По-рано е бил главен редактор на сайта на "Дойче веле", превръщайки го в мултимедийна онлайн платформа, достъпна на над 30 езика.

Гуидо Баумхауер е член на Глобалния съвет за бъдещето на журналистиката към Световния икономически форум. От 90-те години насам е бил многократно лектор на различни конференции, семинари и колежи за развитието на медиите. В София той взе участие в проведения на 19 и 20 април Webit.Festival.

- Г-н Баумхауер, какво ви мотивира да приемете поканата на организаторите на фестивала?

- Да говоря на Webit е прекрасен начин да получа незабавна обратна връзка за идеите и проектите, по които ние работим. Това е и възможност да говоря как се развива медийният пейзаж и какво в момента провокира основните промени в бизнеса.

- В кои аспекти на медийния бизнес новите технологии предизвикват най-големи промени?

- Основна тенденция е, че разнообразието от съдържание продължава да расте. Това в ширина и дълбочина - включително всичко от уебвидео и блогове до новинарски предавания и филми - гарантира, че дори специфичните нишови аудитории ще намерят това, което търсят.

Що се отнася до новините, значителна промяна през последните 5-10 години е включването на UGC (User-generated content - съдържание, генерирано от потребителите - бел. ред.), по-специално аудио и видео, заснето от хора на улицата по време на големи събития. Заедно с помощта на платформи като Periscope и "Фейсбук" предаването на видео на живо е във възход.

Смартфоните са навсякъде. И когато хората, които притежават смартфон, са свидетели на голямо събитие, те могат да го споделят с приятелите си и с нас. "Дойче веле" играе ролята на доверен водач, осигуряващ проверка, анализ и бекграунд. Вижте Арабската пролет и Революцията на чадърите в Хонконг. Тези две истории не биха имали това влияние без кадрите на протестиращите.

- От години се говори за "смъртта" на печатните медии, но все още много хора купуват хартиени издания. Ще се стигне ли в крайна сметка до изчезване на хартиения вестник?

- Същото се говори и за линейната телевизия поне от десетилетие. Но хората по света продължават да я гледат. Същото се е говорило за радиото през 50-те, но въпреки популярността на подкастите то все още е живо.

Това е просто още един пример как формулата "Един размер пасва за всичко" вече не пасва. Днешният медиен пейзаж прави възможно за всеки потребител да консумира съдържание - независимо дали ще са новини, или развлекателни програми - когато поиска, където поиска и както поиска. За някои това е четенето на вестник в парка, за други - гледането на влогъри на таблета по пътя за вкъщи.

- Наскоро "Фейсбук" представи новата си опция Instant Articles, която позволява четенето на новини директно от нюзфийда. До какви резултати може да доведе това според вас? Може ли да се стигне до обезличаване на медиите?

- Настрана от Instant Articles, броят на хората и организациите, които създават съдържание, продължава да расте. Тепърва ще се доказва дали Instant Articles ще елиминира конкуренцията. За утвърдените медии това е и предизвикателство, и шанс. Но нека не забравяме, има много други начини да персонализираш медийното си изживяване, които нямат нищо общо с "Фейсбук".

- Има ли опасност социалните медии да "изядат" традиционните медии?

- Накратко - не. Винаги ще има вродена нужда от надеждни и безпристрастни източници на новини и медийно съдържание като "Дойче веле". Ние приемаме за свой дълг да бъдем дом за надеждните новини, на които можеш да се довериш. Искаме да гарантираме на читателите и потребителите си, че ще получат балансиран поглед върху събитията и основните световни проблеми.

- В света на социалните медии, където всеки може да публикува и се срещат множество различни и дори противоречащи си версии на една и съща ситуация, можем ли да говорим за истина?

- Както се казва в старата поговорка, "Истината е в очите на гледащия". Аз мисля, че най-добрият начин да си изградиш информирано мнение е да вземеш различни перспективи под внимание - блогъри, социални медии, традиционни медии или нещо друго. И ние знаем, че целевата ни аудитория мисли по същия начин. Също така работата на журналиста е да допринесе за осигуряване на дълбочина по проблемите, а това отива далеч отвъд кратките видеа или заглавия в "Туитър".

"Дойче веле" се е утвърдила като надежден и безпристрастен източник на информация. Хората могат да ни се доверяват, когато стане въпрос за новините от деня. Също така обаче ние вярваме, че има място за още и различни гласове в медийния пейзаж.

- В "Дойче веле" има редица материали, посветени на темата с хибридната война, онлайн троловете и пропагандата. Кои са основните теми, които се атакуват с пропагандни статии?

- Съществуват множество примери за зависими медии по света, но развитието на подчинена медийна среда в Русия изпъква. Новините на "Дойче веле" и по-специално редакционните анализи заемат ясна позиция да показват наяве примерите за пропаганда в руския медиен пейзаж, като същевременно отразяват обективно събитията от региона.

"Дойче веле" насърчава останалите независими медии в Русия, като също така продуцира новинарски програми на руски език. Най-добрият отговор срещу пропагандата е правенето и разпространяването на солидна и обективна журналистика всеки ден.

- Как можем да разпознаваме пропагандата в медиите?

- В днешно време пропагандата и дезинформацията имат по-фин подход. Всяка форма на медийни текстове, които дискредитират критиките срещу властта и демонизират опозицията, трябва да бъде разглеждани като пропаганда. Както и случаите, когато конкретна част от новината е пренебрегната и е заменена с благоприятно отразяване. Може да бъде и не толкова явно - медиен текст, опакован като новина, но при по-внимателен поглед се вижда, че защитава една от страните или носи "официалната" позиция на властта

- "Дойче веле" е единствената голяма международна медия, която все още има българска редакция. Как бихте коментирал ситуацията с медиите в България?

- Подобно на много други страни, финансирането на медиите в България идва до голяма степен от големи компании, близки до правителството, или директно от държавни организации и институции. Това прави редакциите уязвими на политическо влияние от тези, които контролират рекламните бюджети.

Към момента изглежда, че на българите се дава медийно разнообразие, но само ако са готови да вложат време да разгледат различни медии, за да си създадат пълна картина.

(С известни съкращения)