EPA/БГНЕС
Война между руски оръжия
Конфликтът около Нагорни Карабах, избухнал през 1987 година, тези дни за пореден път мина в активна фаза.
Къде е силата и слабостта на всяка от страните, воюващи помежду си почти само с руски и съветски оръжия?
Момчетата от Баку
Въоръжените сили на Азербайджан наброяваха през 2016 г. 66 000 души. Близо 300 хиляди са регистрираните резервисти. Страната харчи за военни нужди 5,1 на сто от БВП, а 85% от оръжейния внос идва от Русия. През 2010-2012 г. двете държави подписаха договори, уреждащи оръжейни доставки за няколко години напред.
Сумите тръгнаха от 3,5 милиарда долара, но в крайна сметка може да надхвърлят и 5 - с два милиарда повече от консолидирания бюджет на Армения. Договорите трябва да бъдат приключени през текущата година. Какво точно е получил (или всеки момент ще получи) за тези пари Азербайджан?
* 94 танка Т-90 с най-модерна окомплектовка;
* 91 бойни машини на пехотата БМП-3;
* 18 самоходни артилерийски установки "Мста-С";
* 18 самоходни артилерийски оръдия "Вена";
* 18 реактивни системи за залпов огън (РСЗО) "Смерч";
* 18 тежки огнехвъргачни системи ТОС-1А "Солнцепьок" - по принцип също РСЗО, но не с обикновен експлозивен, а със запалителен заряд;
* 40 хеликоптера Ми-17;
* 2 дивизиона зенитноракетни системи (ЗРС) С-300ПМУ-2.
Освен това през 2013 г. Азербайджан получи 62 танка Т-72 от Беларус, 18 самоходни артилерийски установки К-9 "Тъндър" от Турция, 8 разузнавателни дрона "Херон-1" от Израел (единият беше свален тези дни)...
Армения и Карабах
Армения харчи за отбрана 4,29 на сто от БВП - малко по-малко от Азербайджан в относителни показатели. Но през последните 5 години военните разходи на Армения се колебаеха около 500 милиона долара годишно, докато азербайджанските нараснаха от 1,5 милиарда през 2010 на 3,5 милиарда през 2014 г.
Повечето оръжия на Ереван са старо съветско производство. Колко от тях са готови от днес за утре да влязат в бой, колко стават само за резервни части - това е военна тайна. Такива богатства впрочем са натрупали премного и Азербайджан, и Карабах, затова силите на страните в конфликта може да бъдат сравнени само приблизително.
Азербайджан Карабах Армения
Танкове 350 170 100
Бронирани бойни машини 1000 250 500
Бойни самолети 44 2 15
Ударни хеликоптери 70 [няма] 15
Оръдия с калибър над 100 мм 300 100 200
Лесно е да забележим, че по количество и качество на оръжията превес има Азербайджан. От 10 февруари 2016 г. обаче Армения може да купува от Русия въоръжения за 200 милиона долара - на кредит, предоставен пак от Русия.
Какво си е избрала Армения, още не се знае, но списъкът вероятно ще включва кажи-речи същото, каквото вече притежава Азербайджан. Примерно ТОС "Солнцепьок" и РСЗО "Смерч", каквито още не са изнасяни в Армения.
Нагорнокарабахската република (НКР) междувременно вече обвини азербайджанските сили, че са използвали на 4 април "Солнцепьок" в Карабах.
Дори да сложим настрана бъдещите доставки, в полза на обективно по-слабата Армения играят други неща, спадащи по принцип към "човешкия фактор".
Армения разполага с 45 000 военнослужещи и още към 200 хиляди в резерва. Карабах има близо 22 000 плюс 20 до 30 хиляди резервисти. На всеки хиляда арменци 10 души са действащи военнослужещи. Повече май има само Израел!
До голяма степен заради качеството на личния състав армиите на Армения и на НКР са смятани за най-боеспособните в региона. Формално няма нищо общо между тях, но всъщност разликата е само в нашивките. Според арменската военна доктрина впрочем страната е гарант за сигурността на НКР. Независимо че не я признава на дипломатическо ниво.
Решаването на карабахския проблем с военна сила е нещо проблематично и по друга причина - членството на Армения в Организацията на Договора за колективна сигурност.
Да не забравяме и разположената там 102-ра руска военна база в Гюмри. Тя се намира точно на границата с Турция, което категорично изключва възможността за турско участие в карабахския конфликт на страната на Азербайджан.
Ръката на Москва
И като споменахме Русия - без да е страна в конфликта, държавата снабдява с оръжия и Армения, и Азербайджан. Как да го разбираме?
"Освен че оръжейните доставки (най-малкото за Азербайджан) са си хубав бизнес, Русия иска да има някакви лостове за влияние в региона" - коментира това доста деликатно положение Владимир Евсеев, завеждащ кавказкия отдел в Института за страните от ОНД.
"Всички оръжия предполагат модернизация, сервизно обслужване, доставки на боеприпаси от страната производител - добавя той. - Други начини да влияем например на Азербайджан - да речем, енергийни - просто нямаме."
Самият Азербайджан е играч на същия енергиен пазар. А че доставяме на Армения оръжия, и то на кредит пак от наша страна, правим го, за да поддържаме силовия баланс в Закавказието.
Бъде ли балансът нарушен, твърде вероятно ще видим опит за решаване на карабахския проблем със силови методи. Нещо крайно неизгодно за Русия, тъй като може да я въвлече в конфликта, ако Москва изпълни съюзническите си ангажименти пред Ереван.
(Превод: БТА)
Момчетата от Баку
Въоръжените сили на Азербайджан наброяваха през 2016 г. 66 000 души. Близо 300 хиляди са регистрираните резервисти. Страната харчи за военни нужди 5,1 на сто от БВП, а 85% от оръжейния внос идва от Русия. През 2010-2012 г. двете държави подписаха договори, уреждащи оръжейни доставки за няколко години напред.
Сумите тръгнаха от 3,5 милиарда долара, но в крайна сметка може да надхвърлят и 5 - с два милиарда повече от консолидирания бюджет на Армения. Договорите трябва да бъдат приключени през текущата година. Какво точно е получил (или всеки момент ще получи) за тези пари Азербайджан?
* 94 танка Т-90 с най-модерна окомплектовка;
* 91 бойни машини на пехотата БМП-3;
* 18 самоходни артилерийски установки "Мста-С";
* 18 самоходни артилерийски оръдия "Вена";
* 18 реактивни системи за залпов огън (РСЗО) "Смерч";
* 18 тежки огнехвъргачни системи ТОС-1А "Солнцепьок" - по принцип също РСЗО, но не с обикновен експлозивен, а със запалителен заряд;
* 40 хеликоптера Ми-17;
* 2 дивизиона зенитноракетни системи (ЗРС) С-300ПМУ-2.
Освен това през 2013 г. Азербайджан получи 62 танка Т-72 от Беларус, 18 самоходни артилерийски установки К-9 "Тъндър" от Турция, 8 разузнавателни дрона "Херон-1" от Израел (единият беше свален тези дни)...
Армения и Карабах
Армения харчи за отбрана 4,29 на сто от БВП - малко по-малко от Азербайджан в относителни показатели. Но през последните 5 години военните разходи на Армения се колебаеха около 500 милиона долара годишно, докато азербайджанските нараснаха от 1,5 милиарда през 2010 на 3,5 милиарда през 2014 г.
Повечето оръжия на Ереван са старо съветско производство. Колко от тях са готови от днес за утре да влязат в бой, колко стават само за резервни части - това е военна тайна. Такива богатства впрочем са натрупали премного и Азербайджан, и Карабах, затова силите на страните в конфликта може да бъдат сравнени само приблизително.
Азербайджан Карабах Армения
Танкове 350 170 100
Бронирани бойни машини 1000 250 500
Бойни самолети 44 2 15
Ударни хеликоптери 70 [няма] 15
Оръдия с калибър над 100 мм 300 100 200
Лесно е да забележим, че по количество и качество на оръжията превес има Азербайджан. От 10 февруари 2016 г. обаче Армения може да купува от Русия въоръжения за 200 милиона долара - на кредит, предоставен пак от Русия.
Какво си е избрала Армения, още не се знае, но списъкът вероятно ще включва кажи-речи същото, каквото вече притежава Азербайджан. Примерно ТОС "Солнцепьок" и РСЗО "Смерч", каквито още не са изнасяни в Армения.
Нагорнокарабахската република (НКР) междувременно вече обвини азербайджанските сили, че са използвали на 4 април "Солнцепьок" в Карабах.
Дори да сложим настрана бъдещите доставки, в полза на обективно по-слабата Армения играят други неща, спадащи по принцип към "човешкия фактор".
Армения разполага с 45 000 военнослужещи и още към 200 хиляди в резерва. Карабах има близо 22 000 плюс 20 до 30 хиляди резервисти. На всеки хиляда арменци 10 души са действащи военнослужещи. Повече май има само Израел!
До голяма степен заради качеството на личния състав армиите на Армения и на НКР са смятани за най-боеспособните в региона. Формално няма нищо общо между тях, но всъщност разликата е само в нашивките. Според арменската военна доктрина впрочем страната е гарант за сигурността на НКР. Независимо че не я признава на дипломатическо ниво.
Решаването на карабахския проблем с военна сила е нещо проблематично и по друга причина - членството на Армения в Организацията на Договора за колективна сигурност.
Да не забравяме и разположената там 102-ра руска военна база в Гюмри. Тя се намира точно на границата с Турция, което категорично изключва възможността за турско участие в карабахския конфликт на страната на Азербайджан.
Ръката на Москва
И като споменахме Русия - без да е страна в конфликта, държавата снабдява с оръжия и Армения, и Азербайджан. Как да го разбираме?
"Освен че оръжейните доставки (най-малкото за Азербайджан) са си хубав бизнес, Русия иска да има някакви лостове за влияние в региона" - коментира това доста деликатно положение Владимир Евсеев, завеждащ кавказкия отдел в Института за страните от ОНД.
"Всички оръжия предполагат модернизация, сервизно обслужване, доставки на боеприпаси от страната производител - добавя той. - Други начини да влияем например на Азербайджан - да речем, енергийни - просто нямаме."
Самият Азербайджан е играч на същия енергиен пазар. А че доставяме на Армения оръжия, и то на кредит пак от наша страна, правим го, за да поддържаме силовия баланс в Закавказието.
Бъде ли балансът нарушен, твърде вероятно ще видим опит за решаване на карабахския проблем със силови методи. Нещо крайно неизгодно за Русия, тъй като може да я въвлече в конфликта, ако Москва изпълни съюзническите си ангажименти пред Ереван.
(Превод: БТА)