Само за няколко години проф. д-р Миглена Темелкова превръща Висшето училище по телекомуникации и пощи в най-динамично развиващото се и иновативно висше училище в България, в авторитетен и търсен международен партньор, и в първото висше училище предлагащо интердисциплинарни образователни програми, интегриращи различни специалности и инженерни науки.

Макар и по пътя си проф. Темелкова да среща много предизвикателства, науката и Висше училище по телекомуникации и пощи стават кауза. Вярва, че българското висше образование е не по-лошо от това на много други европейски държави и посочва, че все повече студенти се връщат в България, за да продължат магистърските си програми и да работят тук.

Как се прави наука в България, какви са предимствата на българското висше образование, но и какво не ни достига, за да се наредят университетите ни сред най-авторитетните висши учебни заведения в световните класации, с проф. Темелкова разговаряме за онова, което настоящето търси, изисква и развива, за да създаде бъдещето.

Снимка: Висше училище по телекомуникации и пощи

Визитка

Проф. д-р Миглена Темелкова е първата жена ректор в историята на Висше училище по телекомуникации и пощи. А в летописа на българското висше образование до момента е най-младият ректор на българско висше училище.

Завършила е финанси в Икономически университет - Варна и право във ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий".Специализирала е "Международно търговско право и международен бизнес" в Свищовска академия "Димитър Ценов" и "Лидерство" в университета "Джордж Таун" - Вашингтон. От 2017 година е професор в професионално направление "Администрация и управление". Тя е единственият в България сертифициран обучител по методиките за изграждане на лидери "Синеркуб" и "ГРИД".

Проф. Темелкова е доцент на Висшата атестационна комисия от 2010 година по научната специалност "Организация и управление на производството". Била е научен секретар на факултет МИА (2013 - 2014) и ръководител на Центъра за учебно-тренировъчни фирми във ВСУ "Черноризец Храбър" (2013-2016).

Автор е на над 60 публикации на български, английски, немски и руски език в областта на контролинга, бизнес лидерството и лидерството.

Какво е мястото на жените в науката и как една жена избира науката за своя кауза и призвание?

При мен решението да се занимавам с наука бе напълно осмислено. Като студентка виждах често как ми се преподава нещо старо и отживяло. И се бунтувах и си казвах: "Това не бива да е така". Осъзнавах, че промяната се случва бавно и изисква време. Още повече, че образованието е консервативна система. Това бяха движещите мотиви, които ме отведоха до изпитите за зачисляване в докторантура през 2001 година. Жените днес имат напълно равностойна на мъжете роля в науката и образованието. Никога в академичното си развитие не съм била толерирана или дискриминирана заради това, че съм жена. В българската научна и образователна общност, а и в българското общество, има дългогодишни утвърдени традиции относно толерантността и равенството между половете.

Моята мотивация идва от Висшето училище по телекомуникации и пощи, чието развитие е моя кауза. А когато имаш кауза, предизвикателствата са ежедневие, но и стимул за преодоляването им. Административните предизвикателства, бюрокрацията, липсата на регулации понякога, са част от предизвикателствата на един ректор.

Как се прави наука в България, особено през последните години белязани от тежка политическа и икономическа криза?

Трудно. Всеки реформаторски ход следва да е много умерен и много прецизен по отношение на въздействието, което би оказал. Наука се прави с пари, със съответен процент от БВП на съответната държава за наука. Как може да прави наука едно висше училище с бюджет за наука от 60 хиляди лева? Та само инструментариума за изследванията струва три-четири пъти повече. При нас науката е практико-приложна. Тя е по задание от бизнеса и веднага се реализира в индустриалната, инженерната и бизнес практиката. Нашата наука не е фундаментална, а принажда реално стойност към икономиката.

Неотдавна станахте първия български професор с титла "почетен професор" от Северна Македония. Безпрецедентно признание - как се стигна до него и как Вие го оценявате?

Когато вървиш пътя си честно, диалогично, в партньорство, с доверие в отсрещната страна - това се оценява. С нашите колеги и приятели вече от университета "Скопие" създадохме първо много добри взаимо-изгодни партньорски отношения, трасирахме пътя за съвместни образователни продукти, за съвместни докторски програми, зачислихме първите докторанти от Северна Македония.

Снимка: Висше училище по телекомуникации и пощи

Гледаме в една посока и целеполагаме интердисциплинарността в основата на съвместната ни дейност. Така всъщност, точно по този път, се стигна до това отличие "почетен професор" на македонския университет "Скопие". Приемам тази титла като признание, но и като отговорност пред бъдещите българо- македонски отношения в областта на висшето образование. Ние с колегите, безспорно доказахме, че там, където политиците не могат да постигнат напредък, образованието хвърля мост от двете страни на границата и създава благоприятен климат за партньорство и напредък.

Неведнъж сте заявявали, че непрестанно трябва да се учи и знанието да се надгражда. Как оценявате системата ни на висше образование, но и личната мотивация на младите хора да учат и да се развиват тук?

В последните години установявам, че нашето висше образование не е по-лошо от това на много други европейски държави. Това го доказват и множеството младежи, които се завръщат в България точно за магистърска степен, макар да са завършили бакалавърска степен в чужд университет. Нашето висше образование тепърва доказва, че е конкурентоспособно. Въвеждането на интердисциплинарността в някои висши училища, на връзката с бизнеса, на стажовете и практиките в процеса на обучението, го прави много по-адекватно на потребностите на бизнеса и икономическата система.

С какво е уникално обучението във Висшето училище по телекомуникации и пощи?

Пет са ключовите ни конкурентни предимства: уникални специалности, без аналог в друго българско висше училище, баланс между теория и практически знания, умения и компетенции, които изграждаме у студентите в хода на обучението им, пълна образователна палитра от всички образователно-квалификационни степени "професионален бакалавър", "бакалавър" и "магистър" и образователната и научна степен "доктор", срещащи се рядко в тази пълна своя съвкупност в други български висши училища, интердисциплинарност и реално присъствие на бизнеса в обучението. 25% от академичния състав на нашето висше училище са експерти от практиката. При нас е утвърдена традицията най-големите телекомуникационни и ИТ компании - лидери на пазара в глобален мащаб, да имплементират свои експерти в реалния учебен процес, осигуряват провеждането на практиките и стажовете. Така студентите ни са подготвени за изискванията на работодателите си и често започват за работят още докато седят на студентската скамейка. 83% от нашите студенти работят и учат, но работят по специалността си в едни от най-утвърдените глобални компании. Тази иновативност бе забелязана и в чужбина и днес Висшето училище по телекомуникации и пощи е единственото държавно висше училище прието за пълноправен член на Европейската асоциация на професионалното висше образование- EURASHE, една от петте формиращи европейската политика в областта на висшето образование.

Снимка: архив

През миналата година за първи път във Висшето училище по телекомуникации и пощи стартира обучението по интердисциплинарни специалности. Разкажете ми повече за тях, какво наложи тяхното въвеждане и какво е бъдещето на тези специалисти?

Днес чистият инженер е вече ненужен на пазара на труда. Нужни са инженери с познания в медицината, за да могат да произвеждат и задвижват изкуствени стави и органи, например. Нужни са инженери с познания в авиацията, за да могат да конструират нови безпилотни летателни апарати. Всичко това ни превърна в последните години в иновативно бутиково висше училище с уникален образователен профил, с много високо качество на образователната услуга, с много силна реализация на студентите на пазара на труда. Като пример ще посоча, че Висшето училище по телекомуникации и пощи, по данни на рейтинговата система е трето сред всички 52 висши училища у нас по принос към осигурителната система, което е сигурен знак за реализацията на неговите възпитаници.

Специалности като "Софтуерно проектиране в медицината", "Телемедицина", "Дигитално предприемачество и високи технологии", "Дигитална публична администрация", "Комуникационни системи за организация на въздушния транспорт", "Киберсигурност на високите технологии", "Комуникационни мрежи и кибер разследване", отдавна са наша визитна картичка. Това са специалности, обучаващи по професии на бъдещето, даващи инженерите на бъдещето. Това са инженерите, които ще навигират въздушния трафик, които ще създават материите за изкуствени органи, ще задвижват изкуствени органи и стави, ще поддържат апаратурата за реализиране на прегледи и диагностициране от разстояние, ще поддържат и организират електронното административно обслужване на едно гише, ще оперират в дигиталното бизнес пространство, но при всички случаи трудът им ще носи висока добавена стойност на икономическите системи.

Ние сме първото висше училище в България въвело интердисциплинарните специалности не заради проект от ЕС или допълнително финансиране, а защото сме наясно от какво се нуждае икономиката и пазара на труда. Отдавна при нас кандидат- студентите се състезават за всяко място и често някои от тях остават извън желаната специалност. Това е безспорно показателно за качеството на предоставяната образователна услуга от нас и най-голямото признание от кандидат-студентите, които се състезават за да попаднат при нас.

Голяма част от студентите на Висшето училище по телекомуникации и пощи остават да работят в България, това е забележителен успех. Една от причините е, че част от преподавателите са хора от бизнеса, които осигуряват възможност за реализация на студентите. Но в дългосрочна перспектива - колко от тях биха избрали академична кариера например, или пък в крайна сметка ще опитат шанса си в чужбина?

Да, вярно е, че нашите студенти се реализират и то при високи доходи, в България. Това е видно и от данните за приноса на Висшето училище по телекомуникации и пощи към осигурителната система на България. Тези младежи са наясно, че трудът им и тук може да бъде оценен подобаващо, че те са потребни на българската икономическа система и че имат адекватни знания, умения и компетенции да посрещат всяко предизвикателство на работните си места. Това е постигнато и благодарение на колегите - експерти от бизнеса, и благодарение на колегите - теоретици, които са отдали десетки години на развитието на Висшето училище по телекомуникации и пощи. С други думи - балансираната среща между теория и практика дава безспорната реализация на пазара на труда на нашите студенти и възпитаници. Някои от тях остават на работа и в университета. Като пример ще посоча, че предстои да назначим двама наши дипломанти на работа като преподаватели. Това са младежи, избрали академичната кариера за свой път, въпреки ниските възнаграждения. Почти нямаме наши студенти и възпитаници, които да са избрали чужбина като място за професионална реализация и живот.

Снимка: личен архив

Защо въпреки безспорно доброто образование, български университет не успява да се класира сред най-авторитетните висши учебни заведения в световните класации?

А кой знае по света къде е България и колко добро е нейното образование? Работата на държавата би следвало да е насочена преди всичко към позиционирането на глобалния пазар на България като образователна дестинация. А това изисква изграждане на имидж и разпознаваемост на държавата, разпознаваемост на основните университетски градове... Нашите университети не произвеждат по-лошо качество кадри от чуждите и това го доказва успешната реализация на български висшисти в чужбина, търсенето на български ИТ специалисти, медици, мениджъри в чужбина. Нашите университети не са по-малко конкурентоспособни на чуждите, просто инвестициите в образованието са различни, нямаме изграден имидж на образователна дестинация и това прави нашите висши училища невидими на глобалната сцена на висше образование.

Изкуственият интелект, новите технологии, навлизат с изключителен темп, и най- категорично в сферата, която Вие развивате. Какво е бъдещето и каква ще бъде ролята на човека?

Изкуственият интелект е създаден от естествен и не може без естествения интелект. Тук обаче е важно доколко ние-хората ще спазим морално-етични и ценностни стандарти и няма да позволим използването на изкуствения интелект във вреда на човечеството. Затова може би е редно бъдещите ИТ и компютърни инженери и софтуерни разработчици да изучават дисциплини, надграждащи морално-ценностните устои на личността на студентите.

Предстои изграждането на кампус на Висшето училище по телекомуникации и пощи. Как се реализира проектът?

Надяваме се да се реализира и да бъде в максимална полза на студентите ни, които са над 1600 и в последните години сме единствения университет в България, който увеличава броя на студентите си в инженерния профил. Т.е. казвам, че потенциалът ни за разрастване е добър и всяка спекулация, че малките университети са неразпознаваеми, губещи и нерентабилни, при добър мениджмънт, звучи несъстоятелно.

Как съчетавате административните си отговорности с преподавателската си дейност. Вярвам, че именно преподаването Ви носи най-голямо удовлетворение, в този контекст - какъв е профилът на студентите Ви?

За съжаление в последните години административните задачи са повече от преподавателската ми работа. Трудно се съчетават административната тежест и преподаването, защото преподаването е креативен процес и човек следва да влиза в час, за да дава знания с освободено съзнание и необременен от административно-бюрократични проблеми.

Студентите ни са млади хора на възраст между 18 и 27 години. Много мотивирани и много нахъсани да получат успешна професионална реализация. Мотивацията е двустранен процес между студентите и преподавателя - те взаимно се мотивират и провокират креативността си, аналитичността си и интелекта си. Нашите студенти полагат усилия в учебния процес и участват на различни състезания по киберсигурност, на хекатони, посветени на Космоса, на състезания, организирани от нашите бизнес партньори. Като пример ще посоча, че 5 наши студенти са стипендианти на технологичния гигант Хуауей.

Какво от Вашия личен опит и път искате да вземат?

Упоритостта и чувството за справедливост, защото чрез упоритост постигаме недостижимото, а чрез справедливост даваме надежда за бъдещето.

Имате множество специализации в областта на лидерската теория и практика. Какъв е съвременният лидер, и какъв всъщност би трябвало да бъде? И дали жените лидери не са онези, които биха променили света ни?

Лидерът винаги следва да е носител на определени нравствено-етични ценности и да поставя интереса на институцията, която представлява над своите лични интереси, защото само така се печели доверие. Същевременно елемент от доверието между лидера и околните е и визионерството на лидера. В този ред на мисли образът на лидера от векове интегрира едни и същи базови характеристики. Историческите периоди, икономическите условия, социалните фактори са само нюанси в образа на лидера, без значение в кои времена живее той. Иска ми се в обществено-икономическото и политическото ни пространство да има повече честни и коректни лидери - визионери. И жените - лидери, и мъжете - лидери променят непрекъснато света ни. Приносът им в глобалните промени не може и не бива да се слага на кантар чрез мерки и теглилки.

Към магистърската програма "Дигитално лидерство" има изключителен интерес. С какво се отличава този тип лидер и негово ли е бъдещето?

Дигиталният лидер интегрира основните характеристики на лидера, за които вече говорихме, но той реализира дейността си в дигитална среда, обединява усилията на интернационални екипи. Т.е. той е носител и на допълнителни базови качества, присъщи на времето, в което живеем. Този тип лидери са адекватни на все по-силно дигитализиращата се среда и създават икономическа добавена стойност от нов тип. Да не забравяме все пак, че най-богатите компании понастоящем са виртуални и нямат реални физически активи. Това показва, че подобен тип лидери ще са все по-потребни на компаниите, на институциите, на администрацията.

Отнема ли от женската същност една толкова отговорна професия, която изисква пълна отдаденост и дисциплина?

Аз съм израснала като дете основно с момчета. Доста мъжки качества са ми присъщи. Затова често ме наричат и "мъжко момиче". Не смятам обаче, че женствеността може да бъде отнета от професията, отговорностите, административните обязаности, които има една дама. Дамата е дама винаги и тази дума е наситена не само с определени качествени характеристики, но и с нравствено-етични стандарти. Работя ежедневно по 14-15 часа, понякога дори и в почивните дни. Благодарна съм, че до себе си имам съпруг, който вече 24 години ме подкрепя и върви с мен нелекия път на моята академична кариера и отговорност на ректор. Благодарна съм и за това, че успяхме заедно, на фона на служебните си отговорности, да отгледаме достоен син, който вече е поел своя професионален и житейски път, и на който успяхме да предаден основните човешки ценности като нравствена основа в живота. Ощетявам семейството си и често мъжете вкъщи поемат част от моите домашни задължения. Семейните почивки през лятото обаче са моето своеобразно зареждане за следващите професионални и житейски предизвикателства през годината.

Снимка: личен архив