Путинската епоха на хаоса - във вътрешнополитически план бъдещето на Русия изглежда мрачно
Една млада и смела кохорта от "ястреби" може да измести по-старото поколение от консервативни идеолози
За Кремъл е все по-трудно да премълчава нежеланите събития. Специалната военна операция започна да променя Русия и вероятно настъпват дълбоки вътрешни промени - в режима на Путин, в представите на елита за Путин и в обществените нагласи към украинския конфликт. Милитаризацията на руския живот укрепва ултранационалистическата линия в елита, изтласквайки назад старата гвардия от идеолози, които руското общество започва да възприема като все по-откъснати от реалностите на войната.
Усещането, че Путин става по-слаб, допълнително оголи дълбинните недостатъци на режима: обичайната склонност на властите да подценяват вътрешнополитическите рискове, пренебрегването на дългосрочните събития в полза на решаването на непосредствените проблеми и отказът им да поемат отговорност за нарастващия брой инциденти на територията на Русия, свързани със спецоперацията.
Метежът на Пригожин доведе ситуацията до крайност и би могъл да доведе до появата на по-радикална, ястребска и безмилостна държава. Заплахите за Кремъл, като бунта на "Вагнер", и лъсването на слабостта на властта няма непременно да накарат обществото да се обърне срещу Путин и да свали режима. Напротив, тези събития превръщат Русия в много по-малко цялостна структура, изпъстрена с вътрешни противоречия и конфликти, по-нестабилна и лишена от предсказуемост. При толкова голям натиск, насочен навътре, пространството за дебат относно продължаващия конфликт в Украйна може до известна степен да се разшири, дори и да не става дума за открито несъгласие.
Но вътре в страната редът, изграден от Путин, ще стане още по-безпорядъчен, а светът ще има насреща си една по-опасна и непредсказуема Русия.
Склонността на Кремъл да омаловажава шокиращите събития е в съответствие с това как Путин възприемаше спецоперецията. Той е дълбоко убеден, че обикновените руснаци са изпълнени с патриотизъм, че елитите остават управляеми и лоялни към държавата, че пътят към победата е все още отворен и че икономиката е достатъчно устойчива, за да издържи до постигането на поставените цели. Затова висшите чиновници в президентската администрация, ориентирайки се спрямо спокойното поведение на Путин и нежеланието му да изпада в паника, често са се убеждавали, че всичко е наред и тревогата им е по-скоро вредна, отколкото благоразумна.
Вътрешни хора в Кремъл, говорейки на четири очи за въздействието на СВО върху политическата стабилност, се хвалят със способността на властите да запазват контрола, като един от тях предпазливо отбелязва, че всичко ще бъде наред, "ако военните не ни подведат". Те се позовават на постоянно високата обществена подкрепа за войната и високия рейтинг на одобрение на Путин и правителството. Путин не е оценил правилно Пригожин и неговото възмущение, като е подценил опасността, която той започва да представлява. Бунтът до голяма степен беше резултат от бездействието на Путин.
Неговата дистанцирана и безразлична позиция, нежеланието му да се намеси в изострящия се конфликт между Пригожин, Сергей Шойгу и Валерий Герасимов допринесоха за бунта. Той разкри не само управленските грешки на Путин, но и небрежността, която озлоби и подкокороса Пригожин, както и начина, по който държавата постави себе си под удар. Та нали "Вагнер" се превърна в бойна сила от десетки хиляди бойци само благодарение на милиарди долари държавно финансиране, достъп до държавни ресурси и връзки с високопоставени служители, които одобряваха дейността на наемниците.
Лошото управление на спецоперацията от страна на Кремъл, изострено от последвалия бунт на Пригожин, направи правителството да изглежда безотговорно, а държавата - слаба.
Мнозина наблюдатели бяха свикнали да смятат режима на Путин за резултат от обществен договор, в който държавата гарантира стабилност в замяна на това, че народът предоставя на Кремъл значителна свобода да управлява политическия живот. След 2014 г. обаче ценността на вътрешната стабилност започна постепенно да отстъпва на заден план, отстъпвайки място на по-дълбоката нужда от геополитическа сигурност - защита срещу враждебния Запад, което бе съпроводено от засилване на националистическите настроения.
Сега, след началото на СВО, руснаците са жадни за геополитическа сигурност. Народът е делегирал на Путин правото да се разправя със Запада, който според много руснаци заплашва самото съществуване на страната, дори ако това води до вътрешни сътресения поради строгите санкции и репресиите срещу либералите. Пасивността на Путин пред вътрешните военни заплахи и неговата дистанцирана позиция обаче може да се превърнат в сериозен проблем за режима в близко бъдеще.
Има признаци, че руснаците, въпреки засилената си подкрепа за държавните институции, са започнали много по-нееднозначно да се отнасят към властта в страната. Те започват да се съмняват в способността на политическата класа да изпълнява своите отговорности. Обикновените руснаци бяха поразени от наглата конфронтация на Пригожин с Министерството на отбраната и оплакванията му, че на войските отчаяно им липсват боеприпаси. Обществеността го възприе като кръстоносец срещу корупцията и човек, който се осмелява да предизвика разглезения елит.
Такива трудни ситуации по правило правят Русия по-решителна и жестока във воденето на военен конфликт и потискането на несъгласните вътре в страната. Метежът на Пригожин не бе отказ от спецоперацията, той може да бъде разбран като резултат от недоволство от неефективното ѝ провеждане. Според "Левада" тези събития само увеличават подкрепата за СВО сред руснаците: хората са станали по-враждебни към обикновените украинци и се притесняват за съдбата на провеждането на СВО.
Тези нападения по никакъв начин не са засилили желанието на населението за мирни преговори или изтегляне на войските от Украйна. Страната става все по-ангажирана за борбата - не от имперски амбиции, а от отчаяна загриженост за оцеляването си. Режимът може да се окаже много по-малко устойчив, отколкото изглежда: раздробен Кремъл; отчужден Путин, който не може да се справи с вътрешните конфликти; разочаровано общество, недоумяващо по повод вялата реакция на държавата на немислими преди събития; треперещ елит, готов да се разпръсне във всеки един момент. Путин, омаян от сигурността, че народът го обича, а елитът му е верен, не може да направи почти нищо, за да спре това разлагане. В същото време силовите структури може да се опитат да засилят контрола си върху обществото и да го притиснат.
В съвкупността си тази динамика може да доведе до несъгласуваност в поведението на властите, което допълнително ще усложни ситуацията.
Тази ситуация играе в полза на привържениците на твърдата линия в Русия - представителите на службите за сигурност, консерваторите-ястреби, военните кореспонденти и радикално антизападните телевизионни коментатори. Те са за затягане на гайките, търсене на предатели и поставяне на страната на военни релси, за да се натрупат необходимите ресурси за победа.
Настоящата политическа и социална ситуация не оставя на режима почти никаква друга възможност, освен да намали търпимостта дори към незначителни подозрителни действия, например към всеки намек за необходимостта от помирение с украинците, да не говорим за открито противопоставяне на СВО. В крайна сметка значителна част от руското общество може да подкрепи и дори да подпомогне новите репресии. Общественото настроение е станало по-малко снизходително към онези привилегировани руснаци, които се опитват да останат извън конфликта, да водят разкошен начин на живот и да се занимават с обичайния си бизнес.
В Русия е все по-трудно да се поддържа пасивна или дистанцирана позиция спрямо специалната военна операция; руснаците навсякъде изпитват натиск, изискващ от тях да демонстрират патриотизъм. Една млада и смела кохорта от "ястреби" може да измести по-традиционното по-старо поколение от консервативни идеолози, като началника на Следствения Комитет Александър Бастрикин, началника на СВР Сергей Наришкин и секретаря на Съвета за сигурност Николай Патрушев, както и фигури като заместник-началника на Съвета за сигурност Дмитрий Медведев и председателя на Държавната дума Вячеслав Володин. Тези идеолози допринесоха за формирането и популяризирането на "путинизма" - националистическите, антизападни и антилиберални идеи на президента с акцент върху традиционните ценности като семейството, децата, духовните връзки и приоритета на държавните интереси пред правата на частните лица.
Тези хора също така допринесоха за формирането на атмосферата, която даде тласък на началото на СВО. Но продължаващият конфликт ги лиши от тяхната политическа уникалност, превръщайки целия политически мейнстрим в нещо консервативно и закостеняло. Докато звездата им угасва, се надига ново поколение "ястреби". Някои от тях са вчерашни млади технократи, като главния съветник на Путин по вътрешната политика Сергей Кириенко, отговарящ за четири украински региона, или вицепремиера Марат Хуснулин, натоварен да следи за възстановяването на разрушените украински територии.
Тези чиновници прекарват много време в анексираните територии, независимо от личния риск, като по този начин демонстрират на Путин и елита своята смелост и усърдие в действията. Сред новите "ястреби" има и специалисти-практици, които се занимават с военни въпроси, които следят отблизо хода на спецоперацията и са се превърнали в ключови източници на информация за много руснаци за нейното развитие.
Някои представители на истаблишмънта се възползваха от "ястребовия" обрат - по-специално министърът на отбраната Шойгу и ръководителят на Росгвардията Виктор Золотов. Те могат да се превърнат в главните бенефициенти: Золотов сега може по-лесно да укрепи редиците на Росгвардия, а Шойгу може да използва бунта като повод за разчистване на сметките с вътрешните си противници в армията.
За разлика от кабинетните идеолози, тези лидери могат да се обърнат директно към административните ресурси и сили, за да променят ситуацията на място и да демонстрират реална власт. Сблъсъкът между старите и новите "ястреби" ще определи реакцията на Русия на трудностите в Украйна и вътре в страната. Колкото повече предизвикателства се хвърлят към режима, толкова по-бързо той ще се превърне в нещо по-мрачно. Руската общественост става все по-отчаяна, антизападна и антиукраинска, а руският елит - все по-тревожен и раздробен.
Повечето восокопоставени чиновници, бизнесмени и политици се надяваха просто да изчакат СВО да свърши, но сега се оказват заложници на амбициите на президента. Путин и старите идеолози, близки до него, като Патрушев, са в известен смисъл остаряват, а идеите им не са в синхрон с настроенията на елита по отношение на Украйна и Запада. Колкото и консервативни и "ястребови" да стават елитите, те си остават по-прагматични от Путин. Те са по-малко обсебени от идеята за "спасение" на украинците и за разлика от Путин не изхождат от това, че Киев неизбежно ще претърпи поражение. Те имат по-точна представа за способността на Русия да води СВО. И за мнозина от тях е неразбираема склонността на Путин да игнорира тревожните сигнали. Ето защо много активисти, подкрепящи конфликта, призовават за радикални реформи, насочени към установяване на фактическа военна диктатура. Именно по тази причина дори Пригожин успя да привлече вниманието към себе си. Той се застъпваше за алтернативни стратегии за провеждане на СВО и доказваше необходимостта от използване на всички възможни финансови, икономически и социални ресурси за укрепване на военната мощ.
Никой не обмисля и не обсъжда сериозно възможността за дипломатическо прекратяване на бойните действия. Което за много високопоставени руснаци изглежда като лична заплаха, като се имат предвид всички военни престъпления, извършени от тяхната страна, и отговорността, която целият елит сега носи за кървавата баня в Украйна.
Системата е започнала да се учи да работи независимо от Путин. Това развитие засега не означава засилване на антипутинските настроения или поява на политическа опозиция. То отразява осъзнаването на неадекватността на дистанцирания управленски стил на президента, който му позволяваше да игнорира реалните заплахи за режима. Като подцени напълно радикализацията на Пригожин и ескалиращия конфликт на "Вагнер" с военните, Путин се прояви като застаряващ лидер, който започва да се проваля по начин, по който никога досега не се е провалял.
Дори кривите сметки, довели до въвеждането на войски в Украйна, не се възприемат толкова остро, колкото пълната загуба на контрол върху ситуацията, довела до бунта на Пригожин - най-големия вътрешен конфликт между държавните и частни военни сили. Путин изглежда по-малко влиятелен, след като демонстративно свали обвиненията срещу Пригожин, не поиска справедливост за убийствата на пилоти по време на мегежа и позволи огромни бюджетни разходи да бъдат пренасочени към частна военна компания, която в крайна сметка се осмели да нападне държавата.
Путин може да се превърне в инструмент в ръцете на нови, по-динамични и прагматични "ястреби", които бързо се научават да използват емоциите и известните убеждения на президента в своя полза. Администрацията на президента се е научила не просто да угажда на Путин, но и активно да ограничава познанията му, като го захранва с будещи доволство доклади за патриотизма на населението, безброй документи за упадъка на Запада и истории за украинците, копнеещи за освобождение. Те представят един свят, който с нетърпение очаква Русия да промени съществуващия международен ред. Допреди няколко години сътрудниците на апарата на Путин се стараеха да не предизвикват недоволството на президента, обикновено при получаването на нежелани новини. Сега те усъвършенстват уменията си да влияят на настроението на Путин: насочват гнева му към опонентите си или поощряват оптимизма му, когато това е в тяхна полза. Запазването на антизападните и антиукраински възгледи може да помогне на новите "ястреби" да постигнат политическите си цели, докато радикализирането на режима може да накара властите да бъдат много по-твърди към вътрешните врагове. Въпреки това правителство, лишено от твърдо лидерство, стратегическа визия и съгласуваност на действията, ще бъде по-малко способно да мисли стратегически и да се съгласува за дългосрочни приоритети. Фракциите в правителството ще бъдат ориентирани предимно към взаимно надхитряне и защита на тесните си интереси.
Противно на очакванията на анализаторите, опитите на Кремъл да укрепи властта си след бунта на Пригожин - чрез разпускане на частни милиции и обединяване на множество въоръжени формирования в нещо по-координирано и съгласувано - може да доведат до точно обратното. През юни губернаторът на Ярославска област Дмитрий Миронов предложи да се официализират подразделения, съставени от казашки бойци. Това може да раздразни Шойгу и Министерството на отбраната, което вече е предпазливо към разрастването на автономните военизирани формирования.
Кремъл обсъжда и отделянето на граничните войски от ФСБ; Росгвардия иска тежко въоръжение и допълнителни сили от Министерството на вътрешните работи; а чистките в армията, съчетани с евентуални военни неуспехи на фронта, могат да предизвикат локални протести.
Вместо концентрация на силовите структури може да настъпи тяхната по-нататъшна фрагментация, тъй като конкуриращи се фракции ще се борят за нови прерогативи и правомощия. В същото време политическата класа пренасочва вниманието си не към мисията на Путин да "освободи" украинците, а към вътрешните недостатъци и провали на страната, които бунтът разкри. Колкото повече спецоперацията се превръща в тресавище, толкова повече депутати, експерти, сенатори и популярни блогъри се стремят да подчертаят и решат вътрешните проблеми, които според тях правят Русия по-малко ефективна в справянето с конфликта. Путин може и да има високи рейтинги на одобрение, но те ще скриват нарастващата несигурност, социална тревога и (все още) не канализираното недоволство от хода на събитията. Истинските източници на политически рискове за режима могат да станат фигури, които подкрепят Путин и като цяло са лоялни към властта.
В обозримо бъдеще Кремъл ще се бори с разнопосочни вътрешни сили: задълбочаваща се криза на лидерството на Путин, нарастващ дефицит на политическа отговорност, неефективната реакция на правителството на новите предизвикателства, фрагментация на елитите и нарастващо антисистемно общество. Докато в миналото вътрешните работи бяха второстепенни спрямо военния дневен ред, сега може да се окаже обратното. СВО може да се превърне във фон за решаване на неотложните вътрешни проблеми. Във вътрешнополитически план бъдещето на Русия изглежда мрачно: разцеплението на елитите се засилва, влиянието на Путин намалява, режимът става все по-идеологизиран и твърд, а службите за сигурност играят все по-важна роля в него. Тези промени ще направят геополитическите действия на Русия по-малко предсказуеми и дори противоречиви, тъй като Кремъл ще реагира на променящите се обстоятелства, вместо да следва собствените си стратегически насоки и приоритети. Путин гледаше на спецоперацията като акт на съдбата, като изпълнение на исторически сценарий. Вместо това спецоперацията принуди Русия да търси определеност в един крайно неопределен свят.
Превод: Dir.bg
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}