от първия генерален секретар на организацията, бивш норвежки министър на име Тригве Ли.

Те съдържат призиви, да му бъде позволено да изостави поста си. До ден-днешен неговите мотиви са неясни. Дали той отчаяно е желаел да се отърве от бремето на висшата служба? Или е вярвал, че е необходим и е подтиквал страните членки да го молят да остане?

Всъщност той доста скоро постига онова, което изрично е желал. Неговият втори мандат свършва преждевременно, през 1952 г. При това страната, която разпалено е поддържала първоначалната му кандидатура – Съветският съюз, помага да се предизвика неговата оставка. (Когато работех в Обединените нации, колеги ме увериха, че напускането на г-н Ли не е било свързано с опасенията от скандал, ако се разчуе, че той – с псевдонима Родни Уитърспуун, е съпровождал любовницата си в Женева...)


„Най-невъзможната работа“


В последния ден на тази година сегашният, осми поред генерален секретар Бан Ки Мун, ще се оттегли от поста, който г-н Ли е наричал „най-невъзможната работа на света“. Преди няколко седмици търсенето на негов приемник започна с нов подход: със съвместно писмо от председателя на Общото събрание Могенс Люкетофт и тогавашни председателя на Съвета за сигурност – посланичката на САЩ Саманта Пауър, поискаха страните членки да посочат кандидати.

При това положение страните членки всъщност ще задават въпроси на претендентите – за разлика от традиционната процедура, която е толкова замъглена и неясна, че в сравнение с нея изборът на папа е прозрачен.

Сега процедурата трябва да завърши навреме за сесията на Общото събрания през септември. Онези, които настояват за по-прозрачен подбор, се надяват, че Съветът за сигурност ще предложи повече кандидати, от които събрание да избира.

Мери Робинсън, която беше президент на Ирландия, е една от „Старите“, групата глобални лидери, основана от Нелсън Мандела, която се застъпва за реформа в ООН.

„В днешния свят – каза тя неотдавна – е морално непростимо да се допусне процесът на подбор на генерален секретар да остане такъв, какъвто е.“

Когато г-н Бан стана генерален секретар преди девет години, в неговия дневен ред най-големият конфликтен проблем бяха сраженията в Дарфур. Но с годините конфликтите се множаха, достигайки кулминация в може би най-сериозния и най-неразрешимия от всички: бушуващата сирийска гражданска война, която скоро ще влезе в шестата си година. Въпреки големите усилия на г-н Бан, международната общност не съумя да намери как  да спре пожара в Сирия, който е явна заплаха за цялостния мир и сигурност.

Често укоряват ООН за този провал; всъщност отговорността тежи върху петте страни-постоянни членове на Съвета за сигурност и върху рушителите на мира в самия регион. Петте сега имат възможността да помогнат да се избере лидер, способен да помогне ООН да възвърне своята полезност си. Кой би могъл да е водещият кандидат?


Коментирани имена


Португалия предложи своя бивш министър-председател Антонио Гутерес, който два мандата беше шеф на Върховния комисариат на ООН по бежанците. Миналата година нашумя неговото предупреждение че хуманитарните агенции са на ръба на възможностите си поради мащаба на световната бежанска криза.

Има и натиск от източноевропейската група страни, които  биха искали да заемат реда си - според неофициалната ротационна система. А нарастващият импулс ООН за първи път да утвърди жена за генерален секретар  обяснява защо Източна Европа предлага силна редица жени, включително българките Ирина Бокова, шеф на ЮНЕСКО, и Кристалина Георгиева, еврокомисар. Сред другите евентуални претендентки са Хелън Кларк, бивш министър-председател на Нова Зеландия, и новия външен министър на Аржентина - Сусана Малкора.

Но някои от познаващите ООН отвътре споменават жена, която е далеч по-утвърдена на световната сцена: германския канцлер Ангела Меркел. Миналата година в германските медии се явиха спекулации за нейната възможна кандидатура, нищо че те затихнаха, а самата тя е изправена пред трудности заради огромния приток на бежанци в страната й.

Във връзка с изборите които предстоят в Германия догодина, сп. „Шпигел“ цитира колеги на  г-жа Меркел, според които тя не желае четвърти мандат. А тъй като миграционната криза в Европа подбужда съпротива към продължаващата й политика на отворени врати, се говори и за нейно елегантно оттегляне от поста канцлер.


Още една източноевропейка


Никой кандидат не би могъл да възстанови с магия престижа на ООН. Има обаче завладяващи доводи в полза на кандидатурата на Меркел. Тя е жена и – като човек, израсъл в бившата Германска демократична република, е източноевропейка.

Нещо повече, тя интуитивно разбира президента на Русия Владимир Путин, който е бил на работа в Дрезден като офицер от КГБ по времето, когато падна Берлинската стена. Анексирането на Крим от Русия подложи на тежко изпитание търпението на г-жа Меркел, но тя продължава редовно да разговаря по телефона с г-н Путин. Тя би могла да покаже уникална способност да послредничи между Русия и Америка.

Забележителният начин, по който Германия - под  ръководство на канцлера – реагира на бежанската криза в Европа, подчертава плюсовете на г-жа Меркел в хуманитарно отношение. Нейната готовност да приеме стотици хиляди отчаяни хора контрастира със свидливия отговор на британския премиер Дейвид Камерън, както и с ксенофобията на някои източноевропейски лидери.

В същото време канцлерът се справи с екзистенциална заплаха за еврозоната, когато миналата година икономиката на Гърция за пореден път се оказа в свободнто падане. Г-жа Меркел умело намираше път между разгневеното гръцко обществено мнение и онези в нейната администрация – включително финансовия министър Волфганг Шойбле - които бяха готови за покажат на Гърция вратата.

Приемникът на Бан Ки Му ще бъде изправен пред  плашещо трудна задача. Извънредно трудно е да се плава в този нов, многополюсен свят, в който конфликтите пресичат всички национални предели. Но ако някой би могъл да посрещне предизвикателство, това вероятно е канцлерът на Германия.


Превод и редакция: Николай Големанов


Текстът е публикуван тук