Край на ерата "Хаменей": Аятолахът, който управляваше Иран повече 35 години (снимки)
В сянката на революцията, но в абсолютния център на властта - така изглеждаше политическата траектория на Али Хосейни Хаменей
Чуйте статията:
Върховният лидер на Иран аятолах Али Хаменей бе убит след мащабни израелски и американски въздушни удари срещу Техеран и други градове в страната. С това се сложи край на ерата на един от най-влиятелните лидери на Близкия изток през последните десетилетия, чиято роля в регионалната политика и конфликти бе ключова.
В сянката на революцията, но в абсолютния център на властта - така изглеждаше политическата траектория на Хаменей. Повече от три десетилетия той бе човекът, който имаше последната дума по всички стратегически въпроси в Ислямската република - от ядрената програма и външната политика до армията, службите и съдебната система.
Али Хосейни Хаменей е роден на 19 април 1939 г. в свещения шиитски град Мешхед в религиозно семейство. Баща му е духовник, а още от ранна възраст бъдещият върховен лидер поема по пътя на богословието. Обучава се в религиозните школи на Мешхед, а по-късно продължава в семинарията в Кум - духовното сърце на шиитския ислям. Там попада под влиянието на идеите на аятолах Рухолах Хомейни, който се превръща в лидер на съпротивата срещу шаха Мохамад Реза Пахлави.
През 60-те и 70-те години Хаменей бе сред активните противници на монархията. Арестуван е неколкократно от тайната полиция САВАК, подлаган е на разпити и изтезания. Участието му в революционното движение го изстрелва сред приближените на Хомейни след победата на Ислямската революция през 1979 г.
В първите години на новата република Али Хаменей заема различни висши постове, а през 1981 г. става президент на Иран. Същата година оцелява при атентат, при който губи подвижността на дясната си ръка. Ключовият обрат идва на 4 юни 1989 г. След смъртта на аятолах Хомейни, Съветът на експертите избира именно Хаменей за върховен лидер на Ислямската република. Решението изненадва част от духовния елит, тъй като по това време Хаменей не притежава най-високия религиозен ранг. Последвалите конституционни промени обаче укрепват позицията му и превръщат институцията на върховния лидер в още по-мощен център на власт.
От този момент насетне Али Хаменей е върховен главнокомандващ на въоръжените сили, контролира Революционната гвардия, назначава ръководителя на съдебната власт и влияе пряко върху процеса по одобряване на кандидатите за президент. Стратегическите решения в областта на отбраната, външната политика и сигурността минават през неговото одобрение.
Управлението му съвпада с едни от най-напрегнатите моменти в съвременната история на Иран. Под негов надзор страната развива и разширява ядрената си програма, което води до тежки международни санкции. През 2015 г. Техеран подписва историческото ядрено споразумение със световните сили, но след оттеглянето на САЩ през 2018 г. Иран постепенно се отдръпва от част от поетите ангажименти. Твърдата линия към Вашингтон остава константа в реториката му, а отношението към Израел е открито враждебно - продължение на идеологическата рамка, заложена още от Хомейни.
В регионален план Иран затвърждава позициите си като ключов фактор в Близкия изток. Подкрепата за сирийския президент Башар Асад по време на гражданската война в Сирия засилва влиянието на Техеран, но и изостря конфронтацията със сунитските държави и Запада. Паралелно с това страната задълбочава стратегическите си връзки с Русия и Китай, особено в условията на засилена международна изолация.
Вътрешнополитическият пейзаж също е белязан от сътресения. Протестите след изборите през 2009 г., икономическите демонстрации в края на второто десетилетие на XXI век и масовите вълнения през 2022 г. и в края на 2025 г. поставят системата под напрежение. Реакцията на властите неизменно е твърда - със силово потушаване на протестите, арести и ограничения върху комуникациите.
Повече от 35 години наследникът на Хомейни остана най-влиятелната фигура в Ислямската република. Неговата смърт обаче може да донесе драматични промени на политическата сцена в Иран и в целия регион - от това дали ликвидирането му ще доведе до вътрешни промени или нови конфликти до основния въпрос - кой ще наследи властта?