13:37 | 05.11.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Спомен за Батето: Никой не разбра, че като шеф на БНТ аз управлявах страната

Симпатичното лице на партийния ВИП в социалистическа България

Спомен за Батето: Никой не разбра, че като шеф на БНТ аз управлявах страната

Симпатичното лице на партийния ВИП в социалистическа България

10:53 | 11 май 2019 | Автор : Еми Мариянска 155 57058

На 11 май т.г. Иван Славков, наричан от народа ни Батето, щеше да навърши 79 г. Възраст, до която доживяват мнозина. Той не можа. Почина на 1 май 2011 г. в Правителствена болница от белодробно усложнение, причинено от сърдечна недостатъчност. За Батето е писано много - и сериозно, и шеговито, защото той самият беше такъв човек - хем сериозен, хем голям шегаджия. Едно момче от народа, което по волята на съдбата стигна до висшите ешелони на властта и дори мнозина го наричаха Принца.

Едно е сигурно - че до днес, каквито и неща да са изговаряни по повод на публични лица в нашата държава, никой не посмя да обезцени личността на Иван Славков, като гледа на него само като на съпруг на дъщерята на Тодор Живков. Иван Славков беше ярка личност, която грееше със своя светлина и донякъде очовечаваше образа на тоталитарната власт в България. Той се разтваряше сред "масите", демонстрираше плейбойски непукизъм и ръсеше бисери, родени от специфичното му чувство за хумор, така че всеки искаше да бъде близо до него и да му стане приятел. Иван Славков беше симпатичното лице на партийния вип в социалистическа България.

Роден е на 11 май 1940 г. в семейството на лекар. Завършва специалност "Двигатели с вътрешно горене" във ВМЕИ, София. Спортува водна топка в отбора на "Септември", а после е състезател в ЦСКА и "Академик" (София). От 1959-а до 1964-та е в националния отбор. Остава си спортист по дух до края на живота си.

На мача между артисти и журналисти, на Международния ден на театъра през март 1984 г. / Снимка: Иван Григоров /

Съдбата му не е така безоблачна, както изглежда в очите на мнозина. Напротив. Преживява тежко смъртта на първата си съпруга Светла, която загива съвсем млада в жестока авиокатастрофа. Тогава самият той е едва на 26. Преживява смъртта и на втората - Людмила, за чийто внезапен край му съобщават по телефона, докато се кани да играе тенис на "Балона", заедно с Петър Михнев. След политическите промени през 90-те, които Славков уж на шега, но всъщност подигравателно наричаше "избухналата демокрация", той остана уважителен към тъста си, когато всички оядени лицемери около Тато се дистанцираха от него.

Славков ценеше Тодор Живков и в много свои интервюта, по неговия си начин. Даваше положителна оценка за него и не криеше омерзението си от хора, които бяха злоупотребили с доверието на някогашния Първи. Славков знаеше всичко за всички, но не разказваше повече от това, което смяташе за достатъчно да засегне себеуважението на тези хора, ако изобщо го имаха.

На улицата и сред хората Славков си остана същият симпатичен, макар и застаряващ плейбой. Самоиронизираше болестите и възрастта си. Казваше, че сърдечната му недостатъчност се дължи на "алкохолната" и че именно тя му отворила вратите към "Европол" и... "Интерпол". Тези, които го познаваха, знаеха, че трябва да търсят зад шегите му онази сериозна част, която казва повече от много изречения, а при него може да е една дума или дори само една интонация... Умееше да го прави и затова мнозина записваха бисерите му. Особено футболните фенове. Коментарите му бяха безпощадни и едновременно с това - забавни.

Но освен спортистите, най-много за него скърбяха още приживе телевизионерите. Името на Иван Славков се свързва с т. нар. Златен период на БНТ, в който единствената ни тогава телевизия може да нямаше конкуренти, но именно Славков я извади от казионния й скучен формат и с размах даде възможност тя да разкрие едно друго, непознато дотогава от зрителите, ново и забавно лице.

Това е времето, в което един след друг се заредиха телевизионни сериали, които събираха домочадията вечер на едно място - в хола, пред телевизора. Това е времето на Хачо и на първите "западни" мюзикхоли и други забавни предавания.

С Хачо Бояджиев, на 35-годишнината на "По света и у нас", 20 юли 1995 г. / Снимка: Иван Григоров /

Времето на Ласка Минчева и Васа Ганчева; времето на апогея на най-добрите ни изпълнители в телевизионния ефир - Емил, Лили, Кидика, "Трамвай №5" и мн. др.; времето на Кеворк и Гарелов - на "Всяка неделя" и "Панорама".

Това е времето на един народ пред телевизора! Ограниченият ни по политически и идеологически причини кръгозор към света, се разширяваше от неговата смелост, да видим поне на екрана най-доброто, което правят и гледат чужденците.

Снимка: Архив на БНТ

Славков беше креативна личност, която използваше положението си, за да направи нещо добро и за другите - българите да се забавляват, да не бъдат "коне с капаци" зад Желязната завеса. Помагал е на много хора да излязат навън. Давал е гаранции за тях - някои са го оценявали, други са злоупотребявали. Той не им се сърдеше.

"И аз имам невъзвращенци!", смееше се Батето. А и това му е създавало доста врагове. Партийни мракобесници е имало не само в службите, но и в задкулисието на телевизионните кулоари. И Славков не беше застрахован нито от упреците им, нито от интригите, с които са се опитвали да го скарат с тъста му. Обвиниха го в разхищения и недостатъчно "партиен" поглед в някои тв сериали, но той не се огъна и продължи да "развращава" българите от екрана.

Като генерален директор на БНТ той направи нов не само облика на телевизията, но и гласува доверие и даде път на много млади и талантливи хора. И те се доказаха и остаряха като "телевизионни човеци". Един от тях е Сашо Диков.

1987 г. На Световното първенство по художествена гимнастика във Варна Сашо Диков /вляво/ разговаря с шефа на МОК Хуан Антонио Самаранч / Снимка: Иван Григоров /

А ето какво разказва за онова време човекът-легенда Кеворк Кеворкян:

"Някъде през декември 1978 година Иван ми каза, сякаш между другото, че спира обедното ми предаване, щяло да се прави ново. Опитах се да кажа нещо, но той вече беше минал на друга тема. "Дневник" - за него става дума - вървеше вече повече от две години, имаше и добър успех. Седнах и му написах едно писмо: "Др. Славков, тъй и тъй, предлагам на вниманието ви някои съображения, породени от трансформацията на "Дневника" в нова програма, наречена "Всяка неделя". Струва ми се, че мотивите на тази промяна не са в достатъчна степен изяснени, не са преценени реалистично плюсовете и (предимно) минусите на промяната. Всъщност, обективният поглед не би могъл лесно да открие плюсовете на промяната, с една дума - сменяме кон за кокошка. Пратих писмото, а Иван дойде и закри последното издание на "Дневника". На 7 януари 1979 година тръгна "Всяка неделя" и той се оказа 10 пъти по-прозорлив от мен. В смисъл, че това промени целия ми живот. Кеворк Кеворкян"

Снимка: Иван Григоров

Иван Славков е генерален директор на Българската телевизия в продължение на 10 години - от 1 април 1972 г. до 1 април 1982 г. През този период е бил също така и начело на Съюза на българските филателисти, както и заместник-председател на Комитета за култура. На 9 септември 1975 г. пуска редовното предаване на Втора програма, която в началото се излъчва само 3 пъти седмично.

През 1982 г. е избран за председател на БОК, през 1987-а става член на МОК, а през 1995 г. - президент на БФС.

Като председател на Българския футболен съюз / Снимка: Иван Григоров /

От 1987-а е пожизнен член на Международния олимпийски комитет (МОК).

В разни периоди е бил член на много комисии на МОК.

Бил е заместник-председател на Организационния комитет на кандидатурите на София за домакин на зимни олимпийски игри - през 1992 и 1994 г.

На приятелски мач по повод Международния ден на театъра, на 27 март 1984 г. / Снимка: Иван Григоров/

От дистанцията на времето трябва да си даваме сметка, че като зет на Първия държавен и партиен ръководител, Иван Славков можеше да работи всичко, което си пожелае. Както се казва, да бъде шеф на "всичко". И без риск от "уволнение", да си кротува като лентяй на държавна заплата. Но той не беше такъв по дух и характер - нито в телевизията, нито като председател на МОК.

От телевизията си тръгна с почести, а от МОК - със скандал.

Славков получи скандална световна известност, след като скрита камера на телевизия Би Би Си (BBC) го засне във филм под заглавието "Да купиш игрите", и го обвини в нерегламентирано осигуряване на гласове на членове на МОК за кандидатурата на Лондон за Олимпиадата през 2012 г. Това бе голям втори удар за Славков, след като през 80-те години Държавна сигурност го разследва за злоупотреби със средства, предназначени за олимпийската кандидатура на София.

Като подсъдим на делото за незаконно притежаване на оръжие, адвокати са му Ина Лулчева и Георги Гатев, 12 март 1996 г. / Снимка: Иван Григоров /

По-близките му приятели знаят колко го е заболяло от филма на Би Би Си, защото няма такъв сред тях, който да каже, че Батето някога са го интересували парите.

Със Захари Главчовски и футболиста Пантелей Димитров-Лейката / Снимка: Иван Григоров /

Това твърдят всичките му близки приятели. А и всеки журналист, който е виждал къде написа автобиографичната си книга - в малкото си морско апартаментче в Несебър, с подредба - старомодни изтърбушени фотьойли и проста дървена маса.

Мнозина ще кажат, че когато можеш да имаш всичко и цял живот си бил на "кьор софра", няма за какво да "трупаш" пари и имоти, но скорошните скандали у нас с Апартаментгейт на днешните ни политици, са доказателство, че алчността е по-скоро въпрос на манталитет. А Славков бе бохем по душа.

Вътре в себе си, в края на дните си, обаче, твърдят негови близки, бил дълбоко разочарован от много неща. Той никога не ги назова публично, но депресията му бе видима - изписана на лицето, и това се забелязваше от всички. Все повече изчезваше усмивката от старите му снимки.

Снимка: Булфото

Животът му и преди 90-те, и след тях, не минаваше "гратис" по отношение на някои неща. Винаги е имало хора, които да му "дишат във врата".

В началото на 90-те години бе обвинен за незаконно притежаване на оръжие, и после оправдан в съда. След това идва проверката на ДС, а после международният скандал с МОК, който според мнозина го съсипва.

Със Соломон Паси /вляво/ и Петър Курумбашев, на кметските избори през 1995 г. / Снимка: Иван Григоров /

През 2005-а президентът на МОК Жак Рох обявява, че Комисията по етика му отнема временно всички права, привилегии и функции като член на МОК, както и акредитацията за Летните олимпийски игри в Атина. На 7 юли 2005 г. на сесията на МОК в Сингапур Славков е изключен от Международния олимпийски комитет с тайно гласуване, като изключването му е подкрепено от 84 от членовете при 12 против и 5 въздържали се.

С Димитър Пенев, декември 2000 г. / Снимка: Иван Григоров /

През 2001 г., когато тези събития още не са се случили и Славков изобщо не подозира какво ще го сполети, той е член на ФИФА, има много международни контакти на високо ниво и е любимецът на световните спортни форуми.

Самочувствието и настроението му са на висок градус. Именно тогава създава партия "Напред, България", която по-скоро прилича на поредната му шега - на заигравка с името на партията на Силвио Берлускони "Форца Италия", отколкото сериозно политическо намерение.

На учредяването на партията, 1994 г. / Снимка: Иван Григоров /

Едва ли е имал партийни амбиции и дори сам се шегува с "малката разлика", която не позволила на партията му да премине 4-процентната бариера и да влезе в Народното събрание. Според запознати, Славков никога не е имал партийни пристрастия и амбиции.

Снимка: Архив

Сред всичко, което беше и НЕ беше, Батето имаше и звание - "доктор хонорис кауза" на Националната спортна академия. Беше професор по спортен мениджмънт и социално управление в Киевския университет. Беше носител на орден "Стара планина" първа степен по повод 80-годишнината от създаването на Българския олимпийски комитет, за приноса му за развитието на физическата култура и спорта.

Мнозина оспорваха професорството и ордена му, но той не обръщаше внимание, защото сам не им придаваше голяма стойност - наричаше ги "незаслужено лични постижения".

Здрависване с Жорж Ганчев в парламента, 1995 г. / Снимка: Иван Григоров /

В последните си години имаше здравословни проблеми. По думите му, здравето му създавало проблеми още с раждането. Родил се като преносено бебе, което за малко не станало "мъртвородено", шегуваше се той.

С майка си на делото за незаконното оръжие, 1996 г. / Снимка: Иван Григоров /

Като спортист е получавал много травми, като възрастен преминава през две сериозни хипертонични кризи и две операции на окото. И въпреки "напоения" си черен дроб, почина от бял дроб и сърце. А до 35-годишен не близвал алкохол. Твърдеше, че алкохолът го "нападнал", като спрял да спортува. Тогава станал "любител на уискито", а като остарял - на картите и таблата.

Не можеше да изброи на кого единствено НЕ е бил кум. Всъщност, известно е, че е бил кум на Лили Иванова и на десетки други родни знаменитости. Но и на много обикновени хора.

Всеки от тези хора пази по някакъв свой съкровен спомен за бохема Иван Славков-Батето и обича да го припомня в компания, като спомен за близък приятел. Хората се гордееха, че са негови приятели - искаха да бъдат, или поне да минават за такива. Батето притежаваше една много специална харизма на всеобщохаресван човек.

1995 г., на рождения ден на Недим Генджев / Снимка: Иван Григоров /

Няма жив телевизионер от онова "златно" време на БНТ , който да не ви каже за него "Батето беше пич!"

А самият той казва в едно интервю:

"Чрез ефира управлявах държавата. Нямах контрол от никого. Имах самоконтрол. Тогава България имаше една телевизия. Това беше националният медиум. Аз й бях шеф. Нямаше Политбюро над мен, нямаше ЦК, МК и т.н. Никой не разбра, че управлявах страната".

На подписването на договор на БОК, 2002 г., с олимпийските шампиони Валентин Йорданов, Ваня Гешева, Йорданка Благоева и Христо Марков / Снимка: Иван Григоров /

Въпреки това, споделя по-нататък в същото интервю, не считал телевизионния си период за най-голямото постижение в живота си. На въпроса Кое е постижението му тогава?, отговаря: