Зодиакалният убиец (или просто Зодиак) е псевдонимът на американски сериен убиец, който извършва редица престъпления в Северна Калифорния, от края на 60-те до началото на 70-те години.

Неидентифицираният престъпник изпраща поредица от подигравателни писма и карти до пресата в района на залива на Сан Франциско, съдържащи четири криптограми (шифри). Между декември 1968 г. и октомври 1969 г. са известни седем негови жертви - в Бенисия, Валехо, окръг Напа и Сан Франциско. Двама успяват да оцелеят. Зодиак се насочва към млади двойки. Той също убива и шофьор на такси. Самият той твърди, че е ликвидирал 37 души, а отделно полицията го свързва с още няколко неразкрити случая.

Полицейският отдел в Сан Франциско отбелязва случая като "неактивен" през април 2004 г., но го отваря отново около март 2007 г. Случаят остава открит и в град Валехо, както и в окръг Напа и окръг Солано. Министерството на правосъдието на Калифорния също поддържа открито дело за убийствата.

Потвърдени убийства

Въпреки че в писмата до вестниците Зодиак твърди, че е извършил 37 убийства, разследващите потвърждават само седем случая, при два от които жертвите оцеляват.

  • Дейвид Артър Фарадей, 17-годишен, и Бети Лу Дженсън, 16-годишна: застреляни и убити на 20 декември 1968 г. на езерото Херман Роуд, в границите на град Бенисия.
  • Майкъл Ренаут Маго на 19, и Дарлийн Елизабет Фарин на 22: застреляни на 4 юли 1969 г. на паркинга на парк "Блу Рок Спрингс" във Валехо. Майкъл оцелява след нападението, но Дарлийн умира.
  • Брайън Калвин Хартнел на 20 и Сесилия Ан Шепърд на 22: намушкани на 27 септември 1969 г. в езерото Бериса, в окръг Напа. Брайън преживява осем прободни рани в гърба, но Сесилия умира в резултат на нараняванията си, два дни след нападението.
  • Пол Лий Стайн на 29: застрелян и убит на 11 октомври 1969 г. в квартал "Президио Хайтс", Сан Франциско.

Убийствата на езерото Херман Роуд

Първите убийства, които се свързват със Зодиакалния убиец, са разстрелите на учениците от гимназията, Бети Лу Дженсън и Дейвид Артър Фарадей, на 20 декември 1968 г. на езерото Херман Роуд, точно в границите на град Бенисия.

Двойката е на първата си среща. Двамата планират да отидат на коледен концерт в гимназията "Хоган", на около три пресечки от дома на Бети. Но решават да гостуват при приятел, след това да отидат в местен ресторант и после да поседят край езерото Херман Роуд. Около 22:15 ч. Дейвид паркира "рамблера" на майка си на алея, която е била известна като "място за влюбени". Малко след 23:00 ч. телата им са открити от Стела Борхес, която живее наблизо. Шерифният отдел на окръг Солано разследва престъплението, но не открива следи, които да уличат извършителя.

Разследващият полицай Робърт Грейсмит предполага, че на местопрестъплението е имало и друга кола, точно преди 23:00 ч., която е паркирала до двойката. Очевидно убиецът е излязъл от втората кола и е тръгнал към "рамблера", вероятно принуждавайки Дейвит и Бети да слязат от колата. Предполага се, че момичето е излязло първо, а приятелят ѝ е бил прострелян в главата, на половината път зад нея. След това убиецът застрелва и Бети, пет пъти в гърба, защото тя се е опитала да избяга. Тялото ѝ е намерено на 8,5 метра от колата.

Убийството в парка "Блу Рок Спрингс"

Малко преди полунощ на 4 юли 1969 г. Дарлийн Ферин и Майкъл Маго влизат в парка "Блу Рок Спрингс" във Валехо, на 6,4 км от езерото Херман. Докато седят в колата на Дарлийн, още една кола влиза в паркинга и паркира до тях, но почти веднага се отдалечава. Десет минути по-късно се връща отново и паркира зад тях. След това шофьорът излиза от превозното средство, приближавайки се до страничната врата на колата на Дарлийн, носейки фенерче и 9 мм пистолет Luger. Убиецът насочва фенерчето към очите на двойката, преди да стреля. След което, последват пет изстрела. Зодиак се отдалечава от колата, но след като чува стенанията на Майкъл, се връща обратно и застрелва и двамата по още два пъти, преди да си тръгне.

На 5 юли 1969 г. в 12:40 ч. полицейското управление на Валехо получава обаждане от мъж, който докладва за убийството и се идентифицира като извършителят. Освен това казва, че е отговорен и за убийството на Дейвид и Бети, което е извършил шест месеца и половина по-рано. Полицията проследява обаждането до телефонна кабина на бензиностанция на "Спрингс Роуд" и "Туолумн", разположена на около 500 м от дома на Дарлийн и само на няколко пресечки от полицейското управление на Валехо. Дарлийн е обявена за мъртва в болницата. Майкъл успява да оцелее, въпреки че е прострелян в лицето, шията и гърдите. Той описва своя нападател като 26 до 30-годишен бял мъж с къса, светлокафява коса, с тегло от 88 до 91 кг (или вероятно дори повече) и с височина около 1,73 м.

Първите писма от Зодиакалния убиец

На 1 август 1969 г. местните вестници "Сан Франциско Екзаминър", "Сан Франциско Хроникъл" и "Валехо Таймс-Хералд" получават три писма. Те са почти идентични. Всяко от тях включва и една трета част от криптограма, с 408 символа, за която убиецът твърди, че съдържа информация за неговата самоличност. Той заявява, че иска писмата му да бъдат отпечатани на заглавната страница на всеки вестник, а ако желанието му остане не изпълнено заплашва, че ще продължи да убива.

"Сан Франциско Хроникъл" публикува своята част от криптограмата на следващия ден, на четвърта страница. В статия, отпечатана заедно с кода, се цитира началникът на полицията на Валехо Джак Е. Стилц, който казва "Не сме доволни, че писмото е написано от убиеца" и изисква от него да изпрати второ писмо с повече факти, за да издаде самоличността си. И трите части от писмата са публикувани.

На 7 август 1969 г. "Сан Франциско Екзаминър" получава друго писмо с поздрав, "Уважаеми редактор, говори Зодиак" - първият път, когато убиецът използва това име за идентификация. Писмото е отговор на искането на полицай Стилц за повече подробности, които да докажат, че Зодиак е убил Бети, Дейвид и Дарлийн. В него Зодиак включва подробности за убийствата, които все още не са били ясни. Пише и съобщение до полицията, че когато разчетат кодовете му, ще успеят да го намерят.

На 8 август 1969 г. Доналд и Бети Хардън от Салинас, Калифорния, разбиват криптограмата с 408 символа. В писмото пише, че Зодиак събира роби за задгробния си живот. В този декодиран текст не се появява име, а напротив, оказва се, че убиецът казва, че няма да предаде самоличността си, защото това ще забави или дори спре мисията, която сам си е определил - да ловува роби, които да бъдат с него след смъртта.

Убийството на езеро Бериса

На 27 септември 1969 г. учениците Брайън Хартнел и Сеселия Шепърд отиват на пикник на езерото Бериеса. Там срещат бял мъж, около 1,80 м, с тегло над 77 кг, с къдрава кафява коса. Той казва на двойката, че е избягал от затвор в Колорадо или Монтана, чието име било от две думи (полицай по-късно стига до извода, че е имал предвид затвора "Дийр Лог", Монтана). Мъжът с качулката споделя на Брайън и Сесилия, че в затвора е убил пазач и после е успял да открадне кола, с която е избягал. Обяснил им, че сега се нуждае от тяхната кола и от пари, за да отиде до Мексико, тъй като неговата кола е прегряла.

Мъжът вади нож и наръгва и двамата няколко пъти. Брайън получава шест прободни рани, а Сесилия - десет. След това убиецът изминава 460 м обратно до Ноксвил Роуд и рисува кръст с черен флумастер върху вратата на колата на Брайън. Под кръста написва кодирано съобщение: "Валехо / 12-20-68 / 7- 4-69 / 27-69-6: 30 / с нож".

В 19:40 ч. убиецът се обажда в шерифския отдел на окръг Напа, за да съобщи за последното си престъпление. Телефонът е открит, все още откачен, минути по-късно. Детективите успяват да вземат пресен отпечатък от дланта, която се е отбелязала на телефона, но така и не го свързват с никой заподозрян.

След като чуват писъците за помощ, баща и син, които ловят риба в близкото заливче, откриват жертвите. Заместник шерифите Дейв Колинс и Рей Ленд са първите служители на реда, които пристигат на местопрестъплението. Сесилия Шепърд е все още в съзнание, когато шериф Колинс пристига, предоставяйки му подробно описание на нападателя. Брайън и Сесилия са откарани в болница. Сесилия изпада в кома още по пътя и така и не идва в съзнание. Умира два дни по-късно, но Брайън оцелява и разказва на медиите и на полицията точно какво се е случило. Детектив Кен Нарлоу е назначен по случая от самото начало и работи по разкриването на престъплението чак до пенсионирането си от отдела през 1987 г.

Убийството в района на "Президио Хайтс"

Две седмици по-късно, на 11 октомври 1969 г., бял мъж влиза в такси, управлявано от Пол Стайн, на кръстовището на улиците "Мейсън" и "Гири" в Сан Франциско, с молба да бъде закаран до ул. "Вашингтон" и "Клен" в квартал "Президио Хайтс". Пътникът застрелва шофьора в главата и взима портфейла и ключовете му. На тази кървава сцена се натъкват и трима тийнейджъри. Те се обаждат в полицията, докато престъплението е в ход. Децата гледат как мъжът избърсва таблото на колата, преди да се отдалечи към "Президио Хайтс". На две пресечки от местопрестъплението патрулиращите полицаи Дон Фук и Ерик Зелмс, отговарят на сигнала. Виждат бял мъж, който върви по тротоара на изток, по улица "Джаксън". Срещата им с него продължава само няколко секунди. Полицай Фук предполага, че белият мъж е на възраст между 35 и 45 години, висок над 1,70 м. Описанието, което прави полицая е подобно на това, което са съобщили тийнейджърите. Те описват убиеца като 25-30-годишен бял мъж, с височина около 1,75 м. Полицейският радиодиспечер първоначално предупреди полицаите, че се издирва чернокож мъж, така че Дон Фук и Ерик Зелмс минават покрай белия мъж, без да спират. Объркването в описанията остава без обяснение. Последва издирване, но не са открити заподозрени. Това е последното, официално потвърдено убийство, извършено от Зодиак.

Първоначално се смята, че убийството на шофьора е следствие на обикновен грабеж. На 13 октомври обаче вестникът "Сан Франциско Хроникъл" получава ново писмо от Зодиак, в което той си признава за убийството на 29-годишния таксиметров шофьор Пол Лий Стайн. Убиецът е изпратил и парче от разкъсаната кървавата риза на Пол, за да докаже самопризнанията си. Тримата тийнейджъри работят с полицейски художник, за да подготвят описателна скица на убиеца. По случая са назначени детектив Бил Армстронг и детектив Дейв Тоши. Полицейското управление на Сан Франциско разследва около 2500 заподозрени, но без резултат.

Последното потвърдено писмо изпратено от Зодиак

На 29 януари 1974 г. Зодиак изпраща писмо до вестника "Сан Франциско Хроникъл". В него изразява мнението си за филма "Екзорсистът". Описва го като "най-добрата сатирична комедия", която някога е гледал. Писмото включва и фрагмент от стихове от операта "Микадо" (за "малка птичка", чиято "сляпа привързаност" я тласка към самоубийство) и необичаен символ в края на страницата, който остава необясним за изследователите. Зодиак завършва писмото си с кодирано съобщение, "Me = 37, SFPD = 0". През следващите години "Хроникъл" получава редица писма, които се приближават до стила на Зодиак, но предположенията, че може да са от него, не са потвърдени.