Ударите по хусите - разширяване на войната или просто американско-британски фойерверк

За да бъде смазано шиитското движение трябва мащабна наземна операция, която Западът не е в състояние да проведе

Снимка: AP/БТА

Ударите по хусите - разширяване на войната или просто американско-британски фойерверк

19:46 | 12 януари 2024 | Редактор : Денис Коробко 60 6053 Снимка: AP/БТА

През нощта на 11 срещу 12 януари американски и британски военни сили нанесоха удари по контролираната от хусите част на Йемен. Вашингтон и Лондон обявиха това като отговор на нападенията на хусите срещу кораби в Червено море (хусите твърдят, че нападат кораби, които отиват в Израел или принадлежат на израелци, в отговор на действията на израелската армия в ивицата Газа).

Ивицата Газа

Кои са хусите?

Хусите са шиитско движение, съюзник на Иран. Движението, чието бойно крило носи името "Ансар Аллах", е основано през 1992 г. в провинция Саада в Северен Йемен. Лидерът му е Абдел Малик ал-Хуси, брат на основателя на движението Хюсеин ал-Хуси, от чието фамилно име идва названието му.

Техният път към властта в Йемен започна през 2011-2012 г., когато страните от Близкия изток станаха свидетели на събития, влезли в историята като Арабската пролет - масови антиправителствени протести. Те потопиха огромния регион в бездната на войната и терора. Протестите в Йемен, активно подкрепяни от хусите, доведоха до свалянето на президента Али Абдула Салех, който управляваше страната повече от 30 години. Новият президент Абд-Рабу Мансур Хади не успя да удържи ситуацията в Йемен под контрол и през 2014 г. страната беше на ръба на гражданска война. В последвалия хаос хутите - като най-организираната и боеспособна сила от всички враждуващи групировки - рязко укрепнаха. В края на 2014 г. и началото на 2015 г. "Ансар Аллах" пое контрола над столицата на Йемен Сана, най-гъсто населените райони в северната и западната част на страната и започнаха настъпление в южната част.

През март 2015 г. арабските коалиционни сили, водени от Саудитска Арабия и ОАЕ, нахлуха на йеменска територия под претекст да върнат на власт международно признатия президент Абд-Рабу Мансур Хади.

Интервенцията беше подкрепена от САЩ, а Иран подкрепи хусите. Избухна голяма война, която предизвика огромна хуманитарна катастрофа - самолетите на коалицията бомбардираха йеменските градове и блокираха страната откъм морето. Милиони хора бяха на ръба на глада, а хиляди цивилни бяха убити. Но военните успехи на саудитците и техните съюзници бяха изключително незначителни. Хусите се доказаха като умели и мотивирани войници. Една от най-известните операции на "Ансар Аллах" беше нападението с дрон и крилати ракети срещу две петролни съоръжения на саудитската петролна компания Saudi Aramco през септември 2019 г., което доведе до спиране на производството на петрол там за няколко дни и до скок на световните цени. И това не беше изолирана атака.

През 2019 г. ОАЕ решиха да прекратят активното си участие в боевете срещу хусите.

Повратният момент във войната настъпи през 2020 г., когато хусите нанесоха серия от големи поражения на коалиционните сили. През 2021 г., убеден, че Саудитска Арабия не може да постигне военен успех, американският президент Джо Байдън обяви, че ще прекрати подкрепата за интервенцията в Йемен.

В началото на април 2022 г. Саудитска Арабия вече инициира прекратяване на огъня между арабската коалиция и хусите. Споразумението беше за шест месеца и не беше официално подновено, но страните продължиха да се въздържат от сериозни военни действия. В средата на септември делегация на хусите за първи път официално посети Рияд и проведе преки мирни преговори с представители на саудитското кралство.

Успоредно с това, с посредничеството на Китай, Иран започна да възстановява отношенията си със саудитците. В същото време ситуацията в Йемен далеч не е стабилизирана. Страната продължава да бъде фактически разделена.

Войната в Близкия изток и хусите

Непосредствено след началото на войната между Хамас и Израел на 7 октомври "Ансар Аллах" обяви подкрепата си за палестинските движения в ивицата Газа. И те не се ограничиха само с думи. На 20 октомври американският ракетен ескадрен миноносец "Карни" в рамките на девет часа прехвана 4 крилати ракети и 15 безпилотни самолета, които летяха от територията на Йемен. Пентагонът обвини хусите, че са се опитали да атакуват израелски цели. Подобно прехващане се случи и на 15 ноември. А след това всичко продължи да ескалира - отвличания на кораби и нападения срещу тях. Заплаха за международното корабоплаване в Червено море и изграждане на западна коалиция срещу хусите.

Настоящата атака на САЩ и Великобритания срещу Йемен вече бе наречена от мнозина "началото на нова война". Но това едва ли е така. Засега става дума за ракетни удари на американско-британската коалиция срещу хусите и за ответните удари на хусите, както и на проиранските групировки в Ирак, срещу американците (което всъщност се е случвало и преди). Може би те ще станат по-интензивни и ще доведат до повече жертви сред американските войници, но това няма да повлияе фундаментално на баланса на силите в Близкия изток и на войната в ивицата Газа. (Йемен е далеч от театъра на тези бойни действия). Но Съединените щати не могат да нанесат критични щети на хусите само чрез въздушни удари, за които освен това западната преса предварително предупреждава целия свят. Дори предотвратяването на нови нападения на хусите срещу кораби в Червено море едва ли ще помогне. За да бъдат смазани хусите, е необходима пълномащабна сухопътна операция. Но Западът не разполага със сили за нея в региона. А Саудитска Арабия едва ли ще иска да повтори тъжния си опит от интервенцията в Йемен.

Следователно голяма война е възможна само ако Иран се включи в нея, като нанесе удари например по американския флот и военните бази в Персийския залив. И/или да насърчи ливанската "Хизбула" да открие втори фронт срещу Израел. Теоретично тази възможност не може да бъде изключена.

Общият военностратегически баланс на силите в Близкия изток в момента обаче не е в полза на Запада. Армията на Израел, ключов съюзник на САЩ в региона, за почти три месеца от началото на сухопътната операция все още не е в състояние да поеме пълен контрол над ивицата Газа и да разгроми Хамас - няколко десетки хиляди бойци без системи за противовъздушна отбрана и почти без тежки оръжия. Това показва изключително тежки перспективи, ако Израел започне война с далеч по-мощната "Хизбула", да не говорим за Иран.

САЩ все още са против спирането на войната между Израел и Хамас. Дейността на хусите в Червено море е един от елементите на натиска, който вероятно ще продължи. Спирането на войната, без Израел да победи Хамас в Близкия изток ще се възприема като недвусмислена победа за "оста на съпротивата", в която Иран играе централна роля. Същото, с голяма степен на вероятност, ще предизвика остра вътрешна криза в Израел, която ще парализира политическата и военната му воля за известно време.

Президентът на САЩ Джо Байдън заяви, че ударите по Йемен са в отговор на безпрецедентните атаки на хусите в Червено море. Той обеща, че ако е необходимо, "няма да се поколебае да предприеме по-нататъшни действия, за да защити своя народ и международната търговия". Според Байдън 27 атаки на хусите са засегнали търговски кораби от над 50 държави, а на 9 януари движението е предприело най-голямата си атака срещу американски военни кораби.

А британският министър-председател Риши Сунак заяви, че ударите са "ограничени, необходими и пропорционални действия в рамките на самозащитата".

Демократите разкритикуваха Джо Байдън за решението му да атакува без предварителното одобрение на Конгреса. Републиканците по-скоро одобриха действията на президента.

лидерът на "Ансар Аллах" Абдел Малек ал-Хуси заяви, че нито една американска атака срещу хусите няма да остане без отговор. А членът на политбюро на движението, Хузам ал-Асад, написа в социалната мрежа X, че САЩ и Великобритания ще съжаляват за започването на операцията срещу Йемен.

Освен това според един от лидерите на движението Червено и Арабско море ще останат затворени за преминаване на свързани с Израел кораби до прекратяването на военните действия в ивицата Газа и вдигането на блокадата.

ИЗБРАНО