"Украйна обедини света", заяви украинският президент Володимир Зеленски в речта си по повод първата годишнина от началото на войната с Русия. Но де това да беше истина. Войната в Украйна със сигурност обедини Запада, но раздели света. И това разделение само ще се задълбочава, ако западните държави не успеят да се справят с истинските причини за него.
Традиционният трансатлантически съюз на европейските и северноамериканските държави се мобилизира по безпрецедентен начин, за да се включи в дългогодишния конфликт в Украйна. Той предложи широко разпространена хуманитарна подкрепа за хората в Украйна и украинските бежанци. И той се подготвя за мащабна работа за възстановяване след войната.
Но извън Европа и Северна Америка, защитата на Украйна не е приоритет. Малко правителства одобряват инвазията на Русия, но много от тях не са убедени от настояването на Запада, че борбата за свобода и демокрация в Украйна - това е и тяхна борба. Както заяви френският президент Еманюел Макрон на Мюнхенската конференция за сигурността през февруари - "изумен съм от това как сме загубили доверието на глобалния Юг".
Той е прав. Западната ангажираност спрямо войната в други страни се посреща в най-добрия случай със скептицизъм, а в най-лошия - с откровено презрение.
Пропастта между Запада и останалата част от света излиза извън рамките на истините и неправдите на войната. Тя е резултат от дълбоко разочарование, което в действителност е опасно, заради неправилното управление на глобализацията под ръководството на Запада след края на Студената война.
Съгласуваният отговор на Запада на руската инвазия в Украйна осветли тези случаи, в които Западът е нарушавал собствените си правила или когато явно е игнорирал и е оставал пасивен относно други глобални въпроси.
Подобни аргументи могат да изглеждат незначителни в светлината на ежедневната руската бруталност в Украйна. Но западните лидери трябва да ги чуят, а не да ги отхвърлят. Разривът в отношението към случващото се е опасен за света, изправен пред огромни глобални рискове. И той поставя под заплаха обновяването на един основан на правила ред, който трябва да отразява новия, многополюсен баланс на силите в света.
Руската инвазия предизвика забележително единство и активност от страна на либерално-демократичния свят. Западните държави съгласуваха обширен списък от икономически санкции срещу Русия. Европейските държави все повече съгласуват своите политики за декарбонизация с ангажиментите в областта на националната сигурност, за да прекратят зависимостта си от руския нефт и газ.
Правителствата на западните държави се обединиха в подкрепа на Украйна, като ѝ предоставиха огромни количества военна помощ. Финландия и Швеция се насочиха към НАТО. И Европа гостоприемно отвори вратите си за осем милиона украински бежанци.
Американската администрация също подкрепя всички тези усилия и уверено поддържа партньорство с европейските си съюзници и други държави. Разногласията относно Афганистан или партньорството в областта на сигурността AUKUS (споразумението от 2021 г., договорено от Австралия, Великобритания и Съединените щати, което разгневи Франция) изглежда остават в миналото.
Мнозина на Запад бяха изненадани от такъв развой на събитията. Очевидно е, че Кремъл също беше изненадан, тъй като очакваше, че неговата инвазия няма да предизвика силен и решителен отговор от страна на Запада. Но единството и ангажираността на Запада не беше посрещнато със същата подкрепа на други места.
В началото на войната Общото събрание на ООН гласува за осъждане на руската инвазия със 141 гласа "за", 5 "против" и 47 отсъстващи или "въздържали се".
Но този резултат се оказа измамен. Както пише група анализатори на Международната кризисна група: "По-голямата част от неевропейските страни които гласуваха за осъждане на руската агресия през март миналата година, не се присъедини към санкциите. Правилното гласуване в ООН се превърна в прикритие затова да не се предприемат реални действия по отношение на войната".
В поредица от гласувания в ООН след началото на войната, около 40 държави, представляващи почти 50 % от световното население, редовно се въздържаха или гласуваха срещу предложения, осъждащи руската инвазия. През април 2022 г. 58 държави се въздържаха при гласуването за изключването на Русия от Съвета на ООН по правата на човека.
Според Economist Intelligence Unit две трети от населението на света живее в държави, които официално са неутрални или подкрепят Русия. Тези страни не образуват някаква ос на автокрацията; те включват няколко забележими демокрации, като например Бразилия, Индия, Индонезия и Южна Африка.
До голяма степен "седенето на два стола" не се дължи на несъгласие относно конфликта в Украйна, а е симптом на по-обширен проблем: гневът срещу това, което се възприема като двойни стандарти на Запада и разочарование от застопоряването на усилията за реформиране на международната система. Изтъкнатият индийски дипломат Шившанкар Менон рязко изрази това мнение в списание Foreign Affairs по-рано тази година, като написа: "Чувствайки се отчуждени и обидени, много развиващи се страни смятат, че войната в Украйна и съперничеството на Запада с Китай отвлича вниманието им от решаването на неотложни проблеми, като например външния дълг, изменението на климата и последиците от пандемията."
На два стола
Реалполитиката изигра роля в при определянето на позицията на някои държави по отношение на конфликта в Украйна. Индия традиционно зависи от Русия за военните доставки. ЧВК "Вагнер" е руска наемническа организация, която сега действа в Украйна - си сътрудничи с правителствата в Западна и Централна Африка, като подкрепя тяхната сигурност и оцеляване. И Китай, който е един от основните източници на подкрепа за Русия, е най-големият търговски партньор на повече от 120 държави в света и показа своята нетърпимост към дипломатическите заплахи.
Но има и други фактори. Някои страни оспорват западната версия за причините за войната. Например, въпреки че бразилският президент Луис Инасио Лула да Силва нарече инвазията "грешка", той също така подкрепи аргумента, че е несправедливо да се обвинява само Русия. "Зеленски носи също толкова голяма отговорност за войната, както и Путин", каза Лула миналото лято в изявление, в което се подчертава двойнственото отношение на световната общественост към конфликта.
Мнозина наблюдатели извън Запада също смятат, че безнаказаността, като цяло се проявява от всички силни държави, а не само Русия. Особено САЩ нямат право да бъдат в позицията да защитават глобалните норми след президентството на Доналд Тръмп, което демонстрира пренебрежение към глобалните правила и реалността в области като климата, правата на човека и неразпространението на ядрени оръжия. Критиците посочват водените от САЩ войни в Афганистан и Ирак, като твърдят, че Западът е воден от лицемерие, а не от принципи. А подкрепата на САЩ за войната водената от Саудитска Арабия коалиция в Йемен, която създаде хуманитарна криза в тази страна, се посочва като доказателство за двуличие, когато става дума за грижа за цивилното население. Също така се твърди, че Западът е проявил много повече състрадание към жертвите на войната в Украйна, отколкото към жертвите на войните в други страни. Призивът на ООН за предоставяне на хуманитарна помощ за Украйна беше финансиран до 80-90%. В същото време призивите на ООН за помощ за хората, озовали се в кризисна ситуация в Етиопия, Сирия и Йемен, са финансирани едва ли и наполовина.
Сами по себе си някои от тези причини, каращи трети държави да останат настрана, може да изглеждат незначителни за украинците сражаващите се на фронтовата линия. Но нежеланието им да подкрепят Украйна не бива да засенчва един по-сериозен проблем.
След финансовата криза от 2008 г. Западът не успя да покаже, че е готов или способен да насърчи по-равнопоставени и устойчиви глобални икономически сделки или да развие политически институции, необходими за управлението на един многополюсен свят. В момента този неуспех се вижда. Например, дори преди пандемията от COVID-19 светът изоставаше значително в постигането на целите на ООН за устойчиво развитие, които държавите-членки с голяма помпозност определиха през 2015 г. През 2018 г. четири от петте нестабилни и засегнати от конфликти държави не успяха да постигнат тези цели.
Данни на Световната банка за 2020 г. показват, че вероятността хората, родени в тези държави да изпаднат в бедност е десет пъти по-голяма от онези, които са родени в стабилни страни, и тази разлика се увеличава. Оттогава насам, в резултат на продължителните конфликти, климатичната криза и пандемията, защитните мерки бяха напълно премахнати.
Днес над 100 млн. души в света са бежанци от войни или природни бедствия. По данни на ООН 350 млн. души се нуждаят от хуманитарна помощ, докато преди десет години тази цифра е била 81 милиона души. Повече от 600 милиона африканци нямат достъп до електричество. Програма на ООН за развитие съобщава, че 25 развиващи се страни изразходват повече от 20% от държавните приходи за обслужване на дълга си, а 54 страни страдат от сериозни дългови проблеми.
Неравният достъп до ваксини за борба с пандемията - пропаст, която бе особено забележима в ранните етапи на внедряване на ваксините през 2021 г. - се превърна в пример за празните обещания за подкрепа от страна на Запада.
Западните правителства не изпълниха ангажиментите си и в други области. Страните донори все още не се доближават до изпълнението на ангажиментите си да съберат 100 милиарда долара годишно за финансиране на борбата с изменението на климата в развиващите се страни. Това изоставане се разглежда като символ на недобросъвестността на Запада: говорят много, но не правят нищо. Дългото време, което беше необходимо за формирането му, също създаде нужда от нов фонд, който да покрива "загубите и щетите", произтичащи от климатичната криза. Този нов фонд беше открит едва миналата година, но той все още не се финансира. Още една недостатъчно финансирана глобална инициатива само ще задълбочи дефицита на доверие между богатите и бедните страни.
Празна солидарност
Ако следващите две десетилетия приличат на предишните две, белязани от обърканите приоритети и неизпълнените обещания на Запада, многополярността в глобалната система ще означава нещо повече от засилване на икономическата конкуренция. Тя ще означава засилване на идеологически предизвикателства към принципите на западните държави и намаляване на стимулите за незападните страни към обединение или сътрудничество със Запада. Затова либералните демокрации, които подкрепят глобалната система, основана на правила, трябва да мислят и действат с дългосрочна стратегическа цел, като си взаимодействат с останалата част от света. Китай прави това от 1990 г. насам.
Твърдата подкрепа по отношение на военното партньорство и търговското сътрудничество ще бъде от решаващо значение за определянето на отношенията на Запада с останалата част от света. Но западните правителства трябва също така да обърнат внимание на редица въпроси, свързани с "меката сила", по-специално в три области: да предлагат ангажименти за солидарност и справедливост в управлението на глобалните рискове, да проведат реформи, разширяващи диапазона на гласове на масата за преговори в областта на международните отношения, и да разработят наратив за предимството и победите и на демокрацията в епоха, когато демокрацията е в отстъпление. Тези действия не само ще помогнат за поддържането на глобалните позиции на Запада; те са правилни по принцип.
Призивът за по-голяма солидарност и справедливост при управлението на глобалните рискове е от фундаментално значение за настоящия момент. Съперничество между великите сили изостря глобалните проблеми в ущърб на най-бедните страни.
Продоволствената криза в резултат на войната в Украйна войната в Украйна и неадекватната глобална реакция на нея - това е само един пример.
Тази тенденция прави усилията на Центъра за глобално развитие да приложи концепцията за международното развитие за прилагане на концепцията за на "глобалното обществено благо". Такива блага са програмите за намаляване на риска от пандемии, смекчаване на последиците от изменението на климата, борбата с антимикробна резистентност и борба с недържавния тероризъм и киберпрестъпността.
Обаче инвестициите в борбата с тези нарастващи заплахи не намират разширяващ се пазар: защото ползите са за всички хора, а не само за тези които плащат и никой не е склонен да плаща.
По данни на CGD около шест процента от общия бюджет на Държавния департамент на САЩ през последното десетилетие са били насочени за глобалното обществено благо и инициативи за глобално развитие, а този дял не изглежда да се увеличава с течение на времето.
Добър пример за това са пандемиите. През 2022 г. Независимата експертна група по готовността и реакцията при пандемии, член на която бях, публикува изчерпателен преглед на глобалните действия, които ще бъдат необходими за предотвратяване и смекчаване на въздействието на бъдещи пандемии. Според авторите на доклада финансовите разходи за профилактика на една пандемия ще възлизат на 15 млрд. долара годишно, което е по-малко от половината от това, което американците харчат за пица всяка година.
Най-шокиращото разкритие беше, че 11 експертни групи и комисии на високо равнище в 16 доклада през предходните 20 години са направили разумни препоръки за това как да се да се подготвим за пандемия, как да бъде установено и ограничено разпространението й, но повечето от тях не са били изпълнени. Заключението на Независимата група беше, че проблемът може да бъде преодолян само чрез насърчаване на националните лидери да демонстрират устойчива готовност за борба с пандемиите.
Подкрепата за бежанците е друг пример за това как глобалните разходи са неравномерно разпределени.
Макар много западни страни да се оплакват от притока на бежанци, бедните страни и тези с доход по-нисък от средния приемат повече от 80% от бежанците. Бангладеш, Етиопия, Йордания, Кения, Ливан, Пакистан, Турция и Уганда приемат голям брой бежанци.
Полша, която в момента приема повече от 1,6 милиона украинци, и Германия с 1,5 млн. сирийци са изключение сред богатите държави. Бедните страни и тези с по-нисък среден доход получават ограничени компенсации от богатите държави за тежестта на отговорността, която носят и следователно имат малко стимули да провеждат политики, които насърчават включването на бежанците в системата си за труд, образование и здравеопазване.
Климатичната криза е глобален риск, който излиза начело и представлява най-голямото изпитание за искрената готовност да се прояви солидарност от страна на западните държави с останалия свят. Богатите страни трябва да похарчат трилиони долари, за да декарбонизират икономиките си, но те също така трябва да подкрепят развитието на декарбонизираната индустрия в бедните страни и да плащат за неизбежните разходи за адаптиране към изменението на климата, които вече носи сегашното ниво на глобалното затопляне.
Назначаването на нов директор на Световната банка на пролетната среща през 2023 г. е от първостепенно значение. Както каза бившият министър на финансите на САЩ Лари Съмърс, "САЩ и техните съюзници трябва спешно да си възвърнат доверието на развиващия се свят. Няма по-добър начин да си възвърнат това доверие с колективното осигуряване на подкрепа в широк мащаб. И няма по-бърз и по-ефективен начин за мобилизиране на тази подкрепа, отколкото чрез Световната банка.
Място на масата за преговори
В допълнение към разработването на по-справедлив начин за справяне с глобалните рискове, западните държави трябва да приемат изискванията на развиващите се страни да им дадат право на повече глас на международната арена. Много страни негодуват срещу небалансирания характер на глобалната власт в съвременните международни институции.
Един от последните такива примери се случи по време на пандемията.
Ситуацията с правото на вето на Съвета за сигурност на ООН на върха на международната система осигурява полезна изходна точка за осмисляне за това как всички международни институции трябва да променят баланса в работата си, за да признаят реалностите на съвременната власт. В момента петте постоянни членове на Съвета за сигурност - Китай, Франция, Русия, Обединеното кралство и САЩ - имат право да налагат вето на всяка резолюция, което на практика изключва останалите десет членове, много от които са страни с ниски и средни доходи.
Фундаментална реформа, която би променила броя на държавите с право на вето в Съвета изглежда малко вероятна. Въпреки това, продължаващите конфликти в Етиопия, Сирия, Украйна и Йемен са ясни примери за това каква безнаказаност може да цари, когато Съветът за сигурност е парализиран от правото на вето или заплахата от него.
Признак на разочарование по този въпрос е приетата от Общото събрание на ООН през 2022 г "инициатива за ветото", която изисква в случай, че една страна използва правото си на вето в Съвета за сигурност, автоматично да се свиква Общото събрание да обсъди въпроса. В допълнение, повече от 100 държави са подписали предложението на Франция и Мексико с призив към постоянните членове на Съвета за сигурност да се споразумеят
да се въздържат от упражняване на правото си на вето в случаи на масови зверства. Някои постоянни членове вече упражняват тази сдържаност. Обединеното кралство не е упражнило правото си на вето по нито един въпрос от 1989 г. насам.
Предложението предвижда генералният секретар на ООН да определя случаите, които заслужават отлагане на ветото, въз основа на ясно определение за "масови жестокости". Подобна реформа незабавно би отворила процеса на вземане на решения в съвета, за да включи по-справедливо мненията на десетте избрани членове в допълнение към петте постоянни. Съединените щати заявиха, че са обезпокоени от потенциалното политизиране на процеса за определяне на жестокостите. Макар че американските официални лица са разбираемо загрижени за последиците от отказа от правото на вето (макар и при ограничени обстоятелства), многократното вето на Москва върху резолюции за Украйна през последната година трябва да накарат Вашингтон да се замисли дали може да спечели или да загуби повече, като откаже да обмисли ограничаване на правото на вето.
Поглед в огледалото
В битката за световното мнение от значение е наративът. Предпочитаната от Запада рамка на войната в Украйна - като съперничество между демокрацията и автокрацията - не намери добър отзвук извън Европа и Северна Америка. Въпреки че е вярно, че украинците се борят за своята демокрация, както и за своя суверенитет, за останалата част от света инвазията представлява преди всичко фундаментално нарушение на международното право. Същото важи и за военните атаки на Русия, които са насочени срещу украински цивилни граждани и гражданска инфраструктура.
Съществува по-добра алтернатива. Западните правителства трябва да оформят конфликта като конфликт между върховенството на закона и безнаказаността или между закона и анархията, а не като конфликт, който противопоставя демокрацията на автокрацията. Такъв подход има много предимства. Той правилно поставя демокрацията сред редица методи за насърчаване на отчетността и ограничаване на злоупотребата с власт. Той разширява потенциалната коалиция за подкрепа. Той подлага Китай на изпитание в най-слабото му място, тъй като Китай твърди, че подкрепя международна система, основана на правила. Освен това звучи по-малко самоцелно, което е важно предвид очевидните проблеми, които тормозят много либерални демокрации. Една коалиция, изградена около необходимостта от международни правила, е много по-вероятно да бъде по-широка от тази, основана на призиви за демокрация.
За да защитят върховенството на закона обаче, западните държави трябва да го спазват и да се присъединят към него. Осъждането от страна на САЩ на китайските нарушения на Конвенцията на ООН по морско право - например по отношение на китайските военни инсталации на островите в Южнокитайско море - би било много по-убедително, ако Съединените щати ратифицират конвенцията. И въпреки че на неотдавнашната Мюнхенска конференция по сигурността вицепрезидентът на САЩ Камала Харис отправи силен призив за преследване на военните престъпления в Украйна, той щеше да бъде много по-ефективен, ако Съединените щати бяха ратифицирали Римския статут, с който през 1998 г. беше създаден Международният наказателен съд. Критиците и противниците на западните сили непрестанно се позовават на тези двойни стандарти. И не е трудно да се разбере защо.
Струва си да се запитаме дали наистина има значение как останалата част от света се отнася към Украйна. Руският президент Владимир Путин, например, заяви в реч през юни 2022 г., че според него е така, твърдейки, че в резултат на войната "на планетата са се оформили нови мощни центрове" - препратка към възхода на сили като Бразилия, Китай и Южна Африка. Тези промени, твърди Путин, са "фундаментални и ключови". Междувременно Китай стартира редица глобални проекти под рубриката "Бъдеще на човечеството в общността на общата съдба", включително мащабната програма за инфраструктурни инвестиции, известна като инициативата " Един пояс, един път", които отразяват променящия се световен ред.
Въпреки това президентът на САЩ Джо Байдън отдели по-малко от три минути за обсъждане на по-широкия свят отвъд Украйна в речта си за състоянието на съюза през февруари, която беше дълга повече от час. Това беше поразителен пропуск, като се има предвид, че администрацията му е постигнала добри резултати: например над 90% от хуманитарната помощ за Сомалия в момента идва от Съединените щати. Разбира се, че програма, насочена към ухажване на останалия свят, би имала малко шансове за успех вътре в страната - не носи гласове. Но другите страни също имат гласове - не на изборите в САЩ, а в начина, по който американските интереси се възприемат и развиват по света. В случая с Украйна икономиката на Русия се поддържа въпреки западните санкции чрез разширяване на търговията с незападния свят, нови енергийни съюзи и нови източници на оръжейни доставки. Тези връзки са от значение.
Като геополитически субект Западът остава мощен и влиятелен фактор, още повече с новопридобитото си единство. Със сигурност относителният дял на световния доход на западните държави ще бъде по-нисък през XXI век, отколкото през XX век. Но доходът на глава от населението в западните страни остава висок по световните стандарти. Военната и дипломатическата сила на Запада е реална. Алтернативните на демокрацията системи са репресивни и непривлекателни.
В същото време исканията на различни държави за ново споразумение на международно равнище в много случаи са основателни. Спешното и добросъвестно разглеждане на тези искания е от съществено значение за изграждането на глобален ред, който да удовлетворява либерално-демократичните държави и техните граждани. Войната в Украйна позволи на Запада да преоткрие своята сила и чувство за цел. Конфликтът обаче трябва да помогне на западните правителства да се изправят срещу своите слабости и грешни стъпки.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}