Politico: ЕС ще одобри България за еврото от 1 януари 2026 г., но опасенията остават
Критиците обаче предупреждават, че този ход не е лишен от риск, пише европейското издание
ЕС скоро ще одобри кандидатурата на България да приеме еврото още на 1 януари 2026 г., с което тя ще стане 21-вият член на валутния съюз на блока, пише е Politico ("Политико").
След години чакане няколко официални лица заявиха пред брюкселското издание, че се очаква Европейската комисия и Европейската централна банка (ЕЦБ) най-накрая да дадат благословията си в доклад, който ще бъде публикуван следващата сряда.
Присъединяването на България към еврозоната ще помогне на страната да стимулира търговията с останалата част от блока, да намали разходите по транзакциите и да засили влиянието си в Брюксел, пише още "Политико".
"Присъединяването към еврото само ще засили суверенитета на България - ще участваме в процеса на вземане на решения от ЕЦБ", казва пред изданието Атанас Пеканов, български икономист и бивш вицепремиер на страната.
В продължение на десетилетия левът - местната валута - беше обвързан с еврото, но страната нямаше думата при вземането на решенията на ЕЦБ относно паричната политика, тъй като не беше неин член. Ако България се присъедини към единната валута, както е планирано, през 2026 г. централният банкер на страната ще заеме официално място в Управителния съвет на ЕЦБ. Тъй като обаче България ще бъде едва 13-ата по големина членка на съюза и ще формира по-малко от 1% от брутния вътрешен продукт, нейното влияние върху Съвета ще бъде ограничено.
Опасенията остават
Критиците обаче предупреждават, че този ход не е лишен от риск. Приемането на единната валута например може да предизвика поне еднократно повишаване на цените, което ще засегне най-вече по-бедните домакинства в селските райони, тъй като бизнесите и фирмите ще се възползват от промяната.
В средносрочен план ниските цени на вътрешния пазар също са склонни да се приспособят към по-високите европейски норми благодарение на засилената търговия в рамките на блока. Такава е тенденцията и при новоприетите страни като Словакия, Естония и Литва, които първоначално отбелязаха ръст на инфлацията.
Опасенията са, че най-силната инфлация ще засегне основни стоки като зеленчуците, особено в селските райони, където потребителите имат по-малък избор.
"Селските избиратели са скептични не защото са евроскептици, а заради опасенията от увеличаване на разходите за живот", казва Пеканов, който е основен поддръжник на присъединяването към еврото.
Съобразявайки се с тези опасения, българският президент Румен Радев предизвика шокова вълна в цялата страна, след като по-рано този месец обяви, че иска да проведе национален референдум за отлагане на присъединяването на страната към еврозоната.
Това обаче едва ли ще бъде разрешено от Конституционния съд на страната, който вече е постановявал в предишни случаи, че подобно гласуване би било противоконституционно.
Изявлението на Радев е непопулярно и в парламента, където мнозинството от българските партии подкрепят приемането на еврото.
В изказване във вторник българският министър-председател Росен Желязков заяви: "Няма никакъв смисъл в момент, когато нацията трябва да е уверена, че въвеждането на еврото ще бъде само от полза за конкурентоспособността на нашата икономика, да въвеждаме дебат, който всъщност манипулира хората и им насажда страх."
Понастоящем София е на път да изпълни критериите за влизане в еврозоната, след като намали инфлацията до целевото равнище - едно от най-големите препятствия в процеса досега.
За да се присъедини към еврото, средната инфлация в България от април 2024 г. до април 2025 г. трябва да бъде в рамките на 1,5 процентни пункта от тази на трите държави от ЕС с най-ниска инфлация.
През 2024 г. това са Ирландия (1%), Италия (1,4%) и Люксембург (1,6%).
Инфлацията в България спадна от 4,7% през 2023 г. до 2,6% през 2024 г. Но се очаква тя да нарасне до 3,6% през тази година - доста над 2,1% за еврозоната за 2025 г. - главно поради увеличаването на ДДС върху много стоки в началото на годината.