Потъване с главата на врага. Какво значи смъртта на Алексей Навални

Тя вече не може да се обясни с геополитически разсъждения за заплахи и по-справедлив световен ред, както Путин и неговите поддръжници обичат да правят, когато оправдават нахлуването в Украйна

12:07 | 17 февруари 2024 | Автор: Александър Баунов, Carnegie Politika 189 18238 Снимка: БТА/AP

Даден е окончателен отговор на въпроса дали Навални е трябвало да се върне в Русия, за да остане не изгнаник, а политик. Той напусна една Русия, върна се в друга и умря в трета, където няма никаква политическа перспектива, а само списък със светци. Впрочем и предишната версия се опитаха да го убият, да не говорим за новата.

Русия на Путин

В статия, написана през 2015 г. след убийството на Немцов, питах дали Русия се е превърнала в диктатура, в която политическите опоненти биват убивани. На този въпрос също вече има окончателен отговор. През годините Русия се трансформира, ако използваме езика на политологията, от диктатура на измамата в диктатура на страха, а след началото на войната - в откровена диктатура на терора, каквато тя вече е била през ХХ век.

След като слугата на Путин Пригожин беше унищожен заради това, че създаде проблеми на шефа си, след като в затвора бе пратен Стрелков, който беше в челните редици на първото руско нахлуване в Украйна, фактът, че основният противник на Путин бе все още жив, макар и в затвора, можеше да изглежда като излишен лукс. Още повече, че диктаторът изпитваше именно към този си опонент такава мистична неприязън, че години наред избягваше да използва името му, заменяйки го с "блогър", "затворник" или, след отравянето, "пациент".

Току-що в интервю за Тъкър Карлсън, който, между другото, не си спомни нито за Навални, нито другите хвърлени в затвора руски опозиционери по време на двучасовия разговор, Путин оправда агент, който е извършил "убийство от патриотични подбуди" в Германия, и предложи да го размени за намиращия се в затвора американски журналист Еван Гершкович. Тази похвала ни напомни за пореден път: за Путин и неговото обкръжение убийството по патриотични причини е похвално и полезно нещо. А опозиционерът в тяхната координатна система е предател.

Смъртта на Навални, която съвпадна с втората годишнина от войната и изборите, отново напомня на всички, че режимът води война на два фронта: външен - срещу украинските граждани и вътрешен - срещу своите собствени. Войната промени Русия до неузнаваемост, дори това да е незабележимо на пръв поглед.

Само през последните дни, и то без да се налага да търсят допълнително, тези, които четат руските новини, могат да си припомнят 72-годишната пенсионерка, вкарана в затвора за споделяне на публикация, момичето, арестувано за носене на обици с цветовете на дъгата (дъгата се смята за екстремистки символ след забраната на ЛГБТ движението), известния художник от Красноярск, който се озова в затвора заради творчеството си, и Кагарлицки, уважаван учен в световното ляво движение, който получи пет години затвор за оправдаване на тероризма.

Самата съдба на Алексей Навални най-ясно илюстрира траекторията на деградация на руския режим. През 2013 г. областен съд първо осъди Навални на затвор, хората в центъра на Москва излязоха на улицата и прокуратурата сама инициира промяна на присъдата в условна. След това на Навални дори беше позволено да участва в изборите за кмет на Москва. Сега не може да си представим нито подобна демонстрация, нито подобна промяна на присъдата, още по-малко пък участието на истински опозиционер в изборите.

Когато в Кремъл забелязаха, че през хората посред зима се редят на дълги опашки по улиците, за да дадат подписите си и да направят възможно издигането на кандидатурата на предварително съгласувания и преди никому неизвестния политик Борис Надеждин - който се осмели да се изкаже против войната, събраните подписи бяха обявени за невалидни. Между другото, дори и от затвора Навални успяваше да раздвижи поддръжниците си и да повлияе на умовете, използвайки отново и отново една и съща формула: гласувайте за всеки, освен за Путин и другите кандидати на властта на парламентарните и местните избори. Опашките в подкрепа на Надеждин се извиха, наред с другото, и след като Навални го подкрепи от затвора.

В предишната версия на руския режим опозиционери като Навални за маскировка бяха осъждани по икономически обвинения. Дори когато Навални се завърна в Русия, след като се лекуваше в Германия от последиците от отравянете, той беше арестуван на летището по стара икономическа присъда. А вече в затвора бяха образувани няколко нови дела и бяха произнесени няколко нови присъди, чисто политически, последната от които беше с невъобразима дотогава продължителност: 19 години.

През изминалите две години присъдите се доближиха до практиката от времето на Сталин. Противниците на режима сега се намират в руските затвори по обвинения в екстремизъм, оправдаване на тероризма и държавна измяна заради политическа дейност, като много от тях имат същите като Навални или по-дълги присъди.

Смъртта на най-известния опозиционер в затвора, където преди това бе подложен на все по-жестоки условия, превръщайки по същество лишаването му от свобода в изтезание, е ключов вододел в съвременната руска история. Със смъртта на Навални руският режим надмина по жестокост и цинизъм късния съветски режим. Последният политически затворник, който умира в съветски затвор, Анатолий Марченко, е починал през 1986 г., а преди това провежда стодневна гладна стачка. Академик Сахаров изобщо не е бил в отвъдполярен затвор, а в изгнание в Нижни Новгород, откъдето го освободи Горбачов.

След масовия сталински терор съветската номенклатура стига до извода: ако започнеш да убиваш враговете си, рано или късно могат да убият и теб. Сега, по всичко личи, че тази негласна конвенция окончателно се е разпаднала и Русия е запратена много десетилетия назад. Впрочем това напълно съответства на схващането на Владимир Путин, че в миналото в Русия е било по-добре, отколкото в настоящето.

Гибелта на Навални вече не може да бъде обяснена с геополитически разсъждения за заплахи и по-справедлив световен ред, както Путин и неговите поддръжници обичат да оправдават нахлуването в Украйна. Тя трябва да отрезви онези, които са започнали да се успокояват заради вялия характер на военните действия в Украйна, и онези, които продължават да работят за руския режим вътре в страната, и онези, които смятат да го признават в чужбина, защото "Путин така или иначе е популярен".

Многобройни привърженици на руската власт вече започнаха да твърдят, че смъртта на Навални е неизгодна за Кремъл, за сметка на това тя може да бъде използвана от Запада и опозицията. Това са същите хора, които твърдяха, че Навални е в по-голяма безопасност в затвора, защото вражеските спецслужби могат да го убият, за да организират провокация срещу Русия. И същите хора, които казваха, че Путин не е имал абсолютно никаква нужда да вкарва Навални в затвора, защото той никога няма да спечели изборите, нито пък да напада Украйна или да извърши мобилизация.

Смъртта на опозиционери понякога води до вълна от протести, която завършва с крах на режима. Хладнокръвното убийство на Ниной Акино става катализатор за падането на режима на Маркос във Филипините, но това не се случи веднага. Много по-често за справедливост по отношение на убити опозиционери се налага да се чака по-дълго време.

Благодарение на умението си да се държи в най-трудни условия и да води след себе си хората, на чувството си за хумор и вярата в себе си и в бъдещето, която не загуби дори в затвора, и накрая, заради разликата във възрастта, Алексей Навални за много хора олицетворяваше политическото бъдеще на Русия. Именно щом се озова в затвора, той зае мястото на международно признатия лидер на руската опозиция - нещо руски Мандела, който има всички шансове да оглави страната след края на диктатурата. А това, разбира се, изключително много дразнеше диктатурата. Самият стремеж да се отърве от такъв дразнител обаче показва, че режимът не е толкова уверен в себе си и в бъдещето си, колкото иска да изглежда.

ИЗБРАНО