След трескаво очакване за състава на кабинета "Денков-Габриел" кой ще заеме министерските кресла вече е окончателно ясно. Обявиха го номинираните от парламентарните си групи за ротационни министър-председатели Мария Габриел (ГЕРБ-СДС) и Николай Денков (ПП-ДБ). Двамата ще бъдат премиер и вицепремиер на ротация през девет месеца, като в първите девет министър-председател ще е Николай Денков.
От първоначално изтеклия списък промяна има само в името на правосъдния министър. Това ще е Атанас Славов, а не както неофициално се говореше - Емил Дечев.
Кой кой е в кабинета "Денков-Габриел"
Николай Денков, ротационен премиер през първите девет месеца
Николай Денков е роден на 3 септември 1962 г. в Стара Загора. През 1987 г. завършва Факултета по химия и фармация на Софийския университет "Св. Климент Охридски". През 1993 г. защитава докторска дисертация, от 1997 г. е доцент, от 2007 г. е доктор на химическите науки, от 2008 г. е професор по физикохимия. От 2004 г. до 2008 г. е заместник-декан на Факултета по химия и фармация, след което до 2015 г. е ръководител на Катедра "Инженерна химия". От 2017 г. е ръководител на лабораторията "Активни формулировки и материали" към факултета. Член е на експертна група "Физически науки" към Европейската космическа агенция.
През 2018 г. Николай Денков става член-кореспондент на Българската академия на науките (БАН). През 2021 г. Събранието на академиците на БАН го избира за академик в областта на природоматематическите науки, направление "Химически науки". От 2019 г. акад. Николай Денков е член на европейската научна академия "Academia Europеa".
От 12 август 2014 г. до 5 април 2016 г. Николай Денков е заместник-министър на образованието и науката, отговарящ за висшето образование и европейските структурни фондове.
Той е служебен министър на образованието и науката от 27 януари 2017 г. до 4 май 2017 г. в правителството на Огнян Герджиков. От 12 май 2021 г. е служебен министър на образованието и науката в двете служебни правителства на Стефан Янев, а от 13 декември 2021 г. до 2 август 2022 г. е министър на образованието и науката в правителството на Кирил Петков.
Акад. Никола Денков е бил депутат в 48-ото Народно събрание (2022-2023). В момента акад. Николай Денков е народен представител от "Продължаваме промяната" в 49-ото Народно събрание. Избран е от 30-и многомандатен избирателен район - Шумен.
В класацията на Станфордския университет в САЩ за 2021 г., в която попадат 73 български учени, акад. Николай Денков е на 727-о място в "Химическа физика". Класацията на Станфордския университет групира всички изследователи в 22 научни области и 176 подобласти.
Научните му изследвания са в областта на физикохимията на колоидно-дисперсните системи, повърхностно-активните вещества и техните многобройни приложения.
Акад. Николай Денков е публикувал над 175 научни статии и обзори. Неговите разработки са цитирани над 10 000 пъти в научната литература. Изнесъл е над 90 лекции на международни конференции, провел е над 80 семинара в чуждестранни университети и изследователски институти. Има 12 патента, включително шест международни и четири чуждестранни.
Ръководил е повече от 50 международни проекта, финансирани от чуждестранни фирми. Работил е като водещ учен в изследователските институти на фирмите "Юниливър" (САЩ) и "Rhone-Poluenc" (Франция). Той е бил гост-изследовател в японската научна фондация (JRDC), гост-професор в Инженерното висше училище по индустриална физика и химия в Париж и в университета в Лил (Франция).
За своите научни постижения Николай Денков е удостоен с редица награди, сред които грамота от Японската агенция за изследвания и развитие (1995), Голямата награда "Питагор" на Министерството на образованието и науката за 2010 г., на Почетния знак със синя лента на СУ "Св. Климент Охридски" (2013), на Голямата награда на СУ "Св. Кл. Охридски" за високи научни постижения (2016), на годишната награда "Солвей" за високи научни постижения на Европейското дружество по колоиди и повърхности (2019) и др.
На 25 октомври 2022 г. с указ на президента е удостоен с орден "Св.св. Кирил и Методий" - огърлие, за заслуги в областта на образованието и науката.
Мария Габриел - вицепремиер и министър на външните работи, ротационен министър-председател за вторите 9 месеца
Мария Габриел е родена на 20 май 1979 г. в Гоце Делчев. През 1997 г. завършва Езикова гимназия "Д-р Петър Берон" в Кюстендил. През 2001 г. придобива бакалавърска степен по "Български и френски език" в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", през 2003 г. завършва магистратура по "Сравнителна политика и международни отношения" в Докторската академия по политически науки в Бордо, Франция. От 2004 г. до 2008 г. Мария Габриел работи като асистент научен изследовател в Института по политически науки в Бордо.
От 14 юли 2009 г. е Мария Габриел е член на Европейския парламент от ГЕРБ в състава на Групата на Европейската народна партия (ЕНП). На 4 юни 2014 г. е избрана за заместник-председател на групата на ЕНП в Европейския парламент, който пост заема до 16 юли 2017 г. В Европейския парламент Мария Габриел е била член на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, Комисията по външни работи, Комисията по правата на жените и равенството между половете, Подкомисията по правата на човека. Пет пъти е била ръководител на делегации на Европейския парламент за наблюдение на избори - в Танзания, Судан, Нигерия, Сиера Леоне и Йордания, и седем пъти е била наблюдател в мисии на Европейския парламент за избори - в Хаити, Чад, Киргизстан, Того, Бурунди, Буркина Фасо, Уганда.
Като евродепутат два пъти Мария Габриел печели наградата "Евродепутат на годината" на списание Parliament Magazin, която се присъжда на евродепутати като признание за постижения в дадена област, които имат пряко отражение върху живота на европейските граждани. През 2013 г. е удостоена с отличието в категорията "Равенство между половете", а през 2016 г. - в категория "Развитие". За приноса ѝ за равенството между половете и правата на жените през 2015 г. Мария Габриел получава наградата "Евродепутат, защитник на социална кауза" на Европейската асоциация на агенциите по комуникации.
На 19 октомври 2012 г. Мария Габриел е избрана за заместник-председател на Европейската народна партия (ЕНП) - Жени. На 21 ноември 2019 г. е избрана за първи заместник-председател на Европейската народна партия (ЕНП).
От 7 юли 2017 г. до 1 декември 2019 г. е еврокомисар за цифровата икономика и общество в Европейката комисия с председател Жан-Клод Юнкер. От 1 декември 2019 г. тя е еврокомисар по иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта в Европейската комисия с председател Урсула фон дер Лайен.
За работата си като еврокомисар Габриел е удостоена с множество награди. На 15 юни 2018 г. получава италианската награда "Златна ябълка" на фондация "Мариса Белисарио" за върхови постижения на жените. На 18 юни 2019 г. е удостоена с френския медал "Бомарше" на Дружеството на авторите и композиторите в областта на драматичното изкуство за приноса ѝ в защита на интересите на европейските творци чрез инициативи и политики на ЕС, сред които и приемането на Директива за авторското право и създаването на онлайн каталог на европейските филми.
На 19 декември 2018 г. Мария Габриел е отличена в категорията "Талант в политиката 2018" в ежегодния френски конкурс "Жени с влияние". Наградата се присъжда на доказали се в своята област жени от различни сфери на политическия, икономически и обществен живот, спорта и медиите. "Приемам тази награда като признание за свършеното през годините и за изграждането на една приобщаваща, динамична и иновативна цифрова Европа. Тя е признание и за всички жени, ежедневно работещи като едно цяло, във всеки сектор на икономиката и обществото, за успешна и справедлива Европа", казва Мария Габриел по повод връченото ѝ отличие.
Мария Габриел е организирала редица конференции в България и в Европейския парламент по различни въпроси от европейския дневен ред. През 2012 г. организира обществен дебат за "Дунавската стратегия" като възможност за изграждане и укрепване на регионите в Европа. През 2015 г. и 2016 г. организира провеждането в Европейския парламент на Европейска седмица на пчелите и опрашването, като поставя началото на Европейски форум на пчеларите и земеделските стопани. През 2017 г. по нейна инициатива в училищата започва национална кампания "Медена закуска" за популяризиране на приноса на пчелите за биоразнообразието и ползите от консумацията на мед и пчелни продукти.
Има много инициативите, насочени към младите хора. В България има разкрити европейски информационни центрове - два в София, Благоевград, Русе, Бургас и Сливен, в които се организират обучения, презентации, кампании, запознаващи младите хора и всички останали граждани с предимствата от членството на България в ЕС. По нейна инициатива ежегодно от 2012 г. в България се провежда конкурс за ученици на европейска тематика, а от 2015 г. в навечерието на 24 май се организира национална кампания "Читател на годината" заедно Българската библиотечно-информационна асоциация и Столична библиотека.
С цел да се популяризира четенето и да се помогне на младите хора да открият богатството на европейската литература на 27 март 2023 г. за първи път в страните на Европейския съюз по инициатива на Мария Габриел е отбелязан Ден на европейските автори, като целта е да се покаже, че четенето е начин за развиване на умения, за формиране на нови знания, за опознаване на света и на нашето уникално европейско културно многообразие. В този ден 1100 училища в цяла Европа, от които 246 в България, писатели и ученици четат откъси от любими европейски книги.
Асен Василев, номиниран за министър на финансите
Асен Василев е роден на 9 септември 1977 г. в Хасково, посочват от пресцентъра на ПП - ДБ. Средното си образование завършва в езиковата гимназия в родния си град. В този период печели и международна награда за есе на английски език. За наградата се състезава с разработки от цял свят в Лондон. Завършвайки гимназия, Василев печели и "Златаровската награда" за най-добър випускник.
Отличието има и парично изражение, което той дарява на училищния хор в знак на признателност. Приет е и завършва "Икономика" в Харвардския университет, след това специализира бизнес администрация и право в Стопанския и Юридическия факултет на Харвардския университет.
От 1999 до 2004 г. работи като консултант в "Монитор Груп" в САЩ, Канада, Европа и Южна Африка. Съосновател и президент е на "Евърбред" - компания за ценообразуване на самолетни билети. Тя е частично финансирана от "Националния фонд за научни разработки на Сингапур" и от първия инвеститор в Скайп. Съосновател и директор е на "Центъра за икономически стратегии и конкурентоспособност". Преподавател е в Програмата за икономически растеж и развитие, филиал към Софийския университет "Св. Климент Охридски".
През 2013 г. е министър на икономиката, енергетиката и туризма в служебното правителство на Марин Райков. От 12 май до 16 септември 2021 г. е министър на финансите в служебното правителство на Стефан Янев. На 13 декември е избран за вицепремиер и министър на финансите в кабинета на Кирил Петков.
Калин Стоянов, номиниран за министър на вътрешните работи
Калин Стоянов е роден на 28 април 1981 г. в Бургас. Висшето си образование завършва през 2003 г. в Академия на Министерство на вътрешните работи в София, а през 2009 г. специалност "Право" в Бургаски свободен университет, се посочва на сайта на Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" (ГДБОП).
Постъпва в системата на МВР през 2003 г. като разузнавач в отдел "Икономическа полиция" при РДВР Бургас. От 2009 г. до 2011 г. заема последователно длъжностите разузнавач в сектор "Престъпления в икономиката" и в сектор "Трансгранична организирана престъпност" към отдел БОП - Бургас. От 2011 г. до 2016 г. е разузнавач в ГДБОП и в отдел "Криминална полиция" към ОДМВР - Бургас.
Многократно е награждаван с обявяване на благодарност и писмени похвали от името на Директор на ОДМВР - Бургас, Директор на ГДБОП и Председател на ДАНС.
От 2016 г. до 2018 г. e преназначен на длъжност началник на РУ - Приморско при ОДМВР - Бургас. През 2018 г. е назначен на длъжност началник на отдел в ГДБОП - МВР.
От май 2021 г. е назначен за директор на ГДБОП.
Тодор Тагарев, номиниран за министър на отбраната
Тодор Тагарев е роден в Стамболийски на 18 април 1960 г. Завършил е Математическа гимназия "Акад. К. Попов" в Пловдив през 1978 г., ВВВУ "Г. Бенковски", Долна Митрополия като инженер с гражданска специалност "Автоматика и телемеханика" през 1982 г. и Командно-щабния колеж на ВВС на САЩ през 1994 г. През 1989 г. защитава дисертация във Военновъздушната инженерна академия "Н.Е. Жуковски" в Москва.
Служил е като инженер по въоръженията в 25 полк на ВВС и преподавател във ВВВУ "Г. Бенковски". Като цивилен в системата на отбраната е заемал длъжностите директор на дирекции "Планиране на отбраната" и "Политика по въоръженията" (1998 - 2001 г.), ръководител на катедра "Мениджмънт на сигурността и отбраната" на ВА "Г.С. Раковски" (2004-2008 г.), съветник на министъра на отбраната (2009 - 2010 г.) и директор на Института по отбрана (2016 - 2017 г.). В периода март - май 2013 г. е служебен министър на отбраната.
През 1995 г. започва работа като научен сътрудник в Българска академия на науките (БАН). От 2014 г. е "професор" в Института по информационни и комуникационни технологии на БАН. Проф. Тагарев е участвал в работата на редица органи и групи на НАТО и Европейската агенция по отбрана, в международни изследователски екипи и в програми за консултации по въпроси на управлението на сигурността и отбраната в десетки страни. Негови научни трудове са преведени на 15 езика.
Женен е, с три деца.
Юлиан Попов, номиниран за министър на околната среда и водите
Юлиан Попов е старши съветник на Европейската фондация за климата, председател на Института за ефективност на сградите в Европа и бивш служебен министър на околната среда на България, съобщиха от пресцентъра на ПП - ДБ. Бил е посланик на добра воля на България за политиката в областта на енергетиката и климата и съветник по енергийната сигурност на президента на България.
Юлиан Попов е член на Европейския съвет за външни отношения, на Консултативния съвет на Climate KIC и на управителните съвети на няколко други организации, свързани с енергетиката и климата. Той е един от създателите и настоящ член на Настоятелството на Нов български университет и съосновател на Тунизийското училище за политика.
Попов е класиран два пъти от EurActiv за един от 40-те най-влиятелни гласове в областта на европейските енергийни политики. Статиите му за климатичната и енергийната политика са публикувани от Financial Times, Project Syndicate, NS Energy Monitor, The Independent, Al Jazeera, Huffington Post, EurActive и др.
Попов е автор на две книги и съавтор на книгите "Европейската супермрежа" и "Дипломация в областта на енергетиката и климата".
Румен Радев, номиниран за министър на енергетиката
Румен Радев е заместник-председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), се посочва на сайта на асоциацията. Роден е на 4 август 1968 г. в Силистра.
Завършил е физика в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и "Финанси" в УНСС.
Румен Радев е икономически директор на "Холдинг Загора", за който работи от 2000 г.
Семеен е, баща на три деца.
Андрей Цеков, номиниран за министър на регионалното развитие и благоустройството
Андрей Цеков е роден в София, съобщиха от пресцентъра на ПП-ДБ. Завършва Първа английска езикова гимназия в столицата и Юридическия факултет на Софийски университет "Св. Климент Охридски". Специализира Право на Европейския съюз в Университета в Амстердам, Нидерландия и Мениджмънт в Станфорд.
Притежава 20-годишен опит в управлението на инвестиционния процес и големи корпоративни структури. Преподава строително законодателство и договорно право в Университета по архитектура, строителство и геодезия и във Висшето строително училище "Любен Каравелов" в София. В периода декември 2021 г. - август 2022 г. заема поста на заместник-министър на финансите.
Кирил Вътев, министър на земеделието и храните
Кирил Вътев в член на Управителния съвет на Асоциацията на месопреработвателите и собственик на "Тандем В", се посочва на сайта на асоциацията.
Завършил е Националната спортна академия с профил "Свободна борба" (1978 - 1982 г.) и в продължение на 11 години е бил треньор по свободна борба.
През 1993 г. Кирил Вътев и брат му основават фирмата "Тандем-В" за производството на месни деликатеси.
Проф. Галин Цоков, номиниран за министър на образованието и науката
Проф. д-р Галин Цоков е член на комисията за иновативни училища към МОН и директор на Департамента за квалификация и професионално развитие на педагогическите специалисти към Педагогическия факултет на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски".
Научните му интереси са в областта на организацията и управлението на образованието, политиките в училищното образование и Е-управлението, училищна администрация и законодателство, организационният мениджмънт и управление на качеството в образованието.
Бил е лектор по програма "Еразъм+" в университета UNED, Мадрид, има специализация по Образователно лидерство в Банкстрийт колеж по образованието, НЮ Йорк; специализация по Образователен мениджмънт CEDEFOP Study Visit 326, Валенсия, Испания; Образователен мениджмънт с профил организационен мениджмънт в образованието в Холандия, Амстердамски университет.
Член е на Академичния съвет на ПУ. Проф. Цоков е автор на 101 научни публикации, издадени в България и чужбина. Главен редактор на списание "Педагогика".
Кръстю Кръстев, номиниран за министър на културата
Понастоящем, той е директорът на Пловдивския драматичен театър.
Кръстю Кръстев е роден на 25 ноември 1956 г. в Пазарджик. Завършва НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1983 г. Работи в Куклен театър-Пазарджик, в Родопски драматичен театър "Николай Хайтов" в Смолян е от 1983 г. От 1998 г. е негов директор и главен художествен ръководител. След сливането на Драматичен театър "Н. О. Масалитинов" - Пловдив и РДТ "Николай Хайтов" Смолян от август 2010 г. той е директор на Драматичен театър - Пловдив.
По-значимите му роли и спектакли са: "Трамвай Желание" от Тенеси Уилямс - Стенли, "Дългият път на деня към нощта" от Юджийн О"Нийл - Джеймс, "Нора"от Х. Ибсен - Хелмер, "Мюзикъл за пет пари" от Бертолт Брехт - Матиас, "Страшният пират Джакомо" от Александър Морфов - Джакомо, "Навън, пред вратата" Борхерт - Войникът, "Драг и робът" от Никола Русев - Драг, "Рейс" от Станислав Стратиев - Виртуоз, "Автопортрети за разпознаване" по откъси от пиесите "Снаха", "Татул", "Лазарица" и "Железният светилник", режисьор Юлия Огнянова - Поетът, "Тишина, моля!" от Майкъл Фрейн - Шейхът - Фредерик Фелоус, "Президентска опера" от Христо Бойчев - Мейкхит Ножа, "Двубой" от Иван Вазов - Каракалпаков и др.
В периода, в който Кръстьо Кръстев е директор на Пловдивския драматичен театър, са реализирани много и мащабни театрални постановки. Кръстев работи заедно с драматурга Александър Секулов. През 2022 г. Кръстю Кръстев получава специалната награда "Пловдив" за изключителен принос.
Богдан Богданов, номиниран за министър на икономиката и индустрията
През 2022 г. Богданов е назначен за изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции (БАИ) със заповед на тогавашния министър на иновациите и растежа Даниел Лорер, се съобщава на сайта на Министерството на иновациите и растежа.
Богдан Богданов е бакалавър по финанси от ВУЗФ. Учил е в Университета Уест Честър в САЩ. Магистър по европейски бизнес и финанси от УНСС и Университета Нотингам Трент във Великобритания. Специалист по бизнес развитие с над 10-годишен опит. Работил е за български и чуждестранни компании с фокус в производства с развойна дейност и висока добавена стойност.
Женен е, с две деца.
Милена Стойчева, номинирана за министър на иновациите и растежа
Милена Стойчева има образователни степени и специализации от български и международни университети като Софийския университет "Климент Охридски", Penn State University, UC Berkeley и MIT, информират от пресцентъра на ГЕРБ. Тя е изпълнителен директор на Джуниър Ачийвмънт България (JA Bulgaria), част от глобалната мрежа на Джуниър Ачийвмънт (JA Worldwide). Преподава иновации и предприемачество като гостуващ преподавател към Европейския Институт за иновации и технологии. Понастоящем е директор за иновации и трансформация към EIT Culture & Creativity.
Член е на борда на Европейския форум на жените-основатели на компании и работи активно за утвърждаването на жените в бизнеса, науката и предприемачеството.
Милена Стойчева е носител на най-високата световна награда за лидерство на JA Worldwide "Soraya Salti" за 2021 г. за приноса ѝ за развитие на обществото чрез икономическо образование и възможности. Тя е отличена и с наградата за жени-лидери на американско посолство в България. Има повече от 20-годишен опит на ръководни позиции в международни организации и компании, сред които председател на глобалния съвет на страните членки на JA Worldwide и старши съветник за висше образование в Европа. През цялата си кариера работи систематично за цифровизацията, модернизацията, високата образователна култура и опазването на природата в България.
Иванка Шалапатова, номинирана за министър на труда и социалната политика
Иванка Шалапатова е изпълнителен директор на Фондация "За нашите деца", се посочва на сайта на фондацията. През 1997 г. започва работа в британската благотворителна организация "Европейски детски тръст" като административен сътрудник, а година по-късно поема ръководството на два екипа. През 2000 г. след конкурс заема позицията директор на британската организация, а след оттеглянето й, става ръководител на неправителствената организация, която наследява всички ресурси от британските си основатели - Фондация "За Нашите Деца".
Шалапатова е бивш вицепрезидент на Световната организация по приемна грижа и член на Борда на директорите на мрежата от над 80 НПО, повлияли на създаването на Конвенцията на ООН за правата на детето Child Rights Connect в Женева.
Била е зам.-министър на труда и социалната политика в служебния кабинет на Марин Райков през 2013 г.
Магистър по английска и българска филология със специализации във Великобритания, Германия и Унгария. През август 2020 г. защитава докторска степен по социални науки с дисертация на тема "Политиките на ЕС за образование и грижа за деца в ранна възраст и прилагането им в България".
Атанас Славов, номиниран за министър на правосъдието
Доц. д-р Атанас Славов е юрист-конституционалист, преподавател по публичноправни науки в Софийския университет "Св. Климент Охридски", се посочва на сайта на "Демократична България".
Доктор по право на Университета на Глазгоу и доктор по конституционно право на СУ. Адвокат в гражданския сектор. Бил е съветник по конституционни въпроси на вицепремиера и министър на правосъдието Христо Иванов (2014 - 2015 г.) и съветник по законодателни въпроси на вицепремиера и министър на вътрешните работи (2016 г.). Участвал е в екипа, подготвил промените в Конституцията през 2015 г., както и в подготовката на десетки законопроекти.
Автор е на монографиите "Гражданското участие в конституционната демокрация" (Сиела, 2017) и "Върховенството на конституцията. Същност и гаранции" (2010) и на десетки статии и студии.
Доц. д-р Атанас Славов е църковен настоятел. Член е на Настоятелството на Института за пряка демокрация, член на Българската асоциация по политически науки и на други граждански и професионални организации. Съучредител на Гражданска инициатива "Правосъдие за всеки". През годините е граждански активист и застъпник на идеите за радикална съдебна реформа, гражданско участие и отчетност на институциите. Депутат последователно в 45-ото, 46-ото и 47-ото, 48-ото и 49-ото Народно събрание.
Георги Гвоздейков, номиниран за министър на транспорта и съобщенията
Георги Гвоздейков е авиационен инженер, завършил магистърска програма по "Авиационна техника и технологии", "Проектиране на летателни апарати" във ВВВУ "Георги Бенковски" гр. Долна Митрополия.
Присъединява се към отбора на Продължаваме Промяната с кауза за въвеждане на иновативни политики в областта на въздухоплаването и планиране на стратегии за интегриране на устойчиви, безопасни и екологични транспортни решения, съответстващи на нуждите на обществото и бизнеса.
Георги Гвоздейков участва активно в създаването на първата система за спешна медицинска помощ по въздух в България. Заместник-председател е на Комисията по транспорт в 47-ото Народно Събрание.
Проф. Христо Хинков, номиниран за министър на здравеопазването
Проф. Христо Хинков е роден на 25.03.1953 г. в София. Завършва медицина през 1980 г. Започва професионалния си път като участъков лекар в Ботевград, след което работи в психиатричната болница Нови Искър, където придобива специалност психиатрия. През 1988 г. печели конкурс като научен сътрудник в първа психиатрична клиника на Медицинска академия, но след една година напуска и работи в продължение на 10 г. като консултант психиатър в Институт за спешна помощ Пирогов.
През 1997-1999 г. е назначен в Министерство на здравеопазването като началник отдел проекти, а от 1999-2001 заема поста на заместник-директор на Националната здравноосигурителна каса, като отговаря за обучението и човешките ресурси в институцията.
От 2001 г. напуска НЗОК и започва работа в Националния център по обществено здраве и анализи, където защитава докторска дисертация. През 2014 г. е назначен за директор на НЦОЗА, който управлява до 2022 г.
Специализирал е в Белгия, Нидерландия, Дания, Япония, САЩ. Участвал е в редица проекти и програми, свързани със здравеопазването и здравната реформа. Един от възстановителите на Българския лекарски съюз през 1990 г. Автор е на множество публикации в областта на общественото здраве, здравната реформа и психично-здравната проблематика. Понастоящем е професор в Дирекция "Психично здраве и превенция на зависимости" в НЦОЗА.
Зарица Динкова, номинирана за министър на туризма;
Зарица Динкова е магистър по дипломация и международни отношения, Университет Комплутенсе и Дипломатическа школа към Министерството на външните работи на Кралство Испания, Мадрид.
Динкова е заместник-министър на външните работи на Република България в двете служебни правителства през 2021 г. Главен политически съветник в Европейския парламент. Има опит като мениджър на големи международни проекти за ООН и ЕС.
Александър Йоловски, номиниран за министър на електронното управление
Александър Йоловски е магистър по политология от Софийски университет "Св. Климент Охридски". Притежава повече от десетгодишен опит в планирането, изпълнението, координацията и контрола на дейности, свързани с административната реформа и електронното управление, както и в областта на стратегическо планиране за нуждите на държавната администрация и електронното управление.
От февруари до август 2022 г. е заместник-министър на електронното управление, когато министър е Божидар Божанов в кабинета на Кирил Петков. Между август 2015 г. и ноември 2016 г. и в периода август 2019 г. и януари 2022 г. е ръководител на отдел, а от август 2022 г. досега е старши мениджър проекти в Националния системен интегратор "Информационно обслужване" АД.
В периода 2016 г. - 2019 г. Александър Йоловски е заместник-председател на Държавна агенция "Електронно управление". От 2011 г. до 2015 г. е началник на отдел в Министерството на финансите и в администрацията на Министерския съвет, като ръководи разработването на Оперативна програма "Добро управление" 2014-2020 и осъществява преговорите с Европейската комисия за приемане на оперативната програма.
Димитър Илиев, номиниран за министър на младежта и спорта
Димитър Илиев е осемкратен рали шампион на България и е единственият българин, печелил три пъти най-престижното автомобилно състезание в страната - Рали България. Започва своята кариера през 1994 година. През 2013 г. обявява, че се отказва от спорта и се отдава изцяло на преподавателска дейност.
Доц. д-р Димитър Илиев е преподавател в катедра "Технически и ледени спортове" в НСА "Васил Левски", сектор "Автомобилен и мотоциклетен спорт". Експерт е в пътната безопасност. През годините това се превръща в негова кауза.
Илиев е и основател на първата академия по безопасно шофиране, като годишно предава своя опит на над 2000 човека. Обича природата и често спортува в планината. Владее английски, немски и италиански език.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}