Срещата на върха на ООН за климата се връща в Африка - след шест години и четири последователни конференции в Европа.

27-ата годишна Конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН за климатичните промени, по-известна като КОП27, започва в курортния град Шарм ел Шейх в Египет днес. Тя е определяна като "африканската КОП", а длъжностни лица и активисти се надяват, че самият факт, че форумът е в Африка, ще означава, че интересите на континента са по-добре представени в преговорите за климата.

Домакинът Египет казва, че срещата е неповторима възможност за Африка да съчетае целите, свързани с климатичните промени, с другите цели на континента - подобряване на жизнените стандарти и повишаване на устойчивостта на страните към екстремните метеорологични условия. Организаторите очакват над 40 000 участници - най-големия брой досега за провеждана на континента среща на върха за климата.

След първото повторение на конференцията в Берлин през 1995 г. срещата на върха на ООН за климата продължава да се върти всяка година между петте региона според класификацията на ООН: Африка; Азия; Латинска Америка и Карибите; Централна и Източна Европа; Западна Европа. Това е петият път, при който срещата на високо равнище на ООН за климата се провежда в африканска държава - досега домакини са били Мароко, Южна Африка и Кения.

На първата среща на върха в Африка, състояла се в Маракеш през 2001 г., бяха постигнати значими договорености за финансирането за климата и се взеха други важни решения за използването на земята и по въпросите на горите. Следващите три срещи на континента постигнаха известен успех по теми като приспособяването към климатичните промени, технологиите и подготвиха почвата за Парижкото споразумение през 2015 г. Маракеш е и последният африкански град, който е бил домакин на събитието - в него през 2016 г. се проведе втора КОП, насочена към прилагане на някои от целите, определени в Париж.

В Парижкото споразумение, смятано за значителен успех на срещите на върха на ООН за климата, държавите се съгласиха да ограничат затоплянето до "доста под" 2 градуса по Целзий с цел то да бъде ограничено до 1,5 градуса.

А макар експертите да не очакват сега страните да постигнат споразумение със същия мащаб като в Париж, континентът храни големи надежди във връзка с предстоящата конференция.

Ръководителят на Общоафриканския съюз за климатична справедливост Митика Муенда заяви за Асошиейтед прес, че срещата на върха "е неповторима възможност Африка да бъде поставена в центъра на световните преговори за климата", и изрази надежда, че конференцията "наистина ще доведе до резултати за африканците".

Муенда каза, че е необходимо да бъдат взети под внимание "особените нужди и обстоятелства" на континента в момент, когато той се опитва да даде достъп до електричество на милиони хора, като същевременно се стреми да се справи с климатичните промени и ограничава използването на изкопаеми горива.

Той добави, че в преговорите трябва да се разгледа с приоритет въпросът как уязвимите страни ще се приспособят към климатичните промени, да се обърне внимание на изплащането на обезщетения по-бедните страни от страните, които са големи замърсители, по принципа "загуби и щети", и да се търсят начини за финансиране както на преминаването към по-чиста енергия, така и на изграждането на устойчивост към климатичните промени. Много от развиващите се страни искат САЩ и голяма част от Европа, които във времето са допринасяли за най-големия дял вредни емисии, да плащат за щетите, причинени от климатичните промени.

Досега обещанията на богатите страни за финансиране за климата - като обещанието за 100 милиарда долара годишно, за да се помогне на по-бедните държави да изпълнят своите климатични цели, не са спазени. Египетските организатори казаха, че срещата на върха би трябвало да се съсредоточи върху това как страните могат да изпълнят обещания, дадени в предишните години.

"Африка се надява КОП27 да постигне напредък по нова цел за финансирането", каза ръководителят на отдела за климатичните промени на Икономическата комисия на ООН за Африка Жан-Пол Адам и добави, че е необходимо да има "яснота какво ще бъде предоставено под формата на отпускани суми и какво ще бъде предоставено под формата на заеми с отстъпки, а останалото да се уреди чрез разумни инвестиции от частния сектор".

Индустриализираните страни също така носят отговорността бързо да намалят емисиите, така че да може да бъде постигната световната климатична цел за ограничаване на затоплянето до 1,5 градуса, каза Муенда. Африканските страни произвеждат едва 3 процента от общите световни емисии от парникови газове, но експерти казват, че те са силно уязвими за последиците от климатичните промени, до голяма степен защото нямат възможност бързо да се приспособят към затоплянето на климата.

Конференцията за климата ще бъде истинска проверка за ангажимента на световните лидери за справяне с климатичните промени, каза регионалният директор на природозащитната организация "350Africa.org" Ландри Нинтереце.

"Уморени сме от празни приказки и неизпълнени обещания, както става от години", каза Нинтереце. "Сега искаме само стабилни механизми за финансиране за справяне със загубите и щетите по справедлив, достъпен и прозрачен начин."

Нинтереце се съгласи, че "най-големите производители на емисии трябва да се ангажират бързо да намалят емисиите" и да "помогнат на държавите, които са най-уязвими за климатичните промени", като финансират инициативи за климата.

На предишни издания на КОП са възниквали разногласия и противоречия при сблъсъка между национални интереси, а това тревожи тези, които се надяват преговорите да доведат до осезаеми резултати.

"Обсъжданията обикновено са продължителни, безкомпромисни и на моменти изострени", каза Муенда, който има дългогодишен опит в преговорите за климата. "Но през 2015 г. светът ратифицира Парижкото споразумение, което беше важно събитие."

Според експерти обаче успехът на КОП в Париж е бил изключение, а не правило и има да се свърши още много работа за справяне с климатичните промени.

"Преговорите продължават от три десетилетия, но последиците от климатичната криза, които стават видни при наводненията, сушите и други екстремни условия, не престават", каза Муенда.

Превод: Илиян Могиларски, БТА