Някогашните приятелски руско-български отношения преживяват безпрецедентна криза, пише руският в. "Комерсант".

На фона на вътрешнополитическите сътресения и продължителния конфликт с руския посланик в София Елеонора Митрофанова, изпълняващият длъжността министър-председател на България Кирил Петков обяви във вторник вечерта, че 70 руски дипломати ще бъдат експулсирани, като ги обвини във връзки с руските тайни служби. Неизбежният отговор от страна на Москва заплашва да парализира двустранните дипломатически отношения. В същото време Руската федерация дава ясно да се разбере, че смята подобни решения на София за необосновани и противоречащи на "волята на българския народ.

Официалните изисквания и пълният списък на лицата, обявени за персона нон грата, вече са съобщени на руския посланик Елеонора Митрофанова в българското външно министерство. По-специално ще бъдат изгонени Филип Воскресенски, министър-съветник (вторият човек в руското посолство), Владимир Климанов и Андрей Громов, генерални консули във Варна и Русе, и Юрий Макушин, директор на Руския културно-информационен център. Тази информация беше потвърдена пред ТАСС от самия г-н Воскресенски.

Заедно със семействата им броят на руснаците, които трябва спешно да напуснат страната, ще надхвърли 200 души. Генералното консулство на Русия в Русе ще бъде затворено, а работата на Генералното консулство на Русия във Варна ще бъде преустановена. Освен това самата България временно ще закрие генералното си консулство в Екатеринбург.

"Всички онези в българските политически среди, които стоят зад подобни решения, разрушават политическите отношения и го правят, разбира се, против волята на българския народ", увери говорителят на руското външно министерство Мария Захарова в ефира на телевизионния канал "Россия 1".

Според нея това е "системен подход", който "противоречи на интересите на самите граждани на България; това е нещо, което идва извън тази страна.

А заместник-председателят на Съвета на федерацията на Русия Константин Косачев сравни в своя канал в Телеграм българското ръководство с деца: "Имаше моменти, когато като деца нямахте апетит и в резултат на това в знак на протест изсипвахме кашата от чинията си на пода. Така българите, които загубиха правителството си, изгонват 70 руски дипломати от страната. Овесената каша трябва да се изсипе от купата на пода. Изсипваш я и се омазваш. Само за да отклониш вниманието от себе си и да накараш родителите си да го забележат". Косачев завършва поста си с призив към българското ръководство и граждани: "Срамота. Българи, вие сте различни. Ние ви познаваме такива, каквито винаги сте били, в исторически план. И можете да сте по-добри".

София обяснява демарша с две причини: дипломатите уж са "работили под прикритие" и са извършвали дейности, несъвместими със статута им, както и с факта, че досега по-малко от 10 български дипломати са работили в Русия, а 114 руски - в България (и то въпреки че Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961 г. прокламира принципа на реципрочност).

"Комерсант" припомня, че по-рано въпросът за разликата в броя на служителите в дипломатическите мисии беше повдигнат например от Полша и Чешката република. Сега в руската дипломатическа мисия ще има 25 дипломати и 23 души административен и технически персонал.

Последните съобщения в медиите обаче позволяват да се свърже дипломатическият демарш на София не само с общата атмосфера в руско-европейските отношения, но и с вътрешнополитическите събития в България и враждебността на отиващия си премиер Кирил Петков към руския посланик Елеонора Митрофанова, пише изданието.

През последните години диалогът между Москва и София е в застой, но вече е ясно, че става дума по-скоро за местни проблеми.

Като цяло обаче българската страна е действала, както е било отбелязано в Москва, "конструктивно". Така например през пролетта на 2018 г., след събитията в британския град Солсбъри, София, за разлика от повечето европейски столици, не изгони руски дипломати. Преди посещението си в Русия президентът Румен Радев заяви пред "Комерсант", че около 450 000 руснаци имат собственост в България. През 2017-2018 г. 500-600 000 руски туристи са посетили страната за една година, което е малко по-малко от рекордните данни от 2013 г. (700 000 души).

"Убеден съм, че руско-българското братство, общото културно и духовно наследство не са подвластни на изпитанието на времето", заяви руският външен министър Сергей Лавров през март 2018 г. на церемонията по откриването на изложба, посветена на 140-годишнината от освобождението на България от османско иго. "В историята на отношенията между нашите страни, нашите народи, Руско-турската война от 1877-1878 г. играе особена роля", напомни той. "Приятелството между нашите страни беше скрепено с кръв, пролята в името на справедливостта. През април 2020 г. министърът трябваше да посети България за първи път от 2014 г. насам, но посещението беше отложено поради пандемията. По-късно позицията на София започна да се променя, последвана от многократни експулсирания на дипломати и отказ на виза на военния аташе на руското посолство. Но дори и тогава не ставаше въпрос за мащабни експулсирания, пише руският вестник.

По повод поредната годишнина от края на Руско-турската война, вече през март тази година, в интервю за ТАСС посланик Митрофанова заяви: "Като се имат предвид последните събития, казвам на българите, че е имало време, когато ние, Русия, сме ги освободили, а сега е време Русия да освободи Донецк и Луганск от осемгодишно иго."

Малко по-късно премиерът Петков е възмутен от друг коментар на посланика: г-жа Митрофанова заяви, че българският народ "не подкрепя реториката и действията на своето правителство във връзка със специалната операция в Украйна".

Поредица от подобни изявления предизвикаха острата реакция на министър-председателя Кирил Петков, евроатлантически настроен политик и икономист, който подкрепя Киев и е бил в украинската Бородянка. "Недопустимо е чужд посланик да говори от името на българския народ срещу българското правителство", негодуваше той, пише "Комерсант.

След като покани посланик Митрофанова на разговор, той нареди българският посланик да бъде отзован от Москва за консултации. "На езика на дипломацията това означава, че вие трябва да направите същото", посочи той, но г-жа Митрофанова не пожела да отиде в Москва. Г-н Петков се поколеба дали да я обяви за персона нон грата: "Все още не сме го направили. Ако това се случи, отношенията ще се развалят. През април България беше една от първите страни в ЕС, която отказа да плаща руския газ в рубли. В началото на май българският парламент одобри решение за предоставяне на военно-техническа помощ на Украйна. В началото на юни българските власти отказаха да пуснат през въздушното си пространство самолета на Сергей Лавров, който трябваше да лети за Сърбия.

В същото време позициите на г-н Петков, който пое поста си през декември миналата година, отслабнаха. Само през последната година в България три пъти се проведоха парламентарни избори. И г-н Петков би могъл да прецени шансовете си за бързо решаване на системните проблеми в българското общество и икономика, още повече че той вече е бил министър на икономиката в служебното правителство (докато не напусна поради това, че не се е отказал второто си канадско гражданство навреме).

На 23 юни обаче парламентът на страната му гласува вот на недоверие. "За мен беше чест да ръководя правителството, което (българските политици.- бел. ред.) Пеевски, Борисов, Трифонов и Митрофанова свалиха", каза той неочаквано. "Фактът, че Митрофанова е виновна, е много удобно обяснение за тях, защото в момента Русия е виновна за всичко", отбеляза по-късно Митрофанова в ефира на телевизия "Россия 24".

Тази седмица в България се проведоха консултации за съставяне на ново правителство, но междувременно Кирил Петков остава изпълняващ длъжността премиер. Ако не бъде съставено стабилно правителство, България може да бъде изправена пред четвъртите си парламентарни избори в рамките на две години, пише още в. "Комерсант".