Компютърна навигация за по-висока успеваемост при смяна на колянна става
Проф. Кинов: "НЗОК не одобри молбата ни за реимбурсация, но от следващата година започваме рутинна работа."
Смяната на колянна става у нас отдавна е рутинна процедура. Големите отворени операции постепенно дават път на мини-инвазивния достъп, чиято цел е да направи възстановителния период и болничния престой по-кратки, а белегът - по-малък. Намаляването на зрителното оперативно поле обаче крие своите предизвикателства пред оператора. Какви нови технологии работят в помощ на по-прецизното извършване на процедурата и какви са предизвикателствата пред хирурга? Разговаряме с проф. д-р Пламен Кинов, водещ специалист в ендопротезирането у нас.
Проф. Кинов, преди да преминем към същността на въпроса, прави впечатление, че повечето Ви пациенти в колянното ендопротезиране са жени. По какъв начин полът е определящ за честотата на колянната патология?
Наистина се наблюдава по-висока честота на оперативно лечение (протезиране на колянна става) при жените. Отдаваме това на физиологични причини. Еластичният ставен хрущял е важен за женската физиология, тъй като той улеснява процесите свързани с бременността и раждането, но в същото време е по-раним - поддава се на износване при претоварване. Съвременният начин на живот, повишеното наднормено тегло и обездвижването са все фактори, които способстват за износването на ставния хрущял, заради повишеното натоварване и респективно, водят до намалено възстановяване, поради намалена функция на колянната става. Друга причина е по-широкият женски таз, отново свързан с родовите процеси. Това налага компенсаторни изменения в коленете, леко увеличен ъгъл на натоварване, който пък води до преобременяване, в резултат на увеличени рамене на лостовете с център колянната става.
На операционната маса високата експертиза на хирурга, качественият инструментариум и контролираното прецизно действие са компонентите, необходими за една успешна операция. Кои са предизвикателствата обаче, които остават пред вас - хирурзите?
Предизвикателствата могат да са различни с много аспекти, но най-често това са правилната ориентация на компонентите на протезата и добрата функция на ставата. Факт е, че около 20% от пациентите не са доволни от операцията. Това налага оптимизация на нашата работа, за да постигаме не само задоволителни, но и отлични резултати.
Как се извършва тази оптимизация? Има ли нови технологии, които могат да направят работата ви по-прецизна и по-успешна?
Да. За радост има начин нашата работа да бъде оптимизирана. С помощта на компютърната навигация, която вече е достъпна у нас, ние можем да подобрим значително резултатите. Навлизат и други "умни" системи и инструменти за работа, като роботите например, но искам да подчертая дебело, че позиционирането, ориентацията на протезата, е само един от многото фактори, отговорни за успеха на операцията.
Скоро извършихте няколко демонстративни интервенции на колянно ендопротезиране с помощта на компютърна навигация, което беше наблюдавано онлайн от множество специалисти и специализанти. Тогава вие споменахте, че колянното ендопротезиране е изключително сложна операция.
Да, при тази интервенция трябва да се направи много фин баланс на коленните връзки, от което зависи успеха на операцията. Благодарение на компютърната система, която ни показва и най-малкото изместване, имаме възможност най-добре да направим този баланс.
Това ли е бъдещето пред младите специалисти?
Младите са много активни, което ме радва. Ние предоставяме много демонстративни и обучителни интервенции, каним специалисти от чужбина, които споделят опита и практиката си, защото вярваме, че младите трябва да влизат в професията, стъпили върху базата на най-добрите стандарти на специалността, която са избрали. За прецизността на тяхната и нашата работа се опитваме да направим необходимото тези демонстрации да не останат само учебни, а да влязат веднага в практиката, както е и случаят с компютърната навигация.
Значи ли това, че техниката е налична в отделението, което оглавявате (УМБАЛ "Царица Йоанна - ИСУЛ") и от нея ще могат да се възползват и други пациенти?
Да, техниката вече е налична. Тя съществува и в няколко частни болници, но идеята е от нея да могат да се възползват всички нуждаещи се. За целта обаче хирургия с такава компютърна навигация трябва да бъде поне подпомогната от НЗОК, но подадената от нас заявка не бе одобрена на този етап. Въпреки това, от началото на следващата година ще започнем да работим рутинно с нея.
А тази компютърна навигация може ли да се използва и при друг вид интервенции?
Да, разбира се. Тя е особено необходима за прецизността в гръбначната хирургия. Използва се за различни тумори и е изключително полезна при корекции на различни деформитети.
Вие споменахте роботите, които у нас още не са навлезли, вероятно и заради прекомерно високата си цена, но в каква друга посока трябва да се работи, за да може резултатите да отговарят на високите стандарти, които поставяте и за които се борите?
Темата е много обширна и отчасти болезнена. Те са свързани предимно с процеси от организационен характер. Става въпрос за интердисциплинарния подход, за сътрудничеството с инженери, биомеханици и т.н.
За финал искам да Ви попитам, удовлетворен ли сте от работата си въпреки всички несъвършенства на системата, организацията и финансовите лимити спрямо техническата оптимизация на работния процес, за да достигнем изцяло световно ниво?
Винаги може да се желае повече. Но аз съм оптимист. Не съм спирал да работя в посока оптимизация, както и да създавам различни обучителни и демонстрационни практики. Колегите ми от чужбина с желание и готовност споделят опита си на място или чрез интервенции, които предават онлайн и смятам, че да възпитаме култура на високи стандарти и критерии за прецизност в младото поколение специалисти е най-важното. А и това зависи от нас. Останалото е функция на изградените стандарти. Ако не знаеш и не можеш нещо, няма как да се бориш за него.