Чуйте статията:

Висшето образование в България отново е в ситуация между хронично недофинансиране, напрежение около държавната политика и нарастващи очаквания за качество, научна продукция и връзка с бизнеса.

Още по темата

След протестите на университетите през 2024 г., дебатът за модела на финансиране и ролята на държавата в сектора не е затихнал. В същото време се засилват и по-радикални идеи, включително превръщането на образованието в икономически сектор с потенциал за износ и привличане на чуждестранни студенти.

В този контекст Dir.bg разговаря с проф. Миглена Темелкова, председател на Съвета на ректорите, за състоянието на системата, натиска върху университетите и възможните посоки за реформа.

- Проф. Темелкова, двете години, в които оглавявате Съвета на ректорите, не бяха леки. През месец май 2024 г. висшите училища безпрецедентно затвориха врати в знак на протест срещу отношението на държавата към висшето образование. Месеци по-късно неправителственият сектор изнесе информация, че 18 университета са нарочени от министерството за фалит и на тези университети са предложени договори за допълваща субсидия. През лятото на 2025 г. таксите на студентите платено обучение поставиха рекорд, а в края на 2025 г. видяхме, че държавата предложи в проекта за бюджет, висшето образование да не получи законово регламентираните 0,9% от БВП. Как оцеляват университетите?

- Ретроспекцията на събитията и провокиралите ги проблеми е вярна. Всички посочени от Вас събития са свързани с един глобален проблем - системния финансов недоимък, в който висшето образование от 4-5 години непрекъснато се поставя. За този финансов недоимък виновникът е само един - действащия в момента модел на финансиране, който е архаичен и изчерпан. Този модел регулира пряко не само субсидията на държавните университети, но и таксите им, възнагражденията на академичния състав, инвестициите в инфраструктура. Този модел оказва косвено влияние и върху частните университети по отношение на заплатите на преподавателите им и таксите на студентите им. Получава се така, че една финансова матрица, генерирана през 2016 г. в ерата на лева и при други икономически условия, продължава да регулира национално важни отношения, каквито са тези в образованието, и през 2026 г. в ситуация на евро като национална валута.

- Често се казва, че средствата в образованието трябва да се отпускат срещу качество. Смятате ли обаче, че настоящият модел, базиран на философията "парите следват студента", е съвместим с постигането на високи академични стандарти?

- Съгласно действащия модел за финансиране на държавните университети, най-осезаемите средства от субсидията идват от така наречения среднопретеглен брой студенти, което по същество е философията "парите следват студента". Това няма как да бъде гаранция за качество. Затова и държавата през 2016 г. е решила да балансира този философия на модела за финансиране с Рейтинговата система, която тогава е подпъхната с министерско постановление в рамката за финансиране. И до днес, наред със среднопретегления брой студенти, от които идват основно средствата на държавните университети, Рейтинговата система мери качеството и на база "коефициента за качество" се дава допълнителна субсидия. Това обаче изкривява цената на обучението в различните университети. Получава се така, че за производството на един инженер в ТУ-София например, държавата дава най-много пари, докато инженерът, с диплома от ТУ-Варна, Русенски университет или ТУ-Габрово е по-евтин като себестойност на държавата. Вече 10 години Рейтинговата система е инструмент за финансиране, скрепен на подзаконово ниво. Университетите обаче имат твърде много критики в момента по отношение на този инструмент. На фона на всичко това, е налице един неоспорим факт - при така действащия модел за финансиране във висшето образование, в някои университети възнагражденията изяждат 90% - 94% от бюджетите им. Как тези университети с останалите 10% или 6% да платят сметките си, да поддържат инфраструктурата си и да инвестират в наука и образователни иновации? С тези 10% или 6% може ли да се предоставя качество? Може ли да се предоставят добри условия за учене и живот на студентите? Подходяща среда за работа на преподавателите? Дори в най-богатите университети у нас - медицинските, възнагражденията стопяват средно 70% от бюджетите им. Всичко това аргументира тезата ми, че действащият модел за финансиране на университетите е стар и не отговаря на настоящите реалности и предизвикателства на бъдещето. Той просто трябва да бъде генерално преосмислен и заменен с нов, в който субективизмът е минимизиран!

Миглена Темелкова: Висшето образование в България има потенциал – предизвикателството е как да го развием стратегически
Виж още Миглена Темелкова: Висшето образование в България има потенциал – предизвикателството е как да го развием стратегически

- Споменахте, че моделът на финансиране се регулира чрез подзаконов акт. Означава ли това, че разпределението на значителен публичен ресурс се извършва основно чрез министерски постановления?

- Да, правилно разбирате. Регулацията на Модела за финансиране на висшето образование е в постановление на МС. Публичен ресурс се разпределя с подзаконов нормативен акт. И Рейтинговата система е неизменна част от този модел в момента.

- Протестите от 2024 г. бяха ли провокирани именно от системното неизпълнение на законовите изисквания за финансиране на науката? И как интерпретирате промяната в процедурата за определяне на научноизследователските университети, при която Съветът на ректорите вече не участва пряко в комисията?

- Да, с постановление на МС, прието буквално на финала на живот на предходното правителство, Съветът на ректорите бе лишен за първи път от участие със свой представител в определянето на научноизследователските университети. Това е достатъчно показателно, че в онзи момент държавата не е припознавала Съвета като партньор, а като съперник може би. Този въпрос сякаш е по-редно да бъде зададен към онези, които управляваха МОН преди да встъпи в длъжност сегашния служебен кабинет. През май 2024 г. университетите затвориха врати за един ден и десетки дни протестираха символично, включително и на 24 май манифестираха с протестни лентички, точно заради факта, че държавата не спазва собствените си закони. Тя не изпълни през 2024 г. Закона за държавния бюджет и не ни даде предвидените с него средства. Това ни принуди да затворим университетите в знак на протест не за заплати, а за спазването на закона от всички! Паралелно с това, държавата десетки години вече не спазва и разпоредбата на Закона за висшето образование, съгласно която на всеки университет 10% от размера на субсидията следва да е за наука. Държавата системно не изпълнява и заложения размер на бюджета на висшето образование да е 0,9% от БВП. На фона на този системен финансов недоимък, държавата в лицето и на министерството, и на Националната агенция по оценяване и акредитация, и на Рейтинговата система, непрекъснато ни принуждава да публикуваме повече в научни издания, да вдигаме цитируемостта си. И ние го правим, въпреки липсата на пари. Но смятате ли, че това може да продължи до безкрайност?

- Има сериозни критики за бюрократични забавяния в работата на Агенцията по акредитация. Доколко тромавите процедури пречат на конкурентоспособността на висшите училища и виждате ли в тези процеси индиректен натиск за административно обединяване на университети?

- Националната агенция по оценяване и акредитация има тромава методика, няма софтуерна система, каквато отдавна следваше да има, изисква куп бумащина от университетите, която може да си набави от органи като НАЦИД, МОН, Националната статистика, Скопус, Web of Sience. Посочените обстоятелства водят до изключително дълъг и бюрократизиран процес на оценяване и акредитиране. Това прави университетите неконкурентни, защото те не могат бързо да реагират на изменените условия на трудовия пазар. Бизнесът и работодателските организации непрекъснато обвиняват университетите, че не дават качествени кадри на трудовия пазар, но за това не са виновни висшите училища. Виновна е Агенцията, която бави или дори спира акредитирането на нови направления и специалности, и Министерският съвет, на чието подчинение е Акредитационната агенция. Същевременно не са редки случаите, в които университети уличават Агенцията в прилагане на двойни стандарти и са налице вече редица съдебни дела в тази посока. Нещо много по-страшно обаче според мен се случва в последните години. След като Агенцията беше порицана от политици, че дава на всички университети високи оценки, тя започна да намалява оценките на университетите, които оценява. Това обаче има друга последица. Все повече университети на база това намаляване на оценката, губят опция да изнасят висше образование и да печелят от това, поради заложена бариера за оценка минимум 9 в Закона за висшето образование. На фона на субсидията, която стига едвам за заплати, всеки може да си направи извода какво следва.

Проф. д-р Миглена Темелкова: Нашето висше образование тепърва доказва, че е конкурентоспособно
Виж още Проф. д-р Миглена Темелкова: Нашето висше образование тепърва доказва, че е конкурентоспособно

- Смятате ли, че финансовата ситуация може да доведе до реални фалити в сектора?

- Ето, и Вие си направихте добре сметката. Държавата ни задължава да вдигнем разходите си по отношение нарастването на работните заплати, но същевременно не ни дава достатъчно средства за да покрием това нарастване. Паралелно с това намалява оценките от акредитациите и ни лишава от опцията да печелим, като не облекчава визовия режим за студенти от трети държави и не ни позволява, чрез бюрократични спънки, да излезем на външни пазари като износители на висше образование.

- Реално ли е българското висше образование да бъде печеливш сектор на глобално ниво?

- А защо да не може? Защо държавата ни да не превърне висшето ни образование в бизнес на глобално ниво? Защо да не печелим от чуждестранни студенти?

- През какви конкретни реформи образованието може да увеличи приходите си спрямо разходите?

- Вие очертахте основните проблеми във висшето образование - акредитации, системен недостиг на финанси, философията "парите следват студента". Нека ви дам решението как приходите могат да станат повече от разходите в университетите ни. Турция го прави много успешно. Тя привлича годишно около 100 хиляди студента от чужбина. България може да печели от висшето си образование, ако облекчи визовата си политика - т.е. създаде условия за внос на студенти от трети държави, и премахне бюрократизма по отношение износа на българско висше образование - т.е. създаде политики за откриване на филиали в чужбина и сключване на договори за франчайз с чуждестранни университети. В момента нашите потенциални студенти отиват в Малта и Кипър, които имат адекватна визова политика. За сравнение един кандидат студент за български университет трябва да премине куп административно - бюрократични процедури като интервюта в консулски служби, проверки, заключения от миграционни власти и т.н. в продължение не по-малко от 2 години. Като на края на този период, този кандидат студент може и да не получи виза. В държави, които знаят как се печели от висше образование, този период е 3-4 пъти по-кратък. Е, коя държава ще предпочете, според Вас, този кандидат студент? Ясно е, че в момента процедурата е така направена, че българските университети да не могат ефективно да привличат студенти от трети държави. Същевременно не сме създали и условия българските университети да изнасят висше образование. Слагаме похлупак на университетите с процедура, която изисква задължително одобрение от МС, допълнително изискваме определена оценка от акредитация, а Агенцията по оценяване и акредитация пък тенденциозно създава методика, водеща до намаляване на оценките, която ако ме питате българския съд трябва да отмени. С две думи: задушаваме университетите.

- За да фалират и се обединяват?

- Вие го казахте. На мен не ми се иска да мисля, че част от политическата класа е толкова злонамерена към родното висше образование.

- Смятате ли, че висшите училища имат потенциала да генерират национален доход и дори да постигнат финансова самостоятелност?

- Да. Университетите могат да генерират национален доход и дори да се самоиздържат, ако политиките за внос на студенти и износ на висше образование се превърнат в приоритетни, а от там и в реални. В хипотезата внос на студенти, ще печелят не само университетите от такси, но и цялата икономическа система и трудовия пазар. Привнесените студенти ще наемат жилища, ще пазаруват, ще пътуват, ще ползват различни услуги, ще работят почасово и ще дадат тласък на регионалното развитие в градовете - университетски центрове и на трудовия пазар. Това е икономическа активност, от която ние се лишаваме. И тук се надявам работодателските организации и Сдружението на общините в България да ни подкрепи за прокарването на тази политика. Откриването на филиали и сключването на договори за франчайз дават възможност за влизане на приходи от български образователни услуги, предоставяни в чужбина, но най-вече водят до спечелване на нови приятели на България в лицето на преминалите през тях студенти. Тези хора често заемат впоследствие високи и възлови позиции в родните си държави, а това е само от полза в определени ситуации на националните интереси на нашата страна. Тези две паралелни политики дават възможност университетите, ако променим действащия модел за финансиране, поне частично да посрещат финансовите си потребности и част от публичния ресурс да бъде пренасочен към други сектори. Нима нямаме нужда от детска болница или нови детски градини? Ако превърнем университетите в центрове за печалба, за 2-3 години бихме имали най-сетне детска болница, защото висшето ни образование няма да има нужда от публичния ресурс, който сега усвоява.

- Тези две посоки - привличането на чужди студенти и износът на образователни услуги - ли ще бъдат водещите приоритети в дейността на Съвета на ректорите?

- И промяна на модела на финансиране. Съветът на ректорите следва да има три приоритета с ефект върху системата. Облекчаване на режима за внос на студенти от трети държави, създаване на предпоставки за износ на българско висше образование и нов модел за финансиране. Така и държавните, и частните университети ще имат нови хоризонти за развитие и позициониране.

- Към кои международни региони трябва да се насочи стратегията за привличане на студенти?

- Не можем да разчитаме на студенти от Европа. Във всяко отношение центърът вече е изместен и ще продължи да се измества на Изток. Трябва да се ориентираме към държави като Китай, Виетнам, Индия, Тунис, Мароко, Алжир, Египет, Южна Африка, републиките на бившата СССР. Освен това нека не забравяме, че благодарение на факта, че множество чуждестранни студенти са учили в социалистическа България, все още имаме проводници на интересите си в редица държави. Време е да възобновим тази политика, защото няма по-добри посланици на България от чужденците, работещи в Родината си, благодарение на българската си диплома, независимо дали са учили в България, или в български филиал в чужбина. България се лишава от стратегическо предимство във външната си политика в лицето на тези хора!

- По отношение на вътрешния баланс в Съвета на ректорите - как бихте отговорили на критиките относно представителството и тежестта на различните видове висши училища при вземането на решения?

- Ще Ви дам текста на закона, който гласи, че Съветът на ректорите е изразител на общите интереси на висшите училища пред държавните органи. Няма как Съветът да изразява пред държавните органи каквито и да е общи интереси, ако това не е общата воля на всички университети, членуващи в Съвета на ректорите. Законът не дели университетите на държавни и частни. Той не ги дели и на малки и големи, когато говорим за Съвета на ректорите. Аз бях избрана с платформа, в която заявих, че през мандата си няма да деля университетите на широкопрофилни и специализирани, на столични и извънстолични, на военни и граждански, на академии, висши училища и университети, на малки и големи, на държавни и частни. Никой не е в състояние да ме накара да наруша закона и дадената дума пред колегите ми. Затова на опонентите, които лансират темата "държавни срещу частни", бих отговорила с усмивка и препоръка да прочетат закона.

- Ако се приложи логика на изключване според начина на финансиране, това не би ли поставило под въпрос и участието на специализираните училища?

- Законът не разрешава въвеждането на разделителни линии между българските висши училища, когато регламентира статута на Съвета на ректорите. Рейтинговата система и Националната агенция по оценяване и акредитация също не делят критериите си според видовете висши училища, а е редно да го правят. Още повече, че това е записано и в Стратегията за развитие на висшето ни образование, но до ден днешен не са го направили. Не разбирам защо се иска Съветът на ректорите да въвежда подобни червени линии между различните висши училища и то в противовес на разпореденото от закона?

- Някои университети създадоха в присъствието на представители на синдикати, АИКБ и МОН, Асоциация на държавните университети, защото има Асоциацията на частните университети, Асоциация на медицинските университети. Това не е ли опит за паралелен Съвет на ректорите?

- В медиите, а и на срещи в Парламента, по повод въпроси от депутати, председателят на Асоциацията на държавните университети посочи като мотиви за създаването на въпросното НПО именно Асоциациите на частните университети и на медицинските университети. Асоциацията на частните университети не съществува от години ефективно, а тази на медицинските, няма амбициите да определя политики, касаещи всички висши училища. Що се отнася до въпроса Ви дали е или не е дублаж на Съвета на ректорите, аз бих се придържала към текста на закона, където нито една от споменатите асоциации не е регламентирана. Законът дава статут единствено и само на Съвета на ректорите.

- Присъствието на представители на изпълнителната власт при учредяването на подобни структури създава ли риск от политическо влияние върху университетската автономия?

- Не бих могла да отговоря на въпроса има ли политически мотив учредяването на Асоциацията на държавните университети, защото не съм присъствала на това учредяване през октомври миналата година. Надявам се, предположенията Ви да са грешни! Мога обаче категорично да твърдя, че ако се разреши на университетите да генерират приход от образователните си продукти като се облекчи вноса на студенти и износа на българско висше образование, университетите ще бъдат все повече автономни и неподвластни на политическите влияния и конюнктура.

- Смятате ли, че настоящият модел на финансиране поставя ректорите в позиция на индиректна зависимост от държавната власт?

- Независим ли е ректор, на който покрива на аулата тече, но има в бюджета си, даден му от държавата, само 15 хиляди евро за капиталови разходи? Няма ли той за притича при министъра за да се моли за пари, за да не падат парчета от тавана на главите на студентите и за да няма злополуки в резултат на това? А министърът не е ли част от някоя партия, по презумпция? Това според вас политическа автономност ли е на висшите училища?

- В публичното пространство името Ви се споменава в контекста на бъдещи управленски конфигурации. Имате ли предложения или амбиции за пост в изпълнителната власт?

- В момента България има свой просветен министър и той е изключително адекватен и познаващ системата. А на въпросът Ви, отговарям директно - нямам уговорки с нито един политически субект и не съм влизала в договорки. Въпросът Ви касае бъдещи несигурни събития и в него има доста условности.

- При нов мандат като председател на Съвета на ректорите, можете ли да изкарате пълен мандат?

- Мога да бъда в мандат 4 месеца по-малко от предвидения 2-годишен срок, но мога в това време да преведа Съвета на ректорите плавно и устойчиво към следващото, надявам се стабилно управление на държавата, за да формираме заедно с всички университети основните приоритети, които следва да изискваме от следващия редовен министър като политики за развитие на висшето образование. Съветът на ректорите трябва да постави като стратегически приоритет превръщането на образованието в национална кауза. И считам, че мога да отстоявам, защитавам и аргументирам този общ интерес.

- Какво конкретно стои зад концепцията за образованието като "национална кауза"?

- След като постигнахме всички свои национални цели - НАТО, ЕС, Шенген, Еврозона, като че ли изпаднахме в безтегловност и сме неориентирани. Превърнахме се в нация без цел! Време е за нов публичен консенсус, нов обществен договор, в който да заложим образованието като кауза, подкрепена от единството на нацията ни.

ИЗБРАНО
Филип Киркоров: Благодарение на мен България спечели "Евровизия" Лайф
Филип Киркоров: Благодарение на мен България спечели "Евровизия"
24887
Сензация: Рускиня обърна по невъзможен начин фучащата от гняв Сабаленка и я унижи в Париж Корнер
Сензация: Рускиня обърна по невъзможен начин фучащата от гняв Сабаленка и я унижи в Париж
18759
Министерството на отбраната на Русия иска близо 50 млн. евро от "Райнметал" Бизнес
Министерството на отбраната на Русия иска близо 50 млн. евро от "Райнметал"
21536
Обикновените хора победиха: Вирджиния спря мегапроект за центрове за данни с мощност 900 MW IT
Обикновените хора победиха: Вирджиния спря мегапроект за центрове за данни с мощност 900 MW
21217
В мъничко крехко тяло, фина и красива, а с огромен актьорски талант. Що е то? Impressio
В мъничко крехко тяло, фина и красива, а с огромен актьорски талант. Що е то?
7848
Обявиха извънредно положение на остров Карпатос заради недостиг на питейна вода Trip
Обявиха извънредно положение на остров Карпатос заради недостиг на питейна вода
3233
Какви са спецификите при приготвянето на сос Холандез Вкусотии
Какви са спецификите при приготвянето на сос Холандез
5001
Скритата карма, с която всеки зодиакален знак ще се сблъска чак до началото на 2027 г. Zodiac
Скритата карма, с която всеки зодиакален знак ще се сблъска чак до началото на 2027 г.
913
Опасно време в 13 области, очакват се порои, гръмотевици и градушки Времето
Опасно време в 13 области, очакват се порои, гръмотевици и градушки
7106