01:33 | 26.11.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

"Политико": За Европа настъпи моментът "Тръмп"

С нарастването на крайната десница изборите за Европейски парламент ще променят политическия пейзаж на континента

Снимка: iStock by Getty Images/БТА

"Политико": За Европа настъпи моментът "Тръмп"

13:40 | 9 юни 2024 | Автор: Политико 19 5656 Снимка: iStock by Getty Images/БТА

Крайно десният политик Оливер Кирхнер предложи на поддръжниците на своята партия неочакван горещ съвет за следващата голяма тенденция: "Инвестирайте в памперси".

Евроизбори 2024

Каква е логиката му? Той обясни, че възходът на неговата крайнодясна партия "Алтернатива за Германия" толкова е шокирал "старите партии", че сега истаблишмънтът е напълнил гащите.

След това Кирхнер, един от представителите на АзГ, изостави лекомисления хумор и втвърди тона си по време на сесия с въпроси и отговори с верните членове на партията в град Магдебург миналия месец. Той продължи, че е време да се изхвърлят традиционните партии и да им се отдаде заслуженото "за това, което направиха с тази страна, за това, което направиха с гражданите и за това, което направиха с народа".

В цяла Европа радикалната десница е във възход. Изборите за Европейски парламент ще покажат колко точно.

Във Франция крайнодясната партия "Национално обединение" е на път да получи една трета от гласовете, което е повече от два пъти повече от подкрепата на най-близкия ѝ съперник - партията "Ренесанс" на президента Еманюел Макрон. В Германия, въпреки поредицата от скандали, АзГ се насочва към второто място, изпреварвайки всички партньори в управляващата коалиция на канцлера Олаф Шолц. В Италия дясната партия "Италиански братя" на премиера Джорджа Мелони се движи далеч напред от групата на преследвачите.

Тъй като подобни резултати се очакват и в много от по-малките страни на ЕС, прогнозите са, че в следващия Европейски парламент ще има повече депутати от крайната десница, отколкото от исторически доминиращата сила в залата - основната консервативна Европейска народна партия.

На континента, който се гордее, че е загърбил призраците на Хитлер, Мусолини и Франко, повторното появяване на радикалната десница като политическа сила е шок. Макар че популистките и националистически партии в Европа вероятно ще останат твърде разпокъсани, за да упражнят груба власт след преброяването на гласовете в неделя вечерта, самият факт на техния успех ще предизвика политически сътресения, равностойни на тези, предизвикани от избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ през 2016 г. В крайна сметка резултатите в Европейския парламент служат като барометър за това накъде се движи националната политика в някои от най-важните европейски столици.

Преди пет години "зелената вълна" на изборите за Европейски парламент през 2019 г. подтикна лидерите на континента да започнат епохално преструктуриране на икономиката, целящо да направи ЕС неутрален по отношение на климата до 2050 г. Тази година вълната е в обратна посока. Още по-силното представяне на партиите, които някога бяха отбягвани като твърде токсични, за да се работи с тях, вероятно ще има още по-голям ефект, тъй като европейските политически лидери осъзнават, че радикалната десница вече не е пред портите - тя е вътре в двореца и вече не може да бъде пренебрегвана.

Какво стои зад възхода на крайната десница

В една от последните вечери в белгийския град Дворп Том ван Грикен, лидер на крайнодясната партия "Фламандски интерес", излезе на сцената и бе посрещнат като рокзвезда. Партията му, която иска да отдели фламандскоговорящия регион на Белгия в независима държава, получава голяма част от подкрепата на млади мъже, жадни за промяна.

"Просто го усещате, ние сме надеждата на толкова много фламандци", каза Ван Грикен. "Какво правят тези политици? Джендърен нонсес, лудост по отношение на климата и - "о, не" - края на света. Те не обръщат внимание на това, от което са загрижени все повече фламандци: Не е краят на света, но финансово е краят на месеца".

Бунтовните екстремисти в Европа имат много имена: крайно десни, радикални десни, твърди десни, евроскептици, популисти. Критиците им ги наричат фашисти или авторитаристи. Те предпочитат да се описват като консерватори, суверенисти, националисти - дори демократи.

"Европа трябва да спре да говори за крайната десница", казва Геролф Анеманс, член на "Фламандски интерес" и председател на крайнодясната панконтинентална партия "Европейска идентичност и демокрация". "Ако погледнете политиките, ако погледнете къде сме на власт, ние вече не сме в периферията на политиката. Сега сме в центъра на дясното пространство", допълва той.

Макар че радикалната десница има различни форми, това, което ги обединява, е възглед за света, съсредоточен около етническата национална държава, враждебност към мигрантите, особено ако са мюсюлмани, и скептицизъм към наднационални организации като ЕС, ООН и в някои случаи НАТО.

Някои радикално десни политици са икономически либертарианци, но повечето от тях са за силна, протекционистка държава - поне що се отнася до онези, когото смятат за граждани. Освен фракционизма, който поразява страстите, Русия е най-голямата точка на разделение. Някои партии, като АзГ или Австрийската партия на свободата, са открити фенове на руския президент Владимир Путин. Други, като "Италиански братя" на Мелони" или полската партия "Право и справедливост", по убеждения или от удобство са сред най-върлите му противници.

Докато радикалната десница се откъсва от периферията, тя привлича гласовете на широки слоеве от обществото. Сред поддръжниците са фермери и работници, които обвиняват политиките на ЕС за изчезването на техния поминък, както и избиратели от средната класа, които са разтревожени от имиграцията и загубата на традиционните според тях ценности. Сред тях все повече са и млади хора, които са обезпокоени от нарастващите разходи за живот или просто са очаровани от следващото ново нещо.

Миграцията играе централна роля в привличането, но също така и въпросите на културната война като достъпа до аборти или правата на LGBTQ+. Напоследък популистките партии в Европа добавиха към списъка си с горещи въпроси и гнева за екологичните регулации.

Към динамиката на радикалната десница се прибавя и липсата на привлекателни алтернативи. Обикновено във времена на нестабилност - войни, пандемии, икономическа несигурност - избирателите се насочват към традиционните партии на властта. Днес в много страни тези партии са се разпаднали. В продължение на десетилетия европейската десница и левица се бореха за центъра и подобно на двама пияни боксьори се сринаха, оставяйки арената отворена за нови претенденти.

На последния кръг от европейските избори това доведе до експлозивни възможности за либерални бунтари като Макрон във Франция или Зелените в Германия. Този път стъпилите в центъра на ринга идват от другата страна на зараждащото се политическо разделение на континента.

Появата на радикалната десница на европейската сцена ще има дълготрайно въздействие. Политическите пристрастия, формирани в ранна зряла възраст, обикновено остават за цял живот.

За разлика от Съединените щати, където подкрепата за Тръмп и неговите MAGA републиканци е съсредоточена сред възрастните хора, в Европа бунтовниците завладяха и гласовете на младите хора, което вероятно ще им осигури подкрепа за десетилетия напред.

Радикалната десница постига пробив

Беше облачен януарски ден в Ажен, малък град в Югозападна Франция, когато надойдоха десетки бръмчащи трактори, за да създадат проблеми. В продължение на дни фермерите палеха гуми и плискаха тор по фасадите на банките и обществените сгради в града. "Ако това е необходимо, за да се предизвика реакция, нека бъде така", казва Орели Арманд, фермерка и местен лидер на протестното движение.

Според нея високите данъци и екологичните регулации са в основата на гневните изблици от земеделските общности на целия континент. За да не остане никакво съмнение къде е вината, протестиращите запалиха европейското знаме, като издигнаха черен дим в бялото небе. В продължение на десетилетия лидерите на големите политически партии вярваха, че могат да държат радикалната десница извън политиката. Създавайки така наречения от французите cordon sanitaire или защитна стена, те просто отказаха да разчитат на техните гласове за съставяне на правителство или приемане на законодателство.

През 2000 г., когато лидерът на австрийската крайнодясна Партия на свободата Йорг Хайдер се присъедини към коалиционно правителство, останалите лидери на ЕС реагираха с ярост и в продължение на месеци избягваха страната по дипломатически път.

Избирателите в по-голямата си част се съгласиха. Без значение колко гласа получиха френските крайнодесни лидери като Марин Льо Пен или нейният баща на първия тур на изборите, гражданите от всички останали части на спектъра се сплотяваха около опонента им на втория тур, за да ги държат на разстояние.

Днес този санитарен кордон се е сринал. Радикални десни партии са на власт или подкрепят правителството в седем от 27-те държави от ЕС, включително Италия, Швеция, Унгария и Чешката република. Холандия е на път да се присъедини към техните редици, като начело застава антиислямският фанатик Герт Вилдерс. В Австрия наследниците на Партията на свободата на Хайдер водят в проучванията, а изборите са планирани за по-късно тази година. Ако те вземат властта във Виена, цяла една трета от националните правителства на ЕС ще зависят от крайната десница, за да оцелеят.

Както и в САЩ, където избирането на Тръмп се разглежда като даване на разрешение на хората да изповядват политически възгледи, които някога можеха да се считат за твърде крайни, възходът на европейската радикална десница измести така наречения "прозорец на Овертон" - обхвата на идеите, които се считат за приемливи за обсъждане.

Още преди да влезе в залите на властта, крайната десница промени траекторията на европейската политика. Самата заплаха от нейния възход втвърди политиката по отношение на миграцията и уплаши центристките партии да смекчат усилията си за спасяване на планетата.

Постиженията от тази седмица могат лесно да определят дискурса за подкрепата за Украйна и за социалните политики, като например подкрепата за достъпа до аборти или правата на LGBTQ+.

Ролята на Унгария е нагледен пример за това как десницата може да формира политиката, когато заема важен пост. Макар че страната е сравнително малка, с по-малко от 10 млн. жители, премиерът Виктор Орбан играе блокираща роля в Брюксел, като пречи на усилията на ЕС да преразпредели кандидатите за убежище и да подкрепи Украйна в борбата ѝ срещу Русия.

Над всички дискусии за политическото преустройство на Европа е надвиснала Франция, където двете най-големи крайно десни партии ще съберат около 40% от гласовете на изборите тази седмица. Ако резултатите се потвърдят в неделя, това ще повдигне въпроса дали избирателите са готови да дадат на радикалната десница шанс за президентския пост, когато следващия път се отправят към урните през 2027 г.

Издигането на Мелони в Италия вече промени европейската политика по въпроси като миграцията. Но докато италианският министър-председател се придържаше към основното течение по въпроси като подкрепата за НАТО и Украйна, малцина вярват, че президент като Льо Пен би направил същото.

Крайнодесният лидер обеща да извади Франция от интегрираното военно командване на НАТО и призова ЕС да бъде лишен от много от правомощията си. В доклад на френския парламент от 2023 г. партията ѝ бе обвинена, че служи като рупор на Кремъл.

Ако Льо Пен или друг крайно десен лидер получи ключовете от Елисейския дворец, ЕС може не просто да направи внезапен и вероятно необратим завой надясно - той може да започне да се разпада.

Истинското безпокойство от радикалната десница

На събитието на "Алтернатива за Германия" в Магдебург Кирхнер и колегите му от партията представиха Германия като страна в състояние на катаклизъм, на упадък. Политическият елит, според техните представи, е позволил страната да бъде залята от кандидати за убежище, въвел е зелени политики, които са довели до деиндустриализация на икономиката, и води войнствена политика спрямо Русия, която рискува да въвлече Германия във война. Кирхнер представя опитите на основните политици да обявят партията за антидемократична като част от грандиозен заговор за потискане на волята на германския народ, обявявайки сегашното правителство за по-лошо от Щази, тайната полиция на Източна Германия.

"Ние сме тези, които наистина се опитват да спасят демокрацията в тази страна", казва той.

Както и при Тръмп, най-важният въпрос за радикалната десница в Европа не е какво ще направи тя с властта си. Той е дали някога ще се откаже от нея.

Много от радикално десните партии в Европа носят ДНК-то на категорично недемократични режими. Лидерът на АзГ в източната германска провинция Тюрингия Бьорн Хьоке наскоро беше глобен за използване на забранен нацистки лозунг.

В Италия Роберто Ваначи, кандидат от крайнодясната партия "Лига", призова избирателите да маркират бюлетините си с римската цифра Х, което е препратка към Xª MAS - или La Decima - подразделение на армията на Бенито Мусолини, известно с извършването на репресии срещу цивилни след партизански нападения. Австрийската партия на свободата е основана през 50-те години на миналия век от бивш генерал от СС.

Унгария, където Орбан е премиер от 2010 г., отново предлага поглед към това, което може да се случи. Правителството е обвинявано в подкопаване на съдебната система, подкопаване на свободата на медиите и фалшифициране на избирателната система. Според доклад на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) последните избори в страната през 2022 г. са били "белязани от липсата на равнопоставеност".

Някои се притесняват, че Рим върви по стъпките на Будапеща. Мелони и нейните съюзници са разгърнали съдебни дела за клевета срещу леви критици в медиите. Журналисти от държавната радиотелевизионна компания РАИ обвиниха нейната администрация в "опит да превърне РАИ в рупор на правителството". Тя също така се опитва да ограничи правомощията на съдебната власт и да пренапише конституцията, за да упълномощи министър-председателя и да отслаби способността на президента да контролира правителството.

Макар че и предишни италиански правителства са правили подобни предложения и са се сблъсквали с подобни обвинения, подобни действия звучат различно, когато предизборното лого на управляващата партия е трикольорният пламък - символ, използван от неофашистката политическа партия, създадена от бившия началник на щаба на Мусолини в края на Втората световна война.

Независимо дали е време да се инвестира в памперси или не, крайнодесният политик Кирхнер беше прав да каже, че основните партии в Европа трябва да се притесняват.

Въпросът, който ще получи отговор през следващите месеци и години, е дали те са били притеснени достатъчно.

ИЗБРАНО