Уникална кулинарна карта разкрива "храната" на националния ни език (снимки)
Езиковеди редят вкусни "парченца" от старата българска кухня
Каква е връзката между езика, храната и регионите на територията на страната ни? Учени от БАН подготвят дигитална кулинарна езикова карта на България, която ще покаже характерните особености на българските диалекти днес чрез стари автентични ястия и напитки. Подобна карта няма аналог у нас, а какво ще видим в нея, разказва в интервю за Dir.bg доц. Ани Кочева, ръководител на проекта.
Доц. д-р Ана Кочева е езиковед в Секцията за българска диалектология и лингвистична география в Института за български език при БАН. Автор е на десетки изследвания, свързани с историята на българския език. Участва в изработването на Картата на българските диалекти на БАН. Създател е на уникалната Карта на българския език на ново място по света, която обхваща 15 милиона българоезични (по етнически произход). Участва в проучване върху езика на българската общност във Виена, в резултат на което публикува книга "Смесеният език на виенските българи". Автор е на три монографии, няколко студии и десетки статии по езикови въпроси. Изнася лекции пред български ученици от Бесарабия, Западните покрайнини и Македония, организирани ежегодно от фондация "Българска памет".
Доц. Ана Кочева
Снимка: Личен архив- Защо езиковедите от БАН решиха да изработят кулинарна езикова карта? Каква е връзката между езика и храната и как това ще бъде дигитализирано?
- Кулинарната карта, която сега се изработва в Института за български език от екипа, който ръководя, е по проект, финансиран от Фонд Научни Изследвания към МОН, за който кандидатствахме миналата година и, за щастие, бяхме одобрени. Идеята е да представим традиционната българска кухня върху цялата българска езикова територия. Става дума за лингвистично изследване, което едновременно ще покаже характерните особености на българските диалекти днес, но и онова, което е съхранено от старите, традиционни български храни. Едно такова кулинарно райониране в лингвистичен аспект ще допринесе много за изследване не само на българската кулинарна терминология, но и, надяваме се, за възстановяване на производството на автентични български ястия и напитки. Напоследък кулинарният кръгозор на българина се разшири неимоверно, опознахме какви ли не чужди рецепти и блюда, понякога до такава степен, че забравихме родното. Затова обръщаме поглед назад, за да видим с какво са се хранили нашите предци. Експедициите, които правим, са малко по-различни от обичайните теренни проучвания, защото заснемаме целия процес на приготовление на едно ястие, в който информантите ни го представят на техния диалект. Върху картата ще има и звук, и видео, и голяма галерия от снимки, а който иска да приготви нещо от онова, което вижда, би могъл да го прави едновременно с нашите източници. Тоест ще бъде нещо като езиковедска и кулинарна енциклопедия "на живо". Защото диалектите са "храна" за националния ни език.
Прекрасни хора, млечна майска зеленина и толкова много доброта и отзивчивост, че си казваш - е, как да няма надежда, споделя доц. Ани Кочева за експедицията в Троянско
Снимка: Личен профил на Ана Кочева във Фейсбук- Редица от гозбите на Балканите предизвикват спор за националната им принадлежност. За кои храни може да кажем, че произходът им е типично български и с какво се отличават?
- Българската кухня е балканска по същество и точно това я прави разнообразна и много вкусна. Всеизвестен е фактът, че европейците много харесват нашите блюда. Вкусът на зеленчуците ни е много добър, това вече се дължи на фактори като слънце, почва, води. Категорично нашенска е шопската салата, въпреки че тя се явява в различни модификации и в други балкански кухни. Различни видове луканки, шарената сланина, чорбите от зеленилки са все традиционни български ястия. Там, където има регионални названия на храните, има и по-голяма вероятност те да са само български.
Гозба от диалектоложката експедиция в Троянско
Снимка: Личен профил на Ана Кочева във Фейсбук- Има ли райониране в страната на основата на основата на кулинарното наследство както в говорите, танците, носиите и песните?
- На този въпрос окончателен отговор ще дам, когато проектът приключи. Сега ние сме в самото начало и имаме зад гърба си едва две експедиции, въпреки че започнахме от важни региони в езиково отношение.
Диалектоложка експедиция в Троянско
Снимка: Личен профил на Ана Кочева във Фейсбук- Защо започнахте проекта от Троянския Балкан и коя е най-вкусната рецепта оттам?
- Троянският говор е един от говорите, легнали в основата на книжовния български език. Редом с това обаче, в него и до ден-днешен са запазени интересни диалектни особености като редукцията, генерализираната винителна форма, само пълният член. Всичко това ще се чуе на картата в автентичен вид. А в кулинарно отношение, в Троянския край записахме, напр. характерното само за този регион "сватбарско жито", което за нас приготвиха в Гумощник. То не е описвано в етнографските проучвания, като изключим регионалните краеведски изследвания. Технологията на приготвяне е дълга, а резултатът трябва да се опита, за мен то се оказа по-вкусно от крем-брюле, житото буквално не се усеща, а блюдото е ритуално - поднася се по радостни поводи като сватби, кръщенета, някогашни войнишки изпращания, сега по големи празници.
Сватбарското жито, отгоре е поръсено с карамелизирани ядки
- Какво показа проучването в другите райони?
- Следващата ни експедиция беше в Банския район. Всеки, който е бил в този край, има представа от диалекта му. Банскалии имат няколко силно меки съгласни, които преминават в други, затова там хапват "чибапчита", пийват "рачийа" и не правят вино, защото гроздето и "чисело". Освен това там може да се чуе и неособено характерното за други български диалекти двойно ударение, както и широкото е. Що се отнася до гозбите, там, освен традиционните банска капама и чомлек, опитахме т.нар. "полейник". В Долно Дряново пък, което вече е свързано с родопските говори, ни приготвиха "зарасник". Хората бяха изключително гостоприемни и искаха да ни покажат традиционната храна, за която с тъга отбелязват, че все по-рядко се приготвя.
- Как извършвате теренните проучвания и намирате ли отклик от местните хора?
- Организацията на подобни експедиции е по-сложна, защото това не е обичаен "терен". Обикновената диалектоложка експедиция е тази, при която отиваме на село, срещаме хората по улици, градини, влизаме, сядаме, разговаряме известно време, записваме. А тук трябва да влезем по къщите, в кухните на хората, да ни сготвят, за да снимаме и да записваме. Тоест необходима е предварителна подготовка. Затова се обръщаме към музейните работници, както направихме в Троян. В Музея на народните художествени занаяти и приложните изкуства ни съдействаха от сърце и изключително професионално, свързаха ни с точните хора, които ни отвориха домовете си. В Банско, Разложко, в Долно Дряново разчитахме на лични контакти с местни хора, които ни помогнаха в издирването на най-подходящите информанти. А хората по места са прекрасни, истински съкровища, те пазят най-българските черти: широко сърце, гостоприемство, природна интелигентност и любопиство към света.
- Изследвайки кулинарното наследство, вие изследвате и местните говори. Доколко живи са диалектите днес, през каква трансформация минават и какво е бъдещето им?
- Диалектите са си живи и е повече от ясно, че това ще продължи дълго. Понякога се чуват гласове, които предизвестяват техния край, но подобни "теории" се опровергават от практиката. През последните години често сме на терен, а сега, около този проект, почти ежемесечно и установяваме, че хората продължават да пазят добре териториалните си говори. Нещо повече - те вече се гордеят с тях, защото знаят, че диалектите са част от тяхната идентичност.
В Долно Дряново се срещнахме с една изключителна жена, която говореше единствено на диалект. Тя ни разказа, че почти цялото й семейство е в Испания, работят там с намерението някой ден да се върнат. Инвестират в строеж на свои домове в селото, където мечтаят да живеят. В Испания продължават помежду си да говорят на диалект, независимо че учат и испански. Така се появява един интересен, нов феномен - те са носители едновременно на чужд книжовен език и на български диалект. Отделно от това, съвременното поколение, което буквално живее в интернет, независимо от това къде се намира географски, прави различни групи, включително езикови от типа на "Аз говоря на Смолянски диалект", "Златоградчани в чужбина", "Група на Северозапада" и т.н., в които условието за членство е владеенето на диалекта. И писането на него. Това също е новост! Доскоро диалектите имаха само разговорна форма, това беше характерен техен белег. Сега, в съвременното ни общество, те съществуват по някакъв начин и в писмен вид, немислим доскоро факт. Но неоспорим и удължаващ живота на диалектите. И накрая - докато има Родопи, ще има и диалектология.
Праисторическо тракийско светилище „Градище”, което се намира на 2 км от с. Долно Дряново и на 4 км. от с. Долен
Снимки: Фейсбук страница на Ана Кочева
Къща в село Лещен
Снимки: Фейсбук страница на Ана Кочева- Кога ще може да видим готова кулинарната езикова карта и към кой ще бъде адресирана?
- Проектът е 3-годишен, ние сега преполовихме първата. Картата ще бъде насочена към цялата българска, а и не само общност, която се интересува от езика и от традиционната българска кулинария.
Сватбарско жито от Гумощник! Вкусно като крем брюле, без преувеличение!
Снимка: Личен профил на Ана Кочева във ФейсбукУбедена съм в ползите й. Не защото я правим ние, а защото тя ще е много информативна, ще покаже непознати, забравени страни на нашата кухня, но най-важното - ще демонстрира особеностите на българския език по цялата езикова територия - едно многообразие от диалекти, които представят единството на езика ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}