Русия се готви да строи подводен Керченски тунел под Кримския мост
Плановете се обсъждат с участието на Китай
Според съобщения, прехванати от украинските служби за сигурност, руски и китайски бизнес ръководители с правителствени връзки са провели тайни обсъждания на плановете за изграждане на подводен тунел, свързващ Русия с Крим, с надеждата да се създаде транспортен маршрут, който да бъде защитен от атаки от страна на Украйна.
Разговорите, включващи срещи в края на октомври, са предизвикани от нарастващите опасения на Русия относно сигурността на 11-километровия мост през Керченския проток, който служи като ключова логистична линия за руската армия, но е бомбардиран два пъти от Украйна и остава уязвима военна цел.
Преговорите подчертават решимостта на Русия да запази хватката си върху Крим - полуостров, който тя анексира незаконно през 2014 г., както и нарастващата зависимост на Москва от Китай като източник на глобална подкрепа.
Изграждането на тунел в близост до съществуващия мост ще се сблъска с огромни препятствия, според американски служители и инженерни експерти, които заявиха, че работа от такъв мащаб, вероятно струваща милиарди долари и отнемаща години, никога не е била провеждана във военна зона.
Но въпреки съмненията относно жизнеспособността на плана, експертите смятат, че Русия има ясни причини да опитва да го изпълни. След като не успя да постигне решителна победа във войната, казва Александър Габуев, експерт по отношенията между Москва и Пекин в Carnegie Russia Eurasia Center, Русия "е изправена пред риска, че Украйна ще се опитва да наруши функционирането на Керченския мост в продължение на много години".
Проектът би представлявал политически и финансов риск и за Китай, който никога не е признавал официално анексирането на Крим от Русия и чиито компании биха могли да попаднат в капана на икономическите санкции, които Съединените щати и Европейският съюз наложиха на Москва.
Въпреки това, прехванати имейли показват, че една от най-големите китайски строителни компании е сигнализирала за готовността си да участва. Съобщенията бяха предоставени на "Вашингтон Пост" от украински служители, които се надяват да разкрият проекта и потенциалното участие на Китай. Автентичността на съобщенията беше потвърдена от друга информация, получена отделно от вестника, включително корпоративни регистрационни досиета, показващи, че наскоро в Крим е бил създаден руско-китайски консорциум с участието на лица, посочени в имейлите.
В имейли, разпространени сред служители на консорциума през последните седмици, се споменават срещи с китайски представители в Крим. В един от тях с дата 4 октомври се описва, че Китайската корпорация за железопътно строителство (CRCC) е "готова да осигури изграждането на железопътни и пътни проекти от всякаква сложност в Кримския регион".
CRCC е държавна компания, която е построила много от най-големите пътни и железопътни мрежи в Китай и през последните години е установила значителни връзки с Русия чрез проекти, включително разширение на московското метро, което беше завършено през 2021 г. Компанията отговори на запитванията за коментар.
Високопоставен ръководител на руско-китайския консорциум, базиран в кримския град Севастопол, отказа да отговори на въпроси относно проекта за тунел, когато бе потърсен от репортер на "Вашингтон Пост".
Руският бизнесмен Владимир Калюжни, който в документите е посочен като генерален директор на консорциума, отхвърли въпроса като "много празни приказки", преди да заяви, че няма да предоставя никаква информация на "вражеските медии" и рязко да прекрати разговора.
Отговорът му е в противоречие с начина, по който предложението е било представено във вътрешни имейли. В съобщение, изпратено миналия месец до руски служител, който е един от основните представители на Крим в Москва, Калюжний казва, че има "писмо от нашите китайски партньори за готовността на една от най-големите компании в Китай - CRCC, да участва като главен изпълнител в изграждането на тунел под Керченския проток".
Електронното писмо е било адресирано до Георгий Мурадов, който е посочен като постоянен представител на Република Крим при руския президент Владимир Путин. Мурадов, който преди това е работил като посланик на Русия в Кипър, не отговори на молбите за коментар.
Украйна обяви връщането на Крим за една от основните си военни цели и е в разгара на неуспешна контраофанзива, която имаше за цел да прекъсне логистичните линии на Русия към полуострова.
Предложението за тунел идва в момент, в който Русия напредва с други инфраструктурни проекти в териториите, които е окупирала от 2014 г. насам или завзела след началото на миналогодишната инвазия. Скорошни сателитни снимки показват нови железопътни участъци по крайбрежието на Азовско море, част от окупирания сухопътен маршрут, който също така свързва Русия с Крим.
В строителството участват компании, свързани с Аркадий Ротенберг, приятел от детинство на Путин, който е натрупал огромно богатство благодарение на проекти, подкрепяни от Кремъл, включително Зимните олимпийски игри в Сочи през 2014 г. 71-годишният олигарх е придобил обширни имоти в Крим след незаконното му анексиране, когато за първи път е поставен под санкции от Министерството на финансите на САЩ, твърдят служители по сигурността. Неговата строителна компания "Стройгазмонтаж" е била и главен изпълнител на строителството на Кримския мост.
Регистрационните данни на консорциума показват, че шестима от деветимата директори-основатели на организацията не са посочени в публичните документи, което е позволено от руските закони, предназначени да защитават целите на западните санкции.
Електронните писма разкриват и усилията на Китай да запази тайната. В един от тях се подчертава, че CRCC ще участва само при "строга разпоредба за пълна конфиденциалност" и че името на компанията ще бъде заменено с "друго, несвързано юридическо лице" във всички договори. В друго електронно писмо се споменава китайска банка, която е готова да "конвертира доларовите си средства в рубли за прехвърлянето им в Крим за финансиране на проектите на [консорциума]".
В имейлите се споменават обсъждания на консорциума с ръководител на CRCC, идентифициран като Сю Хуасян - име, което изглежда съвпада с това на китайски гражданин, който е вписан като вицепрезидент и заместник-генерален мениджър на международния клон на компанията. Опитите да се свържем с Хуасян не бяха успешни.
Като се имат предвид рисковете от санкции и саботаж, американски служители и експерти изразяват изненада, че CRCC би рискувала да участва.
"Странно е, че консорциум от големи фирми от КНР или правителството биха подкрепили такъв проект", заяви пожелал анонимност американски служител, който се занимава с политиката на санкции, визирайки Китайската народна република. "Проектът би изглеждал като доста лесна цел за унищожаване от страна на украинците."
Експерти по големи международни транспортни проекти заявиха, че изграждането на тунел под Керченския проток е технически осъществимо и че Китай разполага с необходимия опит и оборудване. Въпреки това, според тях, това ще бъде огромно начинание, сравнимо по мащаб с тунела между Дания и Германия, който се строи от осем години, предвижда се да струва над 8,7 млрд. долара и ще бъде най-дългият тунел в Европа, когато бъде завършен в края на десетилетието.
Експертите смятат, че е малко вероятно Керченският тунел да бъде завършен навреме, за да подпомогне Русия във военните ѝ усилия, но Москва може да го разглежда като дългосрочна инвестиция, която има за цел да осигури сигурна връзка с територия, която може да бъде оспорвана в продължение на десетилетия. Поддръжниците на проекта изглежда се притесняват от икономическата атрофия, която може да настъпи без сигурен преход.
За Путин Крим има символично значение, поради което е "важно да го свърже с майка Русия", казва Мария Шагина, експерт по Русия и западните санкции в Международния институт за стратегически изследвания. През последните девет години Русия направи Крим зависим от водоснабдяването, електроснабдяването и комуникационните линии, свързани с Русия. Един тунел, каза Шагина, би бил "физическо продължение на наратива", който Путин поддържа.
От своя страна, Китай вероятно ще настоява за поне частична собственост върху тунела, добавяйки го към разширяващия се списък на глобалната си пристанищна и транспортна инфраструктура, казват експертите. Китай би могъл също така да финансира проекта и да получи плащане под формата на пътни такси или от руския износ на нефт и газ.
Според инженерни експерти подземните работи могат да продължат с минимален риск, но проектът все пак ще постави хиляди служители, скъпоструващо оборудване и обширни строителни площадки в обсега на украинските ракети.
Поради заплахата от нападение, смятат експертите, Русия и Китай вероятно няма да могат да използват по-нови строителни методи, включващи големи драгажни кораби на повърхността на водата. Вместо това те няма да имат друг избор, освен да използват традиционната технология за прокопаване на тунели.
"Това би било много трудно да се саботира, освен ако не се атакуват входовете", казва инженер, работил по няколко от най-големите проекти за тунели в света. Изграждането на тунел през Керченския проток вероятно ще струва поне 5 млрд. долара и ще изисква от руските военни да защитят "не само пролива, но и производствените обекти, от които се нуждаете" на брега, каза той. "Това е високорискова операция."