Лидерите на четири централноевропейски държави, които участваха вчера в регионална среща на върха в Словакия, наблегнаха на въпросите, които ги свързват, и омаловажиха тези, по които има разделение, предаде Асошиейтед прес. Въпреки това не остана скрито напрежението във Вишеградската група, изострило се заради войната в Украйна.

Премиерите на страните от Вишеградската група - Полша, Чехия, Словакия и Унгария - се срещнаха, след като в регионалния блок се появи разкол заради подхода на Унгария към войната в Украйна, който партньорите ѝ възприеха като прекалено добронамерен към Русия. Макар да признаха, че има значителни различия в мненията им за това как да се окаже помощ на Украйна и как да се накаже Русия за войната, която води срещу тази страна, лидерите заявиха, че общи интереси като енергийната сигурност, борбата с нелегалната имиграция и защитата на границите формират основата за бъдещо сътрудничество в четиристранната група.

На пресконференция след срещата в Кошице, Словакия, унгарският министър-председател Виктор Орбан заяви, че макар да е съгласен с колегите си, че не трябва да се допуска Русия да бъде заплаха за европейската сигурност, той ще продължи да блокира плана на Европейския съюз за предоставяне на Украйна на пакет от помощи на стойност 18 милиарда евро през 2023 година. Вместо това, заяви той, Унгария ще предостави помощ на двустранна основа на източната си съседка. "Унгарското правителство вече е заделило сумата в нашия бюджет и ние ще дадем тези пари на украинците'', каза Орбан. "Ние обаче няма да подкрепим каквото и да е решение, което би вкарало Европейския съюз в общ дълг", добави той.

Единството във Вишеградската група, създадена през 1991 г. след десетилетията на комунистическо управление, е силно разклатено. Орбан се противопоставя на по-строгите европейски санкции срещу Русия, включително по отношение на енергийните доставки. За разлика от Будапеща, трите съседни на Унгария държави от Вишеградската група са сред най-решителните европейски противници на действията на руския президент Владимир Путин в Украйна, отбелязва Ройтерс.

Отношенията между Орбан и неговите колеги изглеждаха студени още преди началото на срещата. Преди да отпътува за форума в Кошице, министър-председателят на Чехия Петър Фиала заяви, че групата не е в най-доброто си състояние, включително заради поведението на Унгария след руската инвазия в Украйна на 24 февруари.

Будапеща се разграничи от регионалните си партньори, като отказа да предостави оръжия на Украйна или да позволи прехвърлянето им през унгарските граници, противопостави се на санкциите на ЕС срещу Русия и продължи да сключва енергийни сделки с Москва, въпреки че по-голямата част от Европа се опитва да се откаже от руския нефт и газ.

"Мисля, че не е тайна и всеки може да го види, че това не са най-добрите времена за страните от Вишеградската четворка", каза Фиала пред репортери в Прага. "Различните позиции на Унгария значително допринасят за тази ситуация и много я усложняват, допълни той.

При пристигането си на срещата в Кошице словашкият премиер Едуард Хегер подари на Орбан шал на националния футболен отбор на Словакия. Това беше тънък намек за спора, който Орбан предизвика тази седмица, след като се появи на футболен мач с шал, на който е изобразена "Велика Унгария" - границите на историческото унгарско кралство, което е включвало почти цялата територия на днешна Словакия и големи части от други съседни държави. "Забелязах, че Виктор Орбан има стар шал, затова днес му подарих нов'', написа Хегер във "Фейсбук" и качи снимка, на която той и Орбан са с шал, преметнат през раменете им.

Полша, която беше съюзник на Унгария в предишните им спорове с ЕС по отношение на върховенството на закона и правата на човека, също отправи критики срещу Орбан заради позицията му по отношение на Украйна. Въпреки тези поводи за напрежение, Вишеградската група остава важен форум в рамките на ЕС, каза полският премиер Матеуш Моравецки. "Не можем да позволим Вишеградската група да се разпадне. Тя е структура, която защитава интересите на нашите страни срещу други групи от интереси от Западна Европа", подчерта той.

Премиерите Фиала, Хегер и Моравецки отбелязаха на пресконференцията, че са призовали Орбан да съдейства за ратифицирането от Унгария на присъединяването на Финландия и Швеция към НАТО възможно най-скоро, и заявиха, че той ги е уверил, че унгарският парламент ще гласува мярката скоро.

Унгария е единственият член на НАТО, освен Турция, който все още не е ратифицирал присъединяването на двете скандинавски страни към алианса, което разочарова някои съюзници, защото според тях бързото приемане на страните е приоритет в областта на сигурността на фона на войната в Украйна.

Забавянето на гласуването от страна на Унгария предизвика спекулации, че Будапеща използва въпроса, за да упражни натиск върху ЕС, който замрази милиарди финансова помощ за Унгария поради опасения за системно нарушаване на демократичните стандарти и злоупотреби с евросредства. Европейската комисия, изпълнителният орган на блока, скоро може да препоръча да бъдат спрени около 7,5 милиарда евро, предназначени за Унгария, ако тя не изпълни редица реформи, насочени към защита на еврофондовете от злоупотреби, увеличаване на независимостта на съдебната система и засилване прозрачността в законодателната сфера.

Превод: Любомир Мартинов, БТА