Трагедията в Италия не е случайна. Защо се стигна дотук?

Отражение на катастрофата в италианското здравеопазване - парите за него не са малко, но изтичат по незнайни канали. А болниците неслучайно се превърнаха в развъдници на заразата

Снимка: AP/БТА

Трагедията в Италия не е случайна. Защо се стигна дотук?

14:05 | 7 април 2020 | Автор: Тобиас Пилер, Дойче Веле 177 74290 Снимка: AP/БТА

Над 15 000 болни от коронавирус починаха в Италия. Насред трагедията започва и търсенето на причините. Набелязана е вече и изкупителна жертва: Европейският съюз. Неговата политика била унищожила италианското здравеопазване.

Коронавирус пандемия

Положението, в което са изпаднали 10-те милиона жители на Ломбардия, би било трудно за овладяване в много държави, в това число и в някои германски провинции: 12 000 пациенти с тежки симптоми на Ковид-19 се лекуват в болниците, 1300 се борят за живота си в интензивните отделения. Пациентите в регионите на Южна Италия са едва около една десета от тези в Ломбардия, но и там вече изнемогват.

Важно е как се харчат парите за здравеопазване

При това сумите за обществено здравеопазване са сравнително равномерно разпределени измежду двадесетте региона на Италия. Местните власти отговарят за организацията и структурата на здравеопазването. Ако сравним ситуацията в различните части на Италия,ще забележим, че не всичко зависи от сумите, които се предоставят. Много е важно как те се изразходват.

Държавният бюджет за здравеопазване в Италия възлизаше на 118 милиарда евро през 2019 година - в сравнение с 2009 година той се е увеличил с осем милиарда. През това десетилетие бюджетът за здравеопазване е бил намаляван само веднъж - през 2012 година, когато правителството се опасяваше, че страната може да фалира. Като цяло обаче парите за здраве не нараснаха така, както желаеха мнозина. Особено в сравнение с периода между 1999 и 2009 година, когато покачването беше с 90%.

Корупция и неефективност

А финансови възможности не са липсвали: благодарение на паричната политика на Европейската централна банка, Италия всяка година икономисва десетки милиарди евро от лихвите по държавния дълг. Италианските политици многократно успяваха да осигурят и пари за увеличаване на пенсиите.

Бюджетът за тях се е увеличил с 45 милиарда евро от 2009 г. насам - до 276 милиарда евро. Това са 32% от всички публични разходи. Тази тенденция на увеличения е в сила и до днес, включително и поради връщането на възможността за ранно пенсиониране на 62-годишна възраст.

А сега излезе, че ЕС бил виновен - за това, че не всички държавни разходи са можели да нарастват свободно. И това се говори в една страна, чийто бюджетен дефицит редовно надхвърля предварително определения.

Корупцията и организираната престъпност са част от каналите, по които парите изтичат. Здравната система на Италия е отражение на неефективно функциониращата икономика на страната.

Грешките на системата станаха очевидни

Пациентът става жертва на бюрокрацията, таксите и дългото чакане. Който не иска да чака половин година и повече за животоспасяваща операция или преглед, плаща от собствения си джоб. Пропуските в държавната система усложняват и забавят овладяването на сегашната епидемия. Плановите дейности са централизирани, а някои региони разполагат само с една лаборатория за тестване. Грешките на политиците в Южна Италия, които разпределяха парите предимно в интерес на своята партийна клиентела, вместо да създадат резерв, от който да се купуват предпазни маски и облекла, сега се оказват съдбоносни.

В Ломбардия бяха мобилизирани много служители от общественото здравеопазване и от частния сектор. На юг обаче мудността на държавните институции е очевидна. Фатален се оказа и друг един проблем на системата:

липсата на достатъчно общопрактикуващи лекари и лошото оборудване на съществуващите. Затова пациентите масово се струпват в спешните отделения на болниците - независимо дали са сериозно болни или имат някакъв дребен проблем. Първите заразени с коронавирус също се озоваха там. Така болниците за кратко време се превърнаха в развъдник на вируса. Оттам тръгна цялото нещастие.

Текстът е публикуван в DW

ИЗБРАНО