Ако си представяте, че фронтовата линия в Донбас е добре очертана, трябва пак да се замислите. Офицерът от 79-а бригада на Украйна Олександър всеки ден наблюдава бойното поле край фронтовия град Курахово на екраните в контролната зала. Той казва, че руснаците са предимно пред украинските позиции, но понякога предизвикват хаос на километри зад тях. За нещастните двойки войници в разпръснатите позиции на ръба на това, което той нарича "зона на поражение", мисията най-често е в една посока. До 18 руски войници могат да загинат, за да изтласкат двама изтощени и гладни украинци. Но в крайна сметка това ще се случи. "Ние разменяме животи и територия срещу време и ресурси на противника", казва офицерът.

През последните два месеца Русия е насочила по-голямата част от тези ресурси в атака към логистичния център Покровск, северозападно от Курахово. Натискът напредваше с тревожни темпове и дори се ускори, след като Украйна започна операцията си на територията на Русия, която привидно имаше за цел да намали натиска. Украинският ответен удар през последната седмица стабилизира най-западните линии. Но войниците съобщават, че руснаците се прегрупират по по-широк фронт северно и южно от Курахово - очевидно усилие да обкръжат украинските сили там. Центърът на бойните действия се е преместил към градовете Украинск и Галициновка, на около 15 км северно от Курахово, които се виждат отдалеч по шлейфовете тъмен дим.

Юрий, войник от 59-а бригада, базирана край Украинск, казва, че загубите на украинските войски са значителни. Подкрепленията от неопитни пехотинци, изпратени от 71-ва бригада на Украйна, са били унищожени. "За три дни 100 души станаха нула. Някои избягаха, други загинаха." Не всичко е еднопосочно. Украинската контраатака в петък, при която бяха използвани танкове и пехота, отблъсна донякъде руснаците. Те са отстъпили от южните квартали на близкото Селидово. Но ситуацията остава несигурна. Руснаците все още са съсредоточени върху контрола на пътищата, водещи към Покровск. "Сражаваме се с последни сили и хвърлихме в окопите момчетата от снабдяването", казва той.

За войниците, които са по-далеч на юг, вероятността да бъдат обкръжени остава тревожна, макар че засега има само намеци за това. Пътищата, които са били проходими, вече не са. Магазините и кафенетата са затворени. "Трудностите да си купим чаша кафе може и да не изглеждат най-големият ни проблем, но това е индикация, че нещата се влошават", казва командир от 21-ва бригада.

За хората край Курахово, чието предвоенно население от 21 000 души е намаляло до 5000, най-очевидната промяна е в логистиката. Камионите с гориво, автомобилите за снабдяване и щабовете са изтласкани назад, криейки се от затягащата се руска примка.

Снабдяването вече не е бързо: получаването на снаряди или противотанкови ракети Javelin отнема в най-добрия случай половин ден. Евакуацията на ранените е по-сложна. Наблизо има полеви болници за стабилизиране на най-тежко пострадалите. Но тъй като главният път към Покровск е прекъснат, малцина успяват да стигнат навреме до пълноценна болница.

Руската тактика не се е променила съществено след падането на Авдеевка през февруари. Както тогава, така и сега, те разчитат на делтапланери и артилерийско превъзходство, което все още варира от поне 3:1 до 10:1 в някои участъци. Операциите обикновено се водят от групи от двама или трима пехотинци, обикновено пеши, макар че напоследък някои са наблюдавани да използват автомобили "Лада" с демонтирани врати за бързо слизане в стил "Лудия Макс". Групите се промъкват напред при всяка възможност. Андрий, офицер от 79-а бригада, смята, че 80% от руснаците не успяват да оцелеят. Останалите 20% обаче намират начини да се промъкнат зад украинските позиции и понякога изчезват от погледите на украинците. "Те знаят, че няма да контраатакуваме, защото нямаме хора, които да го направят, затова пълзят, където могат".

Напоследък руският натиск става все по-настойчив и по-широк, като обхваща фронт от Покровск до Угледар на юг. Това, според украинските войници, е доказателство, че врагът им се е подсилил с нови резерви. Широкият фронт дава на руснаците повече възможности за атака - казва Майк Темпер, позивни на командир на минохвъргачка в 21-ви батальон на украинската отделна президентска бригада. "Те използват численото си предимство, за да видят пропуски в нашата отбрана и да напредват там, където могат".

Руснаците също така наблягат на предимствата си в областта на безпилотните летателни апарати и радиоелектронната борба. Това е особено видно в тяхната система за търсене и нанасяне на удари, която свързва усъвършенствани разузнавателни дронове с ударни безпилотни самолети, артилерия и авиация. "Физика", командир на танк от 68-и полк, казва, че руската авиация и артилерия могат да реагират почти в реално време, всичко, което се движи и не е защитено, се унищожава. Вследствие на това неговите танкисти сега работят предимно като статични артилерийски части, действащи от закрити позиции и много по-назад.

"Физика", чийто позивни идва от работата му като учител в Херсон в мирно време, казва, че слабостта на Украйна се дължи на просто уравнение: малко жива сила плюс малко боеприпаси. Двете неща, казва той, са свързани по начин, който може да не изглежда непосредствено очевиден. Когато американският Конгрес задържа доставките на оръжия за шест месеца от октомври 2023 г., Украйна трябваше да се справи с проблема с хора. "Когато нямахме снаряди, използвахме повече пехота на фронта, за да спрем пробива, което означаваше да загубим много опитни войници." Неуспехът на мобилизационната програма на Украйна задълбочи проблемите. Олександър от 79-та бригада смята, че през 2024 г. неговата бригада вече е загубила повече войници, отколкото през предходните 18 месеца.

Отблъскването край Покровск - първото от месеци насам в района - даде надежда на украинските военни, че ще успеят да се преборят с обкръжението. Може би руснаците дори са се пренапрегнали. Но повечето остават предпазливи. Ключът към оставането на Украйна в играта е да се погрижи за хората си, казва Майк Темпер, а това означава гъвкав подход към удържането на територията. Според него Украйна не може да спечели, като се състезава в кланетата. Олександър се чуди дали моментът не е отминал или дали Украйна вече не се бие по условията на Русия. "Най-лошото е, че всички ние свикнахме със смъртта. Това е всичко: концепцията за човешкия живот, човешките загуби, човешката кръв. Вече не е трагедия, а просто статистика", казва той.