Чуйте статията:

Българското висше образование се намира на исторически кръстопът, притиснато между демографската криза и остарелите механизми на държавен контрол. Докато светът се движи към дигитализация и глобална конкуренция за таланти, родните университети често се оказват в ролята на "просители" пред изпълнителната власт, борейки се за финансово оцеляване в условията на административна свръхрегулация.

След преизбирането си за втори мандат като председател на Съвета на ректорите, проф. Миглена Темелкова лансира концепцията за "консервативна децентрализация". Тази идея предвижда фундаментална промяна в отношенията между държавата и академичната общност - от модел на пряко министерско дотиране към модел на управление чрез активи и по-голяма пазарна независимост.

Пред Dir.bg проф. Темелкова анализира дефицитите на настоящата система, защитата на академичната автономия и необходимостта висшето образование да бъде третирано не само като социална услуга, но и като елемент от националната сигурност и икономически двигател на бъдещето.

Проф. Темелкова, Вие спечелихте втория си мандат като председател на Съвета на ректорите с идеята за консервативна децентрализация на българското висше образование. Как би се реализирала тази идея на практика?

Идеята за децентрализация на различните обществени и социални системи в България не е необходима само в сферата на образованието. От години в местното управление, регионалното развиитие, регулирането на икономиката и т.н. се говори за необходимостта от провеждане на такива реформи. Това обаче не попада в политическия дневен ред на нито едно държавно управление. По-често се робува на стереотипи, които не са апробирани в реална среда или не са съобразени с конкретните условия, в които работят висшите училища у нас.

Факт е, че унивеерситетите и понастоящем се ползват с академична автономия от държавата. Виждаме обаче, че през последните години независимо от това кой управлява се правят непрекъснато опити да се подкопае фундамента, на който стъпва тази автономия - финансовата независимост на университетите от политическото управление на държавата. Давам за пример идеята за отпадане на таксите за обучение на студентите и докторантите - държавна поръчка и замяната с неясен компенсаторен механизъм, както и наложеното фиксиране на минимални размери на трудовите възнаграждения на преподавателите в Закона за висшето образование. Последното се въведе преди да се осигури покриващата го приходна част в бюджета и дори преди да се актуализира размера на държавната субсидия, т.е. тръгна се по обратен ред. Това се все генерални реформи, по отношение на които няма написан и ред в Стратегията за развитие на висшето образование 2021-2030 г., т.е. в документа, който задължително трябва да ги предвижда!

Тези решения доведоха до ситуация, в която голямото мнозинство университети буквално за да съществуват, следваше метафорично казано да тропат на вратата на Министъра на образованието и науката и да се молят като просяци. Вместо да формират собствени приходи чрез образователния и научноизследователския си капацитет и да не зависят до такава степен на държавния бюджет за всеки свой разход, те бяха задължени да следват изискванията на държавата, а не тези на пазара и икономиката. По мое мнение вторите са винаги верният лакмус, за това кой работи добре и се справя и кой - не. В поодбно позициониране се съдържа и мотиивацията университетите да се развиват самостоятелно и независимо, а не като конюнктурна притурка към един или друг министър, от чиито решения зависи финансирането им.

Тази идея не поставя ли въпроса как държавата ще упражнява контрол върху държавните университети и какви ще са възможностите да влияе върху управлението им?

Не мисля. Ключов момент, дори теоретически погледнато е дали искаме въобще да говорим за държавни висши училища или вместо това да имаме като краен резултат условно наречени публични или обществени структури. Ако приемем, че собственик на университетите не е държавата, а обществото като цяло, каквато е концепцията, залегнала зад принципа на академичната автономия в Конституцията от 1991 г. ще установим, че тя не е проведена докрай в законодателството ни именно в тази и част. Едновременно, поради тази причина държавата, чрез политическите си ръководства, независимо от цвета им, винаги има апетити да контролира системата в полза на конкретната управляваща я партийна конфигурация. Някои си спомняме тези процеси в началото на прехода през 90-те години. Те обаче се наблюдаваха и по време на предходното управление на образованието ни, завоалирани зад далеч по-перфидни действия и налагани политики.

Алтернатива на тези вмешателства е модел, който действа в много европейски и световни държави при който финансирането на университетите не се търси по механизма на прякото дотиране от бюджета, а чрез приходите от управление на предоставените от държавата в собственост на университетите техни активи. Припомням, че това не е нова идея за България, а преработване на буржоазно-демократичния принцип, по който са създадени и са функционирали например Софийския университет "Св.Климент Охридски" и Стопанската Академия "Димитър А.Ценов" преди 9 септември 1944 г. Зад тяхното управление е стояла публично контролирана от държавата фондация, чрез която се е финансирала дрйността им и се е осигурявало развитието им. Така работят и университетите в Съединените щати, с разликата, че там тези фондации са изцяло частни. Европейската и българската образователна традиция изключват приемането на отвъдокеанското решение, но ефективността на подобен механизъм на управление с осигурен публичен и държавен контрол е безспорен. Това показва и мястото на университетите, функциониращи при такъв тип упралвение в световните рейтингови класации. Чрез пряка държавна регулация, по начинът, който е възприет и налаган у нас, е невъзможно да стигнем до тези места в тях, към които обявяваме, че се стремим.

Кои са дефицитите на настоящата ситуация, с които Вие и колегите Ви не можете да се примирите?

От години констатираме едни и същи дефицити, но чрез палиативни мерки се опитваме да компенсираме структурните проблеми, водещи до тях. Връзката между образование, икономика и бизнес е типичен пример. Това очевидно са системи, които работят по различни правила и приемат за приоритет различни цели. Може ли висшите училища, в които финансирането и заложените цели и задачи се определят от политически орган, какъвто е Министърът на образованието и науката, да съответстват при формиране на дневния си ред на очакванията на субекти, функциониращи преимуществено пазарно? Справедливи ли са правилата, по които се конкурират понастоящем държавните и частните висши училища, които по закон трябва да са равнопоставени? Възможен ли е ефективен достъп до международния образователен и научноизследователски обмен, ако там правилата са изцяло конкурентни, а вътрешните ни процеси са регулирани по тежък административен път? Понастоящем, в 21-век образованието и научноизследователската дейност, освен морална и обществена кауза, са и бизнес и с това се съобразяват дори гиганти като Харвард, Принстън, МИТ в Америка, Кеймбридж и Оксфорд във Великобритания, големите университети в континентална Европа. Да, образованието и науката е недопустимо да се превръщат в търговия, с това съм напълно съгласна, но те ще бъдат много повече търговия и компромис при силно стагниращата национална демографска картина, отколкото ако се даде свобода тези процеси да се развиват по естествен път в контекста на глобалната конкуренция, в която вече реално се намираме.

В момента държавата регулира държавните университети, но и поема отговорността за тях. Готови ли са университетите за подобни ключови реформи? Имат ли желание за тях?

Въпросът за готовността и желанието е най-важният. Платформата, с която се явих на изборите за председател на Съвета на ректорите в това отношение наистина провокира към мислене. Тя предполага повече автономия, но задължителната противотежест на това е поемането на много по-широкомащабна и по-сериозна отговорност. Това е донякъде модификация на вечната тема за избора между сигурността и свободата, между лявото и дясното мислене в обществен аспект. В момента българската образователна система е на кръстопът и от това накъде ще реши да поеме ще зависи как ще посрещнем тежката демографска буря, която ще ни връхлети. Ако изберем лесния път и приемем, че държавата знае най-добре и чакаме политиците да ни "оправят", това ще доведе до следване на гласовете на тълпата, която крещи: "Закривай!" в коментарите под всяка медийна публикация на тема образование и наука. Подобно решение няма обаче да подобри нещата, защото всяко висше училище у нас има уникален образователен профил и това закриване ще осакати за десетилетия напред цели сектори на икономиката и ще ги лиши от жизненоважни за работата им специалисти. Ефектът ще е идентичен на този с шоковото затваряне на социалистическите заводи през 90-те години на миналия век, чиито кадри понастоящем отчайващо търсим и чиято липса се опитваме да компенсираме. Ефектът вече го видяхме, когато бе закрито Висшето военно въздушно училище и Висшето артилерийско училище! Липсата на кадри за военната ни авиация, ни принуди да коритираме грешката на управляващите, които закриха тези школи за офицери. Ефективната алтернатива е внимателно и постепенно да пренастроим системата за работа в условия на драматично намаляващ кандидатстудентски ресурс и работа в условията на сериозен приток на студенти от чужбина, около каквато цел Съветът на ректорите е напълно обединен. Подобна картина обаче неизбежно се сблъсква с изискването да сме адекватни на маждународния пазар, а там с настоящите държавни регулации не можем да пробием. Настоящата ситуация с незаконната методика за акредитационни оценки на НАОА и фиксираните прагове за износ на българско образование в чужбина и прагове за прием на чуждестранни студенти у нас, обвързани с тези оценки, е символна. От една страна държавата се бие в гърдите, че подкрепя подбни намерения, но от друга - собствения и тежък бюрократичен апарат, за да не изпусне юздите на властта над уж автономните висши училища, не намира за целесъобразно да промени и синхронизира нещо елементарно. Същото може да се каже и за визовите процедури за улесняване на достъпа на студенти от страни извън ЕС. При липса на воля за подобни лесни корекции, за по-сериозни проактивни политики университетските ръководства дори и не смеят да мечтаят. Въпросът добър и грижовен стопанин ли е държавата на своите университети, разгледан в този план мисля е риторичен!

Що се отнася до фалитите на университетите те са възможни само и единствено при наличие на доказано лошо управление. По принцип в търговското право фалитът е крайната негативна последица на дейност, несъобразена с пазарните условия. В нашата система каква е санкцията за доказано лошо управление и кой я налага? Предложената промяна би засилила в пъти степента на отговорност не само на съответния административен ръководител и лицата, ангажирани в управлението на финансиращия го фонд, но и на целия избрал ги академичен състав, именно поради опасността нещата да не се развият добре и да се стигне до подобен резултат. В крайна сметка обаче фалитът не означава единствено закриване, но също така и сливане, вливане, преобразуване - все неща които и понастоящем се лансират като тези във висшето образование, но не се посочва по какъв път могат да бъдат реализирани.

Има ли подобни модели "държава - университети" в чужбина и децентрализацията на висшето ни образование ще ни направи ли по-богата държава?

Няма универсална рецепта за това, кой е най-подходящият модел на организация на отношенията държава - университети. В Унгария, която само преди няколко години е реформирала висшето си образование по описания начин резултатите са повече от впечатляващи. Ние исторически и манталитетно сме близки с тях. В скандинавските страни държавата финансира определени от нея политики, но университетите там са свободни да генерират приходи от различни дейности и така да посрещат недостига на средства. Контролът там върху висшите училища е принципен, но не е детайлен, какъвто упражнява МОН върху нашите университети. Законодателната рамка на Скандинавския полуостров обаче е много по-либерална и в никакъв случай не е рестриктивна, както е у нас. Нещо повече - съвдем до скоро в Швеция например такси не плащаха и студентите от трети държави. В подобни дейстия, колкото и абсурдно да звучи за нас българите, има смисъл, защото голяма част от тези студенти впоследствие остават да работят като висококвалифицирани имигранти в страната, където са се обучавали, а други след като се приберат в родните си страни стават най-добрите посланици и проводници на културно и политическо влияние на държавата, която ги е обучавала.

Разумното е в България да се заимстват добрите, ефективните и работещите практики на чужди модели, но те трябва да бъдат съобразени с националните условия и с дневния ред на нашето висше образование. Солидаризирам се напълно с мнението на авторитетен учен и доказан управленец като чл.кор. проф. д-р Славчо Томов, дългогодишен ректор на МУ-Плевен, който бе и номиниран за министър на образованието и науката, че в нашата система, консервативеният принцип е водещ и всяко нововъдение не бива да се налага с резки движения.

В дадените за пример държави подобни реформи са провеждани поетапно в продължение на години, именно с цел осигуряване на стабилност, предвидимост и последователност. Те са следствие на задължителна предшестваща широка дискусия и съгласие между всички заинтересовани страни.

Политическата ситуация вече е различна. Какво очаквате от новите управляващи?

Вярвам, че политиците трябва да следват дневния ред на университетите, а не обратното. По време на моя първи мандат това се получи няколко пъти - при решаването на въпросите с таксите на студентите - платено обучение, създаването на фонд, стимулиращ обучението на даровити и изявени в определени области наши младежи в български университети. Това са няколко малки знака, че промяна на мисленето на политиците е възможно. Дано в бъдещото Народно събрание има по-силна чуваемост към идеите на Съвета на ректорите, това ще е добре за цялото ни висше образование и наука!

Нека политиците ни не забравят, че образованието е част от националната сигурност на страната ни, че от неговото качество зависи потенциала на нацията ни да генерира икономическа стойност под формата блага в икономиката на бъдещето. Нека политиците ни прекратят аутсорсването на стратегическото целеполагане на образованието ни на НПО-та и спрат да допускат до децата ни в училище непедагогически кадри, принадлежащи често към организации, с имена, близки до наименованията на държавни структури, но обслужващи частни интереси, защото образованието, освен обществено благо, е и национална сигурност! Изправени сме пред предизвикателството да изпреварим хода на събитията и заедно с новото Народно събрание да създадем законодателството на университетите и училищата на бъдещето, които следва да са дигитални и достъпни отвсякъде, базирани на изкуствения интелект и персонализираното обучение. Бъдещите депутати трябва да знаят, че университетът на бъдещето няма да е сграда. Той ще е платформа.

ИЗБРАНО
Филип Киркоров: Благодарение на мен България спечели "Евровизия" Лайф
Филип Киркоров: Благодарение на мен България спечели "Евровизия"
30411
Сензация: Рускиня обърна по невъзможен начин фучащата от гняв Сабаленка и я унижи в Париж Корнер
Сензация: Рускиня обърна по невъзможен начин фучащата от гняв Сабаленка и я унижи в Париж
20263
Вноската на България в бюджета на ЕС може да скочи над два пъти Бизнес
Вноската на България в бюджета на ЕС може да скочи над два пъти
16749
Обикновените хора победиха: Вирджиния спря мегапроект за центрове за данни с мощност 900 MW IT
Обикновените хора победиха: Вирджиния спря мегапроект за центрове за данни с мощност 900 MW
28709
В мъничко крехко тяло, фина и красива, а с огромен актьорски талант. Що е то? Impressio
В мъничко крехко тяло, фина и красива, а с огромен актьорски талант. Що е то?
13807
Как малкият Бон стана столица на Западна Германия? Trip
Как малкият Бон стана столица на Западна Германия?
1875
Какви са спецификите при приготвянето на сос Холандез Вкусотии
Какви са спецификите при приготвянето на сос Холандез
6198
Скритата карма, с която всеки зодиакален знак ще се сблъска чак до началото на 2027 г. Zodiac
Скритата карма, с която всеки зодиакален знак ще се сблъска чак до началото на 2027 г.
1449
Опасно време в 13 области, очакват се порои, гръмотевици и градушки Времето
Опасно време в 13 области, очакват се порои, гръмотевици и градушки
7921