Вотът в Молдова активира страхове за превръщането й в руски плацдарм или втори фронт на Украйна
Предстоящите парламентарни избори в страната идват на фона на ескалиращо напрежение
Предстоящите през уикенда (на 28 септември) парламентарни избори в Молдова предизвикват безпрецедентно напрежение и поляризация, които, както се твърди, ще определят геополитическата ориентация на страната за години напред. На фона на куп обвинения в чуждестранна намеса, милитаризация и подготовка за конфликт от двете страни на барикадата, Молдова се превърна в сцена на сблъсък между проевропейски и проруски сили.
Русия - Украйна
- Захарова: НАТО се опитва да превърне Молдова в логистичен център за доставки за армията на Киев
- Съветник на Путин: Украйна и Молдова може да загубят независимостта си
- Премиерът на Молдова: Агентите на Кремъл похарчиха 200 млн. евро за дестабилизацията ни
- Макрон: Молдова е в опасност, ако Джордже Симион спечели в Румъния
- Росен Желязков се срещна с Мая Санду: България твърдо подкрепя евроинтеграцията на Молдова
- Молдова очаква старт на преговорите за влизане в ЕС през септември
След като преди месец президентът на Молдова Майя Санду обвини Русия в това, че смята да се намеси в изборите в страната и да спре европейския й път, сега (вчера) тя заяви, че в случай на победа на проруските сили на изборите Москва смята да използва страната й като плацдарм за превземане на Одеска област на Украйна.
Последва изказване от страна на политическия й противник Игор Додон, бивш президент на Молдова и лидер на "Патриотичния блок". Той хвърли тежки обвинения срещу Санду, твърдейки, че тя подготвя атака срещу Приднестровието. Според Додон, ако партията на Санду - "Действие и солидарност" (PAS) - остане на власт, тя ще бъде принудена да "нападне Приднестровието заедно с украинския президент Володимир Зеленски и да отвори втори фронт" в подкрепа на Украйна и срещу Русия. Той сравнява тази ситуация с "провалилия се сценарий" в Грузия, който сега се прокарва и в Молдова. Додон категорично отрича твърденията, че Русия би нападнала Молдова в случай на победа на неговата партия, подчертавайки: "Ако Додон е проруски, както твърдят "жълтите", то защо руснаците да атакуват "своите"?"
Додон също така обвинява Санду в милитаризация на страната, като изброява закупуването на радари, строежа на военна база в Бачой, вноса на бронетранспортьори Piranha и честите учения с НАТО. Той пледира за засилване на неутралния статут на Молдова.
Руските твърдения за "окупация"
Напрежението ескалира допълнително, след като днес руската Служба за външно разузнаване (СВР) заяви, че Европа "се готви за окупация" на Молдова. Според СВР, ЕС е готов да въведе войски и "фактически да окупира страната", като се осъществява концентрация на сили на НАТО в Румъния, близо до молдовските граници. Руското разузнаване твърди, че целта е да се противодейства на евентуални граждански протести, породени от "фалшификации на изборите". Освен това, СВР съобщава за десант на натовски военни в Одеска област "за сплашване на Приднестровието" и подготвяне на "въоръжени провокации" срещу региона и руските войски там като претекст за въвеждане на западни сили.
Властите в Молдова незабавно опровергаха тези твърдения. Даниел Вода, прессекретар на молдовското правителство, нарече руските изявления "истерична реакция" и "груби фалшификации", фабрикувани от руските служби като отговор на вчерашното обвинение на президента Санду срещу Русия за намеса в молдовските избори.
"Тайният план на Путин" за намеса в изборите
На фона на тези остри нападки, Bloomberg публикува разследване за "таен план на Путин" за намеса в молдовските избори. Според документи, анализирани от агенцията, Русия е разработила многопластова стратегия, координирана директно от Кремъл, с цел подкопаване на шансовете на партията на Санду PAS и в крайна сметка нейното отстраняване от власт.
Планът включва вербуване на молдовци в чужбина, включително в Русия, за гласуване в избирателни секции в ЕС, както и организиране на деструктивни протести и мащабна дезинформационна кампания в социалните мрежи. Ключов елемент е използването на компрометиращи материали за оказване на натиск върху държавни служители с цел нарушаване на изборния процес. Европейски правителствени източници потвърждават, че Русия "почти сигурно" възнамерява да реализира по-голямата част от тези планове.
С публикации с идентично съдържание излязоха и Би Би Си и "Форин Полиси".
Мая Санду пред европейските законодатели в Страсбург заяви, че "целта на Кремъл е ясна: да завземе Молдова чрез избирателните урни, да "ни използва срещу Украйна и да ни превърне в плацдарм за хибридни атаки срещу Европейския съюз". Тя оцени, че Русия е похарчила около 150 милиона евро за влияние върху референдума за членство в ЕС (спечелен на косъм от проевропейски настроените) и нейното преизбиране за президент.
Молдовската полиция се бори с дезинформацията, подкупите и плановете за провокации
В отговор на тези заплахи, молдовската полиция предприема мерки срещу кампании за дезинформация и опити за подкуп на избиратели. Властите са блокирали 443 канала в TikTok и са иззели 5 милиона молдовски леи (302 000 долара) при акции срещу предполагаеми операции по пране на пари.
Планът на Кремъл включва и създаване на илюзия за конкурентна борба, целяща отслабване на подкрепата за Санду. Дезинформационните кампании в Telegram, TikTok и Facebook, както и чрез по-традиционни канали, обвиняват Санду, че е "чуждестранна марионетка", която води страната към бедност и война. Предвижда се и вербуване на млади хора от спортни клубове и престъпни групи за организиране на насилствени провокации по време и след изборите (местните власти са арестували 75 души по подозрение в това).
Предизборната ситуация и ключови играчи
Парламентарните избори в Молдова се очертават като състезание между четири основни политически сили, които имат шанс да влязат в парламента след отстраняването на "Победа" от изборите и осъждането на Евгения Гуцул, лидерката на Гагаузия.
PAS (Действие и солидарност) на Мая Санду: Партията на президента води в социологическите проучвания с 26-32%, но това не е достатъчно за формиране на мнозинство. Нито една от останалите три партии не е неин съмишленик по отношение на проевропейския курс.
"Патриотичен избирателен блок" на Игор Додон: Социалистите на Додон имат 13-17%, но се очаква да привлекат голяма част от гласовете на отстранената "Победа" (която имаше около 10%). Блокът е определян като проруски и акцентира върху възстановяването на връзките с Русия.
Блок "Алтернатива" на Йон Чебан и Александър Стояногло: С 10-12%, блокът се позиционира като проевропейски, но е обвиняван от властите във връзки с Москва и е наричан "скрита" проруска колона. Ако тези твърдения са верни, блокът може да сформира алианс с Додон, което би им осигурило мнозинство.
"Наша партия" на Ренато Усатий: С рейтинг 6-10%, "Наша партия" може да се окаже носител на "златната акция". Усатий, някога смятан за проруски, влезе в конфликт с Додон и Москва, и сега е основен критик на бившия президент. Въпреки обвиненията, че е "технически кандидат" на Санду, Усатий отрича възможността за коалиция с PAS.
Фактори, влияещи на кампанията
Три основни фактора могат да повлияят на изхода от изборите:
- Гласовете на диаспората: На предишните избори Санду спечели благодарение на гласовете на молдовците в чужбина. Опозицията сега също активно работи с диаспората, опитвайки се да намали подкрепата за PAS.
- Арестът на Владимир Плахотнюк: Арестът на влиятелния олигарх в Гърция и евентуалната му екстрадиция в Молдова създават рискове за противниците на Санду, особено за Додон, който е обвиняем по дело за получаване на пари от Плахотнюк. Възможно е властите да окажат натиск върху Плахотнюк за показания срещу Додон.
- Приднестровието: Въпреки постоянните спекулации за ескалация на конфликта в Приднестровието, това не се е случило досега. Война с Приднестровието е крайно непопулярна в Молдова и би сринала рейтинга на Санду. Украйна също така е затруднена да отделя сили за военна операция, а намесата на Румъния би довела до пряк сблъсък НАТО-Русия, което Алиансът избягва. За Приднестровието също би било самоубийствено да започва активни действия, предвид отдалечеността му от руските войски. Ескалация преди изборите е малко вероятна. След изборите, ако PAS постигне "мономнозинство", вероятността за "окончателно решаване на приднестровския въпрос" не е нулева, особено ако се прекрати огънят в Украйна. Ако PAS не успее да формира правителство, тази вероятност значително намалява.
В крайна сметка, предстоящите парламентарни избори в Молдова не са просто въпрос на вътрешна политика, а геополитическа битка, която ще има последици далеч извън границите на страната. Резултатът ще определи дали Молдова ще продължи своя проевропейски курс или отново ще се обърне към Москва.