Румяна Угърчинска пред Dir.bg: В кризисен момент французите предпочетоха Макрон пред нова авантюра

Снимка: Булфото

Румяна Угърчинска пред Dir.bg: В кризисен момент французите предпочетоха Макрон пред нова авантюра

Войната в Украйна беляза тези избори и резултатът нямаше да е същият, ако не беше избухнала, казва журналистката, която живее в Париж

19:12 | 25 април 2022 | Редактор : Ива Капкова 74 3878 Снимка: Булфото

На изборите в неделя Еманюел Макрон спечели 58,54% от гласовете на французите срещу 41,46% за Марин Льо Пен. Призовани да упражнят вота си бяха всички 48 752 500 французи от списъците с активна регистрация. Въздържаха се 28,01% от тях. Така новият стар президент събра 18 779 640 гласа, а опонентката му - 13 297 760. Спрямо вота през 2017 г., който се повтори сега, победителят губи близо 2 милиона гласа, а победената добавя 2,6 милиона, отчита "Le Parisien".

Русия - Украйна

Макрон печели категорично обаче гласовете на живеещите в чужбина французи с над 86 на сто, като най-висок е процентът му в избирателните секции в САЩ, където достига дори 91%. Льо Пен губи навсякъде зад граница с изключение на руската столица Москва, където е предпочетена от 58,32% от гласувалите й сънародници срещу 41,68% за досегашния френски президент.

Защо французите предпочетоха Еманюел Макрон, какво означава за Франция и Европа неговият втори мандат и ще получи ли мнозинство неговата партия на предстоящия след по-малко от два месеца парламентарен вот - току що отминалите избори във Франция за Dir.bg коментира българската журналистка Румяна Угърчинска, която от дълги години живее в Париж.

- Защо французите предпочетоха Макрон пред Льо Пен при дубъла на президентски вот, който наблюдавахме от 2017? Но в същото време победителят загуби 2 милиона гласа, а победената добави 2,6 милиона, в сравнение с изборния резултат преди пет години?

- Да, точно така е. Марин Льо Пен печели два милиона избиратели, Макрон губи даже три милиона. Но въпреки всичко, разликата си остава значителна. Няколко са обясненията на този вот. Първото е, че войната в Украйна наистина беляза тези избори и резултатът нямаше да бъде същият, ако не беше избухнала. В момент на война всички, особено французите, се обединяват около лидера, около главнокомандващия, и когато чувстват опасност, те го правят доста осезателно. Това е първата причина. Втората е, че те наистина чувстват една заплаха, нестабилност, инфлация, икономическа криза, която се задава. Колкото и критики да имат към Макрон, а те не липсват, той беше много критикуван, понякога основателно.

С ред въпроси не успя да се справи убедително, както с кризата с "жълтите жилетки", но все пак той успя да направи неща, които безкрайно сложни в много тежки моменти. Никой не беше предвидил, че по време на неговия мандат ще има COVID-криза, че ще има война и той все пак с доста убеждение и постоянство успява да се справи с тези предизвикателства. Успя да се справи с COVID-кризата. Успя да изведе икономически Франция от нея, като каза "колкото и да струва". "Колкото и да струва", той даде помощи на предприятия, на ресторанти, на всички, които имаха нужда, и това икономически спаси Франция. Една голяма част от французите са му ядосани. Една голяма част от тях го мразят дори, защото го намират за високомерен, защото не умее да разговаря с по-бедните, с тези, които са изпаднали от социалната скала. Но в този кризисен момент французите предпочетоха някого, който е бил изпробван в такива кризисни моменти, вместо да заложат на нова авантюра.

- На това ли се дължи историческото постижение да се превърне в първия френски президент, избиран през последните 20 години за втори мандат?

- Това е постижение за последните 20 години, но си спомняме, че Митеран беше преизбиран три пъти - също в една доста напрегната ситуация. Макрон печели от това, че съумя да разбие модела ляво-дясно и се наложи като ръководител и главнокомандващ в един кризисен период, когато започна кризата с COVID - той съобщи "ние сме във война срещу вируса" и се позиционира като военен главнокомандващ. И той си действаше като такъв. Сега отново е такъв - по време на войната в Украйна. В тези момент обикновено президентите се преизбират.

И освен това той е в много удобна позиция на този, който се противопоставя на крайнодясното, което беше описано традиционно от медиите като фашистка опасност, което вече не е - и самият Макрон си дава сметка за това, но то по инерция продължава да храни така нареченото републиканско обединение срещу крайнодясната опасност.

Той получи още веднъж този бонус, но той се е смалил. На предишните избори беше 66%, на сегашните 58,42% - това е огромен прогрес за така наречената крайна десница, която вече не е крайна. Това просто отговаря на едни настроения във френското общество, които са от различни прослойки и в никакъв случай не можем да кажем, че са само крайнодесни. Защото близо 42% за Льо Пен е нещо огромно, а разликата е в няколко милиона избиратели.

Като още веднъж напомням, че във Франция се гласува по различен начин от този в България. Там има активна регистрация на избирателите и процентите се изчисляват върху тези, които са гласували реално, а не върху общия брой потенциални гласоподаватели. 28% са въздържали се, но процентите се изчисляват върху тези, които са гласували, поради което системата позволява да се излъчи мнозинство и имаме такива високи проценти. Иначе се получава това, което имаме в България - четири пъти избори.

От тази активна регистрация определен брой са гласували, другите не са и се смятат за въздържали се. Този път от тези с активна регистрация 72% са гласувалите, а 28% са въздържалите се. А от тези 72%, които са гласували, 8,8% са бели бюлетини, които не се броят в резултата. Което означава, че дефакто процентът се изчислява върху 63% и така получавате тези големи цифри на мнозинство. Но когато погледнете реално броя на избирателите - 18 милиона за Макрон, 13 милиона за Льо Пен, а Франция е 65 милиона. Ако погледнем съотношението колко избиратели са гласували за Макрон спрямо общия им брой, пропорцията е едва 38%. Ако погледнем спрямо тези, които са гласували, пропорцията е 58%. Но тази система е направена така, за да може да се излъчва мнозинство, за да бъде държавата управляема.

- Макрон обеща да бъде президент на всички французи, както се казва, но и на избирателите на Льо Пен, какво ще рече?

- Това е една формула, която съществува, откакто има президенти във Франция. Тъй като е президентска република, президентската функция означава, че когато един президент е избран, той става държавник, той става президент на всички французи, а не само на тези, които са го избрали. Този начин на водене на политика и държавност е коренно различен от това, което ние познаваме в България и от други парламентарни системи, като Италия, например. Самата президентска система изисква от този, който е избран, да бъде президент и управляващ за всички граждани и още повече - на тези, които не са гласували за него.

Защото, ако не са гласували за него, и го подчерта самият Макрон - това означава, че те са изразили притеснения, проблеми, които той не е съумял да разбере и не е взел под внимание. И в никакъв случай държавник, който управлява Франция, не може да си позволи да ги забрави тези проблеми. И това е така още от Де Гол.

- Още вечерта на вота имаше протести в редица френски градове - в Париж, Тулуза, Нант, Рен. Видяха се лозунги "Нито Макрон, нито Льо Пен. Революция"?

- Това са привърженици на така наречените "непокорни" на Жан-Люк Меланшон, между които има доста радикални елементи, както и в десницата има радикални крайнодесни елементи. Този феномен съществува. След като Макрон разби модела ляво-дясно и създаде неговия политически модел, който явно вече се налага, тъй като втори път е избиран, това подхрани крайностите - радикалната левица и радикалната десница. Дори имаше смъртен случай снощи - полицията се наложи да стреля срещу една кола, която се опита да избяга от проверки и да щурмува полицаи в Париж.

Но тези реакции са очаквани и са очаквани точно защото обществото се радикализира - има радикални центристко-десни около Макрон, радикално-леви и радикално-десни. Франция е разделена на три и във всяка от тези формации има крайни елементи, които са способни да направят това, което направиха снощи. Знаеше се, предвиждаше се, те бяха от "непокорните", от крайната левица, но все пак 50% от избирателите на Меланшон гласуваха за Макрон. Те всъщност допринесоха той да бъде избран с такъв резултат. Това, по един или друг начин, ще тежи върху онова, което ще последва при така наречения "втори тур" на президентските избори, който ще протече през юни по време на парламентарните избори.

- Има ли нагласи за това, че Макрон ще направи радикални смени в правителството?

- Няма никакъв смисъл да прави смени сега, след като предстоят парламентарни избори. Те ще излъчат мнозинство, а не се знае още какво ще бъде то и дали ще бъде от партията на Макрон, дали ще бъде от "непокорните" на Меланшон или от радикалната десница на Льо Пен. Обществото е много разделено, всичко е на три - кои ще надделеят, не се знае.

В зависимост от това кой ще спечели парламентарните избори, оттам нататък ще се разбере от коя партия ще бъде излъчен премиерът. И Макрон ще заложи на този премиер от победилата партия. Може да се получи нещо, което Франция вече е изживявала, така нареченото "съжителство" - президентът от една партия, премиерът и мнозинството в парламента - от друга. Това почти не се е случвало, след като беше променена избирателната система и конституцията, и се направи така, че веднага след президентските избори следват и парламентарни, за да дадат мнозинство на президента.

Но сега моментът е много различен и трябва да се изчака парламентарният вот през юни, за да видим Макрон ще има ли мнозинство със своята партия, или ще трябва да съжителства с премиер от друго мнозинство в парламента. Което ще е друг проблем.

- В речта си президентът обеща по-независима Франция и по-силна Европа. Да очакваме ли по-различен втори мандат във външнополитически план?

- Не, не вярвам. Макрон е последователен в своята външнополитическа позиция. Той има брилянтни идеи, много хубаво ги изразява, проблемът е, че никога не е успял да ги наложи на своите партньори. Да видим дали сега ще съумее.

- А ще има ли промяна в позицията му по отношение на войната в Украйна? През последните дни Макрон беше по-сдържан.

- Той е сдържан от началото. Той знае много добре и го изрази в едно от последните си интервюта, че в един момент ще трябва да се преговаря. И колкото по-бързо това стане, толкова повече човешки животи ще бъдат спасени. Непременно ще трябва да се седне на масата на преговорите и за да бъде това възможно, трябва постоянно да се поддържа един диалог. Той е единственият, който поддържа постоянен диалог с Путин, пращайки оръжие и всичко останало.

Той винаги прилага неговата максима, която е "едновременно" - едновременно прави и едното, и другото. Естествено, никой не му казва, че е лош, защото говори за Путин, защото той поддържа и другата позиция - за подпомагане на Украйна всячески, дори и оръжие изпрати. Макрон говори неща, които не изнасят и не са политкоректни на някои на Запад, но които са безкрайно реалистични - че най-вече Европа и ЕС ще пострада икономически от този конфликт и от разделянето на света на два блока. Той го знае много добре, защото е реалист. И той отбеляза нещо много важно - всичко можем да променим, освен географията. Не можем да преместим мястото на Русия - тя е там, където е.

Този начин на позициониране на международната шахматна дъска е типичен за Макрон. Да видим дали ще е работещ. Може би ще бъде по-работещо от тези радикални позиции, които наблюдаваме напоследък, където се говори за война до дупка. Защото много добре знаем, че във войните победител няма.

ИЗБРАНО