Какво ще спечели Русия от оттеглянето от Договора за забрана на ядрените опити?

22:07 | 26 октомври 2023 | Автор: Максим Старчак, Carnegie Politika 92 6849 Снимка: iStock by Getty Images

Русия оттегля ратификацията на Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити (ДВЗЯО) - едно от ключовите международни споразумения в областта на глобалната сигурност. Владимир Путин, а след него и други руски официални лица, твърдят, че става дума за възстановяване на паритета със САЩ, които все още не са ратифицирали ДПЗЯО. В същото време плюсовете за Москва от подобна стъпка не са очевидни. Но пък може да има много негативни последици.

Русия на Путин

Претенциите на Русия

В продължение на повече от две десетилетия Русия се опитва да превърне ДПЗЯО, който беше открит за подписване още през 1996 г., в един от компонентите на стратегическия си диалог със Съединените щати. На 4 юни 2000 г. Владимир Путин и Бил Клинтън подписаха Декларация за принципите на стратегическата стабилност, в която наред с други неща се споменаваше и въпросът за ратифицирането на документа. Русия предприе тази стъпка на 30-ти същия месец, но САЩ продължаваха да отлагат, което превърна ДПЗЯО в удобен инструмент за оказване на натиск върху Вашингтон.

Руски експерти редовно заявяват, че би било препоръчително да се възстанови паритетът. Такива изявления бяха направени на фона на оттеглянето на САЩ от Договора за ПРО от 1972 г., както и по време на преговорите за ЕвроПРО в началото на 2010 г. и много по-късно. Желанието за запазване на стратегическия паритет и за "огледално поведение" спрямо Съединените щати в крайна сметка се превърна в оправдание за сегашното дератифициране на ДПЗЯО от страна на Русия.

Путин напомни за договора още през февруари, когато се обърна към Федералното събрание. Той заяви, че "някои фигури във Вашингтон" обмислят възможността за реални изпитания на ядрени оръжия. Ако се съди по думите на руския президент, той е загрижен заради разработването на ядрената бойна глава W93, информация за която за първи път се появи в искането за бюджет на Министерството на енергетиката на САЩ през февруари 2020 г. В същото време администрацията на САЩ обяви възможното възобновяване на ядрените опити. САЩ дадоха да се разбере, че тестовете биха могли да насърчат Китай да се присъедини към споразуменията за намаляване на стратегическите оръжия.

Това обаче беше администрацията на републиканеца Доналд Тръмп. Сътрудниците на демократа Джо Байдън, напротив, подкрепят ДПЗЯО и обещават да настояват за влизането на договора в сила. През 2021 г., след смяната на екипа в Белия дом, Чарли Накле от лабораторията в Лос Аламос потвърди, че W93 може да бъде въведена в експлоатация без пълномащабни ядрени опити, от които Путин толкова се страхува. Така че реториката на руските власти изглежда се отнася до миналото правителство на САЩ. Или пък те се подготвят за евентуална победа на републиканците на изборите през 2024 г.

Думите на Путин са в унисон с утвърденото сред много руски експерти мнение, че разработването на нов тип бойна глава задължително изисква пълномащабни ядрени опити. За това са говорили, наред с други, академиците Александър Сахаров и Виктор Михайлов. Тези мнения обаче са в най-добрия случай от средата на първото десетилетие на новия век. Съвременната наука дава възможност за разработване на нови бойни глави без пълномащабни опити.

Руското външно министерство е обезпокоено и от "решението на САЩ да повишат готовността на ядрения полигон в Невада". През 2018 г. обаче руски дипломати вече се оплакаха, че американците са повишили до шест месеца готовността на полигона за възобновяване на пълномащабните ядрени опити. Изминаха пет години, там все още няма пълномащабни опити, а оплакванията са все същите.

Настоящата дейност на полигона включва субкритични ядрени и неядрени експерименти, които не са забранени от ДВЗЯО. Това не означава, че САЩ са готови да проведат ядрени опити там утре. Още повече, че същата дейност се наблюдава на ядрените полигони в Китай и самата Русия. Научният ръководител на руския ядрен център ВНИИЕФ Вячеслав Соловьов призна, че руският Централен ядрен полигон на архипелага Нова Земя е готов да възобнови ядрените опити. Това е само въпрос на политическа воля.

Другите участници

Руското външно министерство обвинява единствено Съединените щати за това, че ДПЗЯО не е влязъл в сила. Наистина, американските власти подписаха договора през 1996 г., но все още не са го ратифицирали, най-вече защото не искат да си връзват ръцете по въпросите на националната сигурност. Това обаче не е само позиция на САЩ. Според условията на договора за влизането му в сила е необходимо той да бъде ратифициран от 44 държави, които разполагат с ядрени оръжия или имат възможност да ги създадат (този списък се определя от Международната агенция за атомна енергия). Освен САЩ има още седем проблемни държави. Китай, Египет, Иран, Израел и Иран са подписали договора, но не са го ратифицирали. А Индия, КНДР и Пакистан дори не са стигнали до подписване.

Не може да се очаква, че ратифицирането на ДПЗЯО от страна на САЩ ще бъде стимул за седемте държави. Индия и Пакистан, например, гледат повече една към друга, отколкото към Съединените щати. Примерът на Русия също е показателен. Ратифицирането на договора от нейна страна през 2000 г. беше сигнал само за Беларус, която предприе същата стъпка два месеца по-късно. Но например сирийското ръководство, което е приятелски настроено към Русия, досега дори не е подписало ДПЗЯО.

В същото време Москва не поставя под съмнение изявленията на китайски официални лица, че Пекин ще последва Съединените щати в ратифицирането на договора. Въпреки че няма никакви гаранции. Напротив, Китай само би се радвал да види как другите участници се оттеглят от ДПЗЯО. Преди подписването на договора Пекин успя да проведе само 45 ядрени опита - 23 пъти по-малко от Вашингтон. По онова време Китай отстъпваше технологично на двете водещи ядрени сили, така че не успя да създаде добра база за моделиране на опитите. Сега китайците активно увеличават ядрения си арсенал и биха се радвали на всяка възможност да изпробват на практика последните разработки.

Любопитно е, че Русия по-рано е изразявала интерес към договаряне с Китай на мерки за осигуряване на взаимна прозрачност на полигоните. Китайците обаче не проявиха интерес към това предложение. Въпреки това Москва не критикува Пекин по този въпрос и не се притеснява от перспективите за ядрени опити на китайска територия.

С други думи, въпросът очевидно не е в паритета със Съединените щати. Още повече, че според съобщения в медиите през септември 2023 г. Съединените щати са предложили на представители на Руската федерация и Китай да присъстват на субкритични изпитания, т.е. такива, които не създават условия за самоподдържаща се верижна ядрена реакция. Такива действия не са забранени от ДПЗЯО. Инициативата има за цел да докаже, че мораториумът върху пълномащабните изпитания не се нарушава (въпреки че ДПЗЯО не е влязъл в сила, държавите, притежаващи ядрено оръжие, са поели доброволни ангажименти в това отношение).

Позитивна реакция от страна на Русия няма. Заместник-министърът на външните работи Сергей Рябков например заяви, че Москва не възнамерява да обсъжда със САЩ контрола върху въоръженията в този момент. По-рано руските власти поставиха като условие за преговори по тези въпроси промяна в политиката на САЩ спрямо Украйна. От това можем да заключим, че ДПЗЯО също е станал жертва на войната: Русия постави съдбата на договора на стълбицата на ескалацията, за да си осигури отстъпки по отношение на Украйна.

Решението за дератифициране на ДПЗЯО може да се хареса на съюзниците на Русия, като Северна Корея и Иран, които са заинтересовани от свободното развитие на ядрените си програми. Но то също така е в полза на САЩ и Китай, за които изпитанията са още по-важни. Същността на ДПЗЯО се състои в това, че забраната на ядрените опити ограничава възможността за заобикаляне на количествените ограничения чрез качествено усъвършенстване на ядрените оръжия. Междувременно Русия почти е завършила модернизацията на ядрените си сили: според Путин тя е създала свръхтежката междуконтинентална балистична ракета "Сармат" и е изпитала крилатата ракета "Буревестник". И изглежда, че за да не улеснява живота на другите, Москва, повече от всеки друг, би трябвало да е заинтересована от запазването на ДПЗЯО. Но други мотиви се оказаха по-важни.

Балансът на решението

Оттеглянето на ратификацията на договора няма да донесе на Русия никакви плюсове. Сигурността на страната няма да бъде укрепена, а Съединените щати няма да направят никакви отстъпки във връзка с тази стъпка. Единственото, което Русия ще постигне, е да се представи в неблагоприятна светлина пред онези партньори, които все още са ѝ останали. Досега тя се възприемаше като важен играч в сферата на неразпространението на ядрените оръжия. Неотдавна Министерството на външните работи нарече ДВЗЯО най-важния международен правен инструмент, предназначен да постави надеждна бариера пред качественото усъвършенстване на ядрените оръжия и разпространението им по света.

Сега приоритетът на руската политика се е променил: Москва казва на света, че неразпространението на ядрените оръжия не е важно за нея. Основното нещо е борбата срещу Съединените щати. Може би скоро ще започнат дискусии за целесъобразността на друго ключово международно споразумение - Договора за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО). От гледна точка на някои руски ястреби стабилният свят е свят с ядрени оръжия. Според тези експерти, за да се постигне мир и за да се насоли на САЩ, много страни трябва да имат ядрени оръжия.

Още по-лошо ще бъде, ако оттеглянето на ратификацията стане първата стъпка към ядрени опити на руска територия. Путин отбеляза, че "засега ще е достатъчно да се държим огледално спрямо нашите противници - САЩ или други". Това "засега" обаче е важно в случая. Михаил Ковалчук, президент на Курчатовския институт - човек, близък до президента - вече призовава за ядрени опити, за да се върнат нещата в отношенията със Запада в правия път. При този вариант всички останали страни също биха имали моралното право да възобновят изпитанията. И ще бъде много трудно да се спре верижната ядрена реакция.

ИЗБРАНО