Изтичащите часове до развръзката с първия мандат и предварителната обреченост на втория, според заканата на ГЕРБ, ни приближават още повече до предсрочни избори. Третият мандат на фона на първите два шанса си остава енигма, защото опозицията иска предсрочни избори, освен ако ДПС не го получи и не предприеме изненадващ ход.
Ако всичките "ако" отпаднат, кабинет не бъде сформиран и все пак отидем към предсрочен парламентарен вот, е ред на президента да определи служебния премиер.
С последните поправки в Конституцията той има поле за избор сред 10 потенциални кандидатури на личности, които заемат описаните в основния закон държавни позиции. След консултации с парламентарните групи и по предложение на кандидата за служебен министър-председател, Радев ще трябва да назначи служебно правителство и да насрочи нови избори в двумесечен срок. Но преди това президентът ще изпрати с указ на "Дондуков" 1 служебен премиер измежду председателя на Народното събрание, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник.
Голяма част от анализаторите очакват държавният глава да търси най-малко политизираната фигура сред потенциалните кандидати за служебен министър-председател. Всички възможни кандидати обаче са избирани по времето на мнозинства и управления на ГЕРБ в различни коалиции, а и с подкрепата на ДПС. Само двама от кадрите с хипотетичен шанс за служебен премиер официално са били представители на други политически сили - по един от ПП и един от ДПС. Преди дни обаче Радев даде да се разбере, че ще следва реда, описан в основния закон. "Ще карам поред, по домовата книга", предупреди президентът.
А в домовата книга пръв сред равни, както и в момента на трибуната в НС, е
Росен Желязков - председател на Народното събрание
Излъчен от ГЕРБ и дълги години кадър на партията. Бивш министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията в кабинета на ГЕРБ и предложен да заеме такъв пост и в последния правителствен списък на Мария Габриел. Юрист, бивш секретар на Столична община, когато Бойко Борисов е кмет, а след това и главен секретар на МС в първия кабинет на ГЕРБ, бивш председател на КРС и Държавна агенция "Електронно управление", 57-годишният Желязков има най-богат опит в изпълнителната власт, макар и да е знакова фигура на ГЕРБ. Желязков беше предложен за председател на парламента от съпартийците си и бе избран със 136 гласа "за" от депутатите на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ИТН. Въздържаха се от ДПС, "Възраждане" и БСП.
Димитър Радев - управител на Българската народна банка
Радев кара своя втори шестгодишен мандат начело на БНБ, като беше преизбран на 18 юли миналата година. Банкерът оглави за първи път държавния трезор на 15 юли 2015 г., избран по времето на втория кабинет на ГЕРБ в коалиция с РБ, АБВ и подкрепян от Патриотичния фронт. Издигнат за втори мандат от ГЕРБ и подкрепен от ПП-ДБ, Димитър Радев беше избран за втори мандат със 155 гласа в НС, събрани от депутатите на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС.
Андрей Гюров - подуправител на БНБ - Управление "Емисионно"
Гюров е подуправител и член на УС на БНБ. Икономистът е работил една година като кредитен анализатор в Харис Банк в Чикаго. След това започва докторантура във Виена и успоредно с това работи в австрийската "Фолксбанк". Напуска банката и става главен асистент по финанси във Виенския университет. Заедно с Кирил Петков е съучредител на "Да, България", но после по негова покана се присъединява към "Продължаваме промяната". Бивш депутат на ПП и председател на парламентарната група на партията, който беше избран за подуправител на 26 юли 2023 г. с гласовете на 148 народни представители от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС в 49-ото НС. Кандидатурата му беше издигната от неговата партия. Възникна скандал около негова поява на събитие на кандидат-кмет на ПП в Благоевград преди местните избори, което той отчете като грешка от своя страна. Гюров обаче отрече слуховете, че не е напуснал ръководството на партията и обяви, че е подал оставка от Изпълнителния съвет веднага след като бе избран на поста в БНБ, като мандатът му е бил прекратен в същия ден.
Петър Чобанов - подуправител на БНБ - Управление "Банково"
Петър Чобанов e подуправител и член на Управителния съвет на Българската народна банка, избран от 49-ото Народно събрание на 26 юли 2023 г. с шестгодишен мандат. За него гласуваха 148 депутати от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС - точно толкова, колкото и за Андрей Гюров. Финансистът и преподавател от УНСС, доц. Чобанов беше дългогодишен депутат от ДПС, а преди това и министър на финансите в правителството на Пламен Орешарски. Чобанов е оглавявал и Комисията за финансов надзор, а кариерата му преди повече от 20 години също е започнала от БНБ - в отдел "Анализи". Дълго време беше финансовият експерт на ДПС, а преди да стане подуправител на БНБ беше председател на бюджетната комисия в НС.
Радослав Миленков - подуправител - Управление "Банков надзор"
Миленков e също е член на Управителния съвет на Българската народна банка, избран от 44-ото Народно събрание на 22 март 2019 г. с шестгодишен мандат по времето на третото управление на ГЕРБ. Той е избран на мястото на подалия оставка Димитър Костов напълно единодушно от всички формации в НС със 115 гласа. Банкер от кариерата - бил е шеф на "Общинска банка", участвал е в Надзорния съвет на Европейската централна банка, бил е заместник-управител за Република България в Международната банка за възстановяване и развитие, а до 2019 г. е член на Съвета на надзорниците на Европейския банков орган.
Димитър Главчев, председател на Сметната палата
Главчев е бивш депутат от ГЕРБ и бивш председател на Народното събрание. Неизменно народен представител и член на Комисията по бюджет и финанси в парламента - 41-то до 46-ото НС. Оглавяваше 44-то Народно събрание от 19.04.2017 до 17.11.2017 г., когато подаде оставка под натиска на опозицията. Заместник-председател на 43-то Народно събрание.
Магистър по международни икономически отношения и по счетоводна отчетност от Университета по национално и световно стопанство. Дипломиран експерт-счетоводител, регистриран одитор в Института на дипломираните експерт-счетоводители. Притежава над 30 години професионален стаж в областта на одита, финансовия контрол и счетоводството. Избран за председател на Сметната палата на 28 юли 2023 г. от 49-то Народно събрание по предложение на ГЕРБ. Главчев получи гласовете на управляващото мнозинство, общо 148 "за", от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС.
Горица Кожарева, зам.-председател на Сметната палата
Зам.-председател на Сметната палата още от 2015 г. насам, избрана със 144 гласа на тогавашното мнозинство ГЕРБ, РБ, АБВ и с подкрепата на ПФ. В палатата ръководи одитни дирекции, финансови одити и одити на изпълнението, включително на средства от Европейския съюз. Председател е на Комисията по професионална етика към Сметната палата, координатор на дейността и връзките на палатата с Борда на одиторите за НАТО. Преди Сметната палата кариерата й е преминала в НАП, "Булгаргаз" и банковата сфера. НС я избра за изпълняващ длъжността председател на 20 януари 2023 г. след свалянето на тогавашния Цветан Цветанов, отстранен с гласовете на ГЕРБ, ДПС, БСП и "Български възход". Съдът го възстанови, но депутатите избраха титуляр в лицето на Димитър Главчев заради изтеклия мандат. Кожарева остана негов заместник.
Тошко Тодоров, зам.-председател на Сметната палата
Тодоров е магистър по икономика и управление на селското стопанство, работил е като счетоводител, но най-голям професионален опит трупа на различни нива в данъчната администрация. От август 2009 до май 2012 г. е заместник-изпълнителен директор на Националната агенция по приходите, а на 9 април 2015 г. е избран със 103 гласа от тогавашното мнозинство в Народното събрание - ГЕРБ, РБ и АБВ с подкрепата на ПФ и стана заместник-председател на Сметната палата по време на управлението на втория кабинет "Борисов".
Диана Ковачева - омбудсман
Ковачева няма да може да изпълни конституционното задължение, дори и да бъде поканена, защото през януари бившата министърка на правосъдието от първия кабинет на ГЕРБ и обществен защитник беше избрана след конкурс за български съдия в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Изборът бе направен от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, а клетвата на Диана Ковачева е насрочена за средата на април. Така, ако изборът на президента падне върху институцията на омбудсмана, то служебен премиер би трябвало да стане нейната заместничка. Номинацията ѝ през 2020 г. бе направена от парламентарната група на ГЕРБ, а в залата тя получи подкрепата на 173 народни представители, в това число и от опозицията, в лицето на БСП.
Елена Чернева-Маркова - заместник-омбудсман
Юрист от кариерата, дългогодишен адвокат и председател на Националното бюро за правна помощ. Работи отдавна в екип с Ковачева, а на 22 юли 2020 г., по време на управлението на ГЕРБ, беше избрана без нито един глас "против" за заместник-омбудсман. Кандидатурата й бе внесена и представена от омбудсмана доц. Диана Ковачева. Одобриха я дори без дебати в залата, с 93 гласа "за", а само от БСП 28 депутати се въздържаха. Маркова беше предложена от Съюза на юристите в България, Български адвокати за правата на човека, Сдружение "Алианс за защита от насилие, основано на пола", Фондация "Състрадание Алцхаймер България" и Център за изследване на демокрацията. Предстои парламентът да реши дали да гласува решение, с което след напускането на Ковачева нейната заместничка да довърши мандата на омбудсмана, който изтича през май догодина, или пък направо да отвори нова процедура за избор на нов национален обществен защитник. И при двата случая - дали като заместник-омбудсман или като титуляр, на Маркова ще й се наложи да изпълнява функциите на служебен министър-председател, ако президентът стигне до нея "по домовата книга".
Така държавният глава ще трябва да избира не измежду 10 възможни кандидати, а измежду деветима заради казуса с Ковачева.
Правомощията на Румен Радев обаче спират дотук - до назначаването на служебния премиер. И не се простират нататък - върху избора на служебните министри, които ще трябва да посочи бъдещият министър-председател. Според президента по въпроса има празнота в Конституцията, променена от сегашното мнозинство ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС преди няколко месеца.
"С поправките в Конституцията не е ясно кой ще носи отговорност при евентуално служебно правителство. Аз имам ограничена възможност да избера министър-председател. Той от своя страна трябва да избере министри, а аз с моя подпис, с мой указ формално, юридически, да поема отговорност за тях, без да ги познавам", изрази недоволство държавният глава преди време, след като вече беше сезирал КС за поправките. Конституционният съд обаче няма изгледи да се произнесе в близките месеци по образуваното дело, нито пък насред процедурата по избори и назначаването на служебно правителство. А дори и да го стори, неговите решения са валидни занапред, не и със задна дата. Така че със сигурност едно от изброените по-горе 9 имена ще има шанса да впише в CV-то си и поста "служебен премиер" - дали и кога, зависи от политическите сили в парламента.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}