и системата за сигурност е силен, но вероятно той не е основната причина за турските опасения. Основната тема на стратегическите съображения на Турция е въпросът за реда в региона след войната, когато Иран ще бъде значително отслабен или дестабилизиран. И отговорът на този въпрос не е лесен.
Турската стратегия никога не се е основавала на идеологическа близост с Ислямската република. Въпреки това Иран е играл важна роля в турските изчисления за баланса на силите в региона. Той е бил противовес на израелското влияние, един от малкото, които все още са били в състояние да осигурят многополярност. От гледна точка на Анкара конфликтът в крайна сметка доведе до това властта в региона да премине към Израел, а такъв ход на събитията много тревожи турското правителство.
Самата риторика на Израел само засилва тази тревога. В речта си през февруари 2026 г. бившият министър-председател на Израел Нафтали Бенет нарече Турция "нов Иран" и предупреди за заплахата от турска страна. В такива формулировки важното е не толкова аналитичната точност, колкото това, което те сигнализират на Анкара, а именно: Израел, по всяка вероятност, вижда стратегически проблем в това, че след падането на Иран Турция може да придобие тежест в региона. Дали това съответства на израелската политическа доктрина или просто отразява изострянето на напрежението на фона на войната, все още не е ясно. Но това, че реакцията на Турция на заплахите се променя, е ясно.
Тази война е сериозен риск за Турция, включително по отношение на кюрдския въпрос. Преди войната Анкара водеше преговори с ПКК за разоръжаване, след като лидерът Абдула Оджалан, намиращ се в затвора, през февруари 2025 г. призова организацията към разоръжаване и разпускане. През май 2025 г. ПКК заяви готовност да изпълни това изискване, което се превърна в най-сериозния опит за почти 50 години да се сложи край на бунтовническото движение, отнело живота на десетки хиляди хора. Но войната с Иран поставя този процес под заплаха.
Иранската сестра на ПКК, Партията за свободен живот в Кюрдистан (PJAK), категорично отхвърли призива на Оджалан за разоръжаване. Според изтеклите в медиите информации ЦРУ е обмисляло възможността да предостави оръжие на кюрдски групировки в Иран, за да окаже натиск върху режима. Първоначално Вашингтон отрече това. След това президентът Тръмп също призова иранските кюрди да вземат оръжие, като заяви, че това ще бъде "отлично". Но 48 часа по-късно той промени курса си. За Анкара последствията от активизацията на кюрдските въоръжени групировки на цялата територия на Иран са очевидни: този конфликт няма да се ограничи само до Иран.
Турция и Иран десетилетия наред решаваха кюрдския въпрос съвместно. Не като съюзници, а като съседни държави, заинтересовани да предотвратят териториалната консолидация на кюрдите по общата граница. Съвместните операции срещу инфраструктурата на PJAK и ПKK, механизмите за обмен на разузнавателна информация и координираните трансгранични операции отговаряха на функционалната логика на общата политика за сигурност. Това, от което Анкара се опасява сега, не е просто отслабването на съседа. Това е разпадането на реда, при който кюрдският въпрос успяваше да се контролира, макар и с насилствени методи.
В стратегическата визия на Турция Иран заема място, различно от това, което някога са заемали Сирия или Ирак. Турско-иранската граница, официално установена през 1639 г., е една от най-старите стабилни граници в региона. Когато представители на турското правителство подчертават суверенитета и териториалната цялост на Иран, това не е просто дипломатическо изявление. Това е историческо напомняне за този ред и загриженост за това, което може да се случи, ако една от малкото стабилни държавни структури в региона започне да се разпада.
Това обяснява защо Турция реагира толкова предпазливо на войната. Анкара се опитва да удържи няколко фронта едновременно: да смекчи икономическия шок, без да внася още по-голям хаос във вътрешната политика, да неутрализира заплахата за сигурността, без да се въвлича в пряка конфронтация, да предотврати нова вълна от кюрдски въстания извън границите си, да не допусне нито разпадането на Иран, нито безграничното господство на Израел в региона.
Дали такава позиция на Турция дава възможност за участие във формирането на нов ред или, напротив, лишава от всякакви шансове за това в случай, че този ред се утвърди - това е главният въпрос на турската външна политика.