Румен Ненков: Натоварването на главния прокурор с прекомерна, безконтролна власт се оказа вредно

Необходимостта от промени в Конституцията са налице, твърди бившият конституционен съдия

17:00 | 20 юли 2023 | Автор : Калина Петрова 23 1750 Снимка: Нова нюз

Необходимостта от промени в Конституцията е налице. Конституционна процедура дава възможност да се проведе ефективна дискусия, като се избегне необмислената прибързаност. Това заяви в интервю за Dir.bg бившият конституционен съдия Румен Ненков. Относно ВСС, той е категоричен, че пълното премахване на парламентарната квота ще бъде вредно за съдебната система. Разделението на властите изисква независимост при вземането на решения съобразно конституционните правомощия, но не и пълно обособяване на всяка отделна власт при незачитане на всякаква възможност за баланс и външен контрол, заяви Ненков. Той твърди още, че конституционното натоварване на главния прокурор с прекомерна, безконтролна власт се оказа вредно.

- Г-н Ненков, има ли нужда от промяна на Конституцията?

- Като всяко човешко творение Конституцията не е съвършена. Освен това живеем във времена на динамични промени както в света, така и в по-тесния мащаб на българското общество. Мисля, че необходимостта от усъвършенстване на основния закон днес е налице. Разбира се, промените трябва да бъдат добре обмислени, премерени и целенасочени. Поначало съм противник на революциите в правото, основани на повече емоции отколкото на здрав разум.

- Какви промени би трябвало да бъдат направени?

- След като в съдебната система от години се случват нелицеприятни скандали, които предизвикват отрицателни обществени реакции, а у мен като бивш български съдия - срам, на първо място трябва да се преработят онези конституционни институти, които създават предпоставките за това.

Второ, продължителните политически кризи доведоха до ситуация, при която държавата продължително време функционира без действащо Народно събрание, а управлението е поверено на служебно правителство, което не се намира под ефективен парламентарен контрол. Очевидно е, че и в тази насока промяната е наложителна, още повече, че още първата разпоредба на Основния закон обявява България за република с парламентарно управление.

Трето, много сериозен е въпросът как да бъде учреден пряк достъп на обикновените граждани и юридически лица до контрола за конституционност на законите, възложен на Конституционния съд. Разбира се, моите виждания не изчерпват всички възможности, но мисля, че това са трите основни направления, към които трябва да се насочи законодателят.

- Възможно ли е Конституцията да бъде променена за шест месеца и то от Обикновено НС?

- Дебатът за промените в основния закон продължава вече няколко години. Сега е моментът за формулиране на ясна политическа воля, която с помощта на добри правни експерти бъде въплътена в качествен законопроект. Правото на инициатива за изменение и допълнение на Конституцията от обикновено Народно събрание принадлежи поотделно на една четвърт от народните представители или на президента. Предложението може да се разгледа от парламента не по-рано от един месец и не по-късно от три месеца от постъпването му. Ако получи подкрепата на по-малко от три четвърти от всички народни представители, но не по-малко от две трети, то се поставя за ново разглеждане не по рано от два и не по-късно от пет месеца, след което може да се приеме с гласовете на не по-малко от две трети от всички народни представители. Следователно самата конституционна процедура дава възможност да се проведе ефективна дискусия, като се избегне необмислената прибързаност.

- ВСС с какъв членски състав трябва да бъде като брой и трябва ли да има партийна и извънсъдебна квота? С какъв мандат трябва да е ВСС? Как трябва да се структурират Съдийската и Прокурорската колегия във ВСС?

- И сега "партийна" квота във ВСС няма - има квота на Народното събрание. Говорим за партийна квота, защото считаме, че избраниците на парламента са доверени лица на временното партийно мнозинство. Сигурно такава е реалността, въпреки че има и случаи когато довереникът се сближава с новите силни на деня. Все пак ВСС преди всичко е кадрови орган, който чрез законови процедури, включващи и конкурси, прави първоначален подбор и впоследствие се произнася по повишаването, преместването, понижаването и дисциплинарното санкциониране на магистратите.

Според мен опасността за правилното осъществяване на тази дейност произтича в много по-голяма степен от лични пристрастия и вътрешни влияния в рамките на съответното съдебно звено, отколкото от външния натиск на политиците. Партиите се мобилизират само когато предстои избор на тримата големи лидери - председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, но преди всичко - на главния прокурор. Това е обяснимо, защото председателят на съда, поне така е по закон, не може да каже на нито един съдия как да реши делото си, докато действащата Конституция овластява главния прокурор с упражняване на надзор и даване на методически указания спрямо дейността на всички прокурори.

Промени в броя и мандата на членовете на ВСС не може да се въвеждат от обикновено Народно събрание. Това произтича от тълкуването, дадено от Конституционния съд по Решение № 3 от 2003 г. Сега парламентът, без да се свиква Велико Народно събрание, може да прекрои квотите на съдийската и прокурорската колегии. Това се налага, защото съществуващото положение не отговаря на стандарта, установен за всички страни от Съвета на Европа, който изисква не по-малко от половината членове на кадровия орган за съдиите да бъдат излъчени от самите съдии.

Тук искам ясно да подчертая, че такъв стандарт по отношение на прокурорите и следователите няма. Категоричен съм обаче в оценката си, че пълното премахване на парламентарната квота ще бъде вредно за съдебната система. Разделението на властите изисква независимост при вземането на решения съобразно конституционните правомощия, но не и пълно обособяване на всяка отделна власт при незачитане на всякаква възможност за баланс и външен контрол. Ако съдебната власт бъде оставена сама да се учредява, много скоро ще бъде създадена непробиваема прослойка на съдебен елит, а това ще увеличи опасността от много по-тежки скандали и още по-нисък авторитет на съответната система. Друг е въпросът, че парламентът може сам да ограничи кръга на лицата, които избира, като даде предимство на представителите на науката и другите юридически професии, най-вече на адвокатурата, вместо на чисто партийните функционери.

- Нужен ли е наблюдаващ прокурор на главния прокурор?

- Въпросът е зададен некоректно, защото под термина "наблюдаващ прокурор" се разбира прокурор, който следи за законосъобразното провеждане на конкретно разследване в досъдебната фаза от наказателния процес. В този аспект не е необходим контрол над главния прокурор, който и поначало сам не извършва разследвания. Проблем е обаче конституционното овластяване на главния прокурор, извън чисто административните му функции, с надзора и методическото ръководство на дейността на всички прокурори. Без съмнение, тази власт е несъвместима с принципите на честното и безпристрастното осъществяване на функциите на прокуратурата по разследване, привличане към отговорност и повдигане на обвинение по делата от общ характер, когато самият главен прокурор е потенциален обект на досъдебно разследване. И не само в този случай, а винаги когато главният прокурор по една или друга причина е заинтересован от изхода на делото и не може да се счита необвързан - например, когато той е жертва на разследваното престъпление, когато негови близки са обект на разследване или са жертви на престъплението и т.н. Никой не може да бъде съдник на самия себе си. В този дух е Решение № 11 от 2020 г. на Конституционния съд.

- Трябва ли да бъдат ограничени правомощията на главния прокурор?

- Мисля, че изразих мнението си с отговора на предходния ви въпрос. Конституционното натоварване на главния прокурор с прекомерна безконтролна власт се оказа вредно. Отношенията на ръководство и субординация в рамките на прокуратурата може да бъдат регулирани с устройствените и процесуалните закони, без да се уврежда единния характер и ефективността на прокурорската институция. Главният прокурор следи за еднаквото прилагане на закона от прокурорите и съда, като при необходимост може да изисква от върховните съдилища уеднаквяване на съдебната практика чрез постановяване на тълкувателни решения. Отделно той разполага с възможността за сезиране на Конституционния съд. Тези правомощия съвсем не са маловажни и качественото им изпълнение заслужава общественото признание.

- За да бъде извършена съдебната реформа необходимо ли е да възприемем модел от другаде и ако да, кой отговаря на българските условия?

- Има непреходни ценности, които са валидни за всички демократични общества. Не можем да се отклоняваме, например, от принципите на народния суверенитет, правовата държава, разделението на властите, политическия плурализъм, зачитането на правото на собственост и т.н. Държавата не може да се откаже и от защитата на основните права и свободи на гражданите. По Конституция съдебната власт е призвана да обезпечи правата на физическите и юридическите лица при решаване на правните спорове, но може да бъде ефективна само ако служи единствено на закона, ако е безпристрастна и независима, както от другите власти, така и от заинтересованите страни по делата.

Днес злободневната тема е за наказателния процес, но не трябва да забравяме, че тази дейност представлява сравнително малък отрязък от правораздаването, което се осъществява още по гражданските, търговските и административните производства. Що се отнася до чуждия опит, той може да се използва както в положителен, така и отрицателен аспект. В нито една държава няма установен идеален, безгрешно функциониращ, ефективен и неоспорим модел на съдебна система. С други думи реформата никога не може да приключи, защото винаги ще има място за подобрения. Разбира се, при спазване на основополагащите принципи на демокрацията, националните условия и традиции трябва да бъдат съобразявани. При всяко положение съдебната реформата е национално, българско дело.

- Как бихте коментирали исканите имунитети на депутати?

- Историята с имунитетите, така както се представя пред българското общество от политическата класа, за мен звучи пошло. За кой ли път борещите се за властта не се състезават със своите идеи за развитие на държавата, а търсят служебна победа над политическия противник чрез отстраняването му с помощта на мотивирана от лични интереси и политически амбиции фигура, каквато досега беше главният прокурор. С изключение на един изключително ерудиран и уважаван от мен юрист като адвокат Доковска, никой не посмя да разясни на хората, че имунитетът е предназначен не да пази съответния народен представител, който по Конституция представлява не само своите избиратели, но и целия народ, а да предпазва цялото общество от произвол и беззаконие. Затова намирам за несъвместима с основния закон предвидената в правилника на Народното събрание, досега не оспорена пред Конституционния съд, възможност засегнатият народен представител да се откаже от имунитета, поискан от главния прокурор.

Парламентът сам, без да бъде подменян от никой друг, следва на базата на анализ на предоставените му материали да провери дали прокуратурата има основание за привличане на народния представител като обвиняем, а това означава най-малко три неща - първо, да е конкретизирала деяние чрез посочване на времето, мястото и начина на извършването му; второ, посоченото деяние да съставлява престъпление по текст от Особената част на Наказателния кодекс; и трето, да са събрани достатъчно доказателства в подкрепа на фактическите твърдения на обвинението. Решението по искането на главния прокурор е акт на правораздаване, поради което в пълен разрез с принципите на правовата държава и справедливия процес бяха предварителните изказвания на някои депутати и партийни структури, че с гласовете си в Народното събрание ще подкрепят искане на главния прокурор срещу определен народен представител, въпреки че такова искане дори още не беше внесено. Все едно един съдия да обяви, че ще осъди конкретно лице, ако прокуратурата внесе обвинителен акт срещу него. Нима с такива прояви ще убеждаваме обикновените хора, хората без власт, да уважават закона и преди всичко да спазват върховния закон на държавата - Конституцията. Всичко това ме изпълва с нерадостни чувства, със съмнения относно управленския капацитет на днешния политически елит.

- Политизирана ли е българската съдебна система и как би могла да си върне имиджа на справедлив съдник?

- Като всички граждани магистратите имат право да гласуват на избори. Всеки от тях поотделно има собствени идеи за развитието на обществото и държавата. Когато изпълняват функциите, възложени им от Конституцията и закона, съдиите, прокурорите и следователите са длъжни да се подчиняват само на закона, без да се съобразяват с политическите си пристрастия. Разбира се, това са само думи, относими към един идеален модел. Всеки човек, особено когато като по-млад гради професионалната си кариера, понякога прави компромиси. За мен обаче няма никакво оправдание за магистрат, който при вземане на решение в рамките на предоставената му компетентност пренебрегва правната си съвест за сметка на лични връзки или политически пристрастия.

При всяко положение такива компромиси са неприемливи и недопустими, защото обезсмислят правосъдието и уронват престижа му в очите на гражданите. Дали съдебната система е политизирана е въпрос, който няма еднозначен отговор. Чета постановени актове, най-вече на съда, като от някои се възхищавам, други - приемам с известни резерви, но към трети се отнасям критично с подозрение за капитулация пред външно влияние за сметка на закона. Понякога стигам до изводи, че професионалистите в съдебната система се нуждаят не само от допълнително правно обучение в условията на бързо променящото се законодателство, но и от обучение по литературен български и език и българска граматика, което като че ли звучи малко тъжно.

ИЗБРАНО