Пламен Киров пред Dir.bg: Няма да има правителство, а избори през юли
Според бившия конституционен съдия този път политическите сили са си взели поука и няма да губят време с избора на председателя на 49-ото Народно събрание
Няма да има редовно правителство, а избори през лятото е прогнозата на конституционалиста проф. Пламен Киров, който не вижда предпоставки за пореден път българският парламент да успее да излъчи редовно правителство. Той обаче е категоричен, че са несъстоятелни упреците към президента за това, че бързал с процедурите. По думите му, Румен Радев се движи изцяло в конституционните срокове и е длъжен да прави сметка кога евентуално би се паднал следващ предсрочен вот - около средата на юли месец. За липсата на кабинет са виновни партиите, а не президентът, смята анализаторът. "Вече минаха 10 дни. Никой не е казал, че парламентът трябва да бъде свикан на първо заседание, за да започнат тези разговори. Да са ги водили! ", коментира той.
Проф. Киров призова служебният кабинет да внесе още в първия ден на 49-ия парламент проектозакона за бюджета и прогнозира, че този път политическите сили няма да губят време с избора на парламентарен председател, защото са си взели поука.
Обвиненията за сгрешените протоколи на вота проф. Киров намира за чисто политическа спекулация, като намира, че вината за сгрешените протоколи е изцяло в състава на СИК и в увеличаването на неграмотността. "Извинявайте, но при отчитането на изборни резултати се ползва най-простото математическо действие - събиране", коментира преподавателят по конституционно право. Той обобщи за смесеното гласуване с бюлетини и машини: "Очевидно тази хибридна форма не е сполучлива".
- Проф. Киров, Вие бяхте от онези, които миналия път упрекваха президента, че бави процедурата с мандатите. Сега пък политици и анализатори го критикуват, че много бърза. На кого да угоди Радев по-напред и кой е правилният ход в такава политическа криза?
- На крива ракета Космосът й пречи - има такава приказка и тя е много вярна за случая. Дали може Радев да бърза? Може да бърза и това е в рамките на конституционните срокове. В крайна сметка, сформирането на парламентарно мнозинство за излъчване на парламентарно правителство не е проблем на президента. Това е проблем на политическите партии, които са спечелили изборите, общо-взето, всички са ги спечелили. Така че, след като са ги спечелили, не би трябвало да се затруднят в това да формират правителство. И не бива да обвиняват президента, че е забързал процедурата. Всъщност, разговорите за формиране на мнозинство започват още в нощта на изборите, когато е ясно кой колко мандата получава. Никой не е пречил на политическите лидери на съответните партии да започнат разговори буквално от нощта на изборите и да ги провежда. Вече минаха 10 дни. Никой не е казал, че парламентът трябва да бъде свикан на първо заседание, за да започнат тези разговори. Да са ги водили! Изобщо тук не може да бъде упрекван президентът. И ако аз бях критичен към него, защото все пак има един такъв принципно разумен срок в публичното право - разтягането на процедурата по член 99 при 48-ото НС премина тази граница за разумен срок, то когато президентът бърза, но в рамките на Конституцията, той не може да бъде обвиняван за това.
- Очаквате ли този път Румен Радев да бъде по-събран и в сроковете за връчването на мандатите, не само със свикването на парламента?
- Донякъде, от някои негови изявления като че ли това ще се реализира като модел на процедура. Но от друга страна чух пък, че президентът заявява, че ако до края на април месец не се разберат, служебното правителство ще внесе законопроект за държавния бюджет. Аз мисля, че служебното правителство трябва да го внесе още утре, на първото заседание този законопроект, защото държавата не може без бюджет, независимо от изявленията на някои политически лидери на парламентарно представени политически партии, че те няма да гледат такъв законопроект. Ами нека да не го гледат и тогава да разбере българският народ кой спъва държавното управление. Ако има закон за държавния бюджет, той е еднакво задължителен и за служебното правителство да го изпълнява, както за всяко друго. Така че дали ще го изпълнява парламентарно правителство или служебно правителство, важното е да има закон за държавния бюджет за 2023 г., а не да кретаме с някакви закони, които вече са престанали да действат от миналата година.
- А дали президентът в момента се стреми да е по-събран в процедурите заради това, че пресмята за всеки случай кога може да се очертае през лятото пореден, предсрочен вот?
- Има го и това нещо, когато се смятат срокове. Очевидно е, че българинът е разглезен човек - не може да гласува по Нова година и през август. Очевидно е, че президентът прави една елементарна сметка в рамките на това колко е необходимото време за организиране и провеждане на избори - това е два месеца. Като знае колко отнема горе-долу отнема една процедура по чл. 99, тоест, трите последователни опита за формиране на правителство, някъде средата на юли могат да се проведат избори. Ние сме го правили, но да не се падне, да кажем, средата на август. Защо? Защото съчетаването на два избора в едно през есента - местни и предсрочни парламентарни, като се има предвид начинът, по който беше организирано и проведено гласуването и отчитането на изборния резултат на тези извънредни парламентарни избори, имаме тъжни предчувствия за това, което ще има да става наесен.
- Изнесоха данни, че сме постигнали рекорд по сгрешени протоколи и невалидни бюлетини. Трябва ли да започне този парламент с корекции на Изборния кодекс и в каква посока?
- Това е една конструкция, която не почива на реални данни и сравнения. Никой не е броил колко са сгрешените протоколи в минали избори, дайте да не се заблуждаваме. Тоест, ние сме изправени пред една политическа спекулация. Най-много са сгрешените протоколи, защото такъв бил редът - хартиено и полумашинно гласуване, казват. Но сгрешени протоколи винаги е имало и те стават повече и повече с увеличаването на неграмотността на българския народ. Извинявайте, но при отчитането на изборни резултати се ползва най-простото математическо действие - събиране. Очевидно не можем да събираме числа!
- Заговори се обаче за усложнения модел на протоколите, за това, че съдържат много страници.
- Може да е 20 страници - ако вие сте седнали и сте прочели как се попълва този протокол, ще се справите. За тази работа има и чернови, и т.н. Просто има много големи дефицити в работата на секционните избирателни комисии. Членовете на СИК са натоварени с публична функция, а не им е предоставена възможността да получат социални помощи от 200 лева. Значи те могат да положат необходимите усилия - първо да научат как се попълва протоколът. Разбира се, тук длъжник е и ЦИК, тъй като практически, обучителна програма не предприе, отчитайки сложността на операциите, които трябва да бъдат извършени от СИК.
- Напротив, имаше обучения от ЦИК.
- Ако сте забелязали, всичките интервюта, които ваши колеги проведоха и с председатели и членове на СИК бяха за това - "дайте да върнем машината". Ама защо искат да върнат машината? Ами защото тя машината съставя протокола. Ако има как, те нищо да не извършат, да вземат протокола от машината, да го занесат, да си получат парите и да бягат. И когато бързат да бъдат първи и да не чакат на опашки, защото това е голямата им болка, те бързат да попълнят тези протоколи и допускат грешки. Нормално е такива да се допускат в бързината. И колкото повече бързаш, толкова повече грешки има.
- Тогава да остане ли този вариант със смесено гласуване?
- Това е въпрос, който може да бъде преценен от законодателя. Очевидно тази хибридна форма не е сполучлива. Но и машинният вот има своите недостатъци, и хартиеният вот има своите недостатъци. ако машинният вот беше панацеята, то всички европейски държави без изключение щяха да го възприемат, само че само България е единствената държава, която го прилага в този му вид. И това е безспорен факт. Другите държави се справят и с хартиени бюлетини. Очевидно ние не можем да се справим с хартиени бюлетини и затова прибягваме до машината. Не искам да съм лош пророк, ще видим и меда, и жилото на машинното гласуване.
- Ще видим ли отново сизифовски мъки по избора на председател на парламента?
- Не, мисля, че са си взели поука. Поне това могат да ни спестят.
- Вежди Рашидов открива парламента, а може ли той отново да бъде избран за председател - това ли дежавю ни очаква в сряда?
- Дали може - винаги може. Нека да демонстрират, че те вкупом са съгрешили и вкупом са станали излишни за българския народ. Да продължават по този начин, нека да копаят дъното. Поне това, с избора на председател, нека ни го спестят. Другото няма как да го спестят, но това могат да го спестят, защото все пак председателят на Народното събрание е пръв между равни. Не е нито министър-председател, нито президент. Независимо, че го титулуваме като първия човек в държавата, защото някои си мислят погрешно, включително юристи в парламента, че след като сме парламентарна република, то парламентът е върховен орган в държавата. Няма върховен орган в държава, чиято система на държавни органи е изградена и функционира на принципа на разделение на властите. И онзи, който твърди, че парламентът е върховен орган в държавата, в ушите му все още звучат залповете на крайцера Аврора - това трябва да се знае. И в парламентарната република, и в парламентарната монархия парламентът не е върховен орган в държавата. Има разделение на властите. Парламентът върховен ли е по отношение на съда? Ами не е върховен по отношение на съда. Както не е върховен по отношение на правителството. Той го избира, може да го свали, но не е върховен и не може да замести правителството. Нито пък правителството е изпълнителен орган на парламента. И това трябва да се знае, но никой не иска да чете Конституцията.
- Ще има ли кабинет в първия мандат, експертно или някакво друго правителство, или избори през лятото?
- Моята прогноза е, че няма да има никакво правителство. Тоест, ще продължи да функционира служебно правителство. Дали в същия или в променен състав, президентът отново ще назначи служебно правителство, защото политическите мъже, така наречени, те не си говорят. Е, как да постигнете съгласие по няколко приоритета, когато не си говорят. Или си говорят през медиите, чрез пресконференции. Ти попадаш в една парламентарна зала със своите опоненти - значи трябва да си говориш с тях, а те не искат да си говорят. Те се мразят от сърце, поне за пред хората.
- Водещите политически сили отчитат като заплаха ръста на "Възраждане" - едните, че ако има кабинет, те ще са първи, другите, че ако няма кабинет, те ще продължат да растат.
- Така се прави, трябва да посочиш плашилото. И когато имаш от какво да се страхуваш, това те стимулира да бъдеш колароборативен. Това са елементарни неща, даже обиждат хората със средна интелигентност. Значи, ние ще се обединим, защото имаме общ враг и там има едно плашило, което, ако вземе властта, ще стане тук мор, ужасии и т.н. Тоест, обединява ни само това, че ние дефинираме някого като общ враг. Друго не ни обединява, обединява ни само общият враг. Извинявайте, това е, меко казано, идиотско.