Първан Симеонов: При нови избори може да стане пълна салата

"ГЕРБ и ДПС не искат да съборят правителството, а известно време само да го оставят да се пържи в тежка работа. В спора правителство-прокуратура, в силна комуникационна точка е Кирил Петков, а в спора президент-премиер - Румен Радев"

18:05 | 10 февруари 2022 | Автор : Калина Петрова 157 20994 Снимка: Булфото

Откакто се помня, има напрежение между изпълнителната власт и прокуратурата, проблемът е хроничен. Това заяви в интервю за Dir.bg политологът Първан Симеонов. Според него свръхценността на съдебната система вече не е независимост, а свръхотчетност, а сумарният резултат е, че живеем в една перманентна реформа - в зависимост от една или друга личност. Симеонов смята, че в спора правителство-прокуратура в силна комуникационна точка е Кирил Петков, а в спора президент-премиер - Румен Радев. ГЕРБ и ДПС не искат да съборят правителството, а известно време само да го оставят да се пържи в тежка работа.

Избрано

Политологът не вижда разрешаването на спора със Скопие като водеща тема за българското общество. Според него далеч по-важно на първо време е качеството на живот у нас. Първан Симеонов напомня, че Гоце Делчев е казал, че е българин, а до средата на 20-и век термините българин и македонец са едно и също. "Да се сменя памет със задна дата едно време го наричахме Възродителен процес", категоричен е той в интервюто си за Dir.bg.

- Кой печели и кой губи от сблъсъка на изпълнителната власт със съдебната? Може ли тази битка да излъчи победител и не компрометира ли тя големия въпрос за съдебната система?

- Аз, откакто се помня, има някакви напрежения между изпълнителната власт и прокуратурата. Спомням си противоречиви фигури назад във времето. Спомням си и пререканията между господата Костов и Филчев. Виждаме и сега какво се случва, т.е. аз, честно казано, смятам, че съществува някакъв хроничен проблем в тези отношения. И той не е свързан с една или друга личност, или с едно или друго историческо време, а е свързан с някакви системни противоречия. И в този ред на мисли аз не съм много голям оптимист, като цяло, за страната от случващото се.

Освен това виждаме други два проблема. Единият проблем е свързан с това, че това, което правителството прави генерално в момента, не казвам само за това, е свързано с едно премахване на наследството на ГЕРБ. На това много добре вкоренено наследство, което 10-12 години нямаше почти никаква алтернатива. И този процес няма как да е лесен, т.е. не бива да прибързваме с оценките си спрямо кабинета. Това е труден процес и ние не сме очаквали, никой от анализаторите и от обществото, предполагам, да е лесно. Още повече, че това е трудно съставен кабинет.

Още нещо. Ние 10 години имахме едно балканско силно оличностено управление, което концентрираше власт, макар да беше доста гъвкаво. Сега имаме едно малко по-западно изглеждащо, мениджърски изглеждащо управление. Такова беше желанието на българите. През 2020 година един от основните аргументите на протестите беше на практика цивилизационно-естетическо. Ние не искахме повече този балкански, източен, личен модел на управление. Искахме нещо различно. В момента виждаме трудния път към нещо различно, няма как да е лесно. Още повече, че съдебната реформа е едно от малкото истински консенсусни неща между различните партии в това управление. Те имат доста различия цивилизационни различия, но това е едно от местата, където интересите им се преплитат. Тоест - ясно е, че ще има битка.

Сега да дам обратната страна на медала. От другата страна имаме биткаджия, какъвто несъмнено е Иван Гешев. На всичко отгоре той има немалко аргументи на своя страна, защото, реално погледнато, той се позовава на буквата на закона и на презумцията за независимост на съдебната система. Наистина тук трябва да си дадем сметка за нещо много важно. Когато беше изграждана тази съдебна система - в зората на демокрацията, за нейна свръхценност беше обявена тъкмо нейната независимост. Сега някак си за свръхценност се обявява нейната свръхотчетност. Малко е странно как в рамките само на моя живот ценността мина от едното в другото блюдо на везната. Още нещо - само допреди няколко години се обясняваше как решението на всичко е в създаването на единен антикорупционен орган. Сега, доколкото разбирам, този антикорупционен орган ще трябва да се раздели. Само допреди няколко години се обясняваше как специализираното правосъдие е европейски стандарт, сега се обяснява как специализираното правосъдие не трябва да съществува. Тоест - създава се усещането в обществото, или поне в по-паметливата му част, към която не претендирам да спадам, но щом и аз ги помня тези неща значи, така бяха, че през няколко години ние сменяме посоката на реформата в зависимост от една или друга личност. На всичкото отгоре сумарният резултат е, че ние живеем в една перманентна реформа. И аз не забелязвам хората да стават по-доволни. Тук оставаме на страна конкретния епизод и се опитвам да го поместя на един по-широк фон. Защото този конкретен епизод аз в моя живот съм го гледал няколко пъти.

- Как разпитът на Кирил Петков ще повлияе на неговия имидж и на този на прокуратурата?

- Петков е в силна комуникационна позиция. Те са много силни пиарски и успяват да разказват тези неща доста силно. Ясно е, че вече отвсякъде са в кръгова отбрана, това е нормално. Ясно е, че вътре в самото правителство ще се появяват различия. Това го гледахме в по-предишния мандат Борисов, след като в правителството бяха влезли всички, правителството беше някакъв отделен парламент в парламента, имаше вътрешни противоречия постоянно, това не е нещо ново. Но в спора правителство-прокуратура, Петков е в силната комуникационна точка. В спора Петков-Радев, Радев е в силната комуникационна точка. И това има едно много просто измерение, това е рейтингът. Радев е най-високо рейтинговата фигура в страната, Петков е една от най-високо рейтинговите фигури в страната също, а съдебната система по традиция, заради наслоявания назад в годините, не е в оптималната форма от гледна точка на общественото мнение. Обществото проектира върху съдебната система недоволството си от несправедливостите, в което живее. Правилно или неправилно, но така прави обществото. По принцип обществените играчи действат според този основен ресурс, който имат - обществено доверие. Не казвам дали обществото е право или греши. Но общественото мнение обикновено е фактор. И неслучайно ви казвам, че от комуникационна гледна точка Петков седи сега добре, той е в началото на мандата и т.н. Президентът Радев също седи добре, той е най-харесваната фигура в страната. Това е балансът на силите. Като си говорим кой печели, кой губи, горе-долу това е отправната точка.

Макар че, реално погледнато, вчера, ако чуете изявленията на Радев, той по-скоро подкрепя Петков в ситуацията със съдебната власт. И това идва да ни покаже, че някакво рязко разграничаване Петков-Радев не е добре да търсим, поне на този етап. Ще има разлики, различия, ще има нюанси, но някакви резки различия аз не виждам. А е нормално да има някаква известна дистанция, защото всяко правителство консумира негатив, то е оперативна власт и консумира и проблеми понякога. А президентската фигура има високо доверие и когато ти си президент и те пакетират с едно управление, нормално е мъничко да се разделичиш в този момент, за да не може негативите да се пишат и на твоята сметка. Това е нещо съвсем нормално. Ние не виждаме нищо неочаквано в случая. Просто целият епизод, в който живеем, е малко по-задъхан, малко по-напрегнат, отколкото сме свикнали да виждаме. Това е така, защото 10 години живяхме в едно политическо безвремие или хайде да го кажем така - безветрие. Сега, като задухат по-бурни ветрове, много хора се плашат. Българското общество в крайна сметка това поиска през 2021 година. Дали е било право или не, ще разберем по-нататък. Историята ще покаже.

- Сам казахте, че към правителството валят обвинения. Въпросите са познати - войната между институциите, политически чистки, ниско равнище на ваксинации, цени и т.н. Рано ли е да сравняваме модела на промяната с този на статуквото?

- Много е рано, защото това, което наричаме статукво, се беше окопало цяло десетилетие и няма да бъде разградено лесно. Естествено е, че то ще рита, хапе и пищи. Това е ясно. Въпросът е, че то е доста опитно - ГЕРБ и ДПС са доста опитни формации и те ще се възползват от всяка погрешна дори комуникационна стъпка, за да клатят управляващите. Те не искат да ги съборят. Те искат известно време само да ги оставят да се пържат и да вършат тежката работа. То това искаше ГЕРБ от ден първи още миналата година, след като се оказа, че няма с кой да управлява след първите избори на 4 април. Тяхната идея беше противниците им да създадат правителство, а ГЕРБ да стои от страни да гледа сеира, защо това правителство ще има тежки задачи в кризисни времена. Това, което ГЕРБ не изчислиха, е, че техните противници са малко по-хитри от тях и доведоха нещата до втори избори, където ГЕРБ вече и загубиха. Следващото, което не изчислиха, е абсолютно звездната траектория на Кирил Петков и Асен Василев, които изключително точно се позиционираха с много късмет и президентска легитимация, и направиха пробив в иначе една безизходна ситуация. Тоест на ГЕРБ сега им се случва това, което се надяваха да им се случи миналата година. Сега те потриват отново ръце, защото виждат как правителството се пържи в едни световни кризи, защото проблемът с цените не е български проблем, и ще го клатят не с идеята да го съборят, защото ако го съборят, ще трябва да се мисли за нова конфигурация, която може би ще трябва да включва ГЕРБ. Известно време ще ги държат на топа на устата, така да се каже. ДПС ще правят същото, то е очевидно, "Възраждане" също. Даже се вижда известна синхронизация между "Възраждане" и ГЕРБ по някои въпроси. На Кирил Петков и Асен Василев няма да им е никак лесно, още повече, че те са конгломерат от политически сили. Затова казвам, че е рано да се прави оценка. Ние 10 години сме наблюдавали един политически стил. Сега наблюдаваме нов политически стил само от два месеца. Малко е рано за оценки.

- Виждате ли напредък по решаване на съществени проблеми, колко дълго ще се ползва с кредит на доверие това правителство?

- Всъщност всяка нова власт в България идва с кредит на доверие. Колкото по-нова е, толкова по-висок е този кредит. С течение на мандата този кредит на доверие се консумира, винаги така става. Въпросът е колко бързо се консумира. Това, че ГЕРБ и Бойко Борисов непрекъснато се появяват и напомнят за себе си, е по-скоро услуга за Кирил Петков и Асен Василев, защото в общи линии те могат да се опрат на фразата "Не помните ли при ГЕРБ какво беше? Това ли искате пак?".

От друга страна пък ГЕРБ няма как да не го правят, защото по този начин те стягат своите хора. ГЕРБ са наясно, че най-голямата опасност за тях е да не започнат да се разпадат още повече, че предстоят местни избори. Затова излизат и всеки път дават някакви ярки контратези, защото знаят, че това ярко противопоставяне ги укрепва. Само че забравят и простия факт, че то укрепва и отсрещния лагер. Нали помним колко дълго ГЕРБ и БСП така се противопоставяха с пресконференция и контрапресконференция, като това укрепваше и ГЕРБ и БСП. Колкото повече ГЕРБ лашка новото правителство, толкова повече лагерът на новото правителство ще се втърдява. Това са елементарни неща в политологията.

Тук пак казвам - трябва да се изчака известно време и да се видят резултатите. Ето например средите на ГЕРБ много ярко скочиха срещу подхода на Петков-Василев за здравната криза, тоест плана със запълняемост на леглата. Ама този план се оказа добър по една елементарна причина.

Вижда се вече, че намалява COVID, минахме билото на вълната. Вижда се, че този път запълняемостта на леглата и смъртността от тази модификация на вируса е осезаемо по-малка, поне до този момент. Тоест Петков, Василев и министър Сербезова много правилно заложиха като критерии тежестта за болничната система. Като изчакахме няколко седмици, се видя, че точно така се управлява криза - залагаш реален критерий, който е разбираем за хората, а именно тежестта върху лечебните заведения. Това е реален критерий. Не можеш да кажеш на черното бяло, като няма легла, няма легла. Като няма лекари и медицински сестри, няма лекари и медицински сестри. Край. Това са аргументите. Те заложиха точно този критерий, а не критерия колко силно пищи някоя група учители например или нещо от сорта, както бе преди. И сега се вижда, че те са на път да преодолеят тази вълна без съществени затваряния. За никого не е тайна, че затварянията, меко казано, не убедиха обществеността в своята крайна полезност. Те са полезни, но не бих казал, че са решаващи. Ето как, като изчакахме няколко седмици, видяхме, че подходът - анализ и ясен план и предвидимост, работи. Пак казвам - нека не бързаме с оценките, защото е твърде рано. Някои от резултатите ще се видят малко по-нататък. Ако се видят, разбира се.

- За "Булгаргаз" и Република Северна Македония като че ли бяха "издърпани ушите" на Петков?

- За "Булгаргаз" въпросът е като че ли технически. Всяко управление иска да може да избира хората, с които работи. Това са нормални неща. Нормално е президентът да не е доволен. Още повече, че има много въпросителни около тези сделки. И честно казано засега не чувам колкото и да е убедителен отговор, това е ясно.

По-важна е Република Северна Македония. В Република Северна Македония има разлика във философиите. И тук, според мен, правителството наистина като че ли прекалено много залага на този въпрос. Реалният въпрос пред българското общество е наистина качеството на живот в момента, стандартът на живот, цените. С Република Северна Македония България няма бърза работа. Ние забравяме нещо много просто. Ще го кажа максимално просто и с огромно уважение към Република Северна Македония. Те имат един договор с нас и една историческа комисия, която да реши въпросите за миналото, а ние с Република Македония да активизираме връзките си в името на бъдещето. Нали така трябваше да бъде? Това беше в предишния момент, когато пък Борисов, както сега Петков, ходи в Република Северна Македония. Борисов се прегръщаше със Зоран Заев, Заев поставяше цветя на паметника на Самуил в София, на който пише "цар на България", между другото. Имаше македонска рота в българския военен парад. Ние тези затопляния откъм Скопие сме ги виждали, българското общество не се впечатлява от тях. Българското общество ще се впечатли, когато има пробив по ценностните въпроси, свързани с общата ни история. Вместо Република Северна Македония да вложи усилия в тази историческа комисия - да приключим въпросите за миналото и да започнем да си говорим за бъдещето, те спряха до един етап и заложиха на някакъв международен натиск срещу България. И българското общество трудно ще разбере защо сега България трябва да отстъпва, дори може да се използва и термина невъзможно. Не можеш да обясниш на българите, че в Македония, която някак си отказва да признае очевидното, че Гоце Делчев се е самоопределял като българин, ние трябва да отстъпим. Разбирам, че това е абсурден исторически спор, разбирам, че това не е най-важният въпрос, всичко разбирам. Пробвайте да го обясните на българите. В този ред на мисли, на фона на ценовия шок, правителството би трябвало там да вложи усилия, а по проблема с Република Северна Македония усилия трябва да влагаме не ние, а Скопие.

И тук реакцията на президента Радев е абсолютно разбираема. Още повече, че той не е най-твърдата позиция по терена. Защото на площада при КСНС, ВМРО казаха, че могат да правят референдум. Повярвайте ми, че ако те тръгнат да събират подписи за референдум, при тези господстващи настроения в обществото тези подписи ще бъдат събрани. И тогава задачата с пускането на РСМ става абсолютно нерешима. Така че президентът Радев положи усилия да преведе на брюкселски език тази позиция по-разбираемо. Той заговори за копенхагенските критерии и включи правата на българите в Република Северна Македония. На Европа наистина е трудно да обясниш за исторически спорове, но от човешки права тя разбира.

Позициите на Радев и Петков не са диаметрално противоположни. Има нюанси, които обаче са важни. Това, което Радев и Петков казват, е еднакво вярно. Радев казва: "Това е прибързано". И е прав. Петков обаче казва: "Не е прибързано, а е закъсняло, защото в последните 30 години сме се докарали до там, че с най-близките си хора не можем да си говорим". И пак е прав. Разликата е, че единият е прав в дългосрочен план, това е Петков. Но в сегашния, в конкретния непосредствения план, безспорно прав е Радев. За последните 30 години, че България не направи нищо за идентификация на културните и икономическите връзки с Република Северна Македония, факт. Че България не направи достатъчно да обоснове своята позиция в Европа, факт. Че сме се докарали дотам, че да се караме със самите себе си, с извинение за метафората, надявам се македонските ми приятели да разберат метафоричността ми. Ние сме братски народи с обща история, та ние не си говорим. И това е ужасен балкански абсурд, това е факт. Тук Петков е прав. В същото време президентът е абсолютно прав, като казва "няма за къде да бързаме в създалата се ситуация" и че е наивно на практика да смятаме, че един процес, в който нашите братя или техните текущи патрони в десителетията не са искали да се реши за 100 години, сега ще се реши за 5. Нищо такова няма да стане. Това е наивност или не дай си, Боже, синхронизация с някакъв чужд натиск. Аз смятам, че те имат нюанси, нямат някакви тежки разминавания, но тези нюанси са важни.

- А има ли изобщо политик, който може да реши спора със Скопие, така че двете страни да бъдат доволни?

- Ама какво значи ние да решим спора със Скопие? Ние няма какво да решаваме - Гоце Делчев е казал, че е българин. До средата на миналия век термините българин и македонец значат едно и също. Аз съм съгласен, че на Скопие им е трудно да свикнат с това. Тук премиерът Петков е абсолютно прав, като казва това, че "тези хора десетилетия знаят нещо и сега изведнъж ние им казваме обратното". Не е лесен процес. Така е, съгласен съм. Наивно би било да смятаме, че ще пуснем Македония по европейския път и самата европейска интеграция ще позволи на историческите наслоявания да изчезнат. Ама не е така. Виждате колко се гърчи самият Европейски съюз. Колко отслабва неговият авторитет. И ние наивно смятаме, че ЕС е лекарство за това? Не смятам, напротив, тези въпроси, докато не ги решим, не бива да отваряме европейска перспектива, защото ЕС не може да бъде легитимация за неправди, да го кажем така. И сега тук някой ще ме обвини, че това е емоционално. Не, не е емоционално. И ще ви кажа защо не е емоционално. Тук не става въпрос за това кой как възприема Гоце Делчев, Самуил и т.н. И двамата са си казали какви са. Всеки има право да ги възприема и нарича както си иска. Никой не пречи на съвременна Северна Македония да бъде отделна политическа общност, даже да нарича езика си както намери за добре. Тези неща нито може да ги забраниш на някого, нито подлежат на признаване, нито нищо. Те са такива каквито са. Въпросът е обаче, че със задна дата се сменя памет. Едно време това го наричахме Възродителен процес, с извинение. Въпросът е, че учебното съдържание произвежда предпоставки език на омразата. Въпросът е, че си говорим за вид дискриминационни процеси спрямо хора, които са запазили самосъзнание. Тук става дума за европейски ценности. България тук говори за европейски ценности и нека не забравяме може би едно от най-важните неща. Съвременната идентичност на Република Северна Македония почива на основи, които бяха силно насърчени от сталинистките и титовските времена. В България и в цяла Европа към този период се отнасяме доста критично. Защо по темата за Македония някак си не трябва да се отнасяме критично? Напротив, наследството на Сталинизма трябва да бъде доста критично осмислено. В България позволихме заради дейност на някои среди някак си да се обърне разговорът. Не ние трябва да решаваме, Скопие трябва да решава.

- Има ли нужда от ново ляво, бетонира ли се Корнелия Нинова в БСП?

- Нинова има своя успех в това, че превърна БСП в приемлив партньор. Но в същото време, Нинова има и един неуспех - влиянието на БСП намалява. По нормални исторически причини БСП не може да се разтвори към други публики, освен към обичайните. А и по причина, че Нинова много капсулира БСП. Сега, разбира се, това важи за всички формации. Формациите, които наблюдаваме в последните години, са концентрирани около личност, гъвкави, прагматични и т.н. БСП дълги години беше много сложна, тромава мрежа. Сега става по-гъвкава и прагматична, това е така. Въпросът е обаче, че БСП е идеологическа партия и не й прилича да се оличностява така. Пак казвам - това може да е новото нормално, но по всичко личи, че резултатът на БСП свидетелства за криза. И тук се създава място за нещо друго в тази ниша. Тк има един друг проблем. Трябва да има истинска ниша. Това, че един лидер изтласква едни опозиционери и те примерно правят някаква контра, не е ниша. Ниша е, когато има истинска потребност в обществото от нещо ново. И такъв тип ниша не съм сигурен, че има. Нито виждам голяма ниша за някакво голямо европейско ляво, нито виждам кой знае каква ниша за някаква нова консервативна левица, каквато е БСП. Единственият шанс за някакво ново ляво нещо е, ако то има някаква президентска легитимация. Аз, ако съм президент и току що ми е започнал вторият мандат, последното, с което ще се занимавам, е да легитимирам някаква нова формация, която на всичкото отгоре представлява отломки от стара формация. Има ниша, но тази ниша е просто защото Нинова изтласква противниците си, а не ги приобщава.

Разбира се, има и още една ниша. Тя е ситуационната, но към нея ще посегнат всички - това е нишата с цените. Мая Манолова е много силна, много добра в това социално говорене, така да се каже говорене на един национален омбудсман. Говоренето в стил "намалете цените, вдигнете пенсиите, хората изнемогват". Има такава ниша, създава се, но към нея посягат всички. Има още едно обстоятелство, което е важно да се отчете. Ако аз съм Нинова и утре моите противници създадат партия-конкурент, ще кажа: "Ето, аз ви казах, че тези не са наши".

В съвременната политика понякога, колкото и грозно да изглежда, аргументите на силата и авторитета са важните. Помните ли протестите, които имаха две мишени - Борисов и Гешев? Гешев каза "няма да подавам оставка" и прекрати разговора. И помните ли, че протестът в един момент забрави за оставката на Гешев, а спореше само за оставката на Борисов? Защо? Защото Борисов от сутрин до вечер разсъждаваше на глас "ще си ходя, няма да си ходя". Гешев просто заяви няма да си ходя, точка. Той прекрати разговора. Понякога в политиката силата, мъжеството, се оказват доста важни. Те и противниците на Нинова могат да изглеждат по-красиво от самата нея, но по-жилава изглежда Нинова. Тук пак казвам, че съвсем по друг начин е, ако президентството се намеси, то е силно харесвано. Особено на този етап. Аз, ако съм на мястото на президентството, трудно бих се наел да легитимирам отломки от други формации сега.

- Какво следва да видим на политическата сцена?

- Честно казано, ако целият политически пейзаж стане на салата, какво става? Прокуратурата вика на разпит премиера, премиерът носи медийни информации, хващат се пиарски, управлението гони криза след криза, а от друга страна ГЕРБ ехидно ги клатят, ДПС изключително ехидно подклаждат огъня. Имаме и силна антисистемна формация, която се позиционира като опозиция на всички. Ако се стигне до нови избори и ново раздаване, аз направо не знам какво ще се случи. Цялото това нещо е абсолютна салата.

Тук има три опции. Едната е цялото това нещо да избие към някакъв див радикализъм, защото и такива неща се случват.

Другото е това нещо да избие в някакъв рефлекс у мнозинството и да потърси малко по-ясна и по-здрава ръка. Дали някаква лична форма на управление или Бог знае какво.

А има вариант обществото да се опита да се върне към старото - Борисов, ама трудно ми се вижда това. Тоест в една безизходна ситуация, от лошо към по-лошо.

И затова аз смятам, че умерената позиция в този момент в българското общество е донякъде да се намали този патос и това брожение, защото в момента това брожение е в елита. Брожение в народа има, но бих казал, че е само тревога засега. Няма още голямо брожение долу, има брожение горе. И това брожение горе, като започне да дразни народа, могат да се случат много неприятни политически неща. Затова трябва да се намали малко този градус, той е абсурден, поне според мен. И мисля, че това ще е добре за всички.

ИЗБРАНО