Кризите се множат, но страховете от трета световна война са неоснователни

Но никоя сила не е сляпа или безразсъдна, дори Москва, така че шансовете за постигане на равновесие са поне толкова големи, колкото и опасността от ескалация, пише „Нойе Цюрхер Цайтунг“

Снимка: iStock by Getty Images

Кризите се множат, но страховете от трета световна война са неоснователни

21:54 | 16 март 2024 | Редактор : Денис Коробко 68 11934 Снимка: iStock by Getty Images

Когато настъпят смутни времена, на мода идват пророците. Така е било през Средновековието, същото е и днес, променя се само съдържанието на предсказанията, пише "Нойе Цюрхер Цайтунг". Тогава са говорили за пришествието на Антихриста, а днес уж вървим към Трета световна война. Тези пророчества имат една обща слабост - краят на света настъпва по-рядко, отколкото предсказва гръмкият хор от пророци.

Русия - Украйна

Геополитическият небосклон сега е по-мрачен, отколкото когато и да било от много време насам. Войниците на Путин се възползват от инерцията, която се създаде след превземането на Авдеевка. Те завзеха инициативата, а украинската армия премина в отбрана.

Близкият изток пламти на много места едновременно. Израел трябва да превземе южната част на ивицата Газа или войната ще остане незавършена. Военната логика е убедителна въпреки хуманитарната катастрофа и американския натиск.

Иранските помощници подклаждат огъня на много фронтове. "Хизбула" атакува Северен Израел от Ливан. Йеменските хути се опитват да блокират пътя през Червено море и по този начин един от най-важните търговски маршрути. Нападенията на иракски милиции срещу американски бази повишават риска от пряка конфронтация между Вашингтон и Техеран.

На фона на тези лоши новини Тайван беше донякъде забравен. Всъщност това е идеалният момент за Китай да затегне винта на ескалацията. Разликата в силата на китайските и тайванските въоръжени сили нараства с всеки изминал ден.

Три театъра на военни действия, три заплахи. Опасенията са очевидни - огнищата на пожар не могат да бъдат изолирани. Пожарите могат да се разпространят по невнимание или умишлено. В крайна сметка цялото земно кълбо ще бъде обхванато от пламъци.

Толкова за сценария, за който има и исторически шаблон. В навечерието на Първата световна война никоя от големите сили не желае континентален конфликт, но въпреки това се впускат в него с фатална смесица от слепота и демонстрация на смелост.

Песимистичните прогнози разглеждат само една част от уравнението, а именно тази за ескалация. В същото време те подценяват възпиращите фактори, които предотвратяват експлозията. Историята не е влакче в увеселителен парк, в което всичко се устремява към катастрофа. Политиката може да противодейства на това. Фатализмът се поражда от чувството, че сме затрупани от множеството конфликти, но разумът може да насочи чувствата в правилната посока.

Путин има геополитическа цел, към която се стреми от войната в Грузия през 2008 г. насам. Той не иска да възроди Съветския съюз, а само неговата зона на влияние. Украйна е ключът към това. Ако Путин успее да установи марионетно правителство в Киев, той ще бъде една стъпка по-близо до мечтата си. От друга страна, конфронтацията с НАТО крие огромни рискове.

Новият цар подцени силата на противника, когато навлезе в Украйна. Но той не е комарджия. Неговият генерален план да създаде съветска зона на влияние 2.0 - Грузия, Армения и Азербайджан - и по този начин да доминира в Каспийско море, има по-прости политически цели.

Западноевропейците може да пренебрегват този регион, но за Москва той е от централно значение. Хегемонията в зоната между Черно и Каспийско море укрепва позицията на Русия спрямо Турция. В същото време влиянието на Кремъл отново ще нарасне в Централна Азия, където Китай набира сила.

НАТО не може да очаква амбициите на Путин да бъдат насочени на изток. Той вече изненада Запада през 2014 г. и 2022 г. и алиансът няма друг избор, освен да се подготви за продължителна конфронтация и да се въоръжи. Но колкото повече НАТО укрепва възпиращите си сили, толкова по-висока ще бъде цената за Путин.

Москва все още има предимство, защото може да набира войници по-лесно. Производството на оръжия също ще нарасне, но след това ще бъде в застой. Западната отбранителна индустрия, напротив, набира скорост. Тя ще спечели битката за материали.

Путин мечтае, че Тръмп ще прекъсне помощта. Той може да греши. Въпреки всички вяли приказки, президентът Тръмп не може да бъде заинтересован от руска победа. Тя ще го накара да изглежда слаб. "Кой загуби Европа?" Този дебат би бил лош PR, а няма нищо, което Тръмп да мрази повече.

Конфликтът в Газа остава локален, защото една голяма война не е от полза за никого, дори за Иран. Неговата стратегия има три цели: да предотврати кървава война като тази в Ирак на своя територия, да постигне регионална хегемония и да избегне пряка конфронтация със САЩ. Иран разполага с помощни войски, които да свършат мръсната работа, и те се бият и умират - всичко това на ниска политическа цена. Така Техеран постигна регионално господство, без сам да води война.

В същото време възпиращият ефект на ядрената програма работи. Нито едно американско правителство не е намерило противоотрова: нито Обама с ядреното споразумение, нито Тръмп с неговото отменяне. Защо Техеран би искал да застраши това? Дори негодниците могат да бъдат разумни.

Остава един трети театър. Някои пенсионирани американски генерали знаят със сигурност, че до 2027 г. Пекин ще нахлуе в Тайван. Но защо? Китай иска хегемония в западната част на Тихия океан. С други думи, той иска да изтласка Америка от своята зона на влияние. Това изисква издръжливост, а не смела военна авантюра. Ако стратегията проработи, Пекин ще владее Тайван както чрез формално управление, така и чрез ограничения.

САЩ не са готови да се примирят с това, а Япония и Австралия също се въоръжават. Потенциалът за ескалация е реален, както и заплахата от ядрена конфронтация. Заплахата от ядрен Армагедон драматично отличава нашето време от 1914 г. Но никоя сила не е сляпа или безразсъдна, дори Москва, така че шансовете за постигане на равновесие са поне толкова големи, колкото и опасността от ескалация.

Конкуриращите се концепции за ред неизбежно водят до напрежение, но все пак може да се намери общ език. Студената война никога не се превърна в гореща война, защото всички страни бяха заинтересовани от стабилност и предвидимост. Това обаче се дължи на предварителни условия - Западът не трябва да тръгва на кръстоносен поход в защита на универсалните ценности, възпявайки моралното си превъзходство. Китай не трябва да прекалява с провокациите си.

Ако успеем да овладеем централния конфликт между САЩ и Китай, плашещият образ на Путин ще се свие до нормални размери. Студената война е заплаха, защото светът винаги е бил на ръба на катастрофата, но тя е и модел за успешно управление на конфликти.

ИЗБРАНО