Пентагонът: Ако Украйна загуби, НАТО ще воюва с Русия

Пряка военна конфронтация между войските на алианса и армията на РФ би била самоубийствена, пише немското издание "Шпигел", което пита: Наистина ли това е наша война?

Снимка: AP/БТА

Пентагонът: Ако Украйна загуби, НАТО ще воюва с Русия

23:07 | 29 февруари 2024 | Редактор : Денис Коробко 590 48958 Снимка: AP/БТА

Министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин заяви, че войските на НАТО ще воюват с Русия, ако Украйна бъде победена. Той каза това по време на изслушване в Комисията по въоръжените сили на Камарата на представителите на САЩ, посветено на хоспитализирането му в началото на януари.

Русия - Украйна

"Ако Украйна загуби, Путин няма да спре, ще продължи да напада и завзема суверенни територии на своите съседи. И ако сте балтийска страна, сте много притеснени дали не сте следващите. И така, те познават Путин, знаят на какво е способен той. И честно казано, ако Украйна загуби, аз наистина вярвам, че НАТО ще бъде във война с Русия.

Думите на Лойд Остин бяха коментирани от говорителката на руското външно министерство Мария Захарова. "Това пряка заплаха за Русия ли е или опит да се измисли оправдание за Зеленски? И двете са безумни. Но сега всички могат да видят кой е агресорът - това е Вашингтон", написа тя в канала си в Telegram.

Подкрепа с оръжия, но без войски. Политиката на германците и техните европейски партньори спрямо Украйна доведе до задънена улица. Този текст е призив за по-голяма честност, пише в коментар немското сп. "Шпигел".

През есента на 2022 г. по стените на къщи в различни квартали на Берлин се появиха графити: "Това не е наш конфликт". Лозунгът се отнасяше до военните действия в Украйна и ролята на Германия. Скоро думата "не" беше зачеркната на няколко места в града. Сега на стената можеше да се прочете "Това е наш конфликт".

Ако това е "наш" конфликт, колко далеч сме готови да стигнем? Време е да си отговорим честно на този въпрос и да спрем да се заблуждаваме. Украйна също не го заслужава. В медиите въпросът дали конфронтацията в Украйна е наш конфликт възниква само в тесен вариант: да изпратим ли повече оръжия или не?

Тогава се говори за този или онзи вид оръжие, което Германия трябва да изпрати, за да подобри тактическата позиция на Украйна. Миналата година това бяха танковете "Леопард", тази година - ракетите "Таурус". И докато позицията "повече оръжия" изглежда доминира в статиите на водещите медии, населението вече е на друго мнение.

Според януарско проучване на ARD 36% от анкетираните смятат, че военната подкрепа на Германия за Украйна е отишла твърде далеч, докато 35% смятат, че тя е подходяща. Само 21% смятат, че тази помощ не е достатъчна. В последващо проучване 56% от анкетираните заявяват, че смятат за правилен отказа на канцлера да изпрати крилати ракети "Таурус".

Миналата седмица в Бундестага мнозинството депутати подкрепиха Украйна и заявената от нея цел за възстановяване на границите от 1991 г. В призива се говори за "непоколебима подкрепа" и за необходимостта да се противопоставим на Русия "с всички сили". Германското правителство е призовано да предостави военна помощ "за защита и възстановяване на пълната териториална цялост и суверенитет на Украйна".

Непоколебима? С цялата ни сила? Това звучи като солидарност и решителност, подходящи за втората годишнина от конфликта, но те остават кухи, ако не обсъдим какво означава да приемем целите на Украйна като наши собствени. Колко далеч сме готови да стигнем? Какво сме готови да пожертваме? Пари, просперитет, животи?

И тук започва една дилема, която не се решава лесно и която дори фракцията "повече оръжия" досега избягваше да разреши. Може би трябва да сме почти благодарни на Макрон, че улови нерешителността на европейската стратегия с обявяването на евентуално изпращане на сухопътни войски на НАТО.

Ако това е "нашият конфликт", ако приемаме целите на Украйна като свои, не трябва ли да сме готови да изпратим и войски на НАТО в най-лошия случай? Не трябва ли да сме готови да умрем за Украйна? Или да позволим на войниците от Бундесвера да умрат? Но такава готовност не се вижда, освен може би в няколко фейлетона.

На 26 февруари канцлерът Олаф Шолц обобщи своето "не" за "Таурус" в социалната мрежа Х: "Германия е най-големият военен поддръжник на Украйна в Европа. Това остава непроменено. Но едно е ясно: ние няма да станем страна във военните действия - нито пряко, нито косвено. Тези два принципа ме ръководят във всичките ми решения". Тези две твърдения (най-големият поддръжник, но не и участник във военен конфликт) обобщават стратегията му от последните две години.

Това е политика на балансиране: от една страна, той иска да покаже солидарност, от друга страна, не иска да бъде въвлечен в нея. А Украйна се опитва да въвлече НАТО във войната от самото начало.

Казано по друг начин: "Това, което се случва в Украйна, не е наш конфликт, но ние сме отговорни за него". Шолц беше много атакуван за това, бяха привлечени всякакви експерти по международно право, за да докажат, че програмирането на една сложна оръжейна система не представлява германско участие в конфронтацията. Ако обаче един германски войник участва в избора на стратегически важни цели в руската провинция, вероятно не е необходимо човек да е експерт по международно право, за да признае това поне за косвено участие.

Шолц никога не е бил привърженик на присъди като тази, произнесена от бившия министър на отбраната от ГСДП Петер Щрук. Навремето той заяви, че е в интерес на Германия да си сътрудничи с американците при свалянето на талибанското правителство в Афганистан: "Нашата свобода ще бъде защитена в Хиндукуш".

Войната продължи 20 години, завърши с катастрофа, струваше 17 милиарда евро, хиляди цивилни загинаха в Афганистан. Загинаха 59 войници от Бундесвера.

Разбира се, ситуацията в Украйна е различна - страната беше нападната и има право на самозащита. Но пряка военна конфронтация между войските на НАТО и руската армия би била самоубийствена. Това би било безотговорна ескалация, самоубийствена мисия, като се има предвид, че европейските войски на НАТО ще трябва да се отбраняват сами, защото президентът на САЩ Джо Байдън многократно изключи изпращането на американски войски.

Как би могло това да проработи срещу Русия, която е ядрена сила? "Ако се замислите, става ясно, че цялата дискусия за "ботуши на земята" е фантомна дискусия." Това е начин да се премълчи онова, което е толкова неприятно и горчиво: досегашната стратегия на Запада не е проработила. Повече оръжия, бомби и ракетни установки не водят до промяна на бойното поле. Украинците са далеч от това да си върнат Крим, лятната офанзива се провали, а връщането на Донбас също изглежда илюзорно.

Дори европейците да изглеждат по-решителни, това все още не е достатъчно, за да се въоръжи Украйна така, че да има голям шанс срещу по-голямата руска армия. Единствено американците са в състояние да произведат достатъчно оръжия и боеприпаси в кратки срокове, пише "Ню Йорк Таймс".

А американците отстъпват от подкрепата си за Украйна.

Време е да погледнем на ситуацията такава, каквато е, а не такава, каквато ни се иска да бъде. От две години Украйна е опустошена, обезлюдена. Много хора в страната казват анонимно, че не могат да издържат повече, че искат прекратяване на огъня. Мъжете се крият, защото се страхуват от насилствена мобилизация.

Санкциите срещу Русия също не постигнаха това, което се очакваше от тях: руската икономика не се срина след два месеца, а расте по-бързо от икономиката на Германия, рейтингът на Путин е висок и няма значителна опозиция от страна на руския елит.

Не е ли по-добре да приемем неизбежното? Необходимо е прекратяване на огъня и Украйна ще трябва да се откаже от част от територията си. Колкото и горчиво да е това. Историкът Мери Сарот наскоро заяви, че Украйна може да се превърне във Федерална република от 21-ви век, като страната бъде разделена, както Германия през 1949 г., с демократична, западно ориентирана Украйна и източна част, която Русия ще включи в състава си. Корейският вариант също е възможен.

Разделянето на Украйна е нежелателно, но то би било най-добрият от всички лоши варианти, за да се предотврати по-нататъшното опустошаване на страната. И не би било поражение: Украйна не беше покорена, както Русия очакваше в началото, а се защити, както можеше. Украинците показаха голяма смелост и решителност. В същото време НАТО не е мъртва организация, както твърдеше Макрон през 2019 г., а стана по-голяма и по-реалистична по отношение на заплахата, която представлява Путин.

Шолц и Макрон не трябва да спорят, а да помислят заедно с партньорите си и да разработят сценарии как да защитят и укрепят независима Украйна след прекратяването на огъня. Как биха могли да изглеждат гаранциите за сигурност на страната, които да възпрат Путин от нов конфликт. Това не е нашият конфликт, но сме длъжни да работим за прекратяването му възможно най-скоро, за да спасим възможно най-голяма част от Украйна, пише още "Шпигел".

ИЗБРАНО