13:38 | 21.11.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Проф. Атанас Щерев: Най-големият ми успех са моите деца, а провалът - вярата в комунизма

Шестима забележителни мъже разкриват своите правила на успеха в специалния проект на Dir.bg "He`s The Man!"

Снимка: АГ Болница Д-р Щерев / Колаж: Петя Александрова, Dir.bg

Проф. Атанас Щерев: Най-големият ми успех са моите деца, а провалът - вярата в комунизма

Шестима забележителни мъже разкриват своите правила на успеха в специалния проект на Dir.bg "He`s The Man!"

08:01 | 19 октомври 2022 | Автор : Надежда Христова 125 20380 Снимка: АГ Болница Д-р Щерев / Колаж: Петя Александрова, Dir.bg

Проф. д-р Атанас Димитров Щерев е роден на 3 април 1945 г. в Първомай. През 1969 г. завършва Медицинския университет в София, а 6 години по-късно придобива специалност "Акушерство и гинекология". В последващите години той специализира в множество авторитетни международни клиники - Института по експериментална ендокринология и химия на хормоните, Москва, в Институт по стерилитет, Виена, Австрия при проф. Файтингер, в Университетска болница, Мюнстер, Германия при проф. Нишлаг, в UCSD, Сан Диего, САЩ в групата на проф. Самуел С.С. Йен и др.

He's The Man!

Професорът, известен като "бащата на ин витрото" в България, се включва в четвъртото издание на специалния проект на Dir.bg "He`s The Man!". За поредна година Dir.bg покани шестима забележителни мъже, по чиито стъпки всички бихме тръгнали, защото знаем, че ще ни отведат далеч. Техните успехи са променили историята и дават пример, който вдъхновява малки и големи. Те имат неписани правила, а уроците, научени по пътя, са достатъчно ценни, за да ги помолим да ги предадат на нас.

Вярна ли е историята, че зад развитието на ин витрото в България се крие късметът и една специална пациентка, работеща като сервитьорка?

Да, вярна е. През 1984-1985 година аз работех в Института по ендокринология и се интересувах от определени заболявания, които са свързани с висока андрогенна продукция при жени и последващ стерилитет. Във връзка с това постепенно се разви една технология - с ултразвук да се пунктират яйчници. Аз започнах пунктирането на яйчници в България. Пунктирах, за да извадя фоликуларна течност и да определя в нея и в кръвта нивото на хормони. Същевременно изваждахме и яйцеклетки, които са в тази фоликуларна течност, наблюдавахме ги под микроскопа и ги изхвърляхме.

И в този момент една моя колега - д-р Евелина Матеева ми предложи да ме запознае с биолога и сега вече проф. Илия Ватев, който тогава работеше в "Майчин дом". А там от две години имаше създадена комисия чрез академик Атанас Малеев (по това време председател на Президиума на Медицинска академия с ранг на министър и брат на Мара Малеева-Живкова - съпруга на Тодор Живков - бел.ред). Те също правеха опити в тази посока - ин витро оплождане. И така започнахме да работим заедно. Приспособихме едно куфарче с топла вода и аз с моя "Трабант" пренасях извадените при нас яйцеклетки до проф. Ватев. Още в първите два месеца имахме три бременни жени, една от които Таня Тирилова (майката на Илияна - първото "бебе в епруветка в България - бел.ред). Голяма еуфория беше.

В следващите месеци обаче се получи едно недоразумение, Илия Ватев ми се разсърди, а академик Малеев ме извика и ме премести заедно с целия ми екип в Института по акушерство и гинекология, където не ми беше мястото. Същевременно ми забрани да се занимавам с ин витро оплождане. Без обяснения, разбира се. Аз съм бил гинеколог-ендокринолог, не ми било работа с това да се занимавам. Примирих се.

Снимка: АГ Болница Д-р Щерев

Аз винаги съм се занимавал с наука, това никой не може да ми го отнеме. Работех по много неща, но спрях да работя с пациентки с тубарен стерилитет, който е обект на ин витро оплождането. Обаче ми се обади колежка от Пета градска болница, че ще ми изпрати пациентка със запушени маточни тръби. Прегледах я и й казах, че е за ин витро оплождане, но на мен ми е забранено да се занимавам с това. "Че кой ви е забранил?", попита ме тя. Академик Малеев, отговорих й. Жената се усмихна и каза - "А, той ще разреши" и си тръгна.

Учуден след няколко дни потърсих колежката си от Пета градска и я попитах каква е тази пациентка, какво работи, а тя ми отговори - А, тя е сервитьорка". На още по-голямото ми учудване, колежката допълни - "На Тодор Живков е сервитьорка". След два дни ми се обадиха от канцеларията на академик Малеев - "Доцент Щерев, казвате, че ви е забранено да правите ин витро оплождане?". Да, отговорям. "Ма няма такова нещо, можете да работите", казва ми той.

Аз веднага си оборудвах лаборатория, направихме няколко ин витро оплождания на сервитьорката, но за съжаление не успя да забременее. Така продължих да се занимавам с ин витро. Тогава обаче нещата не бяха както сега. За 10-годишен период аз имах 13 процента успеваемост - от 1986 г. до 1996 г. От 100 жени - 13 забременели. И много се вълнувах, защото ми е много нисък процентът. Днес имаме 37 процента, но имаме друга апаратура и технологии.

Кой успех и кой провал няма никога да забравите?

Най-големият ми успех са умните и здрави деца и внуци. Аз имам три свои деца и един доведен син. От четиримата имам петима внуци. Всички са образовани. Най-голямото богатство е образованието на децата и внуците ти. Това е безмерно богатство, защото могат да правят това, което поискат.

Снимка: АГ Болница Д-р Щерев

А провалът - вярата ми в комунизма. Това е голям провал. Аз съм израснал в едно училище в края на Стара Загора, в което имаше 1500 деца. Половината от тях бяха ромчета и бедни деца. Аз бях единственото дете, чийто баща е доктор. Това ме научи на социално мислене и с голямо желание влязох в Комсомола. Изучавах Маркс, Ленин, Енгелс, Троцки...всичко изучавах целенасочено, защото мисля, че трябва да се познава тази теория. Имаше една мисъл от времето на Ленин - "Религията е опиум за народите". На мен ми трябваха много години, за да разбера, че комунизмът е опиум за народите. И досега има цели народи, цели нации, които следват комунистическата идеология. Това е абсурд, никога не може да се постигне този комунизъм.

Утопия пълна, с която се заблуждават масите. Затова и когато четох "Моята борба" на Адолф Хитлер искрено се забавлявах. Те са същите истории, които ние сме учили за комунизма. Националсоциализмът е комунизъм. И до известна степен това, което беше създадено по времето на комунизма у нас - пътища, индустрия, заводи, е било създавано преди това от нацистите в Германия. Условия за живот има, но не можеш да бъдеш свободен. Ако си циганин, евреин или от друг етнос - те вкарват в концлагер. Ако си инакомислещ - в концлагер. Гестапо те дебне навсякъде. Нима не беше същото и у нас?

Когато Горбачов поде перестройката, аз мислех, че нещо ще се промени в България. Започнахме да четем списание "Огонёк", където се публикуваха невероятни неща. Започнахме да говорим за неща, за които преди това изобщо не се говореше. Но когато избраха за 14-ия Конгрес на БКП, който се проведе през януари 1990 г. - два месеца след свалянето на Тодор Живков - същите онези професори, които няколко години по-рано се гавриха с мен - на другия ден си скъсах партийната книжка и приключих.

Считате ли, че с работата си се намесвате в божиите дела?

Не, абсурд. Този казус е коментиран многократно, дори със свещеници. Те ни казват, че не е хубаво да се намесваме в божиите дела. Но аз при един такъв дебат казах на свещеника - "Отче, ние при голяма част от жените имаме успех. Бог е с нас. Ако не е с нас, няма как да успеем". Всяко нещо, което става на този свят, става с Божия промисъл. Вярата е нещо много важно. Когато човек вярва, независимо каква е религията му, той е по-добър.

Снимка: АГ Болница Д-р Щерев

Аз, за съжаление, така съм израсъл, че ми е трудно да кажа, че съм вярващ. Но един път питах дъщеря ми Тони, която живее в чужбина, дали тя е вярваща и тя ми отговори положително. Когато я попитах защо тогава не съм я виждал да ходи на църква, тя ми отговори, че не е необходимо, защото Бог е в нея.

За 70-годишния си юбилей казахте, че равносметката ви е тъжна заради семействата, на които не сте успял да помогнете. Сега сте на 77 години, промени ли се това усещане?

Не. Равносметката винаги е тъжна. В живота на един човек хубавите неща се случват по-често, когато е млад. Колкото повече време минава, толкова повече разбирате и горчивото в живота, и грешките, които сте допуснал, и хората, които сте наранил. И това, което не сте направил. И това е с всеки човек. Съжалявам за неща, които не съм могъл да постигна. Например аз никога не съм мислил, че мога да отида в чужбина. Такова беше възпитанието ни - патриотично. Ако не беше този строй може би щях да отида в чужбина и после да се върна и да бъда по-полезен на много повече хора. Защото, според мен, най-доброто нещо е човек да бъде предприемач. Да се стреми към новото. И най-доброто е социалното предприемачество - страхотна идея. Ти печелиш, но печелят и всички около теб.

Какво ви мотивира и сега да идвате всеки ден на работа?

Вие виждали ли сте един орел как умира? Лети и пада. Аз ще работя дотогава, докато съм на крака. И в един момент ще се случи това нещо. За какво да спирам? Да седя вкъщи и да си купя броеница? (смее се - бел.ред). Това е абсурд.

Снимка: АГ Болница Д-р Щерев

Сбъднали сте мечтите за дете на хиляди. Кой сбъдна вашата най-голяма мечта?

Късметът. Аз имах невероятен късмет в живота. На първо място - аз никога не съм искал да бъда лекар. Исках да бъда журналист. През цялото време, докато бях в гимназията и докато следвах медицина за мен литературата и изкуството бяха на първо място. Но баща ми - д-р Димитър Щерев - ме тикаше постоянно в посока медицината. И тогава - по време на стажа си - попаднах на трима невероятни лекари, ученици на проф. Александър Станишев (един от най-изтъкнатите хирурзи в България и създател на катедрата по хирургия при Медицинския факултет на СУ, осъден на смърт от Народния съд и екзекутиран на 1 февруари 1945 г. - бел.ред). Нямате представа как оперираха тези хора, какво майсторство имаше в тях.

Проф. д-р Димитър Радонов, който беше приятел на баща ми, ме изгони от упражнения и направо ме сравни със земята. Така ме засрами, че след това нямаше нещо, което да не знам по акушерство и гинекология. Така се бях подготвил. В медицината можеш да излъжеш един път. След това вече никой няма да ти вярва.

Най-важното е да следваш мечтите си и да се трудиш. И третото нещо е постоянството. Капката може да пробие и най-твърдия камък. Това е рецептата за сигурен успех.