Наблюдавайки възхода на Доналд Тръмп, вече разбирам. Да оставим настрана дали е уместно сравнението между Тръмп и Хитлер. Не това е въпросът. Въпросът е как един демагог и популист може да се възползва от една разединена страна.

За да проумея възхода на Хитлер и разпространяването на нацизма, обикновено разчитах на философа Хана Аренд, емигрантка от германско-еврейски произход, и на аргументите й за банализацията на злото. По някакъв начин хората могат да си мислят, че „просто си вършат работата“, а всъщност да действат като брънка от машина за убиване. Аренд предлага и втори отговор в малката, но силна книга „Човечеството в тъмни времена“. В този труд тя описва всички онези, които смятали, че идването на Хитлер е нещо ужасно, но предпочели „вътрешното изгнание“, или да останат невидими като стратегия за справяне със ситуацията. Те знаели, че злото е зло, но все пак го улеснили, оттегляйки се от бойното поле заради чувството на безнадеждност.


Защо се свиква със злото

Сега може да наблюдавате и двете явления. Първото се проявява например, когато журналистите отразяват всяко грубо или жестоко нещо, което излиза от устата на Тръмп, и така помагат на всички нас да свикнем с онова, което чуваме. Не си ли вършим работата, като отразяваме водещия републикански кандидат, ще попитат те. Не сме ли свикнали вече след 30 години на популистка култура на ругатни и обидни коментари?

Да, и двете неща са верни. Но това не означава, че журналистите трябва да бъдат мегафон за Тръмп. Може би просто трябва да изключат светлините пред грубостта и да изключат микрофона, когато някой се опитва да крещи на другите; да установят нови стандарти за това кое е полезен принос към обществения дебат. Това би изглеждало в противоречие с журналистическите норми, да, но защо да не накараме Тръмп да плаща за предизборни реклами, когато иска да бъдат излъчвани неприлични и подстрекателски идеи? И така ще има достатъчно голям достъп до свободно изразяване. Време е да се прокара ясна граница.

Второто явление се наблюдава в който и да е неофициален разговор или диалог на вечерно парти. „Да, да, това е ужасно. Не е за вярване. Дотук ли стигна Америка?“ „Така е, така е.“ Но когато някой попита какво трябва да се направи, настъпва тишина. Мнозина от нас, твърде голям брой от нас, започват да планират да станат вътрешни имигранти. Или се шегуваме по-сериозно от обикновено, че ще се преместим в Канада.
Но в течение на последните няколко месеца научих нещо друго, което надминава идеите на Аренд за баналността на злото и чувството на безсилие пред лицето на опасността.


Разединени

Тръмп е във възход, защото се възползва от разединената ни страна. Истината е, че огромното мнозинство от американските избиратели смятат, че Тръмп е неприемлив като кандидат за президент, но ние сме разединени от силно партийни идеологии и не можем да се координираме помежду си как да го спрем. Така и част от републиканските избиратели смятат, че Тръмп е неприемлив, но те също засега не са в състояние да намерят съгласувано решение. Тръмп се възползва от факта, че ние не можем да се обединим, преодолявайки партийните различия.

Тогава единственият начин да го спрем е да постигнем именно такова надпартийно съгласие. Стигнали сме до този момент на истината.
Републиканци, не можете да разчитате на демократите да спрат Тръмп. Вярвам, че Хилари Клинтън ще спечели номинацията на демократите и смятам да гласувам за нея, но, от друга страна, тя е кандидат със съществени слаби страни, както знае и вашата партия. Изходът от директен сблъсък между Клинтън и Тръмп е непредвидим. Тръмп трябва да бъде спрян още по време на вашите вътрешнопартийни избори.

Джеб Буш постъпи правилно, като се оттегли, а също когато заедно с Ранд Пол стана първият, който се противопостави на Тръмп. Джон Кейсик и Бен Карсън, време е също да се оттеглите от надпреварата. И двамата казвате, че много държите на добруването на страната си и на идеалите на основателите й. Ако ви пука за бъдещето на тази република, време е да подкрепите Марко Рубио. Кейсик, в платната ви духа слаб вятър, но не е достатъчен. Страната ви зове. Постъпете правилно.

Смятам, че Тед Круз отнема избиратели от Тръмп и по тази причина е полезен за надпреварата. Но, г-н Круз, вие твърде много се доближавате до политиката на Тръмп. Вие също трябва да смените курса.


Твърде много неизвестност

Демократи, вашият водещ кандидат е твърде слаб, за да се разчита на него като на защитна стена. Тя може да успее да измъкне победата от Тръмп, но може и да не успее. Твърде много неизвестни има тази година. Вие също трябва да помогнете на републиканците да отстранят Тръмп; сега не е време да бъдете пасивни. Ако срокът ви за промяна на партийната принадлежност не е приключил още, пререгистрирайте се и гласувайте за Рубио, независимо дали и вие като мен се отвращавате от съпротивата му срещу равнопоставеността на браковете. Аз също бих предпочела Кейсик за републикански кандидат, но следването на тази цел само ще направи по-вероятно Тръмп да получи номинацията. Републиката не може да си позволи това.

Накрая, към всички републиканци, които вече са се оттеглили, очаква ви още един голям акт на служба към обществото. Като кандидати вие обещахте да подкрепите онзи, когото номинира Републиканската партия. Време е да се откажете от това обещание. Бъдете смели, опълчете се и извикайте на висок глас, че няма да подкрепите Тръмп, ако той стане кандидатът на партията ви. Направете го заедно. Свикайте една пресконференция, да му се не види. Заедно дайте подкрепата си за Рубио. Време е да се прокара ясна граница и вие сте хората, на които се пада това бреме. Никой друг не може да го направи.
Марко Рубио, това е и вашият момент да прокарате ясна граница. Вие също трябва да отмените обещанието си да подкрепите онзи, когото партията номинира, пък бил той и Тръмп.

Доналд Тръмп не зачита основните права, които са основата на конституционната демокрация, нито изискванията за приличие, необходими за поддържане на демократично гражданство. Освен това никоя демокрация не може да оцелее без очакването, че хората изискват разумни аргументи, изваждащи истината наяве, а Тръмп изпитва единствено презрение към нашата интелигентност. Ние, хората, трябва да открием някъде заровена дълбоко в избледняваща ни памет способността да се опълчваме заедно срещу тази ужасна заплаха срещу общо споделяните ни свободи. Сега е моментът.

- - - - -
* Авторката е политолог в Харвардския университет.

Превод: БТА