Украйна се страхува, че дългата война ще стопи интереса на Запада

Има опасения, че Кремъл ще се възползва от проточилия се конфликт

13:50 | 10 юни 2022 | Редактор : Денис Коробко 96 4764 Скрийншот: Телеграм

Докато руската инвазия в Украйна продължава вече четвърти месец, официални лица в Киев изразяват опасения, че призракът на "умората от войната" може да подкопае решимостта на Запада да помогне на страната да отблъсне агресията на Москва.

Русия на Путин

САЩ и техните съюзници предоставиха на Украйна оръжия за милиарди долари. Европа прие милиони хора, прогонени от войната. А в Европа след Втората световна война се наблюдава безпрецедентно единство при налагането на санкции на президента Владимир Путин и неговата страна, пише АП.

Но тъй като шокът от инвазията на 24 февруари отшумява, според анализатори Кремъл може да се възползва от проточилия се конфликт и евентуалния намаляващ интерес на западните сили, което може да доведе до оказване на натиск върху Украйна за постигане на споразумение.

Украинският президент Володимир Зеленски вече се сблъска със западните предложения да приеме някакъв компромис. Според него Украйна сама ще определи условията за мир.

"Умората расте, хората искат някакъв резултат (който да е изгоден) за тях, а ние искаме (друг) резултат за себе си", каза той.

Италианското предложение за мир беше отхвърлено, а френският президент Еманюел Макрон беше посрещнат с гневен отпор, след като каза, че макар нахлуването на Путин да е било "историческа грешка", световните сили не трябва да "унижават Русия, така че когато боевете спрат, да можем да изградим заедно изход по дипломатически пътища". Украинският външен министър Дмитрий Кулеба заяви, че подобно говорене "може само да унижи Франция и всяка друга страна, която би призовала за това".

А изказването на бившия държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър, че Украйна трябва да обмисли териториални отстъпки, предизвика отговора на Зеленски, че това е равносилно на това европейските сили през 1938 г. да позволят на нацистка Германия да претендира за части от Чехословакия, за да ограничи агресията на Адолф Хитлер.

Киев иска да изтласка Русия от окупираните сега райони в Източна и Южна Украйна, както и да си върне Крим, който Москва анексира през 2014 г., и частите от Донбас, контролирани от подкрепяните от Кремъл сепаратисти през последните осем години.

Всеки месец от войната струва на Украйна 5 млрд. долара, казва Володимир Фесенко, политически анализатор от мозъчния тръст Penta Center, и това "прави Киев зависим от консолидираната позиция на западните държави".

Украйна ще се нуждае от още по-модерно въоръжение, за да си осигури победа, както и от решимостта на Запада да продължи да оказва икономически натиск на Русия, за да отслаби Москва.

"Очевидно е, че Русия е решена да изтощи Запада и сега гради стратегията си върху предположението, че западните страни ще се уморят и постепенно ще започнат да променят войнствената си риторика към по-сговорчива", казва Фесенко в интервю за Асошиейтед прес.

Войната все още се отразява на видно място както в САЩ, така и в Европа, която е ужасена от снимките на смъртта на украински цивилни граждани в най-големите боеве на континента след Втората световна война.

САЩ продължават да помагат на Украйна, като миналата седмица президентът Джо Байдън заяви, че Вашингтон ще ѝ предостави модерни ракетни системи и боеприпаси, които ще ѝ позволят да нанася по-прецизни удари по ключови цели на бойното поле.

В есе във в. "Ню Йорк Таймс" от 31 май Байдън заяви: "Няма да оказвам натиск върху украинското правителство - нито в частен, нито в публичен план - да прави каквито и да било териториални отстъпки".

Германия, която бе подложена на критики от страна на Киев и от други страни заради предполагаемата си колебливост, обеща най-модерните си системи за противовъздушна отбрана досега.

"Нищо подобно не е имало дори по време на Студената война, когато Съветският съюз изглеждаше най-застрашителен", каза Найджъл Гулд-Дейвис, старши научен сътрудник по въпросите на Русия и Евразия в Международния институт за стратегически изследвания.

Въпреки че не вижда значителна ерозия в "категоричната подкрепа за Украйна", Гулд-Дейвис казва, че "има намеци за различни напрежения относно това какви трябва да бъдат целите на Запада. Те все още не са ясно дефинирани."

Вътрешните притеснения на Европа си пробиват път в дискусията, особено след като цените на енергията и недостигът на суровини започват да се отразяват икономически на обикновените хора, които са изправени пред по-високи сметки за електричество, разходи за гориво и цени на хранителните продукти.

Макар че европейските лидери приветстваха решението за блокиране на 90% от руския износ на петрол до края на годината като "пълен успех", то отне четири седмици преговори и включваше отстъпка, позволяваща на Унгария, широко разглеждана като най-близкия съюзник на Кремъл в ЕС, да продължи вноса. Необходими са още седмици на политическо доуточняване.

"Това показва, че единството в Европа малко намалява заради руската инвазия", казва Матео Вила, анализатор в мозъчния тръст ISPI в Милано. "Сред държавите членки настъпва умора от намирането на нови начини за санкциониране на Русия и очевидно в рамките на Европейския съюз има някои държави, които все по-малко желаят да продължат със санкциите.

Опасявайки се от икономическото въздействие на по-нататъшните енергийни санкции, Европейската комисия сигнализира, че няма да бърза да предлага нови ограничителни мерки, насочени към руския газ. Законодателите от ЕС също така призовават за финансова помощ за гражданите, засегнати от повишаването на цените на отоплението и горивата, за да се гарантира, че обществената подкрепа за Украйна няма да отслабне.

Лидерът на италианската десница Матео Салвини, който е смятан за близък до Москва, заяви пред чуждестранни журналисти тази седмица, че италианците са готови на жертви и че неговата Лига подкрепя санкциите срещу Русия.

Но той посочи, че тази подкрепа не е неограничена, на фона на признаците, че търговският баланс в рамките на санкциите се е променил в полза на Москва, което вреди на собствениците на малък бизнес в Северна Италия, които са част от неговата база.

"Италианците са готови да направят лични икономически жертви, за да подкрепят защитата на Украйна и да се стигне до прекратяване на огъня", каза Салвини.

"Това, което не бих искал, е да се окажем отново тук през септември, след три месеца, с все още продължаващ конфликт. Ако случаят е такъв, това ще бъде катастрофа за Италия. Освен загиналите и спасяването на човешки животи, което е приоритет, от икономическа гледна точка, за Италия, ако войната продължи, това ще бъде катастрофа", каза той.

Междувременно прозвуча и поредния коментар от Унгария. Продължаването на политиката на санкции и налагането на газово ембарго на Русия ще съсипе цялата европейска икономика, заяви унгарският министър-председател Виктор Орбан.

"ЕС трябва бавно да промени стратегията си, защото с инфлация ще фалираме. Никой няма интерес от това цяла Европа да фалира. След петролното ембарго те искат да наложат и газово ембарго, с което ще съсипем цялата европейска икономика", заяви Орбан по местно радио.

ИЗБРАНО