Третата световна война – в ход ли е вече тя?

Снимка: iStock by Getty Images

Третата световна война – в ход ли е вече тя?

Може би не осъзнаваме, но е възможно всички текущи конфликти в бъдеще да бъдат наречени именно така

13:36 | 3 февруари 2024 | Автор: Сигнал 146 22147 Снимка: iStock by Getty Images

Стрелките на Часовника на Страшния съд са останали на 90 секунди до "полунощ", съобщи неотдавна американското списание Bulletin of the Atomic Scientists. Тази позиция не се е променила от миналата година, но според авторите на прогнозата поради продължаващата инвазия на Русия в Украйна, изменението на климата и почти пълната липса на регулация на изкуствения интелект светът сега (както и преди година) е близо до унищожение повече от всякога.

Още по темата

Разбира се, часовникът на Страшния съд е нещо чисто символично. Подобно на приказките за предстояща Трета световна война, той често предизвиква не толкова страх и безпокойство, колкото раздразнение. Докато изведнъж не стане наистина актуален, пише изданието "Сигнал".

Трета световна война

Списание "Тайм" е едно от първите, които използват израза "Трета световна война", когато Втората световна война все още е в разгара си. Така озаглавеният материал от 3 ноември 1941 г. е посветен на нацисткия политик Херман Раушнинг, който е избягал от Европа в Съединените щати. В статията се посочва, че според Раушнинг нацистка Германия възнамерява да направи пауза във войната през следващите месеци, за да набере сили. А след това - да започне Трета световна война срещу Великобритания и Съединените щати.

Година и половина по-късно същото списание публикува нов материал със същото заглавие, в който се цитират думите на тогавашния вицепрезидент на САЩ Хенри Уолъс: "Някъде през 1943 или 1944 г. ще решим... струва ли си да посеем семената на Трета световна война". През 1943 г. Уолъс е убеден, че тази война е неизбежна в два случая: ако САЩ и съюзниците позволят на Германия да се възстанови и ако западните демокрации не се споразумеят със СССР по основните идеологически различия преди края на Втората световна война. През следващото десетилетие "Тайм" продължава да използва термина "Трета световна война".

През 1944 г. група американски и европейски писатели и журналисти основават "Общество за предотвратяване на Третата световна война". Те се опитват да окажат натиск върху американското правителство да наложи строг мирен договор на Германия, за да ѝ попречи да започне нов международен конфликт.

Опасения от Трета световна война звучат в Съединените щати и след 1945 г. По време на Студената война журналистите многократно предупреждават, че светът е на прага на Трета световна война. Например, когато Съветският съюз нахлува в Афганистан през 1979 г., вестниците излизат със заглавия като "Това може да е Трета световна война" и "Започна ли Трета световна война?". За началото на Трета световна война се говори и след атентатите от 11 септември, по време на поредната ескалация на конфликта между държави, които притежават ядрени оръжия, както и по много други поводи.

От началото на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна много политици, чиновници и журналисти твърдят, че Третата световна война вече е започнала или че поне заплахата от нея е станала много по-реална - ако ВСУ загуби от руската армия. Общо взето, постоянно ни плашат с Трета световна война.

Какво може да представлява Третата световна война?

Не знаем точно. Но тя може да бъде опустошителна.

През 1949 г. физикът Алберт Айнщайн изказва предположението, че всеки резултат от Трета световна война ще върне човечеството много векове назад. Американският антрополог Лесли Уайт изразява опасения, че подобен конфликт ще доведе до изчезването на хората като вид.

Когато анализаторите разсъждават за Трета световна война, много от тях са съгласни, че страните в този конфликт биха могли да използват ядрени оръжия. В момента девет държави притежават такива оръжия: Русия, САЩ, Китай, Франция, Обединеното кралство, Индия, Пакистан, КНДР и Израел (който не го признава официално). Много от тези държави са в явен или скрит конфликт.

През 2019 г. екип от американски учени анализира какви биха могли да бъдат последиците от сблъсък между две ядрени сили - Индия и Пакистан (страните имат отдавнашни териториални претенции една към друга). Изследователите стигат до заключението, че в зависимост от мощността на използваните оръжия жертви на ядрен сблъсък биха станали между 50 и 125 млн. души. През 2022 г. учените преразгледаха оценките си - сега те смятат, че биха могли да загинат повече от два милиарда души.

През 2019 г. изследователите предполагаха, че от пожарите, предизвикани от използването на ядрени оръжия, може да се отдели толкова много въглерод, че слънчевото осветяване на земната повърхност да намалее с 20-35%. Това ще доведе до охлаждане на земната повърхност с 2-5°C и намаляване на валежите с 15-30%. Според оценките на учените възстановяването на природата ще отнеме повече от десет години, въпреки че някои загуби ще бъдат необратими. Сред тях - разрушаването на много градове, енергийна, транспортна и финансова инфраструктура, както и милиони жертви вследствие на глад.

Подобни са оценките на изследователите за потенциален конфликт между Русия и САЩ през 2022 г. Според техните оценки пълномащабна ядрена война между тези страни може да доведе до смъртта на повече от пет милиарда души от глад, причинен от ядрена зима. При подобна конфронтация ще загинат 99% от населението на враждуващите страни, както и на Европа и Китай. Във видео симулация на ядрена война между Русия и САЩ, направена от екип учени, ръководен от професора от Масачузетския технологичен институт Макс Тегмарк, ясно се виждат траекториите на ракетите, експлозиите и начинът, по който се образува дим от множество пожари, издига се във въздуха и се разпространява по цялото земно кълбо, променяйки климата и предизвиквайки масов глад.

Но не само военната конфронтация между ядрените сили може да предизвика Трета световна война. Виждайки напредъка в областта на изкуствения интелект, някои хора се опасяват, че ИИ може неволно да предизвика глобален конфликт. Например технологията да сбърка птица с приближаваща се заплаха и ще задейства изстрелването на ядрени ракети (това "плашило" обаче се предава от един публицист на друг още от 50-те години на миналия век, когато ИИ все още е чисто теоретична идея). Други предупреждават, че Третата световна може да бъде започната от журналисти. Според американския историк Гавриил Розенфелд заради постоянните предупреждения за заплахата, които през последните 80 години не са се сбъднали, хората ще спрат да приемат заплахата сериозно - и това е причината тя да се реализира.

Кога ще започне Третата световна война?

Това е труден въпрос. Възможно е тя вече да е в ход.

Защо хората използват израза "Трета световна война" вече над 80 години? Просто за да привлекат вниманието към себе си? Или за да предупредят човечеството за един ужасен конфликт в бъдеще и да го накарат да направи нещо, за да го предотврати?

Същността не се променя. Първата и Втората световна война обхващат няколко континента, държавите официално си обявяват война, въвеждат военно положение и мобилизират хората. Това не се случва сега: настоящите конфликти, въпреки своята жестокост, все още са локални. Но това не ги прави по-малко кървави.

Търсенето на Трета световна война много напомня на начина, по който журналисти и учени се опитват да разберат какво е Първата световна война, кога е започнала и кой е виновен за нея.

Изразът "Първа световна война" на английски език се появява на страниците на лондонския вестник The Peopleʼs Journal още през 1848 г. По това време журналист от изданието пише: "Войната между велики сили вече задължително е световна война", което означава, че такава война не може да се води на ограничен театър, тъй като "великите сили" имат колонии по целия свят.

Терминът "Първа световна война" е използват за първи път през септември 1914 г. от немския биолог и философ Ернст Хекел. По това време войната продължава вече два месеца и Хекел е сигурен, че по своя ход и характер тя "ще се превърне в първата световна война в пълния смисъл на думата". Когато конфронтацията приключва, английският военен кореспондент Чарлз а-Корт Репингтън пише книга с мемоари, озаглавена "Първата световна война" ("First World War, 1914-1918"). Той използва думата "първа", за да разграничи умишлено скорошния конфликт от предишните.

Изразът "Първа световна война" навлиза в обща употреба през 30-те години на ХХ век, като преди това конфликтът от 1914-1918 г. е наричан по-често "Голямата война". Когато терминът става общоупотребим, някои хора се питат дали "Голямата война" наистина е била първата или дали терминът може да се прилага към по-ранни конфронтации.

През 2003 г. историците Ричард Хамилтън и Холгер Хервиг предлагат шест други войни за ролята на "Първа световна война": Войната на Аугсбургската лига (1688-1697 г.), Войната за испанското наследство (1701-1714 г.), Войната за австрийското наследство (1740-1748 г.), Седемгодишната война (1756-1763 г.), Френските революционни войни (1792-1802 г.) и Наполеоновите войни (1803-1815 г.). В тях участват най-големите империи и държави и се водят едновременно в няколко части на света. Но, разбира се, по броя на жертвите всички тези войни отстъпват значително на световните войни, които започват през XX век.

Други учени смятат, че дори по-ранни конфликти трябва да се считат за световни войни. Например съветският историк Лев Гумильов нарича Персийско-византийската война от 602-628 г. "световната война на VII в.", тъй като в тази конфронтация участват много държави и народи от целия Стар свят.

Някои експерти включват в списъка на световните войни Тридесетгодишната война (1618-1648 г.) и Нидерландската война за независимост, продължила с прекъсвания почти един век. В тях най-големите европейски империи се сблъскват на пет континента.

Но повечето историци все пак са склонни да смятат, че "Първата световна война" е тази, която продължава от 1914 до 1918 г. Причините за това са няколко.

Освен броя на жертвите и разрушенията, както и страните, участващи в конфликта, експертите подчертават, че мащабът на войната и нейните последици са безпрецедентни. Това е първата индустриална конфронтация в света, участниците в която използват технологии, които никога преди това не са били използвани (например химически оръжия, танкове, авиация). Идеологическите, икономическите и политическите промени, настъпили вследствие на Първата световна война, също са глобални. Империите се разпадат, на тяхно място се появяват нови държави, а политиците формират нова система за международно сътрудничество под формата на Лигата на нациите. Накратко, промените след Първата световна война и нейният изход са толкова мащабни, че последиците от тях се усещат от човечеството и днес.

Това осмисляне обаче се случва след края на Първата световна война. В този момент войниците не са знаели, че участват в мащабно историческо събитие. Не са го знаели и загиналите в Наполеоновите войни или в Нидерландската революция.

Може би и ние също не знаем, че войната на Русия в Украйна, войната на Израел срещу Хамас или други текущи конфликти са част от това, което бъдещите историци ще нарекат Трета световна война.

Едно неочаквано откритие

В книгата си "Обречени на война" (Destined for War) политологът и професор от Харвард Греъм Алисън разглежда конфронтацията между САЩ и Китай като глобално съперничество между "управляваща сила" (ruling power) и "сила във възход" (rising power). Елисън твърди, че в исторически план в 12 от 16 случая конфликтите между управляващи сили и сили във възход са довели до война.

Превод: Dir.bg

ИЗБРАНО