Корона на неравенството

Новите фази на глобалния свят ни предлагат условия, в които правните категории могат да бъдат разклащани от "тъмни зони на неопределеност"

16:00 | 12 март 2020 | Автор : Юлия Владимирова 153 34235 Колаж: Петя Александрова, Dir.bg

Медицински сестри от Клиниката по белодробни болести в София подават своите оставки и искат да напуснат работа заради липсата на предпазни условия, докато лекуват потенциално заразени с коронавирус. Освен, че сега избуява на практика нефункционалността на здравната ни система, кризата с коронавируса у нас ясно очертава острите неравенства в обществото ни. Работниците, които се грижат за производството няма да бъдат ограничени, ще продължават да работят на пълни обороти, да почистват и използват всеки ден градския транспорт. От друга страна в такава ситуация, държавата може да действа по правомощия, които никой не ѝ е поверявал.

Новият коронавирус

В извънредното положение, в каквото се намира светът в момента, властта си присвоява правото да използва повече правомощия, отколкото са й дадени. В една такава ситуация подслушването, следенето и изтичането на персонални данни стават нормални. Във високотехнологична Южна Корея гражданите са получили SMS-и с указания да си мият ръцете и препоръки, свързани с местата, които последно са посетили. Тук властта следи своите хора като им заръчва къде могат да ходят, къде не могат и им припомня къде са били.

Концепцията за особената ситуация в извънредно положение е на германския философ Карл Шмит, доразвита след това и от Джорджо Агамбен. Идеята е, че суверенът може да нарушава нормативността, той има право, това му се приписва в извънредно положение. В "Политическа теология" (1922), Шмит пише: "Суверенът е този, който решава в извънредна ситуация. Изключителният случай разкрива най-ясно естеството на държавната власт. Тя доказва, че за да действа правово, не се нуждае от право." Извънредното положение в една държава според Шмит е по-интересно отколкото нормалното, защото първото доказва всичко, а второто нищо. Шмит допълва: "Изключението потвърждава не само правилото, а че правилото живее само от изключението."

Политическата теология започва с това, че суверенът не притежава монопол върху управлението, а монопол върху решенията. Този монопол върху решенията изглежда преживява ренесанс в свят, в който извънредните положения стават все по-чести. Светът е разделен на приятели и врагове. Когато Джордж Буш обяви тероризма за враг номер едно на САЩ след атентатите на 11 септември 2001 г., въведеното извънредно положение легитимира войната в Ирак. Извънредно положение имаше и във Франция след атентатите през 2015 г. Новите фази на глобалния свят ни предлагат условия, в които правните категории могат да бъдат разклащани и да се появяват, както Карл Шмит ги нарича, "тъмни зони на неопределеност".

В тази ситуация се включва и контролирането на личното пространство. А така нареченото от Шмит Ausnahmezustand или извънредно положение елиминира демократичността, защото налага действия, които не си избирал, а властта сама получава повече власт - да следи, да подслушва, да чете пощи и да обявява войни. В извънредната ситуация, в която постепенно започна да влиза и България през последната седмица, от публичното пространство изчезнаха теми като умишлено причиненото безводие в Перник, където по време на режим на водата на хората им се казва "Мийте си ръцете по-често!". Изчезна и казусът с къщата в Барселона, както и протестът на медицинските работнички, които се борят за по-добри условия на труд и против превръщането на здравеопазването ни в частна фирма (чийто плодове ще берем сега с епидемията).

В състоянието на засилени мерки, видяхме и огласяващото разочарование на културната общност от затварянето на пространствата за култура. Това обаче са страданията преди всичко на средната класа, която живее в центъра на столицата. Донякъде, защото в малките населени места културата вече е оставена на произвола, самоинициативата или е сведена до рушащи се сгради, призрачни монументи на кина, театри и читалища. Страданието на въпросната средна класа е обяснимо, защото тя губи част от своето ежедневие и привички в една такава извънредна ситуация. От друга страна, голяма част от хората, които имат възможност да консумират култура (имат материална възможност за това) биха могли по-лесно да се съобразят с препоръките "да останем да си работим от вкъщи онлайн", тъй като доста от тях работят в корпоративния сектор, в света на проектите и фрилансерството.

Реалността от социологическите анализи за доходите на българите показва, че мнозинството от българското население не може да си позволи билети за кино от 15 лева и театър за 20 лева, не защото не искат и мразят българската култура, а защото месечните им доходи не го позволяват. Ограниченият достъп до културните пространства за това мнозинство не означава много строга мярка, защото така или иначе те не ги обитават.

Възниква обаче един съществен въпрос и той е има ли система и каква е тя, по която ще се предпазят работниците. Онези, за които публичният градски транспорт няма как да затвори, защото трябва да се грижат за удобствата на останалите? Хигиенисти, медицински сестри, санитари, шивачки, всички онези, които трябва да задвижват колелото на продукцията, за да не спира производството и нашата сигурност. И които няма как да не се качат в автобуса.

Биологически сме равни пред вируса, въпреки това, някои сегменти са по-добре защитени от другите. Това разкрива фалша на идеологията, където ни се казва: всички сме равни, но ето, че не сме. Вирусът в случая може да работи и като критика на идеологията, защото показва, че едни са изложени на повече риск отколкото други. Така Covid-19 се проявява като подривен елемент, който изостря социалните пропасти в икономическата система.

Докато в нормална ситуация биваме облъчвани от това какъв качествен диалог, сътрудничество, толерантност, гражданска енергия кипи в страната и институциите ѝ, то днес това напълно е отпаднало и се възстановява най-строгата йерархия. Вместо режим на диалог, се налага моделът на строгата йерархия, тъй като се смята че в такава ситуация той е най-ефективен. Така автоматично, без да са ни питали, се отказваме от другото. Борисов нарежда отгоре надолу по йерархията към министри и кметове. И всеки заема своето място. И тези, които са най-долу, наистина са най-долу.

Особено впечатление прави извънредната ситуация в блокираната Италия, която въпреки всички строги мерки и затворени публични пространства, не ограничава движението на метрото и публичния транспорт с особено точния в случая аргумент на държавата "за да не се прекъсва производството". Докато в Италия в момента всичко е под карантина заради Сovid-19, работниците трябва да продължат да се трудят, за да не намалеят печалбите на компаниите. Служителите на Fiat отказват да продължат да работят, за да пазят печалбите и дори призовават за стачка, пише италианският вестник Il Mattino. Излиза, че обикновените работници "трябва" да бъдат изложени на риск от коронавирус, тъй като "трябва" винаги да са на поточната линия. Какво ще стане, ако хигиенистката в метрото, която дезинфекцира, не отиде на работа, защото я е страх? Или медицинската сестра от Габрово, която вижда липсата на каквато и да е организация и защитна среда за работа с инфекция? Каква е също защитата на държавата за хората, които живеят на улицата, по подлези и входове, към бездомните?

Взетите извънредни мерки за защита на населението не засягат всички.

В истерията можем да чуем шума на средната класа, която ще спре да посещава своите "ивенти" за известно време, с което техният свят се разбива. Няколко квартала по-далеч обаче пищи тихото примирение на работника, който не може да не работи, макар паниката да го е обзела и да се страхува за близките си. В един от репортажите от Плевен, медицинска сестра сподели, че тъй като няма осигурена защита, ежедневно отива със страх на работа и не знае какво предстои да ѝ се случи.

Тези, които ще имат възможност да спазват стриктно изискванията на здравните власти няма да са най-бедните слоеве на обществото. Защото най-бедните ще трябва да ни обслужват на всяка цена и за тях извънредното положение не е в сила. Нищо извънредно не се случва, както в живота на бездомника, така и в живота на работника.

Локално все по-назряващата истерия около коронавируса означава няколко съществени проблема: първият е, че българското здравеопазване е проядено до кости и няма нито система, нито капацитет да преодолее такова изпитание. В крайна сметка тази ситуация е изпитание преди всичко за здравната система на една държава. Видяхме, че липсват защитни материали, липсва болничен персонал, създава се основно хаос и неяснота сред самите медицински работници. От своя страна частните болници явно са излезли първи под карантина и от тях не чуваме ни вопъл, ни стон - нулева инициатива за обществена солидарност и помощ.

Сайтът за световна статистика worldometers.info в този момент дава следните цифри: в световен мащаб загубилите живота си от коронавирус са 4 267 души, а умрелите от глад само за този ден са 1 431 души.

Заплахата от враг номер едно за света, очертаваща се като Covid-19, донякъде услужва на властта, позволявайки ѝ да налага всякакви мерки и да се изплъзва от важни обществени дебати. От друга страна глобалната истерия с вируса очевидно ще промени и самия глобален капитализъм. Борсите се сриват, светът навлиза в нова икономическа рецесия.

ИЗБРАНО