Една новина прозвуча странно в информационния поток за случилото се в Казахстан. Вследствие на размириците в тази централноазиатска страна тенденцията от края на 2021 г. на падането на цените на биткойна рязко се е ускорила, което е дало допълнително основание на Федералния резерв на САЩ да повиши лихвените проценти и да разпродаде част от активите на криптовалутата си.
Оказва се, че почти една пета от световния добив на биткойни - процеса, при който се проверяват транзакциите и се правят нови "монети" - се извършва в Казахстан. И то заради евтиното електричество и евтиния интернет. Но поради политическите събития в Казахстан интернетът там е спрян, а това е засегнало съществено цялата мощност на глобалната мрежа на биткойни. Светът наистина е взаимосвързан - едно локално събитие може да породи сериозни глобални ефекти и последици. Вероятно ще разберем и за много други последствия в средносрочен и дългосрочен план, предизвикани от казахстанската криза.
Всъщност какво се случи в Казахстан?
На 2 януари светът научи, че след внезапно рязко увеличение на цените на втечнения газ, поради преминаване от 1 януари на изцяло пазарно ценообразуване чрез борси и електронни търговски платформи, са избухнали масови протести и безредици в редица градове в страната. Буквално за два-три дни те са ескалирали в бунтове, въоръжени сблъсъци и сражения. Икономическите искания бързо са преминали в политически - оставки на правителството, на президента Токаев, отнемане на имунитета и постовете на бившия президент Назарбаев като председател на Съвета за сигурност на Казахстан и член на Конституционния съвет на Казахстан. Появяват се въоръжени обучени групи от неидентифицирани хора, които влизат в директен сблъсък с полицията и националната гвардия. Щурмуват се правителствени и общински сгради, международно летище, офиси на телевизии, търговски обекти, горят се автомобили, рушат се паметници. Видеоматериали показват пожари, стрелби, трупове по улиците, разграбени магазини и бензиностанции, взривове. Няма интернет, мобилните комуникации не функционират, банкоматите не работят. Заговори се за революция.
Реакцията на властта не закъснява. Президентът Касим-Жомарт Токаев предприема мерки за намаляване на цените на газа, въвежда мораториум върху повишаване на цените на храни, горива и комунални услуги, но обявява и извънредно положение, поемайки властта в Казахстан изцяло в свои ръце. Той разпуска правителството на 5 януари и освобождава Нурсултан Назарбаев от пожизнения му пост като председател на Съвета за сигурност на Казахстан, заемайки веднага неговото място. (Засега Назарбаев е в неизвестност). Токаев издава заповед за антитерористична операция в цялата страна. В същия ден призовава и за провеждане на мироопазваща операция на страните от Организацията на Договора за колективна сигурност (Русия, Беларус, Казахстан, Армения, Узбекистан, Таджикистан и Киргистан) за потушаване на бунтовете, позовавайки се на външна намеса и външна подкрепа на терористите. На 7 януари операцията е в ход. Държавите от Организацията изпращат около 2500 души под руско командване, които заемат позиции на ключови инфраструктурни и стратегически обекти. Всички посолства на Република Казахстан по света разпространяват позиция относно събитията в страната. В нея се казва, че "Казахстан е бил подложен на въоръжена агресия от добре координирани терористични групи, обучени в чужбина", споменава се за лица от радикални ислямистки групировки. В деня на националния траур - 10 януари - се съобщава за 164 загинали, включително полицаи, военни и невинни граждани, хиляди са ранените. Арестувани са над 8000 души, включително чужденци, иззето е огромно количество оръжие и експлозиви. Въпреки видимото овладяване на ситуацията някои от западните посолства в столицата Нур-Султан изтеглят част от своите дипломати и техните семейства.
В анализите и версиите за причините, мотивите и участващите сили, срещаме различни обяснения - кланови борби, заговор на прозападни или протурски сили, ислямска държава. Първоначално за много коментатори изглеждаше, че става дума за прилагането на сценария "Майдан" или "цветна революция" по подобие на събитията в Грузия (2008), Украйна (2014), Армения (2018), Беларус (2020). В този сценарий винаги присъства някакво вътрешно недоволство, обикновено икономическо и социално, съответно значителен брой хора, изразяващи чрез уличен протест това недоволство. Но има и участие на външни чуждестранни фактори, които подсилват протеста, подпомагат преформулирането на исканията в политически, финансират действията и целят в крайна сметка смяна на режима и управлението на страната. Обикновено това се свързва с влияние на американски структури. През лятото на 2021 г. на среща в Пекин външните министри на Русия и Китай се съгласиха, че "цветните революции" са оръжие на Запада и специално на САЩ за дестабилизиране на техните страни и региони, на техните граници и сфери на влияние, и се споразумяха да си сътрудничат за предотвратяване на подобни опити. В случая с Казахстан и Токаев, и Путин направиха изявления именно да се мисли за събитията в тази насока. За да се предпазят от подобно внушение обаче, високопоставени служители от Белия дом и Държавния департамент категорично заявиха, че ситуацията в Казахстан "по никакъв начин" не е свързана със САЩ и че единственото нещо, което ги интересува там, е "безопасността на американския персонал".
Струва ми се, че по-правдоподобна изглежда версията за откроила се вътрешна борба за власт в Казахстан и разчистване на сметки вътре в политико-икономическия елит, възползващ се от публично изразеното обществено недоволство. Има натрупано огромно напрежение в казахстанското общество за последните 30 години под управлението на Нурсултан Назарбаев, който беше установил деспотична власт и практически еднолично управляваше републиката.
Казахстан на повърхността е формална, парадна демокрация, но в дълбочина, по същество, е държава от домодерен "владетелски" тип. До голяма степен моделът на развитието на Казахстан след разпадането на Съветския съюз, под ръководството на Назарбаев, произведе олигархичен елит на базата на експлоатация на природните ресурси. Казахстан е много богата страна на нефт, газ, уран, цветни метали. И създаде своеобразен капитализъм с "азиатско лице", като умело лавираше между интересите и инвестициите на руски, американски, китайски и турски фирми и корпорации. Но в същото време голямата част от близо 19-милионното население живее бедно и социално незащитено. Има региони в страната с голяма безработици. По време на пандемията 4 млн. души са загубили своята работа. Не съществуват на практика независими синдикати или легална политическа опозиция на режима, които да изразяват и защитават реално правата и свободите на гражданите. Редките социални протести в миналото са били силово потушавани и информационно замъглявани. Медиите са били изцяло в услуга на властта на "бащата и лидера на нацията". Корупцията е станала естествен механизъм за забогатяване в огромни размери и за упражняване на безконтролна власт. Научаваме, че самият Назарбаев държи големи дялове в държавни и частни компании, включително чуждестранни. По-малката му дъщеря Алия (41 год.) има състояние на стойност около 300 млн. долара, изнесени преди 15 години от страната ѝ. Притежава частен самолет, имение в северен Лондон, недвижими имоти в Дубай. Голямата му дъщеря Дарига е председател на горната камара на парламента. Негови родственици и близки съратници държат ключови позиции в политиката, бизнеса, сигурността, дипломацията. Голяма част от политическия и икономическия елит на страната държи своите финансови активи на Запад.
Може да се каже, че сегашните протести и бунтове са отприщения гняв, събиран и нагнетяван през последните три десетилетия, на хората срещу неравенството, несправедливостта и корупцията. Както го нарича сполучливо журналистът Паоло Сорбело в сп. International Politics and Society - "експлозивен микс от инфлация и бедност". Отприщената енергия на демонстрантите се насочва именно към Назарбаев - олицетворението на всички злини за тях в родината им. Според репортери на New York Times възгласите на протестиращите са били "Старецът вън!", визирайки Назарбаев и неговата клика.
В хаоса, предизвикан от народното недоволство, различните политико-олигархични кръгове в елита ясно разбират, че е дошъл краят на ерата Назарбаев. В тези мътни води някои виждат възможност да оцелеят чрез прегрупиране и удържане на властта, други виждат възможност да разчистят сметките си с фамилията Назарбаеви и нейното обкръжение и да завземат властта, яхвайки протестите в своя полза. Действията на президента Токаев говорят, че той е напълно наясно с тази "вътревидова" борба. От една страна, той се води "човек на фамилията", доколкото не само е бил предложен през 2019 г. от самия Назарбаев за президент на страната, но очевидно постоянно е следвал неговите инструкции и пазел интересите му. От друга страна, като държавен глава обаче той разбира, че е дошло време да стане независим и самостоятелен и да поеме отговорността за сигурността на страната си, запазвайки по този начин властта си. По негова заповед е арестуван председателят на Комитета за държавна сигурност на Казахстан Карим Масимов, племенник на Назарбаев, той е обвинен и разследван за държавна измяна. Впоследствие, на 7 януари, по телевизионния канал Хабар-24 е съобщено за предателство в най-висшите ешелони на властта като в тази връзка е разпространена информация за наличието на лагери за подготовка на терористи в планините. Очакват се нови разкрития, арести и обвинения.
В битката за властта се включва задочно и Мухтар Аблязов, бивш банкер и бивш енергиен министър, който се намира във Франция и оттам се самообявява за лидер на опозицията в Казахстан. Срещу Аблязов са образувани наказателни дела в Казахстан, Русия и Украйна. Той е обвинен в редица престъпления като измами, фалшификации, пране на пари, злоупотреба с власт. През 2017 г. Аблязов е бил осъден задочно в Казахстан на 20 години затвор с конфискация на имуществото му. Той е признат за виновен за създаване и ръководене на престъпна общност, присвояване на огромни средства от Bank Turan Alem, тяхното незаконно легализиране и злоупотреба с власт. След тази присъда, през 2018 г. той получава задочно втора присъда - доживотен затвор - за организиране на убийството на председателя на борда на банката. Сега Аблязов заявява, че е готов да отиде в Казахстан и да оглави временно правителство, но се страхува за живота си, ако тази власт остане. Призовава САЩ и Западна Европа да се намесят и да наложат санкции на режима на Токаев.
Но засега президентът Токаев контролира ситуацията. За удържане на своята власт той вижда съюзник в лицето на Русия. Самата Русия с охота помага на Токаев не само защото в Казахстан живеят 3,5 млн. етнически руснаци, а защото тя не би допуснала втора Украйна на своите граници (7600 км е дълга границата между двете държави). Този регион е много важен във военно отношение за Русия. Тук се намира ракетният полигон Капустин Яр, много военни заводи, космодрумът Байконур. Заедно с Русия и Беларус Казахстан е съосновател на Евразийския икономически съюз - стратегически проект на Владимир Путин. Руски фирми добиват тук природни ресурси, особено уран. Ако президентът Токаев успее с помощта на Москва да затвърди своята власт, вероятно руснаците ще очакват в замяна различни услуги и привилегии като например признаването на Крим за руска територия, превръщането на руския език като втори официален език, изграждането на руска военна база, нови индустриални проекти. Между впрочем Китай също предлага своята помощ и подкрепа на Токаев. Дали Касим-Жомарт Токаев ще запази геополитическите баланси и известната многовекторна външна политика на своя предшественик Нурсултан Назарбаев, който лавираше между Русия, САЩ, Китай и Турция, или ще предпочете да направи един по-дефинитивен геополитически ангажимент с Русия, по подобие на Беларус, тепърва ще видим. Разбира се, при условието че първо успее да запази и укрепи властта си в тези размирни и турбулентни времена, в които се намира Казахстан.
*Д-р Здравко Попов е дипломат от кариерата и президент на Института за публична политика. Бил е външнополитически съветник на президента Желю Желев, член на Съвета по евроатлантическа и европейска интеграция към президента Георги Първанов, президент на УНИЦЕФ България, национален представител в Направляващия комитет на Колежа по европейска сигурност и отбрана в Брюксел и член на борда на директорите на Института за изследвания на сигурността на ЕС в Париж. Основател и директор на Дипломатическия институт към Министерството на външните работи (2003-2006).
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}