За да получи България първия транш от 1,37 млрд. евро по Плана за възстановяване и устойчивост, трябваше да бъдат изпълнени 22 условия. 21 от тях бяха реализирани, като последният индикатор беше именно успешното възлагане на проекта за модернизация в МВР, за т. нар. система ТЕТРА (TErrestrial Trunked RAdio). Условието на Брюксел бе обществената поръчка за системата ТЕТРА да приключи до 30 септември. След една провалена процедура, на 19 август служебният кабинет обяви нова обществена поръчка. Тя е на стойност 124 млн. лева и е един от сериозните проекти на МВР в рамките на Плана за възстановяване и устойчивост, който трябва да осигури надеждна и сигурна комуникация в системата на МВР и Министерството на отбраната.

Какво се случва с нея? Ще получи ли България така необходимите първи средства по плана и ще се присъединим ли към Шенген и в какви срокове - Dir.bg разговаря със заместник-министъра на вътрешните работи Моника Димитрова-Бийчър.

- При встъпването в длъжност на служебния кабинет имаше опасения за първото плащане по Плана за възстановяване и устойчивост заради проекта на МВР за Тетра. Какво се случва с него?

Да, имаше такива опасения и още от първия си ден служебният кабинет работи по всички приоритетни теми, които бяха заявени. Една от тях, заявена от министър Иван Демерджиев е именно за проекта Тетра. Това, което заварихме бе, че предишното правителство в последния момент бе прехвърлило проекта за изпълнение на "Информационно обслужване", с което отне възможността на вътрешното ведомство да си свърши работата по правилния начин. А той е връщане на процедурата в МВР, което стана с решение на най-високо ниво, и много усилена работа по отношение на подготовката на документацията и нейното възлагане, но в конкурентна среда и законосъобразно. Всъщност това е и основната заслуга на служебното правителство, че успяхме да възложим поръчката прозрачно и то с конкуренция. А не да има подадена една оферта или без нито една, прекратяваме и така, докато си намерим подходящите изпълнители. Първо бяха променени дискриминационни условия в документацията, които съществуваха. И точно затова при първото обявяване на поръчката през месец юни не се яви нито един кандидат. Но след направената комуникация на най-високо ниво между вицепремиера Атанас Пеканов и вицепремиера Иван Демерджиев с Европейската комисия, този подход, който беше избран бе съобразно изискванията на Брюксел. Така че големият успех на МВР е, че не само се справихме, който си поставихме и съобразно графиците, които изготвихме. А че всъщност вътрешното ведомство в този му ръководен състав отпуши първото плащане по Плана за възстановяване и устойчивост. Бяха подадени три оферти и към датата 30 септември имаме решение за определяне на изпълнител. Този проект беше ключовият, за да може България да си поиска първия транш от средствата, които са предвидени в плана.

Това означава ли, че пречката е преодоляна и вече няма причина да се притесняваме за първото плащане?

Да. Разбира се, изчакваме законосъобразния срок за сключване на договор, но независимо от това ние сме изпълнили критерия за отпускане на първото плащане в размер на 1,37 млрд. евро. Благодарение на настоящото ръководство на Министерството на вътрешните работи съвместно с вицепремиера Пеканов.

Този проект цели да се подобри свързаността в МВР. Как ще помогне всъщност?

Проектът Тетра или голямата Тетра, както я наричаме ние във вътрешното ведомство, защото има и един друг проект, който наричаме малката Тетра, е ключов не само за МВР, а е от национално значение. Това е комуникационна система, която гарантира не само националната ни сигурност, но индиректно и сигурността на целия Европейски съюз. Защото всъщност тя е системата, с която по границите служителите на вътрешното ведомство, но и не само, си комуникират. И в условията на повишен миграционен натиск, безопасността на хората е свързана с тази система. Проектът предвижда точно това - надграждане и подобряване на Тетра, така че да има навременна и адекватна комуникация не само в държавата, но и с европейските структури. Тоест пазейки българската граница ние пазим и целия ЕС.

Има ли други проекти с такова значение в МВР?

Имаме проекти, които са с подобно значение. Те са четири на брой и са включени като проекти по Националния план за възстановяване и устойчивост. Имаме и други - няколко на брой, които пък са свързани с присъединяването на България към Шенгенското пространство. Мога да дам за пример т.нар. малка Тетра, която също касае определени процеси, свързани със сигурността. Имаме и проект, който е за видеонаблюдението и пограничния контрол и не на последно място надграждането на системата и по-добрата комуникация между спешния телефон 112 и системата на Министерството на здравеопазването. Това също е ключов проект с оглед събитията с кризисен характер.

Споменахте Шенген. Присъединяването на България към пространството бе обявено като приоритет на служебния кабинет. Какви стъпки предприемате?

Да започнем с това, че всъщност на България там й е мястото. Ние сме готови технически от 2011 година, но трябва да се вземе политическото решение. Затова и сега ние се подлагаме доброволно пак на оценка и от първия ден министър Демерджиев и целият кабинет работим затова да бъде създадена необходимата организация, която да подготви всички служители за тази предстояща оценка. Тя ще се състои другата седмица и е основополагаща България да бъде приета вече в Шенген. Затова и самият министър направи проверки на място на летище София, в Елхово и Любимец. Изобщо на всички точки, които ще бъдат обект на оценка. Тя ще бъде направена от около 30 много сериозни експерти от почти всички държави-членки на ЕС, с изключение на Нидерландия. Те са подбрани от Европейската комисия по специфичен критерий и наистина ще е много сериозна. Но ние сме готови и затова я изискахме отново. Искаме да покажем, че наистина сме готови да влезем в Шенген още днес. Да, ние сме готови още от 2011 г. , но днес сме готови повече от всякога.

Коя е датата-цел за присъединяването на България?

Сроковете, които сме си заложили са два. От 1 януари 2023 г. да може сухопътна, речна и морска граница да бъдат приети, а от 26 март 2023 г. и въздушното пространство да бъде включено. След тази проверка, която ще се реализира другата седмица, в 10-дневен срок ще бъде изготвен доклад, който Европейската комисия ще представи за разглеждане и одобрение от Съвета на ЕС. Там вече битката ще е сериозна, но този кабинет има политическата воля това да се случи - да бъдем приети. Това ще даде съвсем друга визия на България и ще укрепи границите на ЕС, не само нашите.