02:34 | 27.07.24

17-11-2017 20-11-2018

02:34 | 27.07.24

Ресорната комисия прие окончателно промените в Конституцията - във вторник влизат в зала

Нов ВСС ще има след 9 месеца, нов главен прокурор - след 11, решиха депутатите

Снимка: БТА

Ресорната комисия прие окончателно промените в Конституцията - във вторник влизат в зала

Нов ВСС ще има след 9 месеца, нов главен прокурор - след 11, решиха депутатите

12:17 | 17 декември 2023 | Редактор : Радостина Димитрова 91 3096 Снимка: БТА

Нов висш съдебен съвет ще бъде избран след 9 месеца, съответно нов главен прокурор - след 11, или през ноември догодина. Това решиха депутатите от конституционната комисия на втория ден от обсъждането на промените, който продължи само 45 минути.

Парламентът

Всички промени бяха окончателно приети на второ четене и предстои във вторник да влязат и в зала.

За 6 месеца депутатите трябва да приемат законопроектите, свързани с измененията, а до три месеца след това се избират новите членове на съдебния и прокурорския съвет. След това ще бъде избран и нов главен прокурор, и шеф на Върховния административен съд, което означава, че Борислав Сарафов ще изпълнява задълженията на главен прокурор още поне почти година.

При разискването на преходните и заключителни разпоредби с предвидени шест плюс три месеца срокове в тях, адвокат Велислав Величков от "Правосъдие за всеки" отбеляза, че Висшия съдебен съвет е с изтекъл мандат от 2 октомври миналата година и при това положение той ще изкара на практика две години след мандата си, а главният прокурор, който е изпълняващ длъжността, ще изкара повече от една година без мандат на поста си, което отново нарушава основния конституционен замисъл за това мандатите да бъдат в разумен срок.

Министър Атанас Славов му отговори, че това са разумни срокове, за да може да бъде обсъден и приет изцяло новият Закон за съдебната власт, подготвян в момента от работна група в Министерство на правосъдието. Славов заяви, че сроковете са оптимални.

Народните представители решиха още за служебен министър-председател президентът назначава измежду "председателя на Народното събрание, председателя на Върховния касационен съд, управителя или подуправителя на Българска народна банка, председателя или заместник-председателя на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник".

Текстът бе гласуван с шест гласа "за", трима "против" и без "въздържал се".

Вчера министър Атанас Славов заяви, че има писмо от страна на Върховния касационен съд (ВКС), с което настояват от кръга лица да бъде изключен председателят на съда.

Преди началото на заседанието Надежда Йорданова ("Продължаваме промяната - Демократична България") обясни, че консенсусът се оформя около внесения текст между първо и второ четене, така че ще бъде подложено на гласуване това, което е предложено, добавя БТА.

"Относно председателя на ВКС и председателя и заместник-председателя Сметната палата - към настоящия момент няма решение те да бъдат изключени от списъка", заяви Йорданова и добави, че още в самото начало на конституционния дебат са заявили, че използват гръцкия пример за това решение, тъй като то по-скоро засилва обстоятелството, че служебният кабинет не трябва да бъде партийно обвързан и няма политически мандат.

Депутатите гласуваха още, че избори за ново Народно събрание (НС) се произвеждат не по-късно от един месец след изтичане на срока на пълномощията на действащото Народно събрание.

С полагането на клетвата на новоизбраните народни представители се прекратяват пълномощията на предишното НС, решиха още депутатите.

Законопроектът за изменение и допълнение на Конституцията на Република България е приет от комисията на второ гласуване. Очакваме гласуване в зала, което ще се случи вероятно във вторник, каза пред журналисти Радомир Чолаков.

Чолаков добави, че е важно да постигнат бързо резултатите, които са си поставили за цел с тази реформа - а именно по-независим съд, по-бърз процес и повече усещане за справедливост в българските граждани. Това е само първата стъпка, сега ще предстоят изменения в законите за съдебната власт, Наказателно-процесуалния кодекс, Гражданско-процесуалния кодекс.

На въпрос защо не са се съобразили с критиките на професионалната общност относно фигурата на служебния министър-председател, че не може да е председателят на Върховния касационен съд (ВКС) или председателят на Сметната палата, Чолаков каза, че това е политически въпрос.

Решението на вносителите е в този смисъл, не виждам причина в момента да го коментираме, защото който и да беше предложен - щеше да има коментари.

Най-важното, което постигнахме днес е редакцията на принципа за непрекъсваемост на законодателния орган - за нас това е най-важното изменение в този пакет, касаещ служебното правителство, защото получавайки непрекъсваемост на законодателната власт ние получаваме контрол над служебното правителство, което и да е то и от когото и да се ръководи то, а това е най-важното за една парламентарна република. Разчитаме на много голяма подкрепа точно на този принцип в залата, коментира Чолаков, цитиран от БТА.

След гласуването министър Атанас Славов отбеляза, че най-важното е българското общество да е доволно, нашите партньори и съюзници да са убедени, че постигаме независимо правосъдие и отчетност на прокуратурата.

Надявам се разделянето на Висшия съдебен съвет да бъде прието и в пленарна зала поради една много проста причина - това засилва независимостта на съда и отчетността на прокуратурата, посочи Славов.

И не изключи възможността въпросните изменения да бъдат атакувани пред Конституционния съд. "Аз вярвам, че предложеното изменение ще устои, защото то отговаря на възприети стандарти и вярвам, че Конституционният съд еволюира в своята практика и си дава сметка за това, което се случва в момента и в нашата държава, и в Европейския съюз", коментира министърът.

Той посочи, че в хода на разискванията в пленарна зала Министерство на правосъдието ще продължи да защитава тезата председателят на Върховния касационен съд да бъде изключен като възможност за избор за служебен премиер.

Това крие риск да компрометира независимостта на съдебната власт, имайки предвид функциите, които са отредени на председателя на ВКС да председателства новия формат на ВСС, да председателства общото събрание на двата съвета. Не считам, че това предложение отговоря на стандарта на независимост на правосъдието, добави министър Славов.

Относно възможността сегашният състав на ВСС и изпълняващият длъжността главен прокурор да действат още поне година, Славов каза, че има обективен процес, в който самите конституционни промени трябва да бъдат разработени на законово ниво. Ще има изцяло нов Закон за съдебната власт. Този процес отнема време.

След като бъде изготвен законопроектът, следва задължителен един месец обществена консултация, изготвяне на пълна оценка на въздействието на законопроекта, гласуване в Министерски съвет и чак тогава ще дойде в парламента. Реалистично е това да стане в средата на март и е нормално изцяло нов законопроект да бъде приет в рамките от два до три месеца. Сроковете са реалистични, коментира министърът.

Депутатът Златан Златанов от "Възраждане" посочи, че тези промени следва да са обект на решение на Велико Народно събрание. Това са фундаментални изменения в основния закон на републиката, които са недопустими в този вид и съдържание.

Ще отправим искане до Конституционния съд за отхвърляне на измененията, които така наречената "сглобка" ще прокара, защото явно са се договорили за кадровите промени в съдебната власт с цел овладяване на цялата съдебна власт, каза депутатът.

Доц. Наталия Киселова от обществения съвет към Комисията по конституционни въпрос каза, че в пленарна зала може да бъде коригиран списъкът от лица, измежду които президентът следва да избира за служебен министър-председател.

По думите ѝ част от хората, които са предвидени - като председателят и заместник-председателят на Сметната палата ще бъдат в своеобразен конфликт на интереси.

По отношение на председателя на ВКС има възражение от самото ВКС и смесване на разделените власти. Доц. Киселова коментира още, че и разпоредбите, свързани с квалифицираните мнозинства също могат да бъдат атакувани пред Конституционния съд.

Става въпрос за приетите текстове, според които Народното събрание избира независими регулаторни органи. В текста е предвидено, че решенията за избор се приемат с мнозинство от две трети от всички народни представители, когато това е предвидено със закон.

ИЗБРАНО