Преди 85 г. умира Бащата на турците: Мустафа Отличният (снимки)

Един от най-големите държавници на ХХ век си отива от този свят едва на 58-годишна възраст

Снимка: Getty Images

Преди 85 г. умира Бащата на турците: Мустафа Отличният (снимки)

Един от най-големите държавници на ХХ век си отива от този свят едва на 58-годишна възраст

07:43 | 10 ноември 2023

| Автор: Милена Георгиева, Генка Иванова, БТА

69 13157 Снимка: Getty Images

Той е един от най-големите държавници на XX век. Блестящ математически ум, вглъбен, аналитичен и последователен в действията си. Герой от войните, човек, изпълнен с любов към родината си, отдаден на националната идея и жаден за промяна - Мустафа Кемал Ататюрк е Бащата на съвременната турска република.

На 10 ноември 1938 година първият президент на Турция и основател на съвременната турска държава Мустафа Кемал Ататюрк умира от цироза на 58 години. Зад гърба си има един брак с интелигентната и образована туркиня Латифе ханъм, който завършва с развод. Бащата на съвременната турска република няма биологични деца, но осиновява шест момичета и едно момче.

БТА съобщава веднага с три кратки съобщения:

Анкара, 10 ноември 1938 г. /Ройтер/ Съобщава се официално, че председателят Ататюрк е починал.
Анкара, 10 ноември 1938 г. /АА/ Ататюрк почина.
Анкара, 10 ноември 1938 г. /Хавас/ Председателят Ататюрк почина в 9 ч. 15 м.

По-късно същия ден агенцията помества "Животописни бележки за Кемал Ататюрк"

Мустафа Кемал е роден в Солун в 1879 г. Баща му Али Реза е бил управител на митница. Още като ученик в Солун Мустафа Кемал се отличил със своите познания. Във военното училище той изпъкнал със своите дарби към математиката и с отличните си успехи и затова получил прякора "Кемал", което значи отличният.

Снимка: Getty Images

Още в 1894 г., на 15-годишна възраст, той основал в Дамаск тайния съюз "Ватан" /"Отечество"/, а след това в Солун - едно специално поделение на тоя съюз: "Свобода Отечество".

Мустафа Кемал се е движел предимно в кръговете на младотурските революционери и в 1908 г., заедно с Енвер, Талаат и Джемал, накарал султан Абдул Хамид да възстанови конституцията и в 1909 г. да абдикира в полза на своя брат Решад, по-късно султан Мехмед Решад V. През Балканската война Кемал бе майор в щаба на армията на Фахри паша, която бе противопоставена на четвъртата българска армия. От 1913 до 1915 г. Мустафа Кемал бе военен аташе в София. През световната война, той се бори успешно при Дарданелите, където отблъсна англичаните от Галиполи. След примирието той се оттегли с остатъка от своите войски и с целия военен материал в Анадола, където създаде едно народно движение срещу Съглашението и срещу слабото правителство в Цариград.

Снимка: Getty Images

През лятото на 1919 г., Мустафа Кемал учреди в Ерзурум Национално събрание, създаде национално правителство и на 12 септември 1919 г. скъса връзките с Цариград. На 27 декември 1919 г. той се пресели в Анкара, където на 19 януари 1920 г. откри Камарата. Англичаните, които по това време бяха окупирали Цариград, се намесиха и тогава Мустафа Кемал обнародва една прокламация, в която, между другото, се казваше: "Бог е с нас в свещената борба, която водим за независимостта на отечеството."

Снимка: Getty Images

След това той произведе избори и на 23 април 1920 г. откри Великото народно събрание в Анкара, което го избра за председател. На 16 март 1921 г. той сключи пакт за приятелство с Москва.

Според Севърския договор гърците бяха натоварени да унищожат кемалистите. Мустафа Кемал застана начело на войските и трябваше да воюва едновременно на три фронта: срещу арменците, срещу французите, откъм Киликия и на запад - срещу гръцкото нашествие. С лозунга "Войници, вашата цел е Средиземното море!", той вървеше от победа към победа. Войната завърши с пълната победа на турците след голямото сражение при Сакария. След неговото завръщане Великото народно събрание му даде титлата "Гази" /победител/. С превземането на Бурса и Смирна целта на Мустафа Кемал бе постигната: турците излязоха отново на Средиземно море. През август 1922 г. започна голямата турска офанзива срещу гръцките войски при Ески Шехир, която завърши отново с бляскава победа за Мустафа Кемал. На 24 юли 1923 г. се подписа Лозанският договор за мир, който увенча победата на турската освободителна борба.

Снимка: Getty Images

На 29 октомври 1923 г. бе провъзгласена републиката и Мустафа Кемал бе избран за председател. Този избор бе подновен на 1 ноември 1927 г. и на 4 май 1931 г. Мустафа Кемал положи неимоверни усилия, за да направи от турско-азиатската държава една европейска държава и да реформира обичаите на турския народ. Той построи шосета и железници, създаде индустрии и културни учреждения. Но най-голямата промяна в турския живот представлява прокарването на едноженството, освобождаването на жената от харема и забраната да се носят фереджета и фесове. На 24 ноември 1934 г. Великото народно събрание със специален закон му даде фамилното име Ататюрк /баща на турците/.

Ататюрк бе също така енергичен и съобразителен в ръководенето на външната политика на страната. След Пакта за приятелство със СССР той успя да създаде един турско- ислямски блок. С балканските държави той успя да установи тесни политически и стопански отношения. Благодарение на тази мъдро проведена външна политика той успя да постигне в Женева в 1936 г. превъоръжаването на Дарданелите. Неговата среща с английския крал Едуард VIII на 5 септември 1936 г. на борда на кралската яхта "Налин" се характеризира като опит на Ататюрк да се сближи отново повече с европейския Запад и да се отдалечи от Съветите.

Мустафа Кемал е написал редица съчинения, най-важни от които са: "Пътят към свободата" и "Националната революция 1920-1927 г."

ИЗБРАНО